Елизабет Лоуел - Есенен любовник

Недостигът на коне беше много по-важен от необходимостта да се консервират зеленчуци. Каубоите имаха само по един-два коня за смяна на човек. Трябваха им поне по шест, като се имаше предвид колко груба беше работата по събирането на говедата от хълмистата земя на Ладър Ес. В горещи дни като този всеки можеше да измори по осем коня, стига да ги имаше.

Морган яздеше заедно с Хънтър и Елиса в търсене на мустанги. Ако Хънтър искаше да каже нещо, обръщаше се към Морган. През останалото време царстваше тишината. Тримата бродеха из горещата, хълмиста равнина покрай блатото, търсейки следи от мустанги.

Елиса беше напълно доволна, че не й обръщат внимание. Острият край на езика на Хънтър не беше никак приятен, а от миналата вечер не се бе срещала с нещо друго, освен с него.

Земята отново се сниши и ги поведе към дъното на нова долина. Устието на долината завършваше в самото блато. Без да каже нито дума Хънтър слезе от коня и огледа земята за следи. Високата трева, която процъфтяваше на гъстата, влажна почва, скоро го скри от погледите им.

Морган извади карабината си и прекара коня си до този на Елиса.

Тя, обаче, предпочиташе Морган да следва дирите, а Хънтър да я пази.

Конете придрямваха с увесени глави, сякаш слънцето ги беше зашеметило. Неподвижността на животните се дължеше отчасти на усиления труд през последните седмици. Добичетата не губеха време и се възползваха от всяка възможност да си починат.

Елиса също копнееше за почивка, макар че никога не би го признала на Хънтър. Беше оставила Леопард в яхъра, за да си отпочине от мъчителната целодневна работа. Сега яздеше една едра, кокалеста кобила, която имаше неравна походка, но се разбираше добре с мустангите.

Бъгъл Бой кротко пасеше само на няколко крачки от тях. От време на време конят вдигаше глава и се оглеждаше. После отново се връщаше към пасането.

Над главите им соколите правеха мързеливи кръгове високо в есенното небе.

Елиса погледна към отсрещния склон на долината, където Хънтър си проправяше път към следващото било. Без сама да усеща напрежението си, тя се взираше във всяко негово движение. Доставяше й удоволствие неповторимата комбинация от мъжествена сила и грация в него.

В момента Хънтър се движеше много предпазливо. Нямаше желание да издава позицията си на мустангите или евентуалните врагове. В ръката си държеше малък далекоглед.

Конете, които Лефти бе видял близо до долината, не бяха напълно диви. Повечето от животните носеха клеймото на Ладър Ес.

Въпреки това конете се появяваха и изчезваха като призраци.

— Надявам се Лефти да е бил прав за клеймото върху тях — тихо подхвърли Морган към Елиса. — Конете ни трябват повече, отколкото на пушката патрони. Необяздените мустанги не са много добри, особено ако се наложи човек да стреля.

— Лефти познава конете на Ладър Ес — също тихо му отвърна Елиса. — Щом казва, че са наши, значи са наши.

— Ами ако носят клеймото на Слаш Ривър?

— Тогава клеймото ще е толкова ново, че още няма да е заздравяло — рязко отговори Елиса. — А под него ще се вижда клеймото на Ладър Ес.

— Вероятно — съгласи се Морган. — Сигурно смятате да убиете някой кон и да го одерете, за да се убедите напълно?

Елиса се намръщи. Обичайният начин да се покаже, че старото клеймо е било променено, беше да се убие животното и да се изстърже част от кожата, която е била жигосана. Старото клеймо обикновено излизаше ясно отдолу, без значение какви промени бяха жигосвани върху него.

— Приемам твърдението на Лефти за вярно — рече тя.

— Братята Кълпепър няма да се съгласят лесно.

— Бандата им е по-ниска от тревата, откакто се промени съотношението на силите — сухо рече Елиса.

— Както казва Хънтър, змията по природа е близко до земята. Но това не значи, че в зъбите й няма отрова.

Елиса присви очи, за да се предпази от един внезапен порив на вятъра. Непосредствено от лявата й страна започваше почти пресъхналото блато. Жълтеникавите тръстики шумоляха и се огъваха под напора на вятъра. От дясната й страна се вълнуваше тревистата равнина, която достигаше чак до Рубиновите планини. Над върховете се събираха буреносни облаци, които криеха назъбеното било от погледа й.

Вятърът, който се спускаше надолу по склоновете на планината носеше миризмата на зима.

— Значи в такъв случай смяташ, че Хънтър е прав — братята Кълпепър само ни чакат да привършим работата по събирането на добитъка и ще нападнат? — попита Елиса.

— Първото нещо, което трябва да научите за Хънтър — провлечено додаде Морган — е, че той е винаги прав.

— Не винаги.

Усмивката на Морган проблесна за миг.

— Е, да, госпожице, не винаги. Избра губещата страна във войната, но явно така му е било писано.

Морган се намести в седлото, засенчи с длан очите си, за да ги предпази от яркото, безжалостно слънце и се вгледа натам, откъдето бяха дошли. За разлика от небрежния му глас, очите му бяха бързи, изпитателни и сурови.

— Присъединяването му към южняците, разбира се, беше до голяма степен работа на Кейс и на Белинда. Млади и горещи глави, които искрено вярват във всичките щуротии за благородството и за памука.

— Белинда ли?

— Жена му, Бог да пази душата й — отговори Морган. После добави приглушено: — По-вероятно е близо до нея да е дяволът.

Елиса не го чу. Досега не го бе приемала напълно, но сега, след като знаеше името й, нещата изглеждаха много по-истински.

Хънтър бе обичал една жена. Беше се оженил за нея. Тя беше умряла.

Сега сърцето му беше погребано заедно с нея.

— А Кейс? — бързо попита тя. — Кой е той?

— По-младият брат на Хънтър.

— Той също ли е умрял?

— Не, госпожице, макар че доста Северняци положиха големи усилия.

— И ти в това число?

Морган поклати глава.

— Дължа живота си на братята Максуел — простичко отвърна той. — А когато дойде подходящо време им помогнах така, както те на мен.

— Как?

— Помогнах на Кейс да се промъкне в затвора, където държаха Хънтър. Кейс свърши останалата работа.

Елиса се сви при мисълта за заключения в затвора Хънтър. Военните затвори бяха известни с лошото си отношение към обитателите си.

— Може би Кейс е бил буйна глава преди войната — продължи Морган, — но накрая се беше излекувал напълно. Сега вече е истински мъж.

— Ами преди войната? — попита Елиса. — Тогава ли ти е помогнал Хънтър.

Морган кимна.

— Какво се случи? — попита Елиса.

Морган въздъхна, намести се по-удобно в седлото и дръпна юздите на коня си, за да го завърти в друга посока, така че да вижда по-добре блатото.

— Беше доста преди войната — тихо каза Морган. — Едни бели боклуци в Тексас бяха намислили да ме закачат на един клон, само за да видят колко дълго ще ритам.

Елиса ужасена се извърна към Морган. Той поглеждаше подред към билото на хълма и към блатото.

И се усмихваше като човек, който се радва на приятен спомен.

— Хънтър мина наблизо и заговори онези момчета — добави Морган. — Изобщо не вдигна много шум. Отне му по-малко от минута, за да разбере, че не съм направил нищо, че да заслужа бесилката.

Елиса вцепенено гледаше Морган.

— Хънтър направи някакъв знак и Кейс излезе от храстите, точно зад онези момчета.

— И те те пуснаха да си вървиш? — предположи Елиса.

— Не, госпожице. И шестимата посегнаха към револверите си.

— Шестима? — зашеметено попита Елиса.

Морган кимна.

— Кейс е бърз в ръцете като брат си. Когато стрелбата спря двама от Кълпепърови бяха мъртви, а останалите бяха ранени и търсеха къде по-далеч да се скрият.

— Братята Кълпепър? Същите, които са тук?

— От същата фамилия, но от друг клон. Благодарение на Хънтър от този ден живея втори живот. Пак от същия ден започнаха проблемите му с братята Кълпепър. Но тези проблеми ще свършат тук, помнете ми думата.

— Какво искаш да кажеш? Нима Хънтър е дошъл тук, защото е знаел, че Кълпепърови са…

Морган вдигна ръка, за да накара Елиса да замълчи. Тя проследи погледа му към отсрещното било, където Хънтър лежеше почти напълно скрит сред опърлената от слънцето трева и ниските храсти.

Чуваше се далечен тропот на копита.

— Гръм и мълнии! — изруга Морган. — Нещо е подплашило мустангите.

С тези думи той сграбчи юздите на Бъгъл Бой и пришпори коня си.

Хънтър пресрещна Морган на половината път надолу към долината. Метна се на гърба на Бъгъл Бой, сякаш по цял ден с това се занимаваше — да възсяда коне в галоп.

— Пресечи им пътя към планината! — подвикна Хънтър. — Ние ще подкараме конете към ранчото.

Морган махна, че го е разбрал.

— Внимавай за братята — предупреди ги Хънтър. — Нещо е подплашило онези коне.

Морган му отправи в отговор една вълча усмивка. Несъмнено имаше желание да срещне един-двама Кълпепърови. После пришпори коня си.

— Стой близо до мен — обърна се Хънтър към Елиса.

След това пришпори коня си, преди тя да е успяла да му отговори.