Докато го наблюдаваше, изражението на Хънтър се смени от бдителност със сдържана жестокост, от която я побиха тръпки. С едно плавно движение Хънтър вдигна карабината си и се прицели.

Очевидно Хънтър познаваше приближаващия ездач, който и да беше той.

И го мразеше.

Вятърът донесе звука на още приближаващи коне.

Хънтър свали пушката бавно и неохотно.

— Дръжте под око коня си, госпожице — предупреди Елиса Морган. — Ако помирише другите коне може да изцвили.

Елиса прибра далекогледа, мушна го в дисагите на Бъгъл Бой и застана до главата на Леопард. Едната си ръка сложи на юздата, а другата на носа на коня. После започна да му шепне успокоително.

— Ами Бъгъл Бой? — попита Елиса.

— Той е обучен. Както и моето пони.

През завесата от върби Елиса наблюдаваше преминаващите конници. Разстоянието до тях беше около сто метра. След малко ги застигна пети ездач, който яздеше голямо доресто муле.

Морган забеляза мулето и започна да говори така тихо, че Елиса не можеше да отличи отделните думи. Изражението на лицето на Морган, обаче, не оставяше следа от съмнение, че той ругае.

Елиса почувства как тялото на Леопард се издува, докато конят поемаше въздух с намерение да изцвили предизвикателно към натрапниците.

Пръстите на Елиса стиснаха здраво разширените ноздри на жребеца. Той разклати глава. Елиса не махна ръката си. Леопард се отказа от намерението си и запази тишина.

След няколко секунди мъжете се скриха по посока на Ветровития проход.

Хънтър напусна наблюдателния си пост, чак когато заглъхна и последния слаб звук от конски тропот. Чак тогава се спусна в дъното на дефилето.

— Някой Кълпепър ли беше?

Хънтър кимна отсечено.

— Гейлорд? — предположи Морган.

— Не, Аб.

Тонът на Хънтър смрази Елиса.

— Аб! — промърмори Морган. — Самият тартор на дяволите!

Хънтър само изсумтя.

— Е — усмихна се студено Морган, — значи скоро ще бъде. След седмица, може би две. Аб не е особено търпелив човек.

— Чудя се къде ли е бил? — подхвърли Хънтър.

Морган сви рамене.

— Напред-назад между Ладър Ес и Испанския път. Поне така чух за последно. Някои от родата му са с него.

— Кои точно?

— Няма значение — отново сви рамене Морган. — Няма нужда да се безпокоите за тях. Тръгнали са да търсят испанското съкровище. Чух, че копаят тук-там.

Хънтър поклати глава недоверчиво пред глупостта на разбойниците.

— Аб не е особено търпелив с всичко, което му прилича на работа — продължи Морган, — така че идва на север на всеки няколко седмици. Бю и компанията му също се придвижвали насам.

— Бю, Клим, Дарси и Флойд няма да се присъединят към Аб — отбеляза Хънтър със задоволство.

— Чух нещо такова. Май някъде в Колорадо е било?

Хънтър кимна.

— Янките дават доста пари за главите на тези момчета — заяви Морган, без да говори на някого конкретно.

— Хората, които спечелиха парите, не пожелаха да ги вземат — отвърна му Хънтър.

Морган го изгледа изненадано.

— Изпратих парите на Алекс — добави Хънтър, като мушна крака си в стремето на Бъгъл Бой.

— Обаче твърде късно — отбеляза Морган, докато възсядаше понито си.

Хънтър кимна леко и насочи Бъгъл Бой към изхода на дефилето.

— Надявам се майка му да ги е получила — додаде той. — Съпругът й се върна от войната с една ръка и без крака.

Елиса осъзна, че ще я оставят сама в долината, ако не побърза. Качи се бързо на гърба на Леопард с помощта на един близък камък. Докато се наместваше в седлото поблагодари мислено на Пени за ножиците и конците й.

Беше много по-лесно да язди, без да се заплита в маса дрехи всеки път, щом понечеше да се качи на коня си или да слезе от него.

— Ще проследим ли онези мъже? — попита тя.

Хънтър поклати глава отрицателно.

— Защо не?

— Те са пет срещу само нас двамата.

— Трима сме — поправи го тя. — Мога да стрелям.

— Някога убивала ли си човек? — запита я Хънтър.

— Не, но напоследък често ми се иска.

Морган скри усмивката си.

— Да ги проследя ли, началник? — иронично подхвърли той.

— Добре, върви — съгласи се Хънтър. — Но обръщай веднага, щом стигнеш до земята на Би Бар.

— Ако стигнеш там — поправи го Елиса на часа. — Няма гаранция, че тези мъже отиват натам. Може би просто преминават оттук.

— Закъде? — саркастично попита Хънтър.

— За другата страна — сопна му се Елиса в отговор.

— Адиос — подвикна им Морган.

Никой не му отговори. Хънтър и Елиса бяха прекалено заети да се гледат свирепо един друг, така че не забелязаха тръгването му.

— Откъде идва тази вражда между Би Бар и Ладър Ес?

— Какво те кара да мислиш, че има нещо подобно? — контрира Елиса.

— Двете ранча са долепени едно до друго, но не си ходите на гости.

Елиса си помисли за последния път, когато бе видяла Бил — същият този път, когато му беше отказала да му продаде Ладър Ес.

— Или поне без официални посещения — иронично добави Хънтър, като си мислеше за паяжината от призрачни дири между двете ранча.

Стомахът на Елиса се сви на топка, защото си помисли, че Хънтър има предвид крадците, които бяха дошли откъм Би Бар и се бяха върнали пак в същата посока. Не искаше дори да помисля за множеството следи от говеда, които бе видяла да водят към Ветровития проход.

Но кравите не се бяха върнали оттам.

Нито една.

Ветровитият проход водеше към ранчото на Бил, а оттам нямаше път през Рубиновите планини.

Въпреки всички тези доказателства Елиса просто не можеше да повярва, че Бил участва в явното разграбване на стоката на Ладър Ес.

Тъжно си помисли за времената, когато той й беше като баща.

Не беше възможно същият този човек да се опитва да я съсипе.

— Сега е време за есенното събиране на говедата — отвърна тя с непроницаемо изражение. — Хората нямат време да си ходят на гости.

— Много странно.

— Защо?

— Добрият стар Бил не намина дори да провери дали случайно не сме забрали някое от неговите говеда.

Гласът на Хънтър беше също тъй саркастичен, както и леката извивка на усмивката му под мустаците му.

Елиса затвори очи.

— Бил знае, че не бихме продали нито една крава от неговите.

— Със сегашното темпо няма да успеем да продадем и крави от Ладър Ес — иронично подхвърли Хънтър.

— Какво?

— Ще откарат всичките на земята на Би Бар и оттам ще заминат за пазара.

— Не!

— По дяволите — изруга Хънтър с отвращение. — Нали имаш очи, Палавке. Използвай ги!

— Правя го. Още първата седмица, когато си дойдох у дома, ми се наложи да прибирам мои крави от амбулантния търговец, който живее до кръчмата.

— Какво? — застана нащрек Хънтър.

— От Мак знаех, че при него е нещо като неофициален сборен пункт на хора, които искат да продават, да купуват или да разменят животни — поясни Елиса. — Така че аз…

— Отишла си сама при тези крадци? — прекъсна я с дрезгав глас Хънтър.

— Не съвсем.

— Не. Съвсем — отсече той двете думи. — Какво искаш да кажеш с това, по дяволите?

— Искам да кажа, че Мак ме предупреди да стоя настрана от земята на Би Бар и точка. Каза, че сам ще се оправи със заблудените крави.

— И слава Богу! — промърмори Хънтър.

Елиса не му обърна внимание.

— Но аз продължих да намирам следи от говеда през Ветровития проход — рече тя. — Така че отидох до кръчмата и оттам тръгнах по следите на кравите.

Хънтър повдигна вежди, учуден от съобразителността на Елиса.

— Обзалагам се, че следите са те отвели до Би Бар.

— Грешиш. Следите започваха на североизток оттук от блатото. Там е същински лабиринт от хълмчета, обградени от тръстики и тресавища.

Хънтър, противно на волята си, беше впечатлен от прозорливата идея на Елиса да проследи откъде бяха дошли откраднатите говеда.

А фактът, че беше събрала куража да осъществи идеята си, направо го смрази.

Можели са да я убият. Крадците на добитък и другата тям подобна пасмина бяха известни с докачливостта си към хора, които им ходят по следите.

— Би Бар е на север оттук, нали? — додаде Хънтър.

— Следите не идваха откъм земята на Би Бар. Идваха от Ладър Ес.

Хънтър не изглеждаше много убеден.

— Освен това — продължи Елиса, — когато се случи наши крави да отидат в земята на Би Бар, Бил просто ги натирва обратно. Той е добър човек, въпреки намръщената физиономия и уискито.

Привързаността на Елиса към Бил, която пролича в гласа й, с нищо не допринесе за подобряването на настроението на Хънтър. Вярно, отговаряше на Хънтър като суха трева на факел, но щом заговореше за Бил Морленд ставаше ясно, че е безумно влюбена в него.

В един човек, който нагло я грабеше.

— Е, Палавке — провлечено додаде Хънтър, — струва ми се, че доста от кравите на Ладър Ес са взели решение да се преместят на земята на Би Бар. И нито една от тях не се е върнала обратно.

— Както Мак обичаше да казва: „Кравите и жените са отвлечени създания“.

Тонът на гласа й ясно показваше, че дискусията за Бил Морленд и кравите на Ладър Ес е приключена.

Хънтър, обаче, продължи да говори.

— Мак е бил прав само наполовина — рече той. — Те са направо адски загубени.

Елиса не попита Хънтър дали говори за кравите или за жените. Знаеше, че отговорът няма да й допадне.

— Но не и кравите — поясни Хънтър. — Кравите имат доста повече здрав разум от жените.

— И понеже жените имат повече здрав разум от мъжете, това означава, че мъжете…

— Ха! — възкликна Хънтър.

— Чуди се колкото искаш. Чувал ли си някоя крава да е отишла на война?

— Не, по дяволите.

— Или жена? — престорено мило добави Елиса.

За миг й се стори, че забелязва усмивка на лицето му. Навярно беше сгрешила.

Мълчанието, което последва отговора й, остана ненарушено през целия път обратно към къщата на Ладър Ес.