Този проблем често ги спохождаше през дъждовните месеци. Дъждът идваше като порой, караше планинските склонове да възврат, фучеше през долчинките и се разпиляваше из блатото, простряло се отвъд земите на ранчото. Често дъждовете причиняваха големи свлачища.

Елиса се надигна в стремената и потърси някаква следа от говеда сред храстите и боровете. Кучетата бяха отишли нагоре в тази тясна, влажна клисура и не се бяха върнали.

Не се тревожеше за кучетата. Бяха напълно способни да се грижат сами за себе си. Може би се бяха измъкнали от основната долина, за да претърсят някоя от хилядите безименни клисури, където говедата търсеха храна и се криеха.

Елиса се отпусна обратно в седлото, а мислите й се върнаха към обляната в лунна светлина градина. Макар прегръдката на Хънтър да не беше продължила дълго, тези кратки мигове бяха преобърнали с краката нагоре представите й за света.

Нито един мъж, който имаше наум само похотта си, не би я целувал отначало така нежно. А след това тъй страстно.

А после беше спрял.

Просто беше спрял.

На бузите й избиха червени петна. Част от червенината се дължеше на спомена за прегръдката му и за собственото й пламенно поведение. Друга част беше причинена от гняв, заради думите, които Хънтър бе изрекъл, докато закопчаваше корсажа й.

Но основната част от кръвта, зачервила бузите на Елиса идваше от страстта — чиста, дълбока и мощна.

Леопард изведнъж вдигна рязко глава. Наостри уши и на мига застина като статуя.

Част от ръба на клисурата се откъсна със странен, подобен на въздишка звук и се понесе надолу по склона.

Конят се извъртя на задните си крака и се хвърли в отчаян бяг по отсрещната страна на долината, по-далеч от лавината. Рязкото движение изхвърли Елиса от седлото. Без сама да усети тя изпищя. Писъкът й секна в мига, в който се удари в земята. После започна да се търкаля през глава.

Преди още да беше спряла търкалянето си, Елиса разбра, че е в безопасност от свлачището. Котешката бързина на жребеца вече бе успяла да я измъкне настрана от масата кал и камъни, които се носеха надолу по клисурата.

Смразяващият писък на Елиса завари Хънтър в следващата клисура, която се намираше на север. В миг той препусна в лудешки галоп, като на всяка крачка пришпорваше Бъгъл Бой. Щом влезе в долината пред очите му се разкри една преплетена маса от кал, камъни и клони. Отстрани стоеше петнистият жребец, а седлото му беше празно.

— Елиса!

Никой не отговори на вика му.

Страхът сграбчи Хънтър с такава сила, както никога досега. Без да се пази от опасността, която грозеше самия него, той насочи Бъгъл Бой покрай назъбения, коварен край на свлачището.

Не беше възможно Елиса да е затрупана отдолу.

Просто не беше възможно, повтаряше си той.

Макар да знаеше по-добре от всеки друг, че имаше голяма вероятност Елиса да бе останала под свлачището. Войната го бе научила колко безразлична е смъртта към човешките емоции.

— Палавке! Къде си?

Този път в отговор на вика му се дочу слаб стон. Той завъртя Бъгъл Бой с едно яростно движение и го насочи през сипеите към отсрещния склон на клисурата.

Елиса лежеше по гръб, заплетена в клоните на една ниска върба. Ръцете й бяха проснати над главата, а очите й — затворени.

Преди още Бъгъл Бой да беше спрял, Хънтър измъкна краката си от стремената, скочи от гърба на коня и коленичи до Елиса. Видя, че се мъчи да си поеме въздух. Отначало това го окуражи.

А после го изплаши.

— Палавке? — нежно я попита той. — Скъпа? Къде те боли?

Отначало Елиса си помисли, че спи и сънува.

Едва ли бе възможно да е будна и да чува подобна нежност и загриженост в гласа на Хънтър.

Отвори очи, готова да посрещне разочарованието. Загрижеността, изписана на лицето на Хънтър беше по-голяма дори от тази, която се долавяше в плътния му глас.

Елиса разтреперана хвана лицето му в дланите си и му се усмихна, въпреки че цялата беше пребледняла. Знанието, че не е безразлична на Хънтър бавно започна да прогонва с топлината си студа свил костите й.

— Добре… съм — накъсано промълви тя.

Едновременно с това тя погали лицето му. Направи го с цел да го успокои, но жеста й бързо премина в нещо друго.

Толкова приятен беше допира до гладко избръснатата му буза. Удоволствието й пролича в бавното движение на пръстите й, в изражението на лицето й, в синьо-зелените й очи, които се опитваха да срещнат погледа му.

Хънтър пое дъх почти така мъчително, както и самата Елиса.

— Чух те да пищиш — дрезгаво рече той.

— Аз… паднах. От удара… си изкарах… въздуха.

— Боли ли те някъде?

Тя поклати глава.

— Само… тук.

Хънтър проследи ръката на Елиса, която посочи мястото точно под гърдите й.

— Тук ли? — попита той.

Той прекара опакото на пръстите си по гръдната кост на Елиса.

Тя си пое рязко дъх, но това нямаше нищо общо с болката, а само със спомена за целувките на Хънтър по гърдите й.

— Хънтър — прошепна Елиса. — Аз…

Хънтър наведе глава и докосна треперещите й устни в целувка, с която искаше само да я успокои.

И целувката наистина щеше да остане такава, ако Елиса не беше простенала и потреперила още от първия допир на устните му. В миг характерът й се промени и тя стана повече сурова, отколкото нежна и повече търсеща, отколкото успокоителна.

За Елиса това беше без значение. Тя обви ръце около шията на Хънтър и се надигна в прегръдката му. Усещането за тялото му, притиснато до нейното, я накара да простене отново. Адреналинът от страха я подтикна към една друга реакция.

Огънят пламна в Елиса и се разгоря с такава сила, че тя пак изстена.

Хънтър също бе погълнат от пламъците, които го караха да забрави причините, поради които трябва да се владее.

Целуваше не това момиче, което трябваше.

И не когато трябваше.

Накратко, нищо не си беше на мястото.

Въпреки това Хънтър се остави да бъде притеглен върху Елиса. А после се намести така, че застана между краката й. Всяко бързо, грубо движение на бедрата му говореше за възбудата му, а езика му беше едно неприкрито повторение на намеренията му.

Хънтър плъзна ръката си между краката на Елиса, докато дланта му не притисна горещият център на тялото й. Дланта му се раздвижи. Елиса ахна и се изви на дъга от неочакваната ласка.

Топлината на тялото й дори през катовете дрехи изненада Хънтър, възхити го и го накара да потрепери от дива нужда. Той потърси път през дрехите й.

И докато го търсеше, не спираше да я гали.

— Хънтър? — неспокойно попита Елиса. — О, Хънтър, какво правиш с мен?

— Как се чувстваш?

— Като в рая.

Хънтър потрепери от прилива на желание, който го обля. Удоволствието му беше толкова силно, че само малко го делеше от болката.

Елиса бавно се изви към ръката на Хънтър, търсейки още удоволствие от допира на дланта му между краката й.

— Същински… рай… — повтори задъхано тя.

Хънтър отново впи устни в Елиса. Притисна се силно, гонен от отчаяното си желание. Накъсаните й стонове на удоволствие го подкарваха като камшик.

Разумът се върна в главата му под формата на три бързи изстрела от карабина.

Хънтър успя да се отблъсне от Елиса, но усилието го остави разтреперан и бесен от гняв заради поведението и на двама им.

Тя протегна ръце към него, без да отваря очи. Хънтър сграбчи ръцете й.

— Престани! — просъска той.

Отначало Елиса не го разбра.

— Какво? — замаяна попита тя.

— Престани да ме преследваш — рече й той с груб глас.

— Но…

— Освен ако не искаш едно бързо търкаляне — продължи той, като пренебрегна опита й да каже нещо.

— Какво?

— Това!

Той плъзна ръцете на Елиса надолу по собственото си тяло, докато те не докоснаха парчето твърда, гореща плът, което тя с такава лекота възбуждаше.

Елиса отвори очи.

— Ако искаш едно бързо търкаляне — добави Хънтър с убийствено презрение, — аз съм готов, нямам нищо против него и, Бог ми е свидетел, мога да го направя без проблем. Но това ще бъде всичко, което ще получиш, Палавке. Бърз секс.

Хънтър отблъсна ръцете на Елиса и отиде при Бъгъл Бой. Измъкна карабината си от кобура й. Миг по-късно проехтяха три бързи изстрела.

— Ставай.

— Какво?

— Ставай! Предупреждавам те, Палавке! Ако отново ме подтикнеш да те докосна, ще те взема така, както си легнала на земята и да вървят по дяволите всички, които може би сега яздят нагоре по долината.

Елиса стана на крака по-скоро бързо, отколкото грациозно. Цялата се тресеше от смесица от гняв, желание и последиците от изживения страх.

— Ти ме желаеше толкова, колкото и аз тебе! — отсече тя.

— Не съвсем. Аз спрях. Ти нямаше да можеш. Следващият път няма да спра, Палавке. Ще ти дам онова, за което ме молиш. Можеш да разчиташ на мен.

— Любовнико, не съм те молила за нищо!

— Как ли пък не! Гърчеше се и викаше като…

Звукът на кон, препускащ в галоп, сложи край на невнимателните думи на Хънтър.

Беше признателен, че сложиха край на спора си. Стигаше му само спомена за разгорещената Елиса, за да се почувства зле. А когато говореше за случилото се, цялото му тяло тръпнеше чак до зъбите.

— Можеш ли да яздиш? — процеди Хънтър през зъби.

В отговор Елиса му обърна гръб и отиде при Леопард.

Хънтър мълчаливо въздъхна от облекчение, като видя, че тя не куца.

Господ да му е на помощ, защото следващият път щеше да я вземе там, където му се предложеше.

Елиса не се държеше като девственица, която си търси съпруг. Тя беше една опитна малка кокетка, която с нищо не беше по-добра, отколкото човек би очаквал.

А в леглото сигурно щеше да бъде дяволски добра.

— Отивам да проверя нещо — додаде Хънтър. — Качи се на коня, но стой тук.

Елиса не му отговори.

— Морган ще бъде тук след няколко минути — добави Хънтър. — Изчакай го.