Хънтър присви очи, сякаш обмисляше причините, поради които едно момиче може да престане да нарича един мъж чичо. Първото нещо, което му хрумна беше сексът.

— Значи си наричала Бил чичо от учтивост?

— Да.

— Много лошо. Пред бандата на братята Кълпепър ще ти е нужно нещо по сериозно от чичо наужким.

— Някой като теб? — кисело предположи Елиса.

Ъглите на устните му се извиха в усмивка, която беше толкова тясна, колкото цепките на присвитите му очи.

— Не, Палавке. Аз съм джентълмен.

Елиса се разсмя.

— Джентълмен, казваш? — повтори тя подигравателно. — Колко любезно, че ми обърна внимание. Досега този факт някак си ми беше убягнал.

Студенината в гласа на Елиса подразни вече и без това напрегнатите нерви на Хънтър.

— Сдържай си езика — предупреди я той, — или ще взема онова, което ми обеща.

— Никога не съм ти обещавала нищо друго, освен надница.

— Така ли? — подразни я той. — А когато дойде с танцова стъпка при мен в кухнята и застана толкова близко, че не можех да си поема въздух, без да вдъхна твоя дъх в себе си?

— Прости ми — неразумно продължи да го предизвиква тя. — Повече никога няма да те моля да танцуваш с мен.

— Ако не бях джентълмен — грубо продължи Хънтър — щях да се възползвам от подканата на усмивката ти и да те целуна, докато ти спре дъха.

— Никой мъж не е карал дъха ми да спира.

Хънтър само се усмихна.

Елиса внезапно осъзна, че да дразни Хънтър не беше като да предизвиква английските си братовчеди. Никой от тях не бе пращал по нервите й дори най-слабата женствена тръпка.

А Хънтър го правеше.

Особено когато стоеше както сега, толкова близко, че топлината му струеше през дрехите й и попиваше в собствената й плът.

— Танцувай с мен — тихо й каза той.

— Мислех, че си загубил това умение.

— Аз също мислех така.

С тези думи Хънтър й се поклони и й подаде ръка, сякаш се намираха върху покрит с полиран паркет салон, заобиколени от дами в копринени рокли и изискани господа.

Елиса механично сложи дланта си в ръката на Хънтър. Без да каже нито дума той я поведе към потока, където тополите шептяха и трепереха с всяко дихание на вятъра. Под едно огромно дърво земята беше чиста, като се изключат падналите листа. А те се простираха като дебел килим, който приглушаваше стъпките на краката им.

— Ще се спъна — разтреперано каза Елиса.

— Ще те хвана.

Хънтър се обърна и я погледна. После решително хвана лявата ръка на Елиса и я сложи на гърдите си. Едва тогава плъзна дясната си ръка около кръста й.

От този интимен допир устата на Елиса пресъхна. Други мъже също я бяха хващали по този начин, но тя не бе изпитвала никаква възбуда. Някои се бяха опитвали да я притиснат близо до себе си, с което само й бяха досаждали.

Нито един от тези мъже не бе карал сърцето й да бие бързо. Никой от тях не бе карал главата й да се върти от един поглед, от едно докосване. Никой от тях не я бе карал да се чувства по-лека, по-деликатна и по-загадъчна от огън.

А Хънтър го правеше.

Чувстваше се така, сякаш бе попаднала в някой от своите неспокойни сънища — мрака и лунната светлина, уханието на розмарина и ромолящия шепот на водата. Очите на Хънтър я гледаха с такъв глад, който караше сърцето й да спира.

— Пей — прошепна той.

Отначало гърлото на Елиса отказа да й се подчини. Преглътна и опита отново.

Пресипналите и колебливи звуци на валса се издигнаха в нощта.

Хънтър хвана Елиса в ръцете си и се понесе с нея във валса, сякаш се намираха в бална зала, пълна със смях и светлина. А тя грациозно следваше стъпките му, въпреки неравната земя.

Спъна се и усети силата на стройното му тяло. Хънтър я повдигна без усилие, прошепна нещо в косата й и я постави обратно на краката й сред водовъртеж от коприна.

— Какво каза? — прошепна тя.

— Нищо.

— Но аз те чух, че каза нещо.

Без предупреждение Хънтър я поведе в пълен кръг, а след това във втори и трети, като въртеше шеметно Елиса със себе си, докато дъхът й не секна. Тя му се усмихна. Очите й бяха пълни с копнеж, а от устните й се носеше песен.

— Мечтаех за това — дрезгаво каза Елиса.

— За танци?

— За танци. За лунна светлина. За теб.

Веднага почувства едва доловимото напрягане на тялото му.

— Съжалявам. Братовчедите ми все ме ругаеха, че не съм свенлива.

Хънтър не искаше да разговаря за това как свободното поведение на Елиса бе шокирало братовчедите й в Англия. Дори не искаше да мисли за това.

Просто искаше да се наслади на мига, преди да спре и да научи Елиса, че не всички мъже могат да се сдържат пред съблазнителното, горещо обещание на женското тяло.

С едва прикрито нетърпение Хънтър остави ръцете си да направят това, за което те копнееха отдавна. Бавно притегли Елиса към себе си. После я притисна още по-силно.

Тялото й се напрегна едва доловимо, когато бедрата му се притиснаха към нея през слоевете облекло.

— Защо ми се противиш? — прошепна Хънтър. — Сигурен съм, че усещаш огъня, който ни чака така добре, както и аз самият.

— Какво?

— Ето това.

Много внимателно Хънтър се притисна към устните на Елиса.

Първото леко докосване на устните й го изгори така яростно, че вложи всичките си сили, за да не простене на глас. Силата на желанието му го порази.

Искаше му се да вмъкне езика си между устните на Елиса и да поиска достъп до устата й, но само един глупак би разкрил на една кокетка колко силно е влечението му. А Хънтър не беше глупак.

Позволи си само една целомъдрена целувка… и няколко леки ухапвания по устната, което беше по-скоро нещо като извинение.

Докосването на ухаещия й на мента дъх подействаха като силно уиски на превъзбудените му сетива. Ръцете му отново притиснаха силно Елиса към жадуващите очертания на тялото му.

Когато тялото й отново се напрегна Хънтър даде почивка на свитите мускули на ръцете си, докато устата му пиеше наслада от устните й. Елиса се намести леко в прегръдката му, търсейки по-удобно положение.

Всеки ефирен допир на тялото й до бедрата му беше като масло в чувствения огън, горящ в Хънтър. Зъбите му стиснаха извивката на долната й устна. Без да изпуска от зъбите си нежната плът, той прекара върха на езика си по устната й. Страстта и вкусът на мента го замайваха.

Хънтър усещаше трепетните вълни, които ласките му пращаха в тялото на Елиса. Погали я отново с езика си, жаден за нова порция интимен вкус на мента. После пусна устната й, наслаждавайки се на топлината и атлазената й вътрешна повърхност.

Ухаещата й на мента въздишка, която нахлу в Хънтър беше покана, на която не можеше да откаже. Езикът му последва въздуха, който нахлуваше през зъбите й. Интимната ласка откъсна дрезгава въздишка от дълбината на гърлото й.

Триумфът и желанието обхванаха Хънтър с еднаква сила, щом почувства издайническото омекване на тялото й в ръцете му. Въпреки че искаше да проникне рязко в нея, да я изпълни с топлината и вкуса си, той се застави да продължи бавното съблазняване на устата й, сякаш беше случайно включен във взаимното изпитание на чувствеността им.

Един цивилизован джентълмен, който си играе с първичния огън.

Дразнещите, сдържани ласки на Хънтър привличаха Елиса, но същевременно я правеха нетърпелива за нещо, което не познаваше. Все пак знаеше, че то съществува.

Вече бе открила огнените му предвестници в дискретните, повтарящи се плъзвания на езика му по нейния.

Елиса инстинктивно почувства, че трябва да се приближи до Хънтър. Докато до преди малко тя се бе напрягала всеки път, щом той я притеглеше към себе си, сега ръцете й я притискаха към тялото му, търсейки интимността на допира с него. Ръцете й се плъзнаха и се увиха около шията му, а тялото й се остави изцяло на силата на Хънтър.

Чувственото, неочаквано удоволствие от допира в тялото му извика нов дрезгав стон от гърлото й. Докато си поеме дъх ръцете му вече се бяха напрегнали и я теглеха към него с такава сила, че едва можеше да диша.

Но това не я безпокоеше. Вкусът на Хънтър беше по-силен от вино, по-богат и дивен. Отдаде му устата си и потърси в отговор неговата. Езикът й отвърна на интимната ласка, която току-що бе научила от Хънтър. Притисна своя език към неговия в чувствен танц, който сякаш лиши краката й от опора.

Силата на тази целувка беше несравнима с нищо от досегашния опит на Елиса. Хънтър беше като огън и светкавици, които я поглъщаха с ласките си.

Тя също гореше цяла.

Хънтър каза нещо непонятно до устните на Елиса. Отговориха му зъбите й. Стисна долната му устна между зъбите си. Разкъсващото удоволствие на ласката й накараха Хънтър да изръмжи гърлено.

Елиса в миг пусна устната му.

— Не исках да… — започна тя.

Не можа да каже нищо повече. Устата на Хънтър се залепи върху нейната, езикът му потъна дълбоко в нея, а ръцете му я притиснаха с такава сила, сякаш искаше да проникне чак до мозъка на костите й.

Отначало Елиса се отдаде на удоволствието от допира до тялото му. После потърси по-настойчиво близостта му. Опита се да стигне още по-близо до него с такава сила, която би потресла самата нея, стига да можеше да я осъзнае.

Както и да се извиваше в ръцете му, както и да притискаше тялото си към Хънтър, тя не можеше да достигне достатъчно близо до него, за да задоволи страстния повик на плътта си.

Същото беше и с Хънтър. Беше се вкаменил от желание. Цялото му тяло се беше втвърдило, а устата му почти нараняваше Елиса в желанието си за по-близък допир. Ръцете му се плъзнаха от раменете на Елиса към хълбоците й. Пръстите му се впиха в стегната, но податлива плът.

Стонът на изненада и удоволствие, който се откъсна от гърлото на Елиса, почти събориха Хънтър на колене. Той повтори ласката си и беше възнаграден с нов гърлен вопъл, а тялото й омекна като глина в ръцете му.

Дългите пръсти на Хънтър се плъзнаха от бедрата й нагоре към гърдите й. Тялото й застина от изненада.