— Почти всеки път, когато мина край Ветровития проход виждам пресни следи, които водят между земите на Ладър Ес и Би Бар.

— Сигурно грешиш.

Напрежението в гласа на Пени и лекото треперене на ръцете й подсказаха на Елиса, че този въпрос беше болезнен за по-възрастната жена. Понечи да я попита още нещо, после се отказа с въздишка. От подобни въпроси нямаше да излезе нищо добро. Само щеше да причини на Пени допълнителна болка.

— Е, добре, едва ли има значение — нежно рече Елиса. — Кухнята е почистена, от лампите струи златна светлина, така че съм готова за танци.

Елиса протегна ръце към Пени и се усмихна.

— Хайде, ела — подкани я тя. — Не знаеш ли, че танците правят света по-хубав?

След миг колебание Пени се усмихна в отговор и хвана ръцете на Елиса.

Елиса й направи реверанс сред морето от бледозелената коприна на роклята си и златото на фустата си. А след това запя весел валс. Скоро двете жени се носеха из кухнята със смях, докато накрая чистия контраалт на Елиса не стана пресипнал и задъхан. Пени също се беше запъхтяла силно.

— Достатъчно — прошепна Пени засмяна. — Едва се държа на крака!

— Сигурна ли си? Изобщо не е забавно да танцувам сама.

— Сигурна съм.

Пени със смях поклати глава и се отпусна в един от дървените столове, които бяха наредени покрай голямата кухненска маса, където се хранеха всеки ден. След това погледна покрай Елиса и видя Хънтър застанал на прага. Наблюдаваше ги с лишено от изражение лице и горящи като разтопено сребро очи.

— Защо не опиташ с Хънтър — предложи Пени. — Съмнявам се, че ще се запъхти след няколко кръга из кухнята.

Елиса се завъртя така рязко, че полата й се надигна и прошумоля като някоя екзотична пеперуда. След това се завъртя на цял оборот веднъж и още веднъж, и тръгна с валсова стъпка към Хънтър.

Направи му дълбок реверанс, изправи се грациозно като танцьорка и протегна ръце към Хънтър.

— Не — отсече той.

— Защо не? — предизвика го тя. — Едва ли един такъв смел мъж като теб ще се изплаши от малко музика.

— Загубил съм навика да танцувам през войната.

Хънтър погледна покрай Елиса към Пени.

— Но ако вас, госпожице — каза той на Пени, — един валс може да ви накара да се усмихвате така, ще се радвам да се опитам да направя една-две обиколки на кухнята с вас.

Думите му обляха сякаш с ледена вода Елиса. Отказът на Хънтър я засегна така дълбоко, както никога не бяха успявали думите на аристократите.

В Англия беше свикнала мъжете да се отнасят презрително с нея, защото нямаше състояние. Или, още по-лошо, преследваха я титулувани мъже, които си мислеха, че едно забавно девойче от Колониите би било лесно завоевание.

Елиса се бе надявала в Америка да е другояче.

Не беше.

— Не пропускай танца с Хънтър — тихо каза Елиса на Пени. — Не искам да ти развалям удоволствието.

Преди Пени да успее да отговори, Елиса се обърна и излезе през външната врата в есенната нощ. Студеният въздух я обгърна, веднага щом затвори вратата зад себе си.

Пени хвърли замислен поглед на Хънтър.

— Тъй като не ти се танцува с мен повече, отколкото с някоя крава, би ли ми казал защо настройваш Елиса срещу мен?

Изненадата на лицето на Хънтър подсказа на Пени, че той не бе поглеждал на действията си от такъв ъгъл.

Хънтър промърмори нещо припряно под носа си и прекара пръсти през чистата си, дълга до яката му коса.

— Опитвам се да отуча Палавка да кокетничи — отговори Хънтър след миг.

— Защо?

Хънтър отново се изненада.

— С поведението си можеш да направиш много повече лоши неща от Елиса — спокойно поясни Пени. — Тя е единствен собственик на Ладър Ес. Млада, здрава, хубава и несъмнено очарована от теб.

Хънтър стисна устни в мрачна черта.

— Тя е очарована от всеки, който носи панталони — грубо възрази той.

— Не! Мъжете са очаровани от нея. Едва ли би могло да се приеме за неочаквано. Тя изглежда съвсем като майка си.

— Веднъж вече бях женен за една хубава малка кокетка. Това беше грешка, която вече никога няма да повторя.

Пени въздъхна и притвори очи. В продължение на няколко секунди изглеждаше много по-стара от трийсетте си години.

— Мъже! — рече тя. — Защо изобщо Господ ги е създал?

— Бих могъл да кажа същото за жените.

— Да, предполагам, че един мъж би могъл да го каже.

Пени отвори очи. В тях имаше тъга и разочарование, които накараха Хънтър да трепне.

— Какво ще кажеш за Бил Морленд? — попита Хънтър, опитвайки се да смени темата.

— Какво имаш предвид?

— Чух ви да говорите за Бил. За това как е идвал по-рано, но сега вече не се вясва. Как е искал Ладър Ес и Елиса.

— Той искаше Глория.

— Може би го е искал някога. От думите ти разбрах, че сега вече в главата му е Елиса.

Пени стисна полата си в длани. Изреченият от Хънтър на глас най-дълбок неин страх й подейства като нож, забит в душата й.

— Знам какво става, когато някой съсед го засърби за някое момиче — равнодушно продължи Хънтър. — Ако е някоя малка отстъпчива кокетка, можеш да бъдеш дяволски сигурен, че този сърбеж ще бъде почесан, без значение какво ще струва това на някой друг.

Слисаното изражение на лицето на Пени подсказа на Хънтър, че тя се опасява от правотата му.

Е, това обясняваше плетеницата от призрачни следи, които водеха от Ладър Ес към Би Бар.

Точно както пътеките, които водеха от неговото ранчо до това на съседа му — пътеки, оставени от двама души, които тайно се срещаха.

Обяснението за множеството следи през Ветровития проход не накара Хънтър ни най-малко да се почувства по-добре. Мисълта за Елиса, която скришом се промъква, за да плаче и да трепери от страст в ръцете на друг мъж раздразниха Хънтър по начин, за който той дори не желаеше да помисля.

Някой наистина трябва да даде на тази малка кокетка един добър урок. От стъпките става ясно, че тя вече си има любовник. Тогава защо, по дяволите, някои жени искат да прелъстят всички мъже пред очите си?

Нямаше отговор на този въпрос, който Хънтър многократно си бе задавал. До ден-днешен той не беше проумял защо Белинда преследваше след сватбата им другите мъже със същото ожесточение, с което преди се бе стремяла към него.

— Съжалявам — извини се Хънтър на Пени. — Не исках да те разстройвам. Знам, че напоследък не се чувстваш добре.

Пени се усмихна изморено.

— Не се безпокой — добави Хънтър с нежен глас. — Морган и аз ще се оправим с онези братчета Кълпепър. Никой няма да ти отнеме дома.

Пени отново се усмихна, но напрегнатите бръчки покрай устата й не се скриха.

— Би ли ме извинила — рече Хънтър. — Трябва да проверя конете. Един Господ знае колко ни липсват коне. Всички ще останем пеша, ако някой забрави вратата на оградата отворена.

— Разбира се. Лека нощ, Хънтър.

— Лека нощ, госпожице. Можеш да спиш спокойно. Кълпепърови няма да направят нищо, преди да сме им свършили цялата работа.

— Какво?

— Може би от време на време ще стрелят от засада по момчетата, но те са разбойници, а не фермери. Не биха могли да различат главата на кравата от опашката й.

— Тогава защо искат Ладър Ес?

— Армията е по петите им, заради онова, което са направили след войната.

Изражението на лицето му не се промени, но в гласът му се появи такава нотка, която накара Пени да се радва, че не се казва Кълпепър.

— Ще ни изчакат да съберем конете и говедата — продължи Хънтър.

— И после?

Хънтър се усмихна бавно. Усмивката му не вещаеше нищо добро.

— После братята Кълпепър ще направят една голяма грешка — отговори той. — Така че, можеш да спиш спокойно. Седмици ни делят от стрелбата.

Хънтър се обърна и излезе навън. Очакваше да открие Елиса в плевнята да се суети покрай Леопард. За времето, откакто беше в Ладър Ес, Хънтър беше разбрал, че често, когато се чувстваше разстроена, Елиса отиваше при жребеца си.

А Хънтър беше напълно сигурен, че Елиса е разстроена. Беше видял объркването в очите й, което противоречеше на студенината на думите, с които беше излязла от кухнята.

Плевнята беше тъмна и пуста с изключение на Бъгъл Бой и Леопард. Хънтър запали фенера и тръгна по широката централна пътека. Жребците подадоха глави над вратите на яслите си, сякаш водеха някакъв таен конски разговор помежду си.

Бъгъл Бой изцвили тихо в поздрав към Хънтър. Леопард вдигна глава, вдъхна шумно миризмата на човека и отново отпусна глава над вратата на яслата.

Хънтър поговори за малко на двата коня, докато проверяваше храната и водата във всяка от двете ясли. Макар да не беше нужно, той добави още прясна вода, сено и зоб на животните, тъй като и двете бяха свършили доста работа през изминалата седмица.

Леопард прие присъствието на Хънтър в яслата си без излишен шум. Позволи му дори да прекара ръка по лъскавата му, мускулеста шия.

— Може би Палавка е права за теб — тихо каза Хънтър. — Може би се биеш, само когато ти предложат бой.

След едно последно потупване по пъстрия гръб на Леопард, Хънтър духна фенера и излезе от плевнята. Макар да беше говорил нежно с конете, на моменти погледът му ставаше направо свиреп.

Палавка сигурно беше отишла да танцува с любовника си, горчиво си помисли Хънтър.

Кръглата луна изливаше светлината си над земята, галейки мрака с хиляди едва доловими отсенки на сребърния цвят. Красотата на тази картина стисна сърцето на Хънтър.

Веднъж бе ухажвал Белинда под лунна светлина точно като тази.

А тя много пъти му бе изневерявала точно под същата пленителна светлина.

По коя ли от всичките тези едва забележими пътеки бе поела Палавка? И къде ли се срещаше с него? На земята на Би Бар или в Ладър Ес?

Известно време Хънтър остана неподвижен под лунната светлина. Прехвърли на ум плетеницата от пътеки, които започваха отвъд кухнята и зеленчуковата градина. Макар нито една от тези пътеки да не личеше ясно, те опасваха Ладър Ес и Би Бар като паяжина.