А на Елиса обръщаше не повече внимание, отколкото на мръсно петно върху пода.

Това ли бе имала предвид Пени? Така ли се бе чувствала, когато някой идиот не я бе забелязвал заради майка й?

Елиса отново погледна към Пени. Виждаше я в нова светлина. На трийсет години Пени беше свежа и привлекателна като маргаритка. Имаше честно лице, сочни устни и няколко тънки бръчици — следи от живота и смеха покрай големите й кафяви очи.

По всички мъжки правила, Пени беше прехвърлила момичешката възраст. Тя беше зряла жена, израснала и набрала сила на границата на една дива страна.

Елиса си спомни режещите думи на Хънтър — „Ако изобщо някога се оженя повторно, ще бъде за жена, а не за разглезено девойче, което не знае какво точно иска.“

По гърба на Елиса пролазиха тръпки от мисълта, че Хънтър може би току-що бе открил тази жена. Макар да си казваше, че не трябва да завижда на Пени, независимо какво щастие я е сполетяло, в устата й киселееше противния вкус на завистта..

В този миг разбра колко силно всъщност я привлича Хънтър. Представата за него с друга жена сякаш дълбаеше почвата под краката й и я оставяше без опора.

„О, Господи!

Това ли е изпитала майка ми — това неочаквано, всепоглъщащо влечение към една-единствена друга личност на земята?

Дали заради това английската благородничка бе изоставила позлатения си лукс, пренебрегнала бе семейството си и бе напуснала страната си… заради един мъж, съвсем малко по-див от страната, която е обичал?

В края на краищата майка все пак е успяла да получи мъжа, когото е обичала.

Дали няма да стана като Пени — стара мома, която не желае никой друг, освен мъжа, който не я иска?“

— Какво мислиш? — попита я Пени.

Елиса с усилие съсредоточи погледа си върху другата жена.

— За кое? — отговори тя с въпрос на въпроса.

— Пак ли ти е пълна главата с балове и карети?

Леко презрителният поглед, който Хънтър й хвърли, върна в миг земята под краката й. Елиса изправи гръб и си върна студения поглед.

— Мислиш за Англия повече от мен — решително й каза тя. — Моите мисли се въртят повече около проблеми, близки до дома.

— Хънтър предложи да изпечем хляб, достатъчен за няколко седмици — додаде Пени.

— Ще мухляса.

— По-добре мухлясал хляб, отколкото никакъв — иронично подхвърли Хънтър. — При всяка възможност ще ловя антилопи и елени. Можеш ли да сушиш месо?

— Разбира се — отвърна Елиса. — Мога и да ловувам.

Хънтър повдигна черните си вежди, но не каза нищо.

— Но мъжете предпочитат да ядат говеждо — добави тя след миг.

— Не можем да жертваме повече крави, докато не разберем колко точно глави имаш — рязко каза Хънтър. — Във всеки случай трябва да имаме достатъчно храна под ръка, за да издържим на обсада.

— Няма да водим война.

— Засега — сдържано изрече Хънтър. — Но ще се наложи, Палавке. Можеш да се обзаложиш. Накарах Мики да направи няколко каци за вода. Подразбрах, че е бил чирак при бъчвар, преди да напусне Бостън.

Елиса едва го чуваше. Все още в ушите й звучаха думите на Хънтър, че войната беше неизбежна, ако искаха да запазят Ладър Ес.

Още откакто братята Кълпепър бяха убили Мак, тя се боеше точно от това.

— Трябваше да дадеш шарения кон на армията — подхвърли Хънтър. После, виждайки недоумението на Елиса, добави: — Тогава те може би щяха да се погрижат да защитят Ладър Ес така, както пазят преселническите кервани.

— Конят не беше всичко, което капитанът искаше — отвърна Елиса.

Хънтър присви очи.

— Теб?

— Да.

— Значи е трябвало да му предложиш малко от онова, което даваш на Мики — сви рамене Хънтър. — Има много начини. Питай което искаш „работещо момиче“.

Елиса усети, че кипва.

— Мики е получавал от мен единствено заповеди — разгорещено възрази тя.

— А-ха — кимна Хънтър.

Изражението му подсказваше , че не й вярва.

— Госпожице Пени — обърна се той към другата жена с глас, който отново беше станал любезен, — ще ми покажете ли някоя свободна спалня.

Пени, която беше доста объркана от поведението на Хънтър спрямо Елиса, погледна въпросително по-младата жена.

— Казах му, че ще спи вътре, защото не ми се иска да го застрелят като предишния ни надзирател — поясни Елиса, без да откъсва очи от Хънтър. — Сега тази идея ми се струва дори още по-примамлива.

Пени я погледна объркано и едновременно с това развеселено.

— Сложи го в някоя от празните спални на горния етаж — нелюбезно продължи Елиса. — Стъпалата скърцат така силно, че едва ли някой би могъл да го изненада насън, независимо колко силно хърка.

— Не хъркам — възрази Хънтър.

— Татко казваше същото. Но, Хънтър, нали знаеш как се променят мъжете с възрастта?

Хънтър присви очи.

Пени беше направо ужасена.

— Палавке, засрами се — скара й се Пени, използвайки детския прякор на Елиса. — Нали знаеш колко са докачливи мъжете за възрастта си. Освен това Хънтър е по-млад от Бил, който пък е с цели десет години по-млад от баща ти.

— Всеки мъж, който ме смята за момиченце би трябвало да е достатъчно стар, за да хърка — мило рече Елиса.

— Разбирам — кимна Пени, като се постара да прикрие усмивката си. — Е, ще имаш възможност сама да разбереш. Ще го сложа в стаята до твоята.

Безпокойство, а и нещо друго, пронизаха Елиса.

— В стаята на родителите ми? — попита тя. — Защо?

— Единствено там има легло, което е достатъчно голямо, за да го побере — поясни Пени.

Елиса понечи да възрази, но после се отказа и само сви рамене.

— Ако хъркаш — закани се тя на Хънтър — отиваш заедно с голямото легло право в детската стая на другия край на къщата. Ще ти допаднат дъгите и пеперудите, които мама беше ми нарисувала по стените.

По лицето на Хънтър премина странно изражение — една болезнена сянка, която докосна душата на Елиса, въпреки гневът й към него. Дали Хънтър не бе изгубил във войната не само жена си, но и децата си? Това определено би обяснило болката, която бе почувствала да преминава под сдържаната, безмилостна повърхност.

— Забрави за детската стая — тихо додаде Елиса. — Ако ти пречи присъствието ми, ще спя на долния етаж при Пени.

Фактът, че Елиса по някакъв начин бе усетила скръбта му, раздразни Хънтър. Не понасяше да бъде прозрачен за девойчета като нея.

— Ще оцелея все някак — рязко отсече той. — Не са ми нужни специални грижи от местната кокетка.

Пени звучно ахна. Враждата между Елиса и Хънтър беше така силна, че почти можеше да се докосне.

А също и желанието им един за друг.

Звукът на мъжки гласове, долетял от другия край на двора, дойде като същинско облекчение за Елиса. Тя започна да нарежда масивните чаши за кафе и глинените чинии върху дългата маса, която преминаваше покрай едната страна на кухнята. До неотдавна Мак и Бил, а също и Джон, Глория, Пени и Елиса седяха там и разговаряха за земята, за добитъка и за смяната на сезоните.

— По-добре побързай да заемеш мястото си — каза Елиса, без да поглежда към Хънтър. — Последният, който седне на масата, трябва да изчисти конюшнята.

Външната врата на кухнята се отвори ведно с думите й. Мики, Лефти и Гимп с бутане се намъкнаха вътре, като всеки се стремеше пръв да седне до масата.

Елиса погледна изкосо Хънтър. После се усмихна.

— Олеле! — възкликна тя. — Мисля, че ти си последния. След закуска с удоволствие ще ти покажа къде стои вилата за тор.

Хънтър не се усъмни в думите й.

5.

Хънтър работеше с греблото за тор така, както правеше всичко останало — чисто, бързо и без излишни движения. Освен това вършеше работата без ненужни възражения — факт, който другите двама по-стари работници от ранчото забелязаха и одобриха.

Кюпид, оранжевата котка, която обитаваше плевнята, го наблюдаваше от близките ясли. Пет черни и оранжеви котенца бозаеха лакомо, без да обръщат внимание на суматохата наоколо. Големите жълти очи на Кюпид оглеждаха сенките за потайни миши движения. Макар и сита в момента, котката беше истински хищник чак до мозъка на костите си.

Гимп премина с неравна крачка по централната пътека, очевидно запътил се към хамбара със зърно, за да вземе зоб за конете в кошарата. Хънтър вдигна за миг глава от пода и го погледна. Гимп му кимна и закуцука малко по-бързо.

Лефти вървеше непосредствено до приятеля си. И двамата каубои бяха към петдесетте. Бяха побелели, а лицата им бяха изпечени от слънцето и бурите. Дрехите им бяха еднакви — избелели и оръфани. Ботушите им носеха следите от дългия престой в стремената. На петите им тихо подрънкваха шпори.

Всеки от тях показваше непогрешимите знаци на един цял живот прекаран край големите, непредсказуеми животни. Всички каубои ходеха несигурно на краката си, изкривени от годините в седлото. Ръцете им бяха покрити с мазоли и белези от изгаряния, оставени от въжетата и жигите.

И на двамата им липсваше по един пръст. Такава беше цената на урока да не поставяш ръката си между ласото и седлото, когато на другия край на въжето се намира тежък половин тон разгневен млад бик.

Като се изключи куцият крак на Гимп, двамата не се различаваха дори на йота.

— Трябва да взема малко зоб за коня си, началник — обясни Гимп.

— Една юзда се е втвърдила, а сапунът за седла е в шкафа отзад — предложи обяснение си Лефти.

Хънтър знаеше, че двамата мъже се интересуват повече от новия надзирател, отколкото от зобта или сапуна. Също и Елиса, която го гледаше с крайчеца на окото си, докато тимареше Леопард.

Леопард също наблюдаваше Хънтър, но без особен интерес.

— Правете каквото трябва — отвърна им Хънтър, — но искам онези десет говеда, които видях в боровата гора да се прекарат по-насам преди залез слънце.

— Да, сър — подвикна Гимп.

— Ей сега ще прескочим да ги докараме — съгласи се Лефти.

Бъгъл Бой подаде глава над вратата на яслата си, наостри уши и изгледа двамата непознати със спокоен поглед.