Джон легна по гръб и вдигна ръце на светлината, идваща от банята.

— По дяволите. Съжалявам. Но се радвам, че си изпепелила мястото.

В главата й изникна спомен от пътуването й обратно до сградата, в която я бяха държали… и от покритите със сажди руини.

— Да, налагаше се да изгоря клиниката. Бях на свобода от известно време, когато реших да се върна и да го сторя… Не можех да спя заради кошмарите. Запалих сградата, когато всички си тръгнаха. Макар че… — Тя вдигна показалеца си. — Може и да има един загинал. Но проклетият кучи син си го заслужаваше. А аз съм от момичетата, които спазват принципа око за око.

Джон отново започна да пише с пръсти.

— Това е повече от очевидно… и в никакъв случай не е нещо лошо.

Стига да не става дума за Леш, помисли си тя.

— Може ли да те попитам нещо? — Той вдигна рамене и тя прошепна: — Онази нощ, когато ходихме на различни места из града… Някога преди беше ли се връщал там?

— Всъщност не. — Джон поклати глава. — Не обичам да се ровя в миналото. Предпочитам да вървя напред.

— Завиждам ти. Аз явно не мога да се отърся от преживяното.

И не опираше само до случилото се в клиниката или онзи кошмар с Леш и неговото любовно гнездо. По някаква причина фактът, че така и никога не беше успяла да се впише… нито в семейството, в което беше отгледана, нито във вампирската общност, нито дори сред симпатите, резонираше върху личността й и някак я дефинираше, дори тя да не мислеше съзнателно за всичко това. Моментите, в които се беше чувствала на мястото си, бяха малко и разделени от големи промеждутъци от време… Трагедията се състоеше в това, че всички бяха свързани с професията й на убиец.

Но сега тя се замисли за времето прекарано с Джон… И нанесе леки промени в тази депресираща аритметика. Докато беше с него, докато телата им се сливаха в едно, всичко си беше наред. Но също както при убийствата ситуацията не беше здравословна за никой от замесените. По дяволите, ето какво се беше случилото току-що — беше се събудила с писъци и Джон беше скочил с оръжие в ръка, докато тя се правеше на бедната уплашена жена с чаршаф, притиснат до бедното й уплашено сърце.

Това не беше тя. Просто не беше тя.

И колко лесно само се беше озовала в ролята на нуждаеща се от защита… Това я плашеше дори повече от сънищата, които я караха да крещи. Ако животът я беше научил на нещо, то беше, че е най-добре сам да се грижиш за делата си. Последното, което желаеше, бе да се предаде и да разчита на някого… Дори да беше някой така благороден и мил като Джон.

Макар че… Боже, сексът беше наистина добър. Изглеждаше примитивно и лекомислено да поставя нещата в тази светлина, но беше самата истина.

Когато бяха дошли в стаята му след малкото им изживяване в тунела, дори не си бяха направили труда да запалят лампите. Нямаха никакво време за това… Отърваха се от дрехите, хвърлиха се на леглото и започнаха да се любят на мига. После тя беше заспала, а по някое време Джон явно беше отишъл до банята и беше оставил лампата светната. Вероятно, за да е спокоен, че тя няма да се почувства объркана, като се събуди.

Защото той беше именно такъв мъж.

Чу се изщракване и скърцането на стоманените капаци на прозорците, които се вдигаха за през нощта, и на водовъртежа в главата й милостиво беше сложен край. Мразеше размишленията. Никога не й помагаха да реши нещо и само я караха да се чувства още по-зле.

— Душът ни зове — заяви тя и се надигна с усилие. Сладостната болка в мускулите и костите й я накара да пожелае да спи с дни до Джон в това голямо легло. Може би дори седмици. Но не им беше писано. Тя се наведе и се загледа в потъналото му в сянка лице. Докато очите й обхождаха красивите му черти, не можа да се въздържи и вдигна ръка, за да помилва бузата му.

— Обичам те — произнесе той с устни в мрака.

— Да вървим — отсече тя рязко.

Целувката й беше като за сбогуване… В крайна сметка може би тази вечер щяха да се доберат до Леш и това щеше да сложи край на подобни мигове.

Изведнъж Джон посегна, хвана я за ръцете над лактите и смръщи вежди, но после, сякаш прочел мислите й, я пусна. Проследи я с поглед, когато тя стана и отиде в банята… Хекс можеше да го почувства.

Пусна водата на душа и отиде до шкафа за кърпи.

Спря, когато зърна отражението си в огледалото над умивалника. Тялото й не беше по-различно от преди, но тя се замисли за усещането, докато бяха заедно. Беше свикнала да приема тялото си по-скоро като оръжие, нещо полезно и нужно за постигане на различни цели. Хранеше го и се грижеше за него по същия начин, по който се грижеше за пистолетите и ножовете си… защото така го държеше в бойна готовност.

В часовете им заедно, Джон й беше показал нещо различно, беше я научил, че плътта й може да я дари с истинска наслада. А това беше нещо, което не беше познала дори по време на връзката си с Мърдър. Като че призован от мислите в главата й, Джон се приближи зад гърба й, а ръстът му и ширината на раменете му накараха отражението й да се смали. Тя срещна погледа му, сложи дланта си върху едната си гърда и потърка зърното, припомняйки си усещането от неговия допир, устните му, езика му. В мига, когато се докосна, неговото тяло реагира, ароматът му на обвързан вампир изпълни банята, а пенисът му се възбуди.

Тя протегна ръка назад и го придърпа към себе си, а той проникна в свободното пространство между бедрата й. Притисна се към ханша й, топлите му ръце я обгърнаха и започнаха да галят корема й. Сведе глава на рамото й, белите му зъби проблеснаха, когато ги плъзна нежно по кожата й до основата на шията. Тя се изви назад към него, вдигна ръце и ги прокара през гъстата му коса. Макар да я поддържаше къса, тя растеше бързо, а това беше добре. Предпочиташе я малко по-дълга, защото беше толкова приятно да зарови пръсти в нея. Беше мека като коприна.

— Ела в мен — произнесе тя дрезгаво.

Джон плъзна дланта си по-нагоре и обхвана гърдата, която тя беше масажирала вместо него, после спусна надолу ръката си, намести пениса си и проникна в нея, като в същото време отърка зъби в шията й. Нямаше нужда да се храни. Тя го знаеше със сигурност. Така че беше изненадана от ухапването му, защото това означаваше, че го прави единствено заради желанието си. Искаше тя също да бъде в него. Под светлината на лампите Хекс го наблюдаваше, докато я обладава в гръб, мускулите му бяха напрегнати, а очите му блестяха, докато се движеше. Тя наблюдаваше и себе си. Зърната й бяха твърди и розови, но не само защото такъв беше естественият им цвят, а и защото той ги беше целувал толкова пъти през деня. Цялата й кожа беше настръхнала, страните й пламтяха, а устните й бяха подпухнали от целувки. Погледът й бе премрежен от блаженство.

Джон отлепи устни от вената й, а после прокара розовия си език по малките дупчици от зъбите си, за да ги затвори. Хекс обърна глава и впи устни в неговите, а езиците им се сляха в едно, докато телата им продължаваха да се движат в общ ритъм.

Не отне много време, докато от еротично удоволствие сексуалният им акт се превърна в бунтуваща страст. Нейният оргазъм я завладя с такава сила, че ако Джон не я държеше здраво за бедрата, вероятно коленете й щяха да се подкосят й тя щеше да падне на пода. В мига, в който стигна до края, Хекс почувства, че и Джон потръпва и вълните от ерекцията му пронизаха цялото й тяло… и душата й.

И тогава се случи.

В мига на кулминацията им всичко пред погледа й стана червено и двуизмерно… И когато екстазът най-накрая отшумя, тя осъзна, че нежеланата поява на лошата й половина беше предупреждение, което подсъзнателно бе очаквала.

Постепенно започна да долавя топлината и влагата от душа… шумът от падащата струя… хилядите точки, в които телата им се докосваха… И всичко това имаше кървав оттенък.

Джон докосна слепоочието й.

— Да, имам нужда от обръчите си — каза тя.

Той вдигна ръце пред нея и изписа:

— У мен са.

— Така ли?

— Запазих ги. — Той се намръщи. — Сигурна ли си, че трябва…

— Да — тросна се тя. — Сигурна съм.

Сериозното изражение, сковало лицето му, й напомни как беше скочил от леглото, докато тя крещеше. Той беше корав и непоколебим. Истински мъж. Но въпреки неодобрението му, тя трябваше да се погрижи за себе си. Независимо дали беше съгласен или не с онова, което тя трябваше да прави, за да се поддържа в „нормално“ състояние, реалността нямаше да се промени. Просто не им беше писано да бъдат заедно, без значение колко си подхождаха в някои отношения.

Джон се отдръпна от нея и отстъпи назад, а пръстите му пробягаха по гръбнака й, сякаш искаше да й благодари… И ако се съдеше по мрачната решимост в очите му, вероятно това беше и сбогуване. Той се обърна и тръгна към…

— О… Боже… Мой…

Сърцето на Хекс спря, докато го гледаше в огледалото. Напреко през широкия му гръб под формата на великолепна татуировка се мъдреше името й, изписано на Древния език.

Хекс се обърна, а Джон замръзна на мястото си.

— Кога я направи?

След един изпълнен с напрежение миг той вдигна рамене и тя беше запленена от начина, по който символите се разтегнаха, а после се върнаха на мястото си. Не й отговори, само поклати глава и протегна ръка към топлата струя. После пристъпи през стъклената врата, подложи гърба си под течащата вода, взе сапуна и го разтърка в ръцете си.