попечител — настойник на непълнолетен индивид. Има различни степени попечители, като най-мощните са назначените за такива на жени-вампири в изолация.
преобразяване — критичен момент в живота на вампирите, когато влизат в зрелост. От този момент нататък те трябва да пият кръв от противоположния пол, за да живеят, и не могат да понасят слънчевата светлина. Обикновено настъпва към средата на двадесетте години на индивида. Някои вампири не оцеляват след преобразяването, особено мъжките. Преди преобразяването си вампирите са физически слаби, в сексуално отношение са неактивни и неотзивчиви и не могат да се дематериализират.
претранс — вампир от времето преди неговото преобразяване.
принцепс — най-високото стъпало на вампирската аристокрация, по-висши по ранг са само членовете на Първото семейство и Избраниците на Скрайб Върджин. Титлата се получава по рождение, тя не се дава.
Първото семейство — кралят и кралицата на вампирите, както и техните деца, ако имат такива.
райт — ритуал, чрез който се удовлетворява нечия накърнена чест. Ако извършването му бъде прието от двете страни, оскърбеният избира оръжието и нанася удар на оскърбителя, който го приема, без да се защитава.
разплата — акт на смъртно отмъщение, извършвано обикновено от мъжки вампир, заради своята възлюбена.
ралман — спасител.
симпат — един от подвидовете във вампирската раса, който се характеризира със способността и желанието да манипулира чувствата на другите (с цел обмен на енергия). През различни исторически периоди те са били подлагани на неправди и гонения, а в определени такива дори са били подложени на изтребление от страна на вампирите. Вече са почти на изчезване.
Скрайб Върджин — мистична сила, тя е съветник на краля, пази архивите на вампирите и раздава привилегии. Съществува в свят извън времето и притежава огромна власт. Била е способна на един-единствен съзидателен акт, който е използвала, за да създаде вампирите.
тали — дума, която показва добри и нежни чувства и може свободно да се преведе като „мила“ или „скъпа“.
трейнър — дума, която се използва между двама мъже. Може да се преведе свободно като „многообичан приятел“.
уокър — индивид, върнал се в царството на живите от Небитието. Към тях се отнасят с огромно уважение, почитани са заради мъките, които са преживели.
уорд — еквивалент на кръстник или кръстница на определен индивид.
хелрен — вампир от мъжки пол, бракосъчетан с жена-вампир. Мъжете вампири могат да имат брак с повече от една жена.
шелан — вампир от женски пол, бракосъчетана с мъжки. Женските вампири обикновено имат само по един партньор, защото мъжките вампири строго охраняват своята територия.
Воините от Братството на черния кинжал:
Рот (Wrath) — гняв
Тормент, Тор (Tohrment) — страдание
Рейдж (Rhage) — ярост
Зейдист, Зи (Zhadist) — садист
Вишъс, Ви (Vishous) — порочен
Фюри (Phury) — мощ
Дистройър, Бъч (Dhestroyer) — унищожител
Терър, Джон Матю (Terror) — ужас, страх
Пролог
Военният лагер на Блъдлетър, Древната страна, 1644 г.
Щеше му се да имаше повече време.
Макар че какво би променило това в действителност? Времето беше от значение само ако го използваш за нещо, а той вече беше направил всичко по силите си тук.
Дариъс, роден син на Терър, изоставен син на Марклон, седеше на пръстения под с отворен върху коленете си дневник, а пред него гореше восъчна свещ. Пламъкът му даваше нищожна светлина и потрепваше заради течението. Личното му пространство се намираше в далечния ъгъл на пещерата. Дрехите му бяха изработени от груба нещавена кожа, също както и ботушите му.
До ноздрите му достигаше вонята на мъжка пот и острият мирис на пръст, примесен със сладникавата смрад на разлагаща се лесърска кръв. С всяка глътка въздух, която поемаше, зловонието се засилваше.
Прехвърли изписаните пергаментови страници и се върна назад към времето, като си припомни един по един дните, които не беше прекарал във военния лагер. Копнежът по „дома“ му причиняваше физическа болка, чувстваше временното си пребиваване в този лагер по-скоро като насилствено депортиране, отколкото като преместване.
Беше отгледан в замък, където изискаността и финесът бяха основата на живота. Зад здравите стени, бранили семейството му и от хора, и от лесъри, винаги беше топло и ухаеше на рози, като че беше юли, а месеците и годините бяха минавали в лекота и блаженство. Петдесетте стаи, из които често беше бродил, бяха обзаведени с мебели, изработени от скъпа дървесина, подовете бяха застлани с дебели тъкани килими, а завесите и дамаските бяха от коприна и сатен. Маслените платна в позлатени рамки и мраморните статуи в горди пози бяха сигурен признак за бляскав живот.
По онова време нищо не подсказваше, че ще се озове там, където се намираше сега. Но онзи живот беше притежавал един основен недостатък.
Дариъс бе имал правото да се радва на топлото семейно огнище благодарение на биещото сърце на майка му. И когато този жизненоважен орган беше спрял работата си в гърдите й, той беше изгубил не само своята мамен, но и единствения дом, който някога беше познавал.
Пастрокът му го беше изхвърлил и го беше пратил тук като израз на дълго прикривана враждебност.
Не беше имал време да оплаче майка си. Нито пък да осмисли внезапната ненавист на мъжа, когото бе смятал за свой втори баща. Нито пък да скърби за изгубените си позиции сред глимерата като потомък на знатен род.
Просто го бяха захвърлили пред входа на тази пещера, сякаш беше болен от чума. И битките бяха започнали още преди дори да е видял лесър или да е започнал да се обучава как да се сражава с убийците. През първата си нощ в лагера той беше нападнат от други войници, приели хубавите му дрехи — единствения комплект, който му бяха позволили да задържи — като признак на слабост.
Той беше изненадал не само тях, но и себе си в онези мрачни часове.
Именно тогава Дариъс беше научил, също както и те, че макар да имаше аристократичен произход, във вените му течеше кръвта на боец, а не просто на войник. Кръвта на брат. Без да е бил обучаван, тялото му знаеше какво да прави и как да отвръща хладнокръвно на физическата агресия. Макар собственото му съзнание да не можеше да приеме бруталността на действията му, краката, ръцете и зъбите му знаеха точно каква сила да приложат.
Очевидно той притежаваше и друга страна, която досега бе останала непозната и неизвестна и за самия него… Но някак си тя му пасваше повече от отражението, което бе виждал в огледалото през всички изминали години.
С времето беше станал по-изкусен в боя… а ужасът, който изпитваше от самия себе си, беше намалял. Истината беше, че нямаше как да поеме по друга пътека. Гените на истинския му баща, дядо му и прадядо му предопределяха костната му структура и мускулатурата му, а наследствеността му на чистокръвен боец го превръщаше в могъща сила.
В свиреп и смъртоносен противник.
Вярно, че се бе смутил сериозно от тази своя друга идентичност. Беше все едно да хвърля две различни сенки на земята. Като че тялото му беше осветявано от два различни източника на светлина. Макар това отвратително варварско поведение да противоречеше на чувствителността, възпитавана у него, той знаеше, че то е част от една по-висша цел, на която беше създаден да служи. И го беше спасявало неведнъж… От останалите в лагера, целящи да го наранят, и от онези, които желаеха смъртта на всички им. Предполагаше се, че Блъдлетър е техен уорд, но той се държеше по-скоро като враг с тях, въпреки че ги обучаваше на изкуството на войната.
Или може би именно такава беше целта. Войната беше нещо грозно, откъдето и да я погледнеш, независимо дали се подготвяш за нея или си пряк участник.
Обучението на Блъдлетър беше брутално и садистичните му заповеди изискваха действия, в които Дариъс нямаше желание да се включва. Той, разбира се, винаги надделяваше в стълкновенията между трениращите, но не вземаше участие в изнасилванията, представляващи наказанието за победените. Беше единственият, чийто избор се зачиташе. Блъдлетър го беше предизвикал веднъж заради отказа му и в отговор той едва не го беше пребил, така че онзи повече не повдигна въпроса.
Загубилите от Дариъс, което включваше всички обитатели на лагера, биваха наказвани от други и в тези моменти, когато всички бяха заети да наблюдават зрелището, той най-често намираше утеха в дневника си. В момента дори не искаше да хвърли поглед към главния лагерен огън, където се провеждаше една от наказателните акции. Ненавистно му беше, че той е причината отново да се случва нещо подобно… Но нямаше избор. Трябваше да тренира, да се бие и да побеждава. А резултатът на това уравнение се определяше от законите на Блъдлетър.
"Единствена любов" отзывы
Отзывы читателей о книге "Единствена любов". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Единствена любов" друзьям в соцсетях.