Изглеждаше изключително изненадана, когато й обърна гръб. Но той трябваше да й даде подаръка.

— Бях отгледан от хора и когато те се обвързват, мъжът дава на жената нещо в знак на обич. — Изведнъж Джон се почувства нервен. — Надявам се да го харесаш. Опитах се да постъпя, както е редно.

Хекс се надигна, а ръцете й трепереха леко, когато пое кутийката.

— Какво си направил, Джон Матю…

Ахването й, когато открехна кутийката, беше наистина неповторимо. Джон се пресегна и извади дебелата верижка от кадифеното й гнездо. Квадратният диамант, разположен в платинен обков, беше шесткаратов, каквото и да означаваше това. Единственото, което го интересуваше, беше, че е достатъчно голям и достатъчно блестящ, че да го забележат от Канада.

Той искаше да е ясно, че не е свободна, в случай че на някой мъж му хрумнеха разни идеи, когато я видеше. И ако ароматът на обвързан вампир, оставен от Джон, не достигнеше до носа му, то блясъкът на камъка със сигурност щеше да му се набие на очи.

— Не ти купих пръстен, защото знам, че ще се биеш и не исках нищо да пречи на ръцете ти. А ако ти харесва, бих се радвал да го носиш непрекъснато…

Хекс сграбчи лицето му и го целуна така продължително и страстно, че на него му свърши въздухът. Но не го беше грижа.

— Никога няма да го сваля. Абсолютно никога.

Без да откъсва устни от нейните, Джон я бутна с червената й рокля към възглавниците, а ръцете му обхванаха гърдите й. Притисна тялото си към нейното и започна да рови из метрите атлаз… Отне му около секунда и половина да изгуби търпение.

Оказа се, че съблечена роклята изглежда дори по-добре. Джон се люби със своята жена бавно, като се наслаждаваше на тялото й и го галеше нежно с ръце и устни. Когато най-накрая се сляха в едно, хармонията помежду им беше така съвършена, моментът така идеален, че той застина. Животът го беше довел дотук, до този миг с нея, събрал ги бе заедно…

Това щеше да е историята, за която си струваше да се живее.

— Джон… — промълви тя с дрезгав глас. Той подсвирна в отговор. — Аз също мисля да си направя татуировка. — Той наклони глава на една страна, а тя предпазливо плъзна ръце по гърба му. — Какво ще кажеш да отидем до онова ателие? Може да ги накарам да изпишат името ти върху гърба ми…

Оргазмът, който се надигна у него и се изля в тялото й, беше по-добър отговор от каквито и да е думи, казани на глас. Хекс се засмя гърлено и размърда хълбоци.

— Ще приема това за „да“…

Да, помисли си Джон и започна да се движи в нея. Да, по дяволите, да…

В крайна сметка, каквото беше добро за мъжа, беше още по-добро за неговата жена. Така беше честно.

Боже, обичаше живота. Обичаше живота и всички в тази къща, както и всички достойни създания по света. Съдбата невинаги можеше лесно да се понесе… Но някак умееше да подреди нещата.

Накрая всичко се случваше така, както трябваше да се случи.