Лидерът на Видовете затвори и набра номера на охраната в будката пред портата. След като телефона звънна шест пъти и никой не отговори, той стисна зъби. Или дежурният офицер беше вътре в играта, или петимата отвън му бяха сторили нещо. Нямаше да получи незабавно подкрепление. Втурна се обратно към спалнята.

Стигна до леглото и се метна върху Джеси. Едната му ръка притисна устата й, а другата я хвана за бедрото. Издърпа тялото й от средата на кревата към ръба, за да я вдигне от матрака и тя изпъшка под дланта му. Наведе се и зашепна в ухото й, преди да е започнала да се бори:

— Петима от Видовете са в къщата ти. Бъди тиха, облечи се и се движи зад мен. Виждам достатъчно добре в тъмното, за да те водя.

Младата жена кимна в знак, че е разбрала. Той махна длан от устата й, пусна я на пода и я хвана за ръката. Дрешникът бе наблизо. Джъстис отвори вратата и я издърпа вътре. Щом затвори, светна лампата и за миг двамата останаха заслепени.

Джеси мрачно го изгледа с красивите си сини очи и младият мъж изпита гордост, че неговата съпруга изглеждаше толкова спокойна. Тя не му губеше времето да го засипва с въпроси или да изпада в истерия заради онова, което й беше казал. Пусна ръката й, грабна една риза и й я подхвърли. После отвори едно чекмедже, извади за двама им боксерки и се облече заедно с нея, в тясното пространство.

— Пет ли каза? — прошепна половинката му, докато навиваше на кръста си големите му боксерки.

— Да, Видове и предполагам, че са мъже.

— Мамка му.

Не можеше да не се съгласи с нея. Остави гнева да го завладее, знаеше, че ще се пролее кръв, когато мъжете разберат, че тя не си е вкъщи и ще се осмелят да дойдат в дома му, за да я търсят. Без съмнение, това означаваше смърт за тях. Щеше да убие или умре, за да защити своята жена.

Искаше да избяга заедно с нея, но може би навън имаше още от тях, дошли пеша. Беше способен поне да ги задържи да не нахлуят в къщата му, докато Тайгър пристигнеше с подкрепление. Шокираше го фактът, че собствените му хора бяха дошли за половинката му. Това беше потресаващо и нещо, което никога не бе допускал.

Джеси опита да скрие ужаса си, докато навличаше дадената й от Джъстис риза. Изобщо не я интересуваше дали е налице или наопаки. Замъгленият й от съня мозък едва бе регистрирал споделената от него информацията, но явно положението бе сериозно и твърде лошо, тъй като той бе заявил, че онези са Видове. Искаха нея.

Тя видя как Джъстис посегна към вътрешността на гардероба, хвана пръчката, на която висяха закачалките с костюмите му и я издърпа изцяло навън. Когато я пусна, всичко падна на пода. С върховете на пръстите си, които сякаш търсеха нещо, натисна стената в горния й край. Чу се щракване и тя се плъзна на една страна. Показа се тайна ниша.

Устните на младата жена се разтвориха, но тя бързо ги стисна без да каже и дума за двата пистолета, прикрепени към стената, и чантите с резервни пълнители до тях. Проследи с поглед как мъжът й грабна една бронежилетка, обърна се към нея и й я тикна в ръцете.

— Сложи я!

— Ами ти?

Той присви очи.

— Направи го! Нямаме време да спорим, Джеси. Аз се движа по-бързо от теб, така съм създаден. Видовете се бият един срещу друг, само в ръкопашен бой, но ти си човек и аз не съм уверен, че те ще зачетат това. Могат да имат оръжие и да те застрелят. Сложи си жилетката.

Лицето му изразяваше решителност и бе съвсем ясно, че ще е пълна загуба на време да спори с него. Взе тежката жилетка, сложи я, и тъй като бе твърде голяма, се опита да я нагласи по-удобно. Джъстис, вместо да се запаси с оръжия, се завъртя и ги тикна в ръцете й. Колекцията му бе впечатляваща, реши тя, когато ги погледна.

— Прекрасно. Предполагам, рязаната пушка е за теб?

— Не използваме оръжие, когато се бием помежду си, Джеси. — Той поклати глава. — Борим се с телата си. Ти, от друга страна, не си Вид. Ще загубиш срещу нашите мъже, ако се стигне дотам. А аз нямам намерение да те губя. Нуждаеш се от помощ, за да оцелееш, ако се наложи.

— Мислиш, че ще дойдат тук?

— Когато не те открият у вас, ще се сетят къде си. Сигурно те искат на всяка цена, щом рискуват толкова много, и предполагам, че след това ще дойдат тук.

— Мамка му. — Джеси провери предпазителите на пистолетите — не бяха спуснати, извади пълнителите и видя, че са пълни. — Много съжалявам. Всичко е заради мен.

Джъстис мълниеносно протегна ръка и я хвана за брадичката, за да я накара да го погледне и изръмжа меко в гнева си.

— Вината не е твоя. Съпругите са скъпоценни за Видовете и те трябва да бъдат защитавани с цената на всичко. Тези мъже са виновни, защото ни предадоха. — Ръката му освободи лицето й. — Искам да отидеш в банята и да седнеш във ваната. Там има само два входа. Убий всеки, който е успял да премине покрай мен. Това ще означава, че вече съм мъртъв.

Устата й увисна отворена.

— Те не биха посмели да те наранят. Ти си техен лидер.

Той грабна четири резервни пълнителя за пистолетите и ги напъха в предната част на бронежилетката й.

— Предполагам, че искат да ме свалят от пост. Мърдай, Джеси. — Погледът му се смекчи. — Тайгър и няколко мъже са на път. Можеш да му имаш доверие. Той ще те заведе на безопасно място и ще те върне обратно при баща ти, ако нещо се случи с мен.

— Ти ми даде и двата пистолета. — Протегна единия с дръжката напред. — Моля те, вземи единия.

— Видовете не използват оръжие, за да се бият един срещу друг, но ти имаш нужда от тях. Не влизай в ръкопашен бой с нападателите. Просто натисни спусъка, преди да те атакуват.

Младата жена се вгледа в тъмните очи на съпруга си.

— Няма да се крия в банята, докато ти се биеш сам срещу петима. Мога да стрелям и ще остана с теб. С помощта на оръжието мога да изравня силите доста бързо.

— Обичам те. — Внезапно се наведе и целуна устните й. Усмивката му изчезна, а очите му се присвиха. — Не разполагаме с време да гласуваме плана ми. — Алармата запищя из цялата къща и Джъстис изруга. — Проникнали са в дома ни. Отивай в банята. Не мога да се концентрирам, ако не знам къде се намираш. Направи го или ще убиеш и двама ни.

Той изгаси лампата, сграбчи я за ръката, и отвори вратата на дрешника. Джеси енергично запристъпя напред, водена от здравата му хватка. Влязоха в спалнята, където Видът бързо огледа навсякъде, преди да я остави там.

Кучи син. Той щеше да се изправи сам срещу петимата нападатели, защото тя имаше гърди — или може би, защото е човек. Не можеше да си представи Джъстис да казва на някоя от мускулестите женски Видове да се скрие в банята, докато той се бие. Те бяха борбени натури и той щеше да остави жената Вид до себе си, за да му помогне да изравнят шансовете.

Джеси устоя на изкушението да го последва. Знаеше, че това ще отвлече вниманието му, тъй като беше сигурен, че тя се нуждае от неговата защита. Надяваше се, че никой няма да посмее да атакува лидера на НСО. Хората му го обожаваха и оценяваха всички жертви, които правеше. Беше немислимо някой от тях да иска да му навреди.

Едва успя да различи неясната вътрешност на банята — забелязваше повече сенки, отколкото нещо друго. Погледът й потърси най-доброто място, откъдето можеха да нападнат — от възможно най-отдалечения в единия ъгъл прозорец и отворената врата към спалнята.

Ваната бе същият модел и точно толкова голяма като тази в досегашното й жилище. Представляваше идеално прикритие. Влезе в голямото корито и приклекна, за да бъде по-малка мишена. Намести пълнителите, вътре в голямата жилетка, за да не убиват на гърдите й и стисна във всяка ръка по един пистолет. Погледът й се стрелна от прозореца към вратата и обратно.

Отворът беше достатъчно голям, за да може човек да мине през него, а разтворената врата на спалнята щеше да й позволи да следи какво се случва в останалата част от къщата. Естествено, пищящата аларма й лазеше по нервите. Тя се чуваше, донякъде приглушено, в задната част на къщата, но младата жена си пожела да има комуникатор за връзка с Джъстис. Отбеляза си „да се купи в бъдеще“ в мисления списък с нещата за вършене.

Изведнъж алармата замлъкна и остана само зловеща тишина. Джеси се надяваше, че това е добър знак.

Може би мъжете са избягали, щом са разбрали, че охраната ще ги чуе и ще се втурне да помага на Джъстис. Обикновено идваха, дори когато само изревеше, тъй че пищящата аларма на всяка цена би ги накарала да дотичат в дома му.

Времето течеше и фактът, че не знаеше нищо, я караше да обезумява. Прехапа устни, изправи се, и прекрачи през ръба на ваната. Искаше да огледа навън, да види дали нещо не се случва и колебливо се приближи до прозореца. Стисна единия пистолет между бедрата си, ослуша се, за да се увери, че нищо не се движи от другата страна и хвана дръжката на прозореца. Натисна я надолу и плъзна стъклото по релсата, пое с пълни гърди свеж въздух. Взе отново в ръка оръжието, вдигна го и се почувства в безопасност с тежестта на двата пистолета в ръцете си.

Нищо не помръдваше в тъмнината на задния двор или в близост до очертанията на басейна, където мъждивата светлина на лампите на дъното му осигуряваше някаква видимост. Джеси отстъпи назад. Извърна глава и погледна към вратата, за да се увери, че никой не се прокрадва към нея. И тогава чу меко тупване, погледът й се върна назад към отворения прозорец точно навреме, за да забележи огромната фигура, втурнала се напред от единия край на двора.