— Знаеш ли, бебчо, щом ти заплашваш да ме изтезаваш, то и аз мога да направя същото.

— Джеси — измърка той, — минаха седмици. Искам да ти бъде хубаво, но ако продължаваш така, няма да издържа дълго.

Младата жена отпусна бедра върху тялото му, насочи члена му към влажната си мекота и я потърка с него. Изстена тихо, наслаждавайки се на дразненето върху клитора си, готова да го поеме в себе си. Тя също му беше липсвала, знаеше колко добре ще се почувства той и натисна хълбоците си надолу. Джъстис отметна глава назад и пусна бедрата й, за да забие нокти в матрака, щом тялото й го пое.

— Нокти — простена тя. — Значи ти е хубаво! Само не унищожавай леглото. Нали после ще спим в него.

— Майната му на леглото — изръмжа Джъстис.

— Остави леглото, имаш мен — простена Джеси, наведе брадичка и го погледна страстно.

Затвори очи, отметна глава и натисна още надолу, за да го поеме целия, наслаждавайки се на разтягането на вагиналните стени. Усещането как Джъстис я изпълва докрай беше най-хубавото нещо на света. Когато седна изцяло в скута му, знаеше, че той е напълно и плътно настанен в нея и съединяването на телата им е приключило. Раздвижи се леко нагоре и надолу, за да се намести по-удобно — това забавяне беше цяло мъчение. Тялото й изпитваше нужда да се освободи от натрупаното напрежение и това я накара да го язди по-бързо.

Мъжът замърка, после изръмжа и тези еротични звуци засилиха страстта й.

Ръката му се присегна към слабините й и палецът му се плъзна между разтворените й бедра. Той докосна клитора й и заописва кръгове с натиск, достатъчен да накара вагиналните й мускули да се свият около дебелия му ствол. Джеси изстена силно и започна да се движи по-енергично.

Внезапно Джъстис се претърколи. Младата жена ахна от изненада, хваната в капан под тежестта му, но после простена, когато тласъците му станаха дълбоки и бързи и тя разбра, че сега е под негов контрол. Видът изглеждаше едновременно секси и свиреп, когато изръмжа, оголи зъби в усмивка и подпря ръце отстрани, за да я прикове плътно под себе си.

— Мой ред е.

Тласъците му станаха бързи и силни, беше изоставил всякакви задръжки. Джеси се уви около него — сключи глезени на кръста му, ръцете й прегърнаха врата му. Телата им се движеха в идеален синхрон. За пореден път потъна в нея, дразнейки всяко нервно окончание, което крещеше за освобождаване. Джъстис затласка още по-дълбоко и по-силно, промени ъгъла на навлизане и докосна точка, която я накара да извика името му.

Удоволствието я погълна, когато движението му стана забързано и силно. Тя изкрещя повторно името му, достигайки кулминацията. Той отметна глава и изрева. Телата им трепнаха и се притиснаха едно в друго. Джеси се успокои, след като и последната вълна на екстаза отшумя и Джъстис се отпусна върху нея.

— Ти си моята половинка — прошепна в ухото й и я целуна по шията.

— Благодаря на Бога — отвърна шепнешком тя.

Джъстис се засмя.

— Има нещо, което бих искал да ти кажа. — Повдигна глава, за да срещне погледа й.

— Какво?

— Открихме, че е възможно да имаме деца, когато човешка жена забременя от наш мъж. Бебето им, здраво и силно, се роди преди няколко седмици. — Взе лицето й в шепи. — Бебето е Вид, има нашите лицеви черти и прилича на баща си. Искам да имам дете от теб. Ще помислиш ли по този въпрос?

Младата жена зяпна шокирана — не заради това, че можеха да имат деца, благодарение на Брийз това вече й бе известно. А защото Джъстис искаше да има дете с нея. От борбата да не бъдат заедно, той бе преминал към молба тя да бъде майка на децата му. Това бе бърз преход.

Мъжът се отмести леко на една страна, направи малко място между телата им и обгърна с длан корема й.

— Искам да наедрееш с моето дете и да бъдеш обвързана с мен по всеки възможен начин. — Вгледа се дълбоко в очите й. — Ще направя всичко, за да бъдеш изцяло ангажирана с мен. Ти ме правиш щастлив. — Усмихна й се. — Направи живота ми пълен.

— Много си добър с думите. — Сълзи изпълниха очите на Джеси.

— Какво означава това? — Той се намръщи.

Тя се засмя и избърса очите си.

— Това означава, че с радост ще имам бебе от теб, макар че бих искала да изчакаме най-малко година. Защото първо, искам да прекараме повече време само двамата и второ, трябва да имаш повече свободно от работата време, преди да забременея. Искам заедно да отгледаме нашето дете, или деца, а не само аз да се грижа за него, докато ти си изцяло ангажиран.

— Аз съм твой съпруг. Ще правим всичко заедно.

— Скъпи, ти си работохолик. — Тя облиза устни. — Баща ми е същият и нямаше много време за мен, докато бях дете. Най-лошият ми страх бе, да се омъжа за някой като него. Каква ирония, нали? Ти можеш да го накараш да изглежда направо мързелив, когато става въпрос за претоварването ти с ангажименти. Аз съм възрастна, разбирам защо толкова много работиш, но децата не осъзнават колко е важна твоята работа. Те просто се чувстват изоставени и маловажни. Разбираш ли? Трябва да се научиш да почиваш повече, преди да станем родители.

— Ще прехвърля много от отговорностите си на Съвета, така че ще освободя голяма част от времето си. Мога да чакам една година и ще видиш, че ще имаме много време заедно. Мога да се науча да почивам и ти ще ми покажеш как. Сега всичко се промени, Джеси. Аз обичам моя народ, но ти си ми приоритет номер едно. — Очите му се присвиха. — Ти си моя половинка и си с предимство пред всички останали. Утре сутрин ще се оттегля от длъжност, за да ти покажа колко много значиш за мен. Обичам те, ти си всичко за мен.

Знаеше, че той го мисли наистина и любовта й към него стана по-силна.

— Не искам да се отказваш, желанието ми е да работиш по-малко часове. Онова, което правиш, е много важно и аз не искам да променяш положението си. Ти си мъжът, с когото искам да бъда. Просто помолих за повече от твоето време. Получаване на подкрепа от вашия Съвет звучи идеално.

— Съгласен! — Той се усмихна. — Бих искал да имаме повече от едно дете — да те държа непрекъснато бременна и мога да го направя.

— Ще говорим затова, след като се роди първото.

— Но най-малко две? — Погледна я с надежда.

— Обичам те с цялото си сърце и знам, че ще ме направиш много щастлива. — Усмихна му се тя. — Когато не ме дразниш, разбира се, но все пак те обичам повече, отколкото желая да те убия. Ти също направи живота ми пълен.

— Разбрах, че това, което смятам да ти кажа, е добра новина. Когато забременееш, кое е най-лошото в това състояние?

— Ще надебелея.

— Второто лошо нещо? — Той се засмя.

— Сутрешното гадене.

— Какво ще кажеш за девет месеца бременност?

— Да. Звучи като болест, но си струва.

Джъстис внезапно се претърколи обратно върху нея и я прикова под тялото си.

— Ще износваш бебе Вид, Джеси. Първото се роди след двайсет седмици от зачеването му, здраво и напълно износено. Оздравяваме по-бързо и сме проектирани различно от хората. Изглежда нашите бебета се развиват по-бързо от човешките. Втората човешка бъдеща майка преживява същата ускорена бременност. Мислим, че нормалното времетраене е двайсет седмици. — Погледът му потърси нейния. — Още ли желаеш да носиш мое дете?

Джеси беше слисана. Пет месеца?

Джъстис се претърколи на леглото и стана.

— Твърде много искам, нали? Сега се боиш да разгледаш възможността да имаш дете от мен?

Младата жена се обърна на една страна и подпря глава на свитата си ръка.

— Не. Просто се опитвам да осмисля тази новина. Това е чудесно!

— Отвратена ли си?

— Не. Никога. Бих се радвала да нося нашето дете вътре в себе си и това е нещо страхотно. По дяволите, мога да износя почти две от нашите деца за времето, което отнема една човешка бременност.

— Значи си съгласна да имаме най-малко две. Добре. — Изглеждаше облекчен.

Тя приближи към него, протегна ръка и погали бедрото му.

— Така, имаш ли някакви други изненади?

— Лекарите са помогнали на Ели, половинката на Фюри, да забременее. Имала нещо като запушени тръби, но бебето вече расте в нея. Планирали сме да ги скрием в Резервата, когато започне да й личи. Не можем да позволим на вашите хора да разберат все още. Не мислим, че са готови да узнаят, че можем да имаме деца и се безпокоим, че ще реагират зле, когато научат новината. Нашето дете няма да бъде само.

Джеси кимна.

— Ще трябва да отворим училище за децата ни, преди да станат достатъчно големи да учат. Със сигурност не можем да ги пращаме в обществените училища извън Хоумленд. Ще бъдат изложени на твърде много опасности.

— Моята половинка е умна. — Стисна ръката й. — Какво друго си мислиш?

— Мисля, че трябва да упражняваме онова със забременяването, щом искаме да го направим правилно.

Той я погледна и изръмжа. За секунди я обърна и я дръпна да застане на ръце и колене. Проникна в тялото й внимателно, с дълбоки тласъци. Джеси изстена.

Джъстис се движеше в нея бавно и ритмично, докато тя почти стигна върха. Когато беше на ръба на оргазма, той спря.

— Не спирай! — Обърна глава към него.

— Имаш оплаквания? Трябва ми практика?