Лорън Донър - Джъстис

Джеси затвори ципа на спортния си сак и преди да успее да го вдигне от леглото, Джъстис го грабна от ръцете й. Усмихна се развеселена. Той наистина я беше откарал направо в жилището й, за да си опакова багажа.

Беше помогнал да съберат всичко от банята и бе успял да пренесе по-голямата част от него в съседната къща.

— Бих могла да свърша другото утре, когато си на работа.

— Искам всичко да приключи тази вечер. — Джъстис се протегна и я погали по бузата с върха на пръстите си. — Не желая да имаш причина да идваш отново тук. Ти живееш с мен.

Милите му думи я изпълниха с щастие. Той изцяло се беше ангажирал с връзката им, която вече не беше тайна, и бе твърдо решен да я направи постоянна.

— Ами всички тези кутии в хола? И тях ли ще пренесем?

— Не. На сутринта ще пратя някой да ги вземе.

Джеси огледа стаята, за да се увери, че не е забравила нещо.

— Готова съм. Това беше последният багаж.

— Да вървим. — Джъстис свали ръка, за да вземе и втората чанта. — Води, съпруго!

Джеси изкачи стъпалата пред дома на Джъстис, малко нервна, тъй като никога преди не бе влизала в него. Надяваше се да й хареса толкова, колкото къщата, която току-що бе напуснала.

— Почакай!

Тя го погледна, повдигна вежди и скръсти ръце пред гърдите си, когато той остави багажа долу.

— Какво? Да не би вътре да е разхвърляно?

— Стой тук! — Той се засмя. — Не надничай! — Отвори широко вратата, вдигна чантите и изчезна вътре.

Джеси не можеше да види нищо, тъй като Джъстис не включи осветлението. Чуваше го, че се движи вътре, но нямаше понятие какво се опитва да скрие от нея. С този неин късмет може би бе попаднала на мърляч, но пък мъжът беше секси. Той бе споменал, че има човек, който почиства жилището му.

Поне нямаше да й се налага да оправя след него.

Джъстис излезе от тъмнината на верандата и тя ахна от изненада, когато той внезапно се наведе, рамото му се притисна към бедрото й и заключи ръце около краката й. Изправи се бързо, метна я на гръб и се обърна, включвайки осветлението.

Другата му ръка разтри дупето й, докато я внасяше вътре, след което затвори с ритник вратата и се засмя.

— Заключи!

За да може да вижда, Джеси събра косата си в юмрук и завъртя ключалката, която се оказа близо до лицето й. Щом обърна глава, зърна част от изненадващо чист хол.

— Пусни ме!

— Няма. Не съм напълно невеж по отношение на хората. Непрекъснато изучавам техните привички и съм запознат с обичая да се пренася булката през прага, когато за първи път влиза в новия си семеен дом. Двамата с теб вече сме свързани, доколкото мога да преценя, венчавката е само един документ във вашия свят, но ти, скъпа, си моя. Сега ще те отнеса в леглото и ще ти засвидетелствам уважението, което заслужаваш, като следвам вашите човешки традиции.

Беше толкова сладък, че не й даде сърце да му каже, че повечето мъже не мятат жените си през рамо. Тя се засмя, пусна косата си и обхвана мускулестия му задник, когато Джъстис закрачи бързо през коридора. Той имаше най-хубавото мъжко дупе и тя едва обърна внимание на стаята, щом я внесе в нея и светна лампата.

Докато се навеждаше надолу, Джъстис я изправи в ръцете си, сложи я да седне на ръба на матрака и клекна пред нея. Усмихна й се.

— Добре дошла в нашия дом. А сега се събличай. Липсваше ми и ако скоро не правя любов с теб, ще изгубя всякакъв контрол. — Изправи се, изрита обувките и смъкна сакото си. — Побързай! — изръмжа тихо.

Джеси го наблюдаваше как бързо се съблича, наслаждавайки се на гледката на всеки сексапилен сантиметър от кожата и мускулите му, които се разкриваха. След като си свали панталоните, той вдигна поглед, присви очи и се намръщи.

— Събличай се! Не се шегувам, Джеси. Минаха две седмици, нямам желание да разкъсвам дрехите ти. Роклята ти е хубава.

Тя си събу обувките. Посегна с ръка зад гърба си и разкопча ципа на роклята, после и сутиена. Ставайки от леглото, ги остави да се плъзнат надолу по тялото й. Джъстис измърка, когато младата жена се освободи и от бикините си.

— Чакай! — Отдръпна се назад, когато направи крачка към нея.

— Какво? — Мъжът замръзна.

— Трябва да поговорим за минутка.

— Не искам да говоря.

— Да, но се налага.

— За какво? — изръмжа той.

— Спа ли с Кит?

— Не — отвърна намръщено.

Джеси сбърчи чело и внимателно започна да изучава лицето му, търсейки какъвто и да е намек за лъжа или за вина.

— Наистина ли?

— Единствената жена, която искам си ти. Не се задоволявам с по-малко от това, което желая.

Джеси кимна, уверена, че е искрен.

— Всичко това, съпруже, означава ли, че никога няма да ми изневериш?

— Точно това означава. — Усмихна се. — Ти си моя и аз съм твой. Това е обвързване, ще бъдем само един с друг.

— За цял живот?

— Завинаги.

— Добре. Чудесно.

— Свършихме ли вече с разговорите?

— Само да уточним още няколко неща. — Тя погледна към леглото и се усмихна.

— Какво друго? — Той стисна ръце в юмруци, тялото му се напрегна и възбуденият му член видимо трепна, полюшвайки се леко към нея.

— Може ли да си получа обратно работата, от която се отказах тази вечер? Обичам да се занимавам с жените от общежитието.

— Ти не си загубила длъжността си. Не съм приел оставката ти.

— Добре — усмихна се Джеси.

— Приключихме ли с приказките вече?

— Искам да изясня само още нещо.

— Какво? — Мъжът пристъпи по-близо, готов да се нахвърли върху нея.

Джеси прехапа долната си устна.

— Ти.

— Какво за мен? — Той примигна.

— Искам те в леглото и аз да бъда отгоре.

Джъстис присви очи и тя затаи дъх. Спогледаха се и той отстъпи крачка назад.

— Искаш да си върнеш за тази вечер и за предната. Да се оставя в твоя власт, за да успокоиш наранената си гордост.

— Не. Просто желая да бъда отгоре. Последният път ти хареса, на мен също.

— Искаш да ти позволя да имаш контрол в секса?

— Обичам тази поза и се кълна, че желанието ми няма нищо общо с това да ти връщам за нещо или да доминирам над теб.

Джъстис й хвърли предпазлив поглед, покачи се на леглото и легна по гръб.

— Само за теб и ако някога спо… — Погледът му шареше по тялото й. — Ще трябва да отстоявам властта си над теб публично по много по-лош начин, отколкото в бара.

— Какво значи това? — Джеси се подпря на леглото. — Защо тези легла са толкова високи. Трябва ми столче, за да се кача на тях.

Джъстис се засмя, пресегна се, хвана я за китката и я издърпа нагоре върху матрака.

— Ние сме високи. Ще ти помагам да се качваш в леглото. Но ще имаш проблеми със слизането от него, тъй като смятам да те държа непрекъснато между завивките. Ще се наложи да се чифтосам с теб пред всички мои хора, ако трябва да отстоявам могъществото си.

Тя се засмя на шегата му, но той — не, вместо това повдигна вежда, наблюдавайки я мълчаливо. Младата жена спря да се смее, осъзнавайки, че думите му бяха насериозно. Това я шокира и смая.

— Ти сериозно ли? Ако някога се опиташ да направиш с мен това пред други хора, ще те застрелям. Наистина ли трябва да правиш секс с мен пред всички тях? Абсолютно съм против цялото това воайорство.

Внезапно Джъстис се засмя.

— Не. Просто исках да видя изражението ти.

Джеси се успокои и се усмихна.

— И така, какво ще ми направиш наистина, ако разкажа на някой, че позволяваш да доминирам над теб? — възседна бедрата му и сниши тяло над неговото. Наведе глава и облиза с език корема му в близост до пъпа.

— Ще трябва да те накажа — каза тихо и простена.

Младата жена се плъзна по-нагоре, за да оближе зърното му и всмукна втвърденото връхче между зъбите си. После го захапа и той измърка. Усети как твърдият му пенис, хванат в капан между коремите им, рязко трепва в отговор. Джеси освободи зърното му и целувайки мъжа по гърдите, заключи устни около другото връхче, за да го подразни.

— Как ще ме накажеш, Джъстис?

— Ще те измъчвам, Джеси. — Ръцете му стиснаха бедрата й. — Ти обичаш бързата езда, затова ще те прикова под себе си и ще се движа толкова бавно, че ще ме молиш да те чукам така, както на теб ти харесва. Но аз няма да го направя. Ще удължавам акта, докато не можеш да издържиш повече.

Цялото тяло на Джеси отвърна на чувствената заплаха. Тя размърда бедра, пусна зърното му и се изправи. Пръстите й се свиха около ствола на пениса му и го стиснаха. Погалиха кадифената дължина, а палецът й потърка върха на главичката. Влагата от предеякулационната течност улесни кръговите движения по ръба, когато ръката й започна да го дразни.