— Затова ще дойдеш и ще облечеш роклята. — Брийз седна на плота. — Държа да си сложиш грим като всяка човешка жена, ще бъде весело. Всичко е уредено, а ако спориш, ще започна да вия. Гените ми са смесени с кучешки и доста се упражнявам. — Тя се ухили, очевидно горда от това. — Мога да вия толкова силно, че да накарам ушите ти да кървят, така че мълчи, приятелко. Сега ще ти измия косата, а после ще излезеш от ваната, преди кожата ти да се набръчка. Имаме само няколко часа да се приготвим, тъй като ти спа през целия ден.

— Колко е часът?

— Четири, следобед.

— Не може да бъде — изпъшка Джеси. — Днес трябваше да съм на работа.

— Обадих се на Ели, че няма да ходиш. Тя купи всичко за тази вечер по интернет, после изпратиха човек да вземе избраните неща и да ги достави до портата. Наложи се да дойда да взема една от твоите обувки и да погледна сутиена ти, за да вземем размерите ти. Надявам се нямаш нищо против, но взех назаем ключа за входната врата. Минахме през много неприятности, тъй че не спори, Джеси. Ти ще дойдеш на това парти, дори ако трябва да те нося. Направих го снощи, мога да го направя отново. Сега, мръдни навътре и дай да ти измия косата.



Два часа по-късно Джеси се чувстваше сто пъти по-добре. Аспиринът бе подействал напълно, а и банята бе помогнала. Сега главоболието беше само спомен. Брийз беше участвала в подготовката й за партито, защото се боеше, че тя може да се откаже. Приятелката й бе признала, че вероятно би се изкушила да го направи, ако високата жена не я бе държала под око през цялото време.

Джеси зяпна отражението си и опита да скрие тревогата си. Брийз се перчеше отстрани щастливо, ако се съдеше по изражението й. Роклята бе прекалено тясна — дълбокото деколте разкриваше твърде много от цепката между гърдите й, а късата пола показваше прекалено много от краката й.

— Ели ли избра тази рокля? — Тя погледна Брийз за потвърждение.

— Заявих й, че искам да изглеждаш красива и много секси. Тя каза, че роклята ще направи така, че всеки мъж да те забележи. Мисля, че е перфектна, но ми се щеше да си вдигнеш косата в един от онези великолепни кокове, които жените ви носят. Видяла съм да правят това по телевизията, когато отиват на светски партита. — Тя пристъпи по-близо. — Гримът скри белезите, оставени от Джъстис, така че не е необходимо да оставяш косата си разпусната по раменете.

— Харесва ми, когато е пусната. Толкова е дълга, че ми причинява главоболие, ако трябва да я навия и държа на главата си за повече от няколко часа.

— Изглеждаш добре. — Брийз й отправи усмивка. — Всички ще мислят така.

Или ще ме объркат с проститутка. Въздържа се да не го каже на глас. Не искаше да й се налага да обяснява на Брийз, нито да нарани чувствата й. Партито изглежда означаваше много за приятелката й, затова се примири и си премълча.

— Надявам се, че няма да има танци. — Джеси сведе поглед към разголените си гърди. — Тази рокля няма да издържи нищо друго, освен бавно танцуване, иначе може да ме арестуват за непристойно поведение. Страх ме е да си поема дълбоко дъх, защото гърдите ми ще изскочат. Мисля, че имам още един сутиен, който не ги повдига така нагоре.

— Няма да променяш нищо от това, което Ели избра да носиш. Тя знае какво прави, а и изтърпя много неприятности заради нас. Ще има танци, но никой не е казал, че ти трябва да участваш в тях. Имаш страхотно тяло и изглеждаш прекрасно. Нямаш нашите мускули и си бледа, но няма какво да криеш, Джеси. Какво казваше онази поговорка? Щом го имаш, покажи го? Е, като го имаш, носи го с гордост.

Джеси изведнъж се намръщи, изучавайки Брийз. Интуицията й я предупреждаваше, че нещо не е наред.

— Това да не е някакъв заговор? Изглеждаш твърде доволна от себе си и имаш особен блясък в очите.

— Няма нищо. — Брийз отмести поглед, гледаше навсякъде другаде, само не и към Джеси, и играеше с ръцете си.

— Джъстис ще бъде ли там? — Това бе най-лошият сценарий, за който можеше да се сети. — Разбрах от секретарката му, че още е в Резервата, когато ми се обади, за да ми каже, че срещата ни е била отменена. Може би той й е казал, че имаме такава, защото със сигурност едва ли й е споменал, че ще дойде тук, за да ми крещи заради миналата вечер.

— Забавил се е във връзка с някакви проблеми в Резервата. — Брийз срещна погледа й и го задържа. — Би било интересно, ако той можеше да присъства. Всеки от мъжете ще те гледа и ще иска да се чифтоса с теб.

— Не искам повторение на миналата вечер — въздъхна Джеси. — Беше толкова неудобно да бъда третирана като петгодишно дете, което го отпращат в стаята му. Направи сцена на дансинга с Флейм, когато ми попречи да си тръгна с него.

Онова палаво пламъче се завърна в тъмните очи на Брийз.

— Това няма да се случи тази вечер. Джъстис няма да е в състояние да ти крещи, ако мъжете танцуват с теб и искат да споделите секс.

— Брийз, накарала си Ели да купи тази рокля с цел да вбесиш Джъстис, когато мъжете започнат да ми се лепят, така ли? Той ще научи за това и ще побеснее. — Жената Нов вид отново не смееше да я погледне, но усмивката й стана по-широка. — Брийз!

— Това ще му се отрази добре. Той те накара да плачеш. Ти ще го ядосаш и той няма да може да направи нищо тази вечер. Съветът и всичките ни хора, с изключение на онези, които ще охраняват, ще бъдат там и Джъстис няма да има разумно основание да твърди, че не бива да присъстваш на партито. Това е твоята нощ, Джеси, можеш да му го върнеш. Ще се наложи Джъстис да контролира гнева си, когато открие, че си там, дори и това да го убива. Можеш да флиртуваш и танцуваш с всеки един от мъжете ни, който поиска, и той ще страда и ще се чуди дали някой от тях ще спечели вниманието ти. Ще е добре за него да разбере колко привлекателна си за нашите мъже. Спомни си, как се чувстваше ти, когато узна, че е извел Кит на танци. Обзалагам се, че след днешната вечер, ще се научи никога повече да не излиза с други жени. Дори само поради тази причина трябва да направиш това, Джеси.

— В действителност, не искам да го разстройвам — въздъхна младата жена.

— Нашите мъже не се разстройват. Те се ядосват, избухват, но после бързо им минава. Начинът да си отмъстиш на един от мъжете ни е, като го вбесиш тогава, когато не може да отвърне на удара. Така, той ще се научи и ще помни.

— Искаш да кажеш, че той не може да отвърне на удара довечера? А какво ще кажеш за утре? Секретарката му заяви, че ще се върне на сутринта.

— Тази нощ ще спиш в женското общежитие. Аз не съм глупава. Помислила съм затова. Организираме купон с преспиване в библиотеката на общежитието и ти си поканена. Това ще продължи няколко дена. Вече съм опаковала пижамата ти в една чанта. Когато се върнеш след време у дома, той вече ще се е охладил и ще си е научил урока.

Джеси прехапа долната си устна, обмисляйки предложението.

— Сигурна ли си? — Трябваше да признае, че е много изкушаващо. Джъстис щеше да избухне от гняв, когато му се обадят, че тя е на партито и не се е подчинила на заповедите му. Заслужаваше да му причини малко мъка.

— Не се тревожи за Джъстис — усмихна се Брийз. — Обещавам ти, че по един или друг начин ще се успокои, докато се срещнете. Нашите мъже не остават ядосани задълго. Да вървим. Не искам да закъснявам. — Хвана я за ръката и я дръпна. — Аз ще карам.



Брийз паркира на улицата до бара.

— Партито ще бъде в бара?

— Това е мястото, където се провеждат всичките ни социални събирания.

— Какъв е поводът? Забравих да попитам.

— Просто го правим от време на време. Харесва ни да бъдем един с друг и да се смесваме с хората. Това е едно от нещата, които Ели измисли, за да спомогне за намаляване пропастта между нашите разновидности и то действа много добре. Последната година направихме две подобни партита. На тях е весело и те се харесват, както от човешките същества, които са свързани с нас, така и на нашите хора. — Тя се поколеба. — Изненадана съм, че не си присъствала на нито едно от тях. Работила си с човешката група със специално предназначение, и те са поканени.

— Моят шеф никога не ми е казвал. Тим ми е нещо като бавачка.

— Какво означава това?

— Защитава ме и се отнася с мен, сякаш съм му дъщеря. Вероятно не ме е поканил, защото е сметнал, че мъжете веднага ще ми се нахвърлят.

— О! Това е напълно логично. — Брийз бързо се отправи към вратата. — Побързай! Някои Видове идват от Резервата, специално за да присъстват. Те не разполагат с толкова огромна сграда там, за да организират подобно събиране. Имаме достатъчно спални общежития и винаги можем да поберем повече хора. Могат да останат за няколко дни. Някои от мъжете и жените, за чието спасяване си помогнала в Колорадо, ще бъдат тук. Искахме да споделят радостта от свободата си с нас.

Думите за освободените Видове от съоръженията за тестване в Колорадо малко я изплашиха, щом си спомни как я нападнаха, но реши, че ще се оправи. Там щеше да има и други хора, което означаваше, че те са подготвени да се справят с тях. Брийз й махна да влизат вътре.

Музиката се носеше гръмко през голямата площ и много мигащи светлини осветяваха дансинга. Мястото беше препълнено с народ — жените носеха хубави рокли, а мъжете бяха с костюми или елегантни панталони и ризи.

— Съветът също е тук. Ще те запозная с тях по-късно. — Брийз трябваше да крещи, за да надвика шумотевицата. — Те са приятелски настроени.