Лорън Донър - Джъстис

— Само това ни липсваше.

— Имам още нещо да ти казвам.

— Страхотно. Какво друго е станало?

— Имахме две нарушения в Резервата. Нарушителите са били заловени преди да прескочат стените, но са успели да стигнат до ръба им, преди да бъдат задържани. Единият от тях е имал камера и е познат на полицията — има досие за нарушения — прави снимки на известни личности, които после продава на таблоидите. Вторият мъж е бил въоръжен и е декларирал, че ще убие жената, която се опозорява, като позволява на едно животно да се омъжи за нея пред Бога. Прехвърлихме ги и двамата на местния шериф. Единият от тях ще отиде в затвора, а другият ще бъде изпратен в болница за психиатрична оценка.

— Това ли е всичко?

— Да.

Джъстис въздъхна шумно, мислейки си отново за Джеси. Онзи човек с оръжието можеше да дойде за нея, ако някой узнаеше, че те двамата се срещат. Това само доказваше, че да бъде с него я поставяше в твърде голяма опасност. Може и да тъгуваше за нея и това го разкъсваше, но поне тя бе в безопасност.

— Джъстис?

— Тук съм.

— Майлс ще се срещне с теб, в офиса ти тук, в девет часа. Съжалявам, че те обезпокоих.

— Такава ми е работата.

— Лека нощ и се опитай да поспиш малко.

— Ти също. — Затвори телефона и се загледа в мястото, където Джеси бе седяла на облегалката на дивана.

Очите му се затвориха и той позволи на болката да го завладее. Пръстите му се свиха по-здраво около телефона. Желанието му да се обади в дома й бе толкова силно, че едва не му се поддаде, но това щеше направи нещата само по-трудни. Ще говори с нея утре, след като се върне в Хоумленд. Ще го направи преди събитието в бара утре вечер, което бе планирано да спомогне за заздравяване на отношенията между хората и Новите видове.

Трябваше да вземе решение дали да продължава да я държи в къщата до неговата. Беше прекалено съблазнително да бъде толкова близо до нея, а идеята Джеси да живее някъде другаде бе твърде трудна за възприемане. Може и да не беше в състояние да бъде с нея, но като знаеше, че тя е толкова наблизо, щеше да му е достатъчно.

Изправи се на крака, огледа стаята и се отправи към леглото. Съмняваше се, че ще заспи. Мислите му бяха твърде разпънати между безопасността на неговите хора и факта, че желаеше една червенокоска да го чака между чаршафите.

Главата му изпълниха образи на онова, което щеше да направи с Джеси, ако сега беше до него. Щеше да докосва и целува всеки сантиметър от тялото й. Членът му трепна само при мисълта за тази възможност. Закле се, че почти можеше да я помирише. Подуши стаята. Естествено, нейният аромат отдавна бе изветрял. Не беше останала и следа от него. Всичко бе само в главата му.

Мъжете, които се бяха съчетали, казваха, че са обсебени от нуждата да бъдат близо до своите половинки. Запъти се към банята и мисълта преминала през главата му го вледени. О, Боже. Тя не ми е половинка.

Спри! Не мисли за това! Достатъчно зле е положението и без тези налудничави мисли!

Той влезе в банята, светна лампата, стисна плота и се наведе напред. Вгледа се дълбоко в собствените си очи, видът им — толкова различен от човешкия — постоянно му напомняше, че животът го бе изправил пред трудни предизвикателства.

Ако някой друг мъж бе поискал да си вземе човешка жена за половинка, той щеше силно да го подкрепя в това му начинание. Щеше с радост да се справи с каквито и главоболия да възникнат от неблагоприятната ситуация. Щеше да намери най-добрия начин да се бори с възникналите заплахи и да се справи с тях. Нямаше нищо против предизвикателствата — животът щеше да бъде по-лесен без тях, но той не се плашеше от битки.

Разбира се, не неговата жена бе поставена в опасност. Джеси щеше да бъде като с нарисувана мишена на гърба, това щеше да доведе до много неприятности, а той се бе заклел да направи всичко по силите си, за да облекчи живота на Новите видове. От гняв хватката му се стегна върху ръба на плота и той се пропука под силните му пръсти. Джъстис погледна надолу, видя щетите, изруга тихо и пусна дървената повърхност.

Щом станеше въпрос за Джеси, всичко до което той се докоснеше, се рушеше. Стисна челюсти и ръмженето му се засили.

— Не точно нея, не и заради мен. Няма да поставя жената, която обичам в опасност.

След трите бири, Джеси знаеше, че е преминала отвъд прага на пиянството си. Брийз бе повалена от стека с шест бири, който сама изпи, и почти пълната бутилка вино, която бе намерила забутана в долното рафтче на хладилника. Тя изучаваше приятелката си.

— Мислех си…

— Не мога да стана.

— Безпомощна. — Брийз се засмя. — Джъстис те заслужава. Ти си прекрасна и заслужаваш добър мъж за твоя половинка. Той е длъжен да се възползва от шанса и така трябва. Може би вашият свят няма да бъде против тази идея, както мисли нашия лидер. По-голямата част от хората приеха добре, когато Ели и Фюри се ожениха. В началото бяха настръхнали, но после вашият вид изглежда ги хареса, след като Фюри едва не умря защитавайки Ели. Може би един ден ще разберат за нашите деца и няма да им бъде противно. Наистина, кой може да мрази едно сладко малко бебче? Ти и Джъстис заслужавате да бъдете заедно и да сте щастливи.

— Той няма да мисли така, а и не ми харесва частта, в която Фюри едва не е умрял. Не искам Джъстис да бъде застрелян.

— Нашите мъже понякога са упорити и съсредоточени посвоему. Когато е необходимо те няма да проявят разум. Ние трябва да го накараме да осъзнае, че той се нуждае от теб, въпреки проблемите, до които това ще доведе.

Брийз й се виждаше размазана, докато я наблюдаваше, сигурна, че това е от зрението й, а не че жената се топеше.

— Не мисля, че това ще се случи. Той няма да се вслуша.

— Утре вечер в бара, в който бяхме снощи, има парти. Каня те да дойдеш. Ще се облечеш и ще му покажеш, че не може да те пренебрегва. — Джеси се разсмя и едва не падна от стола. Хвана се за масата, за да се задържи в изправено положение. Едната й ръка се свлече и тя се удари по бедрото. — Джеси? Погледни ме!

— Коя от вас? Две сте.

Брийз се разтресе от смях. Това накара приятелката й да почувства гадене и тя изстена.

— Не се притеснявай. Аз ще се погрижа за всичко. Ще накараме Джъстис да осъзнае, че ти си жената за него. Няма да плачеш повече.

— Какво означава това?

— Надявам се, че не си срамежлива. — Брийз изглеждаше замислена.

— Срамежлива? — Джеси усети световъртеж. Опита да се намести на мястото си, но се свлече надолу.

Жената от Видовете се засмя, когато хвана приятелката си, преди тя да се удари в пода.

— Безпомощна — изкиска се, повдигна Джеси и я метна на рамо. Занесе я в спалнята и я хвърли на леглото. — Дай да видим сега дали притежаваш нещо секси. — И се приближи до гардероба с решителен израз на лицето си.