— Кой ти направи това?

Объркана, Джеси обърна глава и се намръщи.

— Направил какво?

Брийз хвана рамото й, смъкна малко ризата, за да го оголи и разкри повече от плътта й. Джеси погледна надолу и видя почти зараснали червени следи, останали оттогава, когато Джъстис я бе ухапал достатъчно силно, за да пробие кожата й, цветът от лицето й се оттече. Там вероятно щеше да остане почти незабележим белег до края на живота й, след като зачервяването избледнееше.

— Джеси? Кой направи това? Трябва да е някой от нашите мъже. — Брийз произнесе неприлична дума. — Има само две причини, поради които мъжете ни хапят така. Или те е взел изотзад и ти си се борила, така че се е наложило да те е захапе, за да те принуди да останеш под него, или някой от моя вид се е чифтосвал с теб и те е захапал. Някои от човешките същества, спали с Видовете, молят нашите хора да ги хапят. Мислят си, че това е възбуждащо, но на мъжете ни е строго забранено да го правят.

— Забрави го — настоя тихо Джеси.

Другата жена пусна рамото й, изправи се и се втренчи в приятелката си.

— Ти си се чифтосвала с мъж от Новите видове. Или е било насила, или да ухапе партньорката си е било новост за него. Раната не е толкова стара. Затова ли плачеш? Искам име, сега!

— Моля те, Брийз! Не е така. Трябва да го забравиш!

— Ще се обадя на офицерите. Не разбираш сериозността на положението. Ако някой от нашите мъже принуждава жените да правят с него секс, или ги хапе за удоволствие, това трябва да се прекрати незабавно. — Брийз се запъти към вратата.

— Спри!

Другата жена се обърна и Джеси й отправи умолителен поглед, паникьосана от идеята приятелката й да съобщи за откритието си.

— Не е така.

— А как е? — Поредно ръмжене се изтръгна от гърлото на Брийз. — Ще позвъня на охраната.

Джъстис щеше да побеснее. Тяхната тайна щеше да бъде разкрита, ако се намесеха офицерите. Всяка частичка от страданието, което бе преживяла щеше да е за нищо и той да си помисли, че го е направила за отмъщение. Не беше дребнава.

— Ако ти кажа истината, ще се закълнеш ли, че няма да я повториш пред никого другиго?

— Няма да мълча, ако някой от мъжете ни е навредил на жена.

— Не се е случило онова, което си мислиш. Не беше по принуда, а… — Тя докосна следите от ухапване. — Това не беше просто един от вашите мъже, който хапе моя вид за забавление, по дяволите!

Брийз седна на леглото.

— Давам ти думата си. Говори!

Младата жена прехапа устни.

— В деня, в който Тами и Валиант се ожениха, срещнах един от вашите мъже. Бях нападната от наскоро освободени Нови видове и той ме защити. После вечеряхме заедно и едното нещо доведе до другото. Беше взаимно.

— Името му?

— Правихме секс по взаимно съгласие. — Надяваше се да избегне отговора.

— И той те ухапа? — Брийз навъсено се намръщи. — Сигурно си си променила мнението по време на секса и той се е опитал да те принуди да останеш под него? Те не могат да се контролират, след като започнат един път. Съжалявам, Джеси. Нарани ли те лошо?

— Изобщо не ми причини болка.

— Ти си се срещнала отново с него. Тук? — Погледът й се фиксира върху белега на рамото. — Това почти е зараснало. Ти си в Хоумленд от около три седмици, нали?

— Да, именно тук.

— Как се случи, че те ухапа?

— Правехме секс. — Тя замълча. — И той ме прикова със зъбите си. Каза ми, че е, за да не мърдам. Наистина ли трябва да го произнеса на глас?

— Ще ми го кажеш, ако не искаш да го обясняваш на охраната. Хайде, изплюй камъчето!

Бузите на Джеси пламнаха.

— Той се опита да бъде много бавен и нежен с мен, така че да не ме заболи, но аз исках да не се контролира. По някакъв начин успях да го постигна и той ме ухапа. Толкова е просто. Не ме нарани, а и той много съжаляваше, че го е направил, но това не беше, за да ми причини болка. — Брийз продължаваше мълчаливо да се взира в нея, запазвайки намръщеното си изражение. — Какво?

— Тогава защо плачеш? Да не би да живее в Резервата и е трябвало да се върне там? Знам, че някои от нашите хора, населяващи онова място, бяха тук преди няколко седмици. Кажи ми името му и ще го върнем обратно. Очевидно много ти липсва, щом плачеш в негово отсъствие.

— Ние повече не се срещаме. Скъсах с него.

— За какво ревеш? Да не си си променила мнението и да го искаш обратно при себе си?

— Иска ми се да беше толкова просто. — Сълзите й заплашваха да прелеят. — Трябва да ми обещаеш, че няма да споменеш нито дума пред никого. Наистина имам нужда от приятел точно сега, Брийз. Необходимо ми е да поговоря с някого. Някой, на когото да се доверя.

— Можеш да ми вярваш. Каква е тайната, която те кара да скърбиш? Няма да се откажа докато не разбера.

— Наложи се да скъсам с него, защото той не иска никой да знае, че спи с мен. — Горещи сълзи потекоха по лицето й. — Спеше в леглото ми нощ след нощ, но през деня, ако случайно се срещнехме, дори не ме поглеждаше. Толкова съм влюбена в него, че чак ме боли. Набил си е в главата, че един ден трябва да си вземе половинка от Новите видове. Такъв е великият му план и аз не фигурирам в него.

— Глупак! — Брийз тихо изруга. — Ти си чудесна жена, Джеси. Всеки един от мъжете ни трябва да се гордее, ако те притежава. Колко време бяхте заедно?

— Спа при мен четири последователни нощи и вероятно все още щеше да е в леглото ми, ако не му бях заявила, че искам да бъдем нещо повече от тайни любовници. Просто не мога да живея по този начин, Брийз. Боли ме, че никога няма да признае връзката ни публично.

— Глупак. Някои от нашите мъже са съчетани с вашия вид и са щастливи. Имам план. Ще се преструвам, че не зная нищо и ще го накарам да прекарва повече време около Ели и Фюри. Той ще се убеди колко щастливи са те и ще научи, че и между вас може да бъде така. Само ми кажи името му и ще го сторя. — Брийз се ухили. — Ще оправим нещата.

— Той вече знае за тях.

Тези думи изтриха усмивката от лицето на Брийз.

— Какъв е проблемът? Всеки може да види колко са щастливи двамата. Той трябва да прегърне щастието, което може да има с теб.

Сърцето на Джеси заблъска, когато тя се поколеба.

— Проблемът е в това, че той вярва, че ще провали собствения си народ, ако има връзка с мен. Притеснява се, че враждебно настроените групи ще луднат, че моят баща ще откаже подкрепата си относно проблемите на Новите видове във Вашингтон и че тук ще настъпи истински ад. Мисля, че е притеснен също и от това, че ще даде лош пример на вашите хора, ако предпочете човешка жена, пред една от жените ви.

Брийз се намръщи.

— Никой няма толкова голямо влияние върху нас, или върху баща ти.

— Един има — прошепна Джеси.

Цветът бавно се отдръпна от лицето на приятелката й.

— Джъстис.

Младата жена избухна отново в сълзи, а Брийз тихо изруга.

Глава 16

Брийз крачеше из спалнята, стрелкайки с поглед Джеси. Стисна юмруци.

— Така всичко придобива смисъл. Джъстис е много умен. — Направи пауза. — Сега разбирам. Той те настани в тази къща, за да те държи в близост до себе си. Всеки се чудеше защо разреши на човек да пребивава тук. Другите живеят в зоната, определена за човешките същества, с изключение на Ели, която живее с Фюри. Обясниха ни, че това е така, защото Джъстис е близък с баща ти и те иска на най-безопасното място в Хоумленд. Тези жилища се охраняват и са защитени повече от всички други.

— Знам.

— Той живее в съседство и може да идва тук, без никой да разбере.

— Знам. — Кимна Джеси.

Брийз я зяпна.

— Толкова е умен. А тази вечер? — Бързо закри устата си с ръка, преди да я отпусне да падне надолу. — Не се е притеснявал за твоята безопасност или затова, че си в един бар с нашия вид. Ревнувал е! Бил е бесен на теб, че си там и танцуваш с Флейм.

— И това го знам.

— Той беше прекалено разярен, Джеси. — Брийз присви очи. — Можеше да причиниш смъртта на Флейм, когато се съгласи да танцуваш с него, затова те отдалечи от мъжа, като те изпрати у дома. Собственическото чувство у нашите мъже е много опасно, но аз те бях предупредила за това.

— Джъстис е с Кит. Между нас няма ангажименти. Спрях да се виждам с него преди две седмици.

— Забеляза ли гнева му?

— А ти видя ли как ръцете му бяха навсякъде по онази жена и начина, по който тя го докосваше?

— Добър въпрос. — Брийз седна. — Горката Джеси.

— Няма да кажеш на никого, нали? Моля те, не го прави.

— Никога няма да сторя нещо, което да навреди на Джъстис. Сега всичко ми се изясни. Той не е глупав. Той е Джъстис Норт.

— Нима името му го прави по-умен? — Джеси се подсмихна.

Устните на Брийз се разтегнаха в усмивка.

— Не. Просто придобива смисъл фактът, защо той не би претендирал за теб и иска да скрие връзката ви. Джъстис представлява нашия народ във вашия свят и ние всички му се възхищаваме. Той е много уважаван и ценен за онова, което прави. — Усмивката й се стопи и тъга изпълни погледа й. — Да бъде с човек, може да му навреди по много начини, Джеси.