— Ще го убия, Джеси! Това ли искаш? Да видиш как ще разкъсам Флейм парче по парче? Помисли, преди да говориш или действаш. Не съм чукал Кит. Не съм споделял секс с никоя друга, освен с теб, откакто се срещнахме. Това беше само за пред хората ми, за да се чувстват уверени и да вярват, че всичко е наред. — Той разхлаби хватката си. — Върви си вкъщи. След час трябва да се кача на хеликоптера, за да присъствам на една среща в Резервата рано сутринта. Ще довършим тази дискусия, когато се прибера утре в следобедните часове. — Едрото му тяло трепереше зад нея. — Бъди доволна, че трябва да тръгвам, защото така или иначе точно сега не е препоръчително да говориш с мен. Аз съм опасен. Бих ти показал защо никога няма да приемеш друг мъж, освен мен. — Пусна я така бързо, както я бе сграбчил, обърна се и погледна към Брийз. — Заведи я вкъщи и я дръж далеч от всички мъже. Пила е алкохол и трябва да бъде пазена, защото не мисли трезво. Подуши я и ще разбереш. Ако нещо се случи с нея, ще пострада задникът ти. — И той се втурна към входната врата.

— Джъстис? По дяволите! — изруга Кит. Приближи се до Джеси и сложи ръце на хълбоците си. — Ти го подлуди! — нацупи се тя. — Толкова забавно си прекарвахме. И не харесвам баща ти, щом създава толкова тревоги на Джъстис заради безопасността ти.

Брийз пристъпи напред, гледайки объркано.

— Хайде, Джеси! — Подуши я. — Колко питиета изпи?

Говори, нареди на замаяния си мозък.

— Хм, няколко. — И затвори уста.

Брийз я поведе навън, качи я в голф количката и подкара към дома й. Между тях се установи тягостно мълчание. Джеси все още се чувстваше наранена от танца на Джъстис с друга жена, от унизителната сцена, която бе направил, а и наистина беше пияна. Не би трябвало да си поръчва трето питие.

— Ще те изпратя до стаята. — Другата жена я изгледа. — Видовете рядко пият алкохол. Той има неприятен вкус и мирише лошо.

— Казваш ми учтиво, че воня, нали?

Брийз отвърна със смях и й помогна да стане. Светът леко се олюля пред Джеси и тя си спомни, че не пиеше често поради една причина. Чувстваше се безпомощна. Ръката на приятелката й хвана нейната и я подкрепи.

— Ти си малка и не бива да пиеш това ужасно нещо, Джеси. Умна си и знаеш, че не е необходимо. Трябва да видиш колко некоординирани са движенията ти и как блестят очите ти.

— Това не говори добре за мен, нали?

— Не.

Джеси се засмя, харесваше й откровеността на Новите видове. Опита се да отключи вратата, но проклетата ключалка не искаше да превърти. Брийз тихичко изръмжа, дръпна ключа от ръката й и отвори. После включи осветлението.

— Ще ти помогна да си легнеш.

— Мога и сама да се справя. Това не е първото ми пиянско родео.

— Какво означава това? В бара нямаше бикове.

Джеси се разкикоти, щом погледна нагоре към високата си придружителка.

— Това е един израз. Имах предвид, че съм се напивала и преди. Благодаря ти, че ме доведе вкъщи, но оттук нататък мога да се оправя сама.

— Сигурна ли си?

— Определено. Благодаря ти. — Тя се завъртя, залитна и се концентрира върху поставянето на единия крак пред другия. Вратата зад нея шумно се затвори, потвърждавайки, че приятелката й си е тръгнала.

Налегна я тежка депресия.

Джъстис и Кит изглеждаха добре заедно, и той може би не беше спал с нея в последно време, но интимният начин, по който жената от Видовете го докосваше, не оставяше никакво съмнение, че в миналото двамата са били любовници. Вероятно Джъстис го бе ударил на живот и флиртуваше с други жени, докато Джеси си стоеше у дома, нещастна. Това я подлудяваше и по-лошо — наистина й причиняваше болка.

Не беше сигурна дали й бе казал истината. Всичко, което знаеше, бе, че той можеше да чука всяка жена от Видовете в Хоумленд, по дяволите.

Горещи сълзи напълниха очите й и тя съжали за изпитите питиета, тъй като те я правеха много чувствителна и не особено разумна. Джъстис може и да беше кретен, но бе възбуждащ. Джеси обичаше да бъде в обятията му, той я караше да крещи в екстаз. Част от нея бе влюбена в него, но младата жена се изсмя над това.

— Имам лош вкус по отношение на мъжете — подсмръкна. Звукът на прекършения й глас и болката в него разбиха и последната частичка от самообладанието й и тя се разплака. Залитна към леглото, пропълзя върху него и легна, свила колене към гърдите си.

Беше се влюбила в работохолик, в лидера на Новите видове, в собствения си шеф. Това беше катастрофа още от момента, в който го бе видяла, толкова секси в прилепналия потник, а и тесните му дънки не й помагаха. Една жена би трябвало да бъде сляпа или мъртва, за да не забележи Джъстис.

— Джеси? — Ярка светлина заля спалнята, когато Брийз се втурна в стаята. — Да не падна? Удари ли се?

По дяволите! Младата жена избърса лицето си, подсмръкна и с мъка се раздвижи. Седна в леглото, но отказа да погледне към вратата.

— Добре съм. Плача, когато съм пияна. Това е нормално за човеците — излъга тя. — Мислих, че си си отишла.

— Познавам хора, които се разболяват и хвърлят разни неща, когато се напият. Аз съм твой приятел и Джъстис ме остави да отговарям за теб.

Като чу името му я заболя още повече и ридания разтърсиха тялото й. Скри лице в шепите си, закле се никога отново да не пие и се опита да отговори.

— Добре съм. Иди си вкъщи, Брийз. На сутринта ще се чувствам чудесно.

— Какво има, Джеси? Ти винаги си толкова весела, а сега си зачервена, мокра и тъжна. — Брийз я хвана за рамото като не позволи на ръцете й да я изблъскат и потърси погледа й. Тихо изруга. — Съзирам болка. Кой ти я причини?

— Няма нищо. Никой не ме е наранил.

— Ти извърна поглед от мен — обвини я Брийз. — Лъжеш ме. Не прави това. Ние сме приятелки, но аз отказвам около мен да има непочтена личност. Трябва да бъдеш честна.

Чувството за вина разяждаше Джеси. Брийз бе откровена и мила с нея. Беше й споделила тайни за Видовете, бе й се доверила и тя искаше да й отвърне със същото, но онова, което искаше да й каже, бе прекалено сериозно.

— Ще ми се да ти разкажа всичко, но просто не мога.

Гняв внезапно изкриви лицето на Брийз.

— Флейм ли те нарани? Докосна те на непозволено място? Да не би да беше твърде агресивен в бара? Аз ще му причиня такава силна болка, че ще иска…

— Не. — Джеси поклати глава. — Докато танцувахме, той се държа като абсолютен джентълмен.

Брийз се обърка.

— Тогава, каква е причината за болката ти? Да не си болна? Имаш ли нужда от лекар?

— Нямаш представа колко много ми е нужно да поговоря с някого, но просто не мога.

— Разбирам. Това е поверително. И на нас се случва.

Джеси се разрева по-силно. Това я устройваше. Никой никога не трябваше да узнае за връзката й с Джъстис. Брийз й зашепна нежни, успокоителни думи и обви ръце около нея. Потупа я несръчно по гърба, когато Джеси й отвърна с прегръдка.

Накрая младата жена спря да плаче.

— Съжалявам, че така рухнах. Не биваше да пия. Обикновено мога да се контролирам в такова състояние.

— Няма проблем, Джеси. Всички имаме моменти, в които плачем.

— Ти плачеш? — Джеси се вгледа в нея.

Брийз се поколеба.

— Да, когато бях млада. Но научих, че сълзите не облекчават болката или не могат да премахнат причината за тях. Завиждам ти за възможността да освободиш част от страданието чрез физическото натоварване, причинено от плача. Сега трябва да си много уморена и да заспиш след толкова много рев. Ще те завия и ще остана с теб, докато се унесеш в сън. Нашите жени, които ти спаси и доведе тук, ще се зарадват, че съм го направила. Те ще разберат, че и ние можем да се погрижим за теб. Безпокоя се за теб, Джеси. Ти си ми приятелка.

— Благодаря ти. Ти също си ми приятелка. Оценявам факта, че ми позволи да се разпадна пред теб така, както го направих. Наистина ми помогна да не се чувствам самотна.

— Пак заповядай. — Брийз се поколеба. — Само се опитай да ме предупредиш следващия път, когато се чувстваш по този начин. Ще облека дебела блуза, така че сълзите ти да не мокрят кожата ми.

Джеси избухна в смях.

— Извинявам се, че те намокрих. Обещавам, че веднага ще ти кажа предварително, когато почувствам следващия път, че ще плача.

— Благодаря. — Брийз й намигна.

Тя отметна завивката и Джеси се качи на леглото. После приятелката й изчезна в банята и секунди по-късно излезе с четка и хартиени кърпички. Подаде кърпичките на Джеси.

— Издухай си носа.

— Благодаря ти, мамо.

Брийз се засмя и посочи към косата й.

— Ще я среша. Това ще те успокои, а и двете ще се наслаждаваме, докато го правя.

— Толкова е хубаво. Оценявам го.

Джеси се отпусна, когато другата жена разпиля косата й надолу по гърба. Започна да прокарва четката от корените на космите по тяхното протежение и бавно разресваше всички заплетени кичури. Това й действаше добре. Тялото й се отпусна и тя се прозя. Четката спря да се движи и матракът потъна, когато Брийз се намести на него. Едната й ръка раздели косата и я отметна върху рамото. Меко ръмжене се откъсна от жената Нов вид.