Вратата се отвори и Тайгър предпазливо подаде глава.

— Чух те как ръмжиш още от съседната врата. — Пристъпи вътре и затвори след себе си. — Добре ли си?

— Имам лош ден.

— Това не е необичайно. Случило ли се е нещо, което да е изключително лошо?

— Просто още една група от хора, с която да се борим.

— Непрекъснато го правим. — Тайгър седна, скръсти ръце пред гърдите си и се намръщи. — Изглеждаш ужасно. Успя ли изобщо да поспиш нощес? — Погледът му се спусна надолу до наранената му плът. — Надявам се, че онова, което си ударил, изглежда по-зле от ръката ти.

— Изпуснах си нервите. — Джъстис сви широките си рамене.

— Това не е присъщо за теб. Необходима ти е почивка.

— Знам, но имам ли време?

— Как върви строителството на къщата ти в Резервата? Смятам да ти дойда на гости и да поседя на покритата веранда, която видях в чертежите. Изглеждаше добре, а гледката към езерото трябва да е страхотна. Можем да отидем за риба.

— Необходими са още около три седмици, докато бъде завършена. Получавам главоболие само при мисълта за това. Обитателите на Дивата зона не са щастливи на тяхна територия да се мотаят работни екипи. Слейд е готов да ме застреля, че го карам да се разправя с повече хора. — Вдигна ръка и освободи косата си от връвчицата, с която я бе вързал на конска опашка. Прокара пръсти през кичурите и се облегна назад в стола си. — Не че някога ще имам време да я ползвам.

— Работим по въпроса. Съветът е готов да поеме някои от твоите отговорности. Освен това имаш мен, Слейд и Брас. Ние ще направим всичко за теб.

— Знам това и го оценявам.

— Какво, по дяволите, става с теб, приятелю? Честно казано, целия ден тероризираш всеки, който е около теб. Държиш се по-скоро като мечка, отколкото като лидер. Това не е в характера ти.

— Седи ти по цял ден в стола и да видим след това колко ще си любезен.

Тайгър премигна няколко пъти и остави тишината да властва, докато стана неудобна, преди да заговори отново.

— Каквото и да не е наред, трябва да намериш начин да го превъзмогнеш. Всички са забелязали гнева ти. Възможно ли е да негодуваш срещу нас? През последните няколко часа седмина от нашите мъже дойдоха при мен, за да ми зададат този въпрос. Да не би стресът да е виновен за това?

Джъстис въздъхна.

— Имам лош ден. На всеки се случва.

— Но не и на теб. Ти си най-уравновесеният мъж, когото познавам и никога не губиш чувството си за хумор. Показваш тази си страна само на враговете ни, когато е необходимо да им напомниш, че не трябва да се занимават с нас. Искаш ли да се биеш?

— Какво? — изненадано попита Джъстис.

Тайгър пусна ръцете си, стисна страничните облегалки на стола и се наведе напред.

— Борба. Имаш ли нужда да изпуснеш парата? Това ти действа добре, а в последно време не си го правил. — Той се изправи на крака. — Да вървим.

Лидерът на Видовете се поколеба.

— Сега! — изръмжа Тайгър. — Свали маската и не забравяй кой си всъщност.

Той бавно се изправи и заобиколи бюрото си. Приятелят му рязко отвори вратата и мина през приемната.

Джъстис погледна към секретарката.

— Вземам си почивка.

— Ще задържа разговорите ви. — Тя кимна, но отказа да го погледне в очите.

Заля го чувство на вина, че може би е изплашил жената с грубостта си.

— Благодаря ви — отвърна й искрено. — Аз ви ценя.

— Хайде! — Тайгър разтвори входната врата на главната част на сградата на НСО, и двамата, рамо до рамо, излязоха навън под слънчевите лъчи. В джипа, паркиран до тротоара, седеше Брас. Джъстис беше изненадан да го види там, но мъжът го удостои само с мрачно кимане. Тайгър махна на своя лидер да заеме мястото до шофьора, а самият той се хвана за рамката на джипа, скочи и се настани на задната седалка. Джъстис седна и събу обувките си, двигателят запали.

Отправиха се към централната сграда на службата за сигурност. Когато влязоха в залата за обучение, която използваха, за да поддържат формата си, Тайгър погледна Видовете намиращи се вътре.

— Всички вън! Никой да не доближава до вратата! Брас и аз ще покажем на Джъстис няколко нови тренировъчни техники и ако той ги хареса, съвсем скоро ще бъдете обучавани в нови умения.

Те проследиха с поглед как всичките осем от Новите видове напуснаха тихомълком помещението. Тайгър заключи вратата, а Брас прекоси залата и залости втория изход. Просторната стая нямаше прозорци, само постелки на пода и куп фитнес уреди, наредени до едната от стените. Джъстис се поколеба. Тайгър се върна обратно, наведе се и събу ботушите си. После вдигна глава, изправи се и започна да сваля оръжията си. Движение отляво привлече вниманието на Джъстис и той забеляза, че и Брас също сваляше ботушите и оръжията си.

— Трябва ли да се тревожа? — тонът му продължаваше да е спокоен. — Двама срещу един?

Брас го дари с усмивка.

— Свали костюма. Няма да ни е приятно да го повредим. — Погледът му се спусна надолу по тялото на неговия лидер. — Хубав си. Ние не сме. Ще избягваме лицето ти. Трябва да изглеждаш красив за пред камерите.

— Красив? — Джъстис присви очи, докато разхлабваше вратовръзката си.

— Красив. — Тайгър се засмя. — Харесваме косата ти. Всяка жена би се гордяла да има такъв хубав цвят. Свършили са добра работа с боята.

— Знаеш ли колко мразя вонята й. — Вълна на гняв заля Джъстис.

Тайгър отиде до най-големия тепих, извърна се към него и издърпа фланелката си през главата. Хвърли я достатъчно силно, за да падне до ръба на зоната за обучение.

— Точно ти ли го казваш? Трябваше да усещаме вонята й в течение на няколко дни.

Брас също съблече фланелката си и излезе на тепиха.

— Въпреки това той е красив. Видя ли го на корицата на онова списание за фитнес? Бях впечатлен. — Той се засмя. — Този костюм все пак покрива мускулите му, нали? Не го кара да изглежда във форма, освен ако седенето зад бюрото не е яка тренировка.

Техните подигравки разпалиха още по-силно яростта му, докато махаше вратовръзката, сваляше сакото и ризата си. Струпа дрехите на купчина, докато не остана по боксерки.

— Не съм никакъв модел. Снимаха ме по време на благотворително мероприятие и плеснаха снимката ми там. — Приближи се заплашително към тях. — Наистина ли искате да го направите? — Стисна юмруци.

— Трябва да закачиш костюма си там, върху щангите. Ще се намачка — изсумтя Брас. — Веднага ще попаднеш във вечерните новини, ако носиш дрехи с гънки, които не са били поставени там от ютия. Това ще ни представи зле.

Джъстис изръмжа. Тайгър замахна пръв. Юмрукът му удари рамото на лидера, който реагира, като изрита в бедрото приятеля си, който отхвръкна назад и се приземи по задник. Брас изръмжа, приклекна ниско и се нахвърли върху шефа им. Телата се преплетоха, паднаха на пода и борбата започна. Размениха си няколко удара по горната част на торса, преметнаха се един друг на тепиха, докато накрая Джъстис отхвърли Брас далеч от себе си. Той се претърколи на постелката, тогава Тайгър се метна към Джъстис. Той се отстрани от пътя му с кълбо, бързо скочи на крака и се обърна навреме, за да удари Брас, който също му се нахвърли.

Тримата заедно започнаха да се бият, отвръщаха на удара с удар, като избягваха лицата си и от време на време смесваха борбата с хватки от кикбокса. Брас отпадна пръв, след като Джъстис го повали по задник. Задъхан, той вдигна ръце и се предаде. Тайгър изръмжа и атакува представителния мъж, но той бе готов за нападението. Отстъпи встрани, приклекна и замахна с юмрук да довърши приятеля си, който мина покрай него на няколко сантиметра. Тайгър се приземи на тепиха по гръб, изстена и погледна нагоре към своя лидер.

— Предавам се — каза той и вдигна ръце.

Потта се лееше от Джъстис. Докато стоеше там, загледан надолу към приятелите си, осъзна, че ще носи доста синини в продължение на дни. Болката беше хубаво нещо — почувства се жив и част от гнева му се бе стопил.

Тайгър обърна глава да погледне колегата си.

— Виждаш ли защо ти казах да дойдеш — изръмжа той. — Никога не мога да го победя.

Последният изпъшка, потри едното си рамо и кимна.

— Той може да изглежда цивилизовано, но има страхотни бойни умения.

Тайгър срещна погледа на Джъстис.

— Чувстваш ли се по-добре?

— Да.

— Трябва ли да го правим всеки ден?

— По дяволите — промърмори Брас. — Надявам се, не.

Тайгър се засмя.

— Аз също. Лесно е да забравиш, че той е повече от едно красиво лице.

Джъстис поклати глава.

— Опитваш се да ме ядосаш отново.

— Не, само те дразня. Така правят приятелите.

— Мисля, че предоставихме задниците си да ги съдере от бой, за да изпусне парата. — Брас се изправи на колене, надигна се нагоре и стана на крака. — Така постъпват приятелите. — Приближи се и стисна ръката на своя лидер. — Недей да държиш тази гадост вътре в себе си. Ние сме винаги на твое разположение. Можем да правим това ежедневно, ако почувстваш необходимост да набиеш някого.

— Говори от свое име. Аз се пошегувах. — Тайгър се претърколи, изправи се на крака и се протегна, като леко се намръщи. — Имам нужда от гореща вана и жена, за да целуне контузиите ми. — Обърна се към приятеля си и усмивката му се стопи. — Каквото и да ти се случва, или говори с нас, или се опитай бързо да го оправиш. В последно време не си добре, задържаш всичко вътре в себе си, а ние сме семейство. Готов ли си да споделиш какво става? — Джъстис стисна устни. Джеси не бе за обсъждане. — Така си и мислех. — Тайгър застана пред него и го погледна в очите. — Предполагам, че отново ще повторим боя утре, ако си в лошо настроение. И на следващия ден. Все пак за това е необходимо време. Върви си вкъщи и стига си плашил всички. Вземи си почивен ден.