Тихо бръмчене привлече вниманието му. Той внимателно отмести Джеси, достатъчно, за да освободи тялото си, стараейки се да не я събуди, и се изтърколи настрани. Трябваше да отговори на позвъняването, иначе някой щеше да го потърси в дома му, за да се увери, че лидерът им е добре и щеше да открие, че го няма. Това го ядоса. Стана от леглото, сграбчи разкъсаните си панталони и се втурна извън спалнята, докато вадеше клетъчния си телефон от здравия джоб.

— Тук Джъстис. — Не погледна номера, от който го търсеха.

— Извинявай. Ядеше ли? Или беше под душа? Отне ти пет позвънявания преди да отговориш. Не искам да знам, ако си бил в банята и си правил някои други неща. — Тайгър се засмя. — Неотложно е.

— Хапнах преди да напусна офиса. Бях далеч от телефона. Какво има?

— Познай кой се появи пред портите и иска да те види веднага? Любимата ти репортерка и очаква отговори.

— Не! — избухна раздразнено Джъстис. — Отказвам да говоря отново с тази жена.

— Тя е непреклонна. Заплашва, че сутрешните вестници ще излязат с водеща новина за брака между Нов Вид и човек, в Резервата.

Джъстис влезе в хола и закрачи ядно.

— Това е без значение. Тами вече сподели с приятелите си, така че фактът, че се е омъжила за Валиант, трябва да е излязъл наяве. Бяха снимани заедно, когато тя бе отвлечена и екипът ни я проследи и спаси. Очаквах това да се случи.

— Добре. Нима не си казвал винаги, че е по-добре да бъдем учтиви с тези лешояди, отколкото да ги ядосаме дотолкова, че да ни разкъсат на парчета в техните вестници?

— Отказвам да позволя на тази жена да се приближи отново до мен.

Тайгър се засмя.

— Тя иска парче от Джъстис.

— Тя е една напаст, която вярва, че съм прекалено глупав, та да не знам, че се опитва да ме съблазни, за да получи достъп до класифицирана информация — изръмжа в отговор лидерът. — Тази жена не си търси половинка, а поредица от ексклузивни истории, които да я издигнат в кариерата.

— Тя е сладка, макар и прекалено приказлива.

— Заклех се, че никога повече няма да й дам възможност за друго интервю след последното.

— Ще ми се да можех да видя лицето ти, когато ти е показала циците си — изсумтя Тайгър. — Аз не бих имал нищо против да ги видя. Как се измъкна от тази каша?

— Изкрещях на секретарката ми да дойде в офиса и да проведе останалата част от интервюто. Ти говори с репортерката! Има вероятност да си покаже гърдите отново, ако сметне, че си достатъчно наивен, за да повярваш в искреността на сексуалния й интерес към теб, и че може със сладки приказки да измъкне информация, докато сте в леглото.

— По дяволите, не! Аз избягвам човешките жени. Твърде умен съм за това. — Джъстис запази мълчание, неспособен да каже нещо, тъй като Джеси спеше недалеч надолу по коридора, а смесеният аромат на страстта им все още дразнеше носа му и държеше пениса му твърд от желание да я има отново. — Аз ще се оправя с лешояда. Ще й кажа, че не си тук. Наложило се е да отлетиш за среща в Резервата. Като стана дума за това, позволи ми да ти напомня за Майлс Ерон, утре сутринта в девет трябва да си в офиса му.

— Чудесно! — изръмжа Новият вид, уморен от срещи.

— Те се притесняват за нашия имидж, нали именно затова го наехме. — Тайгър направи пауза. — Ще те помолят да си боядисаш косата отново. Става все по-тъмна. Знаеш ги какви са медийните ни консултанти.

— Мъчение е, когато се навъртат около мен. Това лайно смърди.

— Ето защо се радвам, че не съм ти. Аз ще се оправя с мадамата, която обича да си показва циците, а ти се върни към онова, което правеше.

Джъстис се поколеба.

— Може ли да те помоля за една услуга?

— Разбира се.

— Уморен съм, Тайгър. Бих желал една нощ непрекъснат сън. Може ли да се справиш с всичко, което възникне, и да се погрижиш никой да не ме безпокои?

— Разбира се. — В гласа на другия мъж бликна съчувствие. — Ти заслужаваш това и много повече. Ще се погрижа за всичко, което се появи. Спи и почивай. И двамата знаем, че тази среща сутринта ще е ад, там ще те чака онази жена, за да ти боядиса косата. Ще остана в офиса и ще отклоня всички разговори към мен.

— Благодаря.

— Отивай да спиш и не се притеснявай. Ще се погрижа за всичко необходимо и ще звънна на охраната, за да съм сигурен, че ще стоят настрана от къщата ти. Не искам да патрулират твърде близо и да те събудят.

— Не е нужно да го правиш. Вече им казах да избягват близостта с дома ми.

— Те се притесняват за теб и искат да са сигурни, че си в безопасност. Не можем да позволим да ти се случи нещо. — Тайгър се засмя. — Никой друг не иска твоята работа. Всички се нуждаем твърде много от теб, защото нито един от нас не може да се държи толкова спокойно, независимо от онова, което казват или правят хората. Ти си най-толерантният и най-добре възпитаният от всички ни. Ще се окажем в един лайнян свят, ако те убият, защото никой друг не може да се справи с всичко това едновременно.

— Не мисля, че е вярно. — Раменете на Джъстис се отпуснаха.

— Така е. — Хуморът от гласа на Тайгър изчезна. — Ето защо ще направя всичко, за да бъда адски сигурен, че ще поспиш. Прецакани сме без теб. Спи дълбоко, мой човек — и прекъсна връзката.

Джъстис затвори телефона, стисна го здраво в юмрук и едва се стърпя да не счупи нещо.

Загледа се надолу по коридора към мястото, където спеше Джеси. Никога не бе предполагал, че ще поиска нещо повече от грижата за своите хора и сигурността, че те са успели да се слеят със света извън пределите на съоръженията за тестване. Една сексапилна, огнена червенокоска бе променила живота му. Желаеше я, но се съмняваше, че би могъл да има и двете.

Остави телефона си на масичката в коридора, затвори вратата на спалнята и погледна към часовника. Беше все още рано за сън, но бе уморен от начина си на живот, изтощен от поемането на толкова много отговорности и съкрушен от факта, че един ден, много скоро, ще трябва да се откаже от Джеси за доброто на народа си.

Пропълзя в леглото, вдиша аромата на жената и я придърпа в прегръдките си. Тя прошепна името му в съня си и целуна гърдите му, галейки лицето си в тях. Той обви още по-здраво ръце около нея.

Да бъде Джъстис Норт беше гадно, но засега щеше да има едно нещо, което желаеше до болка. Затвори очи, решен да се наслади на всяка секунда, която можеше да прекара с Джеси.

Глава 13

— Кога най-сетне ще спим и в твоето легло?

Джеси сложи последната чиния в миялната машина и се обърна. Джъстис седеше до масата пред отворения си лаптоп. През последните четири дни беше спал всяка нощ в дома й, но вечерните часове, както и преди, бяха запълнени с работа, която трябваше да свърши. Всяка сутрин изчезваше, преди тя да се събуди и отсъстваше през целия ден. Напускаше офиса навреме, за да споделя вечерите с нея и тя го оценяваше, тъй като знаеше, че е работохолик. Баща й никога не бе обръщал внимание на такива неща, когато живееше с него, но лидерът на Новите видове явно полагаше усилия да прекарва времето си с нея.

— Не можем. — Той не вдигна поглед.

— Все още не съм виждала къщата ти, а много бих искала — заяви намръщена.

Най-накрая той откъсна очи от екрана и я погледна.

— Джеси, твърде много от моите хора посещават къщата ми. Те винаги се отбиват по една или друга причина, освен това има и един мъж, който чисти дома ми. Не може да идваш и да спиш там.

— Защо не?

— Всеки, който влезе в къщата ми ще подуши аромата ти и ще знае, че си била там. Човекът, който почиства спалната ми, несъмнено ще разбере, че сме правили секс, докато сменя завивките на кревата или ще стане подозрителен, ако започна да си ги пера сам. — Погледна я извинително, преди да насочи отново вниманието си към лаптопа. — Никой няма причина да идва тук, затова е безопасно.

Тя го наблюдаваше как пише по клавиатурата, докато не иззвъня мобилният му телефон. Без да го поглежда, посегна към него и отговори. Около десетина минути тихо разговаря с някого за някакъв банкет и мерките за сигурност. Няколко минути по-късно телефона му звънна отново — доколкото тя можа да схване от неговата част от разговора, някой се опитваше да си уреди среща с лидера на Новите видове за интервю.

Докато мъжът се разправяше с онзи, Джеси излезе от кухнята и се отпусна на дивана. Опита се да не изпитва поне капка жал към себе си. Последните няколко вечери Джъстис бе седял пред компютъра и телефона си най-малко до десет часа. Той използваше масата в трапезарията й за домашен офис и тя въздъхна, когато спомените от нейното детство изплуваха в съзнанието й. Беше се заклела, че никога няма да се влюби в мъж, който е обсебен от работата си също като баща й, но пред Джъстис всички други работохолици бледнееха. Това беше дяволски иронично, а тя мразеше иронията.

Джеси се подсмихна. Работохолиците, които имаха гаджета, поне биха могли да изтъкнат основателна причина да си вземат свободна вечер. Джъстис не би позволил на никого да разбере за нея. Тя не можеше да разгледа дома му или да прекара една нощ в леглото му. Тайните срещи бяха нейно хрумване, но се оказаха кофти идея.

Нещата ще се оправят, успокояваше се тя. Той е свикнал да живее сам, може би наваксва с работата си, за да си вземе още една цяла нощ пълна почивка, а ти си въобразяваш разни глупости. Той няма да се промени и ако някой трябва да го знае, това си ти.