Тя отключи входната врата. Когато влезе вътре, се зарадва, че мирисът на парфюм най-после е изчезнал. Погледът й се стрелна към саксията с цвете непосредствено вляво и младата жена се усмихна.

Беше скрила там флакона — в случай, че някога пак й се наложеше да прикрива миризмата на Джъстис. Настроението й бързо помръкна, тъй като силно се съмняваше, че той ще се върне.

Бързият душ, преобличането с удобни дрехи и стремежът й да запълни времето си с работа в кухнята, й помогна да държи мислите си далеч от лидера на Видовете. Доставяше й удоволствие да готви — това я отпускаше, а и обичаше да си похапва. Единственият проблем бе, че парчето филе, което бе сложила да се пече на електрическия грил, щеше да й стигне за цяла седмица и да остане за сандвичи. Джеси прехапа устни, наблюдавайки как месото бавно се върти и как сокът капе във ваничката и реши, че утре може да направи сандвичи за жените в общежитието.

Беше изумена от количеството доставена храна и огромните размери на порциите. Разбира се, Новите видове най-вероятно изяждаха от филето по три килограма и половина на едно ядене, но тя със сигурност не би могла.

Отдръпна се от грила, с решението да изпере останалата част от новите дрехи, преди да ги облече и да си вземе една дълга вана, за да убие времето, докато вечерята стане готова.

Струите в джакузито бяха прекрасни, а водата топла. Направи оценка на битието си. Любовният й живот може и да беше във вакуум, но обитаваше едно чудесно място и харесваше новата си работа. На вратата се позвъни и тя подскочи, но после се усмихна. Това трябваше да е Джъстис! Бързо се избърса и облече същите дрехи. Щеше да говори с него, да увери твърдата му глава, че всичко ще е наред и да му каже, че може да се върне при нея, щом нещата се успокоят. На вратата отново звъннаха и тя се втурна от банята.

— Идвам! Почакай!

Джеси завъртя ключа, сърцето й препускаше лудо и тя се усмихна, развълнувана да го види след последната нощ. Но вместо него, на прага й стояха двама едри мъже от Видовете, облечени еднакво — със спортни дънки и тениски. И двамата вторачени в нея с мрачно изражение, което показваше, че не са щастливи да са там.

— Аз съм Найт — проговори този отдясно. — Вашите вещи бяха доставени и ни помолиха да ви ги донесем. Имате ли нещо против, ако разтоварим джипа сега и внесем кашоните вътре? Длъжни сме да ви информираме, че нещата ви бяха претърсени от охраната. Това е стандартна процедура, но не се наложи да се конфискува нищо.

— Добре. Благодаря. Разбира се — съгласи се тя. — Нека да си обуя обувките и ще ви помогна.

Мъжът отляво се намръщи недоволно.

— Не. Вие сте твърде дребна и само ще ни забавите. Просто седнете и не се тревожете. Няма да ви навредим. — Той си пое дъх. — Аз съм Суорд. Вие сте в безопасност.

Стана й смешно от думите му, сякаш той се боеше, че тя може да изпадне в ужас от вида им, но напрежението им я принуди да скрие усмивката си. Наистина изглеждаха нервни от факта, че се налага да контактуват с нея, така че тя сведе поглед. Те бяха Видове и Джеси искаше мъжете да се чувстват спокойни с нея.

Добрите обноски, които бе придобила, допринесоха много за тези цел.

— Благодаря ви. Ще чакам вътре и ще помня, че не съм в опасност. — И тя отстъпи назад.

— Добре. — Найт изсумтя, завъртя се на пети и тръгна надолу по алеята. Другият го последва.

Вдигна поглед, за да наблюдава как взимат кашоните от багажника на джипа и най-накрая си позволи да пусне смеха си на воля. Беше много сладко как те приемаха, че ще бъде ужасена от тях и как искаха да я уверят, че не са тук, за да я убият. Отново се засмя и обърна поглед към дневната, търсейки място, където биха могли да подредят кутиите.

— Можете да ги оставите ей там. — Тя посочи въздържано. — Благодаря ви. Съжалявам, че са толкова много. Не осъзнавах, че съм натрупала прекалено много неща. — Една идея проблесна в съзнанието й, когато единият от тях подуши въздуха и вниманието му се насочи към отворената арка на кухнята. И двамата продължиха да го правят, докато пренасяха кашоните. Младата жена вдиша дразнещия аромат на месото и осъзна, че те може би са гладни. Реши да опита да се сприятели. Иначе щеше да седи цяла вечер в жилището си, да мисли за Джъстис и как да се справи с проблемите, които имаха. Най-накрая момчетата внесоха и последните две кутии.

— Благодаря много. Оценявам помощта ви. Бихте ли искали да останете за вечеря? Имам много храна, а и това е човешки обичай — да се гощават хора, като начин да се покаже признателност. — Мъжете се спогледаха, а смущението им граничеше с комичното. — Имам филе. Това е тънко нарязана пържола, розова по средата. Не е толкова сурово, колкото болшинството от вас го обичат, но мисля, че ще ви хареса. Бих оценила възможността да намеря нови приятели. Току-що се преместих и не познавам почти никого.

— Приемаме — отговори Суорд от името и на двамата. — Вие трябва да се чувствате добре дошла при нас, а приятелите са важни.

— Така е — усмихна се младата жена. — Защо не седнете на дивана? Може да си събуете обувките, да включите телевизора и да се отпуснете, докато отида да нарежа месото и да приготвя картофите в микровълновата фурна. Трябват ми не повече от петнайсет минути.

Те затвориха входната врата и без да бързат се запътиха към дивана. Джеси се обърна, влезе в кухнята и извади филето петнайсет минути по-рано. Изглеждаше сготвено отвътре, но беше по-сурово, отколкото обикновено го предпочиташе, с други думи, перфектно за нейните гости. Другото беше бърза работа — изми три картофа, надупчи ги с вилица и ги мушна в микровълновата да се пекат. Задуши малко зеленчуци, наряза див лук за картофите и подреди масата за трима.

Беше развълнувана от възможността да разговаря с двамата мъже. Тя познаваше жените, но мъжете Нови видове бяха напълно различни. Надяваше се, че като ги опознае, това ще й помогне следващия път, когато си имаше работа с Джъстис. Може би щяха да бъдат достатъчно доброжелателни, за да отговорят на всичките въпроси, които щеше да им зададе.

Джеси влезе в хола.

— Вечерята е готова. Искате ли да ме последвате или да донеса чиниите тук, ако предпочитате масичката за кафе.

И двамата се изправиха незабавно и предпазливо се приближиха, като че ли се бояха, че тя може да избяга от ужас. Изглежда Суорд бе по-словоохотлив, затова проговори:

— За нас ще бъде чест да се храним на масата в кухнята. Благодаря ви, госпожице Дюпре.

— Моля ви, наричайте ме Джеси. И аз съм тази, която има честта да сте мои гости. — Тя ги заведе в кухнята и се отправи към хладилника. След като ги попита какво искат да пият и им подаде содите, които пожелаха, тя седна на масата и се усмихна на двамата мъже. — Нападайте! Аз не съм по формалностите и не се тревожа за обноските на масата. Просто се чувствайте като у дома си, нали? Има изобилие от храна и се надявам, че можете да изядете всичко, иначе ще се наложи от остатъците да направя цял тон сандвичи. Ще ми спестите неприятностите.

Найт бодна парче месо и се взря в него, сякаш се боеше да отхапе, но след това го натъпка цялото в устата си. Джеси спря, за да види реакцията му като се надяваше, че ще му хареса. Той й се усмихна, когато започна да го дъвче. Изненадата му бе очевидна, тъй като се втренчи в нея, докато преглъщаше.

— Това е много добро! Благодаря ти, Джеси.

— Да — съгласи се и Суорд, преглъщайки първата си хапка. — Много е вкусно! Не знаех, че може да се приготвя по този начин. Ние просто го режем на големи парчета и го дъвчем. Трябва да ни кажеш как го готвиш.

— С удоволствие ще ви го напиша. Много е лесно. — Тя посочи грила. — Ето тази машина върши работата. Аз само подправям месото, набучвам го на шиша и чакам да стане готово. Всеки може да го направи.

Храниха се в мълчание. Мъжете изядоха голямо количество месо. Джеси устоя на изкушението да ги засипе с въпроси. Поне ги изчакай докато са готови и се нахранят напълно, разсъждаваше тя.

Най-сетне Найт спря да яде, остави вилицата и се вторачи в нея. Младата жена срещна погледа му.

— Не те ли беше страх да ни поканиш на вечеря? Ние сме двама свирепи мъже, които ти не познаваш. Мислехме, че ще се уплашиш от нас.

Суорд се прокашля.

— Не ни се искаше да ти донесем багажа, защото очаквахме, че като ни видиш, ще се разплачеш. — Той направи ужасено лице и потръпна. — Не мога да понасям плач.

Джеси се бореше със смеха, но не можа да потисне усмивката, която се разпростря по цялото й лице.

— Свикнала съм около мен да има едри мъже, така че не съм плашлива. Знаете ли каква беше последната ми работа?

И двамата поклатиха глави. Младата жена започна да им разказва за дейността си в специалната група, за колегите си и за всички Видове, които беше срещнала и спасила. Те я слушаха внимателно и с интерес. Джеси завърши с това, как е била ранена от куршум и се е озовала в Хоумленд.

— Значи си наясно, че няма да те нападнем и да те насилим да правиш секс с нас? — Суорд изглеждаше искрен. — Един приятел каза, че вероятно още като ни видиш и ще си помислиш, че сме дошли да те изнасилим.

— Той заяви, че ще проглушиш ушите ни с писъци, веднага щом отвориш вратата. — Найт се засмя.

— И да плачеш. — Суорд се присъедини към него. — Надявах се, като си помислиш, че съм изнасилвач, да се разкрещиш, вместо да избухнеш в истерични ридания. Това би наранило ушите ми по-малко.