Джъстис смъкна надолу панталоните и боксерките. Излезе от тях и застана гол до леглото.

— Не ми пука за костюма. Искам само теб, Джеси.

Тя седна и съблече тениската през главата си. Хвърли я настрани, преди да легне по гръб. Хвана боксерките за ластика, повдигна ханша си, плъзна ги надолу и ги изрита надалеч.

— Смяташ ли да разкъсваш завивките ми? — Тя се засмя, докато оценяваше всеки сантиметър от голата му плът, когато Джъстис застана над нея. Търкулна се към средата на леглото, без да откъсва очи от него. Обходи с поглед широките му рамене, мускулестите ръце и твърдите зърна. Спусна очи надолу, за да се наслади на гледката на напълно възбуденото му състояние.

— Всичко това за мен ли е?

Той изръмжа в отговор. Хвърли се напред, качи се на леглото и запълзя към Джеси, гледайки я похотливо и жадно. Когато стигна до нея, спря, изправи се на колене, хвана двата й глезена и раздалечи краката й един от друг. Сетне ги пусна и се надвеси над нея, докато не застанаха гърди срещу гърди. Огромното му тегло прикова тялото й към матрака, а екзотичните му очи се присвиха, взирайки се дълбоко в нейните.

— Никога повече не ме карай да умирам, Джеси! Никога! — Ръката му докосна лицето й в нежна милувка. — Не мога да чакам. Трябва да те имам. Трябва да съм вътре в теб.

Леко шокирана от суровата емоция, която видя в очите и чу в гласа му, тя кимна. Никога преди никой мъж не я бе желал така и не бе имал такава нужда от нея. Джъстис сведе глава и потърка устни в нейните, тя отвори уста за целувка. Той измърка дълбоко и гърдите му завибрираха силно. В целувката му нямаше нежност или игривост. Джъстис й се нахвърли като човек, умиращ от глад, а тя беше последната му храна.

Джеси простена, пръстите й се забиха в раменете му. Целувката му я разгорещи, накара я да изгаря от желание. Притисна се силно към него и повдигна ханша си срещу твърдия горещ натиск на ерекцията му, хваната като в капан между завивката и нейните бедра. Джъстис се отмести малко и ръката му се мушна между телата им. Джеси откъсна уста от неговата да изплаче, когато пръстът му нахлу в нея без предупреждение.

Младата жена се почувства толкова невероятно, че не можеше да си поеме дъх, докато той почти напълно извади пръста си от гостоприемното й тяло, след което го вкара по-дълбоко, за да я разтегне. Започна да движи ръката си по-енергично, да я чука бързо и силно, и изръмжа.

— Толкова си гореща и влажна за мен! Така дяволски тясна! — изрева отново, един наистина плашещ звук, и рязко дръпна пръста си от нейната мекота. Тялото му се напрегна и той се изтърколи по леглото, далеч от нея. — По дяволите! — Изкрещя думите, като седна на ръба на леглото с гръб към нея.

Джеси остана да лежи зашеметена, чудейки се защо беше спрял и какво не е наред. Отне й няколко секунди да се раздвижи, да седне и да го зяпне. Тогава забеляза как бе надрала гърба му — червени кървави следи, оставени от ноктите й — и устата й зина.

— Много съжалявам. Не исках да те издера до кръв.

Джъстис рязко извърна глава, за да я погледне през рамо. Изражението му я изплаши. Изглеждаше напълно разярен и тя забрави да диша. Мъжът се обърна с лице към нея, ръцете му бяха свити в юмруци и той изръмжа отново.

— Джъстис? — Гласът й излезе като шепот. — Съжалявам. Не исках да те нараня.

Той трепна, брадичката му се повдигна, докато лицето му не се насочи към тавана, не можеше повече да издържа на погледа й. Беше задъхан — дишаше тежко и бързо.

— Аз съм този, който съжалява, Джеси. Можех да те нараня. — Дишането му започна да се успокоява. — Не исках, но почти загубих контрол.

— Какво? — Беше озадачена. — Джъстис?

Той отказа да я погледне. Боеше се, че отново ще види страха в изразителните й очи. Беше го съзрял, когато й изръмжа. Притвори клепачи, докато се опитваше да успокои хаотичните удари на сърцето си и яростта в тялото си. Членът му пулсираше болезнено. Младият мъж стисна още по-здраво юмруци, ноктите се забиха в дланите му.

Бе загубил и последната частица от своята сдържаност, щом Джеси се уви около него и започнаха да се целуват. Тя не беше жена от Новите видове, но той бе забравил този съществен факт, докато не почувства колко невероятно стегнати са мускулите, стиснали пръста му. Тя не беше създадена достатъчно издръжлива, за да се справи с мъж в най-силната му степен на похот — точно в такова състоянието бе дошъл при нея. Искаше му се да я преобърне, да вдигне дупето й във въздуха и да тласка в нея до забрава.

Самото осъзнаване, колко болезнено щеше да бъде за нея, го накара да потрепери от страх. Щеше да остави синини по бедрата й, докато я държеше там, където я желаеше. Можеше да я разкървави от грубото нахлуване, когато започнеше да навлиза в тялото й, а той не бе в състояние да спре, след като веднъж е започнал. Споменът колко добре се чувстваше тя, го увери в това.

— Джъстис? — Плахият й и несигурен глас го разкъса и той отвори очи, погледна към високия таван на спалнята и разбра, че трябва да я остави. Но й дължеше поне обяснение. Наведе глава и срещна загрижения й поглед. — Много съжалявам, че те одрах. Гърбът ти кърви.

— Не е заради това. — Гласът му прозвуча прекалено грубо, със сурова острота, която съжали, че не бе успял да потисне, но емоциите му бяха твърде близо до повърхността. Другата страна на неговата същност, която се стремеше да държи под контрол, не искаше да бъде обуздана зад фасадата, която показваше пред света, извън стените на Резервата и Хоумленд. В този момент той бе мъж от Новите видове, който имаше чувства към жена, която знаеше, че не може да има и това го разкъсваше отвътре.

Тя лежеше сгушена по средата на леглото и изглеждаше по-дребна от обикновено — бледа, с яркочервена коса разстлана около нея и покриваща гърдите й. Приличаше на нимфа — толкова невинна, образ на жена, която никога не биваше да попада в ръцете му, в спалнята.

— Какво има? Защо спря? Все още взимам противозачатъчни. Не съм пила нищо друго, което да ги обърка. Сигурна съм в това, защото попитах в болницата, преди да ме пуснат.

Тя си спомня, че се притеснявах да не би да забременее, помисли си той и това го накара да се намрази още повече. Джеси обмисляше всичко много внимателно, помнеше и най-дребните подробности, които предизвикваха загрижеността му, а той все още не бе успял да овладее бушуващите си хормони, за да бъде нежен с деликатното й тяло, щом се окажеше хванато в капан под него.

Не би имала никакъв шанс да го спре, нито пък щеше да бъде в състояние да го отблъсне ако й причинеше болка. Мисълта за това го караше да се чувства дори още по-голям мръсник.

— Истината е, че почти те нараних, Джеси. Исках те прекалено много, прекалено силно, но за щастие успях да се отдръпна навреме, преди да е станало твърде късно. — Той се извърна към нея, знаеше, че членът му още е напрегнат и стърчи нагоре от желание. Тя също го забеляза — погледът й се съсредоточи там, преди да се върне отново към очите му. Страхът, който толкова много го засегна, сега не беше изписан на лицето й. Но Джеси Дюпре бе смела жена. Възхищаваше се на нейната храброст — от естеството на работата й до начина, по който се бе справила с нападението на мъжките Нови видове. Друга жена на нейно място би крещяла и би избягала далеч от него, но Джеси беше спокойна.

— Страстта не е лошо нещо, и аз мога да се справя с нея изцяло. — Тя пусна коленете си, които бе прегърнала, наведе се напред, подпря се с длани на матрака и изложи прекрасните си пълни гърди пред погледа му. — Ти цениш прямотата и аз ще бъда откровена с теб. Подуши и ще разбереш колко много те искам, ако мислиш, че моята влага не е достатъчна да те убеди. Използвай острото си обоняние, щом усещането ти за допир не е достатъчно, за да се убедиш.

— Аз ти се нахвърлих, без да взема предвид твоята деликатност.

За негово изумление, тя се усмихна, сините й очи заблестяха закачливо.

— Описвали са ме по много начини в моя живот, но този термин не са използвали често. Поне не повече от веднъж, тъй като обикновено се срещам с момчета, които не обръщат внимание на подобни глупости. Но за теб ще направя изключение, защото си много сладък и си различен от другите. Не мисля, че мога да те победя в двубой, при твоите рефлекси и сила. Но това не значи, че ще ме прекършиш, когато сме в леглото.

— Забравих, че си човек — призна той.

— Има ли разлика?

— Да. — Стисна устни, защото не желаеше да дискутират повече по този въпрос.

— Аз съм по-дребна от жените ви, не толкова силна или яка. Но това не означава, че съм по-малко издръжлива. Давам ти думата си.

Тялото му искаше да й повярва, но умът му казваше друго.

— Бих могъл да те увредя сериозно. Трябва да разбереш това.

— Добре. Разбирам го, но ти спря, когато си помисли, че ще ме нараниш. — Тя сведе леко брадичка, пропълзя малко по-близо до него и го огледа със сините си очи. Той не можеше да не реагира на невероятно еротичната картина, която тя представляваше, докато пълзеше към него. Сърцето му заби бясно, пенисът му рязко подскочи в отговор на необходимостта да я вземе и той с усилие устоя на желанието да я просне и да я обладае. — Ще се справим. Ще го поема бавно, за да не се притесняваш. — Усмивката й стана по-широка. — Направихме го вече веднъж, сега искам да го направя отново.

— Джеси! — изръмжа предупредително той. — Спри! Ако те докосна, ще ми стане много трудно да контролирам копнежите си.