— Мамка му. — Тайгър въздъхна и се отпусна на стола. — Не му завиждам за разговора, който му предстои да проведе. Ето защо се заклех да избягвам жените от вън. Те идват с любопитни семейства, които предизвикват повече проблеми, отколкото заслужава такава връзка. Това ме кара да се чувствам късметлия, че нямаме родители.

Мисълта за Джеси премина през съзнанието на Джъстис. Нейният баща беше сенатор, който се застъпваше за Новите видове по време на срещите и воюваше за правата им във Вашингтон.

В душата му започна да се заражда безпокойство. Би ли реагирал враждебно баща й, ако знаеше, че дъщеря му е позволила да я докосне? Колко проблеми можеше да причини, ако разбереше? Той притежаваше реална власт, не беше просто някакъв човек, който протестира пред портите или изпраща гадни съобщения. Облегна се назад и се отпусна в стола си.

— Щастливци сме, че сме сами.

— Дали? — Джъстис срещна сериозния поглед на Тайгър. — Мисля, че Фюри няма да се съгласи с това. Неговата Ели го заслужава. Тяхната любов е истинска.

— Да. Прав си, но и аз също. — Тайгър се усмихна. — Да се споразумеем. Няма да казваме на никого, ако някога си паднем по жена от външния свят. Хората си мислят, че сме извратени копелета, които промиват мозъците на жените, живеещи с нас, а нашият собствен вид ни наблюдава, за да види какво се случва, когато сме с човешки същества. Нека да го премълчим и да го запазим дълбоко в нас.

— Какво?

— Това е термин, който съм научил от човек. Означава да пазиш в тайна. Никой нищо не разбира и затова не могат да възникнат никакви проблеми, ако има несъгласни с връзката. Мъжът заяви, че е извършил това с неподходящи жени. — Лицето му стана сериозно. — Той се засмя, когато отбелязах, че външният вид би следвало да не е от значение, щом тя го прави щастлив. Не бях сигурен как да приема това, но мисля, че той се грижи прекалено много за външността. Обаче терминът е същия. Означава да бъдеш с някого и никой да не знае.

Джъстис се изправи.

— Не ми харесва този термин. Всеки, който пренебрегва човек, заради това как изглежда, не е достатъчно интелигентен, за да се учим от него.

— Вкъщи ли се прибираш? — Тайгър погледна към часовника на стената, преди да отправи любопитен поглед към приятеля си. — Не се ли чувстваш добре? Никога не си тръгвал толкова рано.

— Уморен съм. Не съм се наспал. — Това донякъде беше вярно. Наистина не бе спал много, но искаше да види Джеси. — Не стой до късно!

— Разбира се. — Сви рамене Тайгър. — Остана ми да оправя още няколко документа, но след това се прибирам у дома.

Джъстис бързо излезе от стаята, мислите за Джеси го разсейваха. Искаше да я защити и да избегне проблемите с баща й, но това би означавало изобщо да не бъде с нея. Стисна зъби от гняв. А можеше и да не възникне проблем. Тя вероятно нямаше да иска да правят секс отново.



Когато на вратата се позвъни, Джеси подскочи и осъзна, че бе задрямала. Седна и се хвана за ръба на ваната. Бавно измъкна тялото си навън и грабна една кърпа. Звънецът отново иззвъня. Джеси прокле, набързо се подсуши и навлече боксерките и късата тениска. Спусна се към входната врата. Звънецът прозвуча за трети път.

— Идвам — извика. Надяваше се, че който стои там, няма да си тръгне. Рязко отвори.

Джъстис носеше тъмен костюм със светлосива вратовръзка. Косата му бе вързана на конска опашка, открила красивите му черти. Напрегнатият му тъмен поглед бавно се спусна надолу по тялото й, за да огледа влажната кожа и облеклото й, като се забави върху гърдите й. Джеси наведе глава да види какво задържа вниманието му — зърната й се бяха втвърдили, а на места дрехите й бяха залепнали — там, където не се бе подсушила добре. Скръсти ръце пред гърдите си и опита да не се изчервява.

— Здравей, Джъстис! Бях в банята. Не очаквах някой да дойде, иначе щях да облека друго. Как си? Какво правиш? — Какво дрънкам? Искаше й се да се изрита отзад. Джъстис стоеше на прага й и изглеждаше достатъчно добре, за да му се нахвърли. Тя затвори уста, пое си дъх и се насили да се усмихне. — Искаш ли да влезеш вътре?

Погледът му се спусна още по-надолу и усмивка разтегна устните му.

— Това мъжки боксерки ли са?

Младата жена отново погледна надолу.

— Откраднах ги от брат ми, когато гостувахме с него по едно и също време при татко. — Засмя се и вдигна поглед към лицето му. — Цепката им отпред е зашита и са ми много удобни за спане. Баща ми ги донесе с някои от нещата, когато се видяхме последния път.

Джъстис прекрачи прага и тихо затвори вратата след себе си. Джеси забеляза колко е висок, тъй като беше боса — ботушите прибавяха няколко сантиметра към ръста й. Мъжът изглеждаше по-голям от всяко живо същество, според нея.

— Дойдох да те приветствам с добре дошла в Хоумленд и да видя как си. — Вниманието му се съсредоточи върху главата й. — Боли ли те?

— Вече не. Преди малко взех обезболяващо хапче.

Той се поколеба.

— Може ли да видя раната?

— Разбира се. Но няма нищо за гледане, освен превръзката. — Тя се обърна с гръб към него и вдигна косата си, за да извади фибите.

Пръстите на Джъстис докоснаха нейните, погалиха ги успокояващо.

— Позволи ми. — Думите излязоха почти шепнешком.

Сърцето на Джеси заби лудо, когато гласът му стана хрипкав. Прозвуча й доста секси.

Тя си пое дълбоко въздух и едва не изстена на глас. Той миришеше толкова хубаво, караше я да иска да се обърне и да зарови нос в ризата му. Какъвто и парфюм да използваше, парите бяха добре похарчени. Ясно си спомни нощта, когато бяха голи и се докосваха. В паметта й изскочи една картина — как потъва надолу върху пениса му — между бедрата й плъзна топлина. Изпита болезнен копнеж.

Стига, заповяда си тя. Той е дошъл да види как съм и да ме приветства с добре дошла в Хоумленд. Ако не успееше да се овладее, се боеше, че когато Джъстис привършеше с огледа на главата й, ще се завърти към него, ще разкъса дрехите му и ще прокара език по всяка интересна част на тялото му, на която се натъкнеше. При този мъж, това означаваше всеки проклет сантиметър от кожата му.

Джъстис извади една по една фибите. Тялото й реагира на нежното му докосване, когато освободи косата й и прокара пръсти през нея, за да я среше. Младата жена стисна зъби в опит да потисне стона.

— Не изглежда толкова зле. Раната е повърхностна. Направиха ми няколко шева, затова не мога да свалям превръзката следващите два дни. И трябва да я пазя да не я намокря.

— Наложило се е да отрежат част от красивата ти коса — изръмжа той.

Джеси обърна глава, за да го погледне, чудейки се защо изведнъж гласът му прозвуча ядосано.

Гледаше я със същия онзи поглед, с който я бе съзерцавал, докато се нанизваше на члена му. Пое си рязко дъх, когато ръцете му внезапно я хванаха за хълбоците и я придърпаха към огромното му тяло.

— Притеснявах се за теб. Мислех си, че ще умра. — Той вдиша дълбоко. — Бях сигурен, че никога няма да имам възможност да те докосна отново. — Пак си пое дълбоко въздух, докато гърдите му завибрираха от мъркането. — Ще полудея, Джеси. Позволи ми да остана при теб. Дължиш ми една нощ в леглото.

Нямаше как да отрече, че и тя иска да прекарат повече време заедно, особено сега, когато тялото й копнееше за него. Като я обърна с лице към себе си, той отново издаде тих звук на задоволство.

Силните му ръце я повдигнаха, краката й се отлепиха от пода, и тя обгърна с бедра кръста му. Едната му ръка се мушна под дупето й, за да я крепи, когато устата му намери нейната.

Джеси сключи ръце около врата му и изстена срещу езика му, който навлезе дълбоко. Сграбчи връзката на опашката му, дръпна я и освободи косата, докато се разстла по гърба му. Копринената мекота на кичурите беше нещо, на което не можеше да се насити, точно както и на страстната му целувка. Стисна бедра срещу твърдата му възбуда, сгушена между крачолите на боксерките й. Джъстис изръмжа в устата й. Той прекъсна целувката, отдръпна лице и погледна зад нея.

Закрачи през хола по посока на коридора и тя разбра накъде я носеше. Устните й зашариха по врата му, започна да го целува с отворена уста по горещата плът, която откри там. Засмя се, когато леко ухапа кожата, облиза ухото му, и Джъстис се препъна.

— Мислиш, че това е смешно? — засмя се и той. — Отвлече цялото ми внимание, когато използва зъбите и езика си.

Новият вид влезе в спалнята и я пусна върху високото легло. Джеси не искаше да го пуска от обятията си, но това беше единственият начин да се съблече. Ръцете и краката й го освободиха със съжаление, харесваше й твърде много да ги обвива около него. Наблюдаваше го как отстъпи назад, посегна към вратовръзката, грубо я задърпа нагоре, докато я измъкна през главата си. Сакото му падна на пода и тя полегна назад върху матрака, като се подпря на лакти. За рекордно кратко време, той разкопча ризата си, съблече я и я захвърли на пода.

Обувките бяха изритани бързо и младата жена се засмя, щом забеляза, че отново не носи чорапи.

— Какво, забавляваш ли се? — Ръцете му замряха върху колана на панталоните.

— Никога ли не носиш чорапи?

— Никога. Не притежавам нито един чифт. — Разкопча панталоните си. — Защо само аз се събличам?

— Защото обичам да гледам как си сваляш дрехите. Ще си измачкаш костюма, а той изглежда скъп. Искаш ли закачалка?