— Трима скочиха от колите и се втурнаха да заобиколят отзад — изсъска Майк. — Намери си дупка, Джеси! Те ще се опитат да се промъкнат при нас от задната страна на сградата. Прецакани сме!

— Мамка му! — изръмжа Трей. — Обкръжени сме! Повтарям, обкръжени сме!

По дяволите! Навсякъде в коридора, до просторния хол, който беше отворен, имаше прозорци. Ако тримата мъже с пушки ги счупеха, тя щеше да бъде лесна мишена, независимо къде стоеше. От този ъгъл щяха да убият приятелите й и да ги отстранят от пътя си. Тя се огледа и се хвърли към една врата на мокро помещение. Това беше единственото място без прозорец. Чу звук от чупене на стъкло, недалеч от нея, и напрегнато се ослуша.

— Пробиха през хола — предупреди тихо Джеси. — Ще покрия гърбовете ви, момчета.

— По дяволите, Джеси! — изсъска Трей. — Стой долу и си намери дупка! Ще опитам оттук да прикрия гърбовете ни.

Той искаше тя да се скрие. Ако тримата мъже дойдеха зад Трей и Майк, двамата щяха да се окажат в капан, без надежда за измъкване, въпреки блъфа на лидера на екипа им. Той много добре знаеше, както и тя, че бяха обкръжени. Беше го съобщил вече на всички.

— Аз ще ви прикривам гърбовете — повтори по-твърдо Джеси.

Чу, че някой стъпи върху парчетата стъкло, когато изхрускаха шумно. Пое си дълбоко дъх, прекрачи през прага на мокрото помещение, излезе в коридора и се промъкна до края му. Там спря, стисна здраво оръжието си, и надникна иззад ъгъла в хола. Видя как единият от мъжете прекрачва през разбития прозорец, вдигна пистолета и се прицели в него. Стреля. Той изкрещя и падна. Спътниците му отвърнаха и куршумите им взривиха стената до нея. Джеси се дръпна назад и приклекна. Другите двама бяха вече вътре.

— Един по-малко — каза тя тихо.

— Джеси — изсъска Трей, — скрий се!

Младата жена не обърна внимание на заповедта. Коленичи, отново пое дълбоко дъх и погледна зад ъгъла. Единият от нападателите тихо се бе приближил до нея покарай стената на хола. Очите му се разшириха от изненада, когато рязко наведе глава и я видя. Тя откри огън и два куршума поразиха целта й. Единият го удари в гърдите, другият — в лицето. Дръпна се бързо назад, когато забеляза, че третият се хвърля иззад дивана, за да стреля по нея.

— Двама свалени — прошепна Джеси на своя екип. — Остана един. — Тя имаше идея. — Ще се престоря, че са ме простреляли и ще се опитам да накарам задника да дойде при мен. Прилепете се плътно до стените и се направете на невидими, момчета. Сигурна съм, че той не може да ви види, ако сте в зоната на гардероба от вътрешната страна на вратата. Шкафът трябва да блокира зрителното му поле към вас.

— Джеси! — изсъска Трей. — Не го прави!

— Млъкни и се притисни до проклетата стена! — просъска му в отговор. Започна да хлипа високо. — Простреляха ме! О, Боже мой! Простреляха ме! Умирам. Не мога да мръдна. Някой да ми помогне.

Стъпи отново на крака и с патешко ходене тръгна назад, за да може да се скрие колкото е възможно по-бързо в пералното помещение. Беше доста напрегната, докато чакаше. Онзи очевидно бе повярвал, че я е улучил. Внезапно изскочи пред вратата и насочи оръжието си надолу, там, където трябваше да бъде Джеси. Тя не се поколеба, когато мъжът стреля в пода, близо до краката й. Изпрати три куршума в гърдите му. Очите му се разшириха, устата му се отвори и от нея бликна кръв, преди да се срине назад.

— Трима повалени — измънка Джеси с треперещ глас. — Проверявам жизнените му показатели.

— Джеси, не мърдай! — изрева Тим. — Изчакай подкрепление! — О, той е бесен, загазила съм яко. Макар че наистина не бе имала избор. Трей и Майк бяха много заети, те трябваше да държат идиотите отвън. Затова бе необходимо вратата на хола откъм предверието да бъде обезопасена. Това означаваше, че някой трябва да пази гърбовете им. Джеси беше единствената на разположение, която можеше да подсигури хола и тя го бе направила.

— Четирима свалени — прозвуча гласът на Джим. — Повтарям, четирима свалени. Вторият етаж е обезопасен. Жената я няма тук.

Трей и Майк продължаваха със стрелбата пред входната врата, докато не пристигна останалата част от екипа и им помогна да се справят с нападателите, които бяха останали без прикритие. Двама от охранителите на имота бяха мъртви, а други трима се предаваха в този момент. Джеси излезе от мокрото помещение в коридора, след като бе прозвучало „всичко е чисто“.

Трей пръв стигна до нея. Изгледа я навъсено, преди да се наведе, за да я целуне по бузата.

— Добра работа.

— Двама се намират в хола, но не съм ги проверила, за да разбера дали все още дишат. — Избягваше да гледа към трупа, проснат пред вратата на пералното помещение. — Този определено е мъртъв. Застрелях го от упор.

Трей погледна надолу.

— Да, определено му трябва етикет на пръста. Ще проверя жизнените показатели на другите. — И той се отдалечи, за да го направи.

— Някой ще си изпати — извика наперено Майк от долния край на коридора, стиснал оръжието в прегръдките си. — Бяхме приклещени, а ти се справи добре, хлапе. Благодаря.

Джеси кимна.

Трей се върна от хола.

— Направила си така, че трима са за етикет на пръста. Единият е прострелян в гърлото, другия — в лицето и гърдите. Мисля, че учебната стрелба по мишена с пистолет си е заслужавала, Джеси. Лошата новина е, че тук няма никаква жена. Имението е изцяло прочистено от нашите екипи. Гаражът и квартирите на персонала също са проверени. Сигурно са я преместили, преди да пристигнем.

Джеси се намръщи.

— За да охраняват тази сграда има причина.

Тя се завъртя и беше готова да се спусне да претърсва долния етаж. Погледна към стълбите и се отправи натам, но Трей я хвана за ръката.

— Сградата е обезопасена, Джеси. Съжалявам. Може да е била тук, но вече не е. Знам, че е трудно да се приеме, но я изпуснахме.

— Открита ли е стаята, в която са я държали?

— Не. Никой не е съобщил за такава. Щяха да кажат.

— Те защитаваха нещо. Това е къща за гости, но е празна. Цялата тази организация за сигурност. Мъртвите момчета имат отличителни знаци. Защо четирима мъже бяха позиционирани на това място без основателна причина, а след това изпратиха тук още осем? — Джеси не се отказваше от надеждата си.

— Може би четиримата са живели тук — сви рамене Трей.

Младата жена дръпна ръката си от хватката му.

— Отивам да хвърля още един поглед. Не ми пука, ако трябва ще разрушим цялата сграда. Но те са били тук, за да защитават нещо, което ние още не сме намерили.

Трей се поколеба.

— Побързай! Тим е на път за насам, а той наистина ти е много ядосан.

Тя изтича нагоре по стълбите. Мъжете пазеха нещо. Инстинктите й крещяха, че нещо не е както трябва. Човекът, който притежаваше тази къща за гости бе свързан с Мерикъл Индъстрис. Очевидно бе богат мръсник и вероятно не много приятен тип, щом наемници му пазеха имуществото.

Джеси стигна до първата стая, в нея нямаше изобщо никакви мебели, затова претърси отворения дрешник. Използва фенерчето си, за да огледа всеки сантиметър от помещението, почука по всички стени и разбра, че са солидни. Подскача малко по пода на дрешника и стаята, но нищо не сочеше за разхлабени дъски.

В следващото помещение имаше маса с тесте карти и двама мъртъвци, проснати на пода. Масата и четири стола бяха единствената мебелировка в стаята. Джеси отиде най-напред до дрешника, не се радваше, че й се налага да мести труповете, за да пробва пода. Претърси го с фенерчето, но не видя нищо. Ритна едната стена и чу плътен звук. Изрита задната, но не й прозвуча както трябва. Намръщи се и ритна отново. Куха.

Джеси приклекна и с помощта на фенерчето проучи пода внимателно. Забеляза леки драскотини на няколко стъпки от цокъла. Прокара пръсти по него.

— По дяволите, Джеси! Мамка му, нали те предупредих — изкрещя Тим зад нея. — Сега ще те метна на коляното си.

— Млъкни! Открих нещо. — Не си направи труда да погледне към шефа си, твърде съсредоточена в стената пред себе си.

Зад гърба й настъпи тишина. Джеси прехапа устни и бутна стената, но тя не помръдна. Изправи се, опря се на повърхността й и я проучи от нов ъгъл. Погледна назад и видя своя екип. Тим чакаше на вратата, фиксирайки я свирепо. Трей и някои от другите момчета го бяха последвали.

Тя се обърна и ритна здраво стената. Кракът й проби леко мазилката. Гипсовата замазка бе дебела около два сантиметра. В отворилата се малка дупка имаше само тъмнина, вместо дървени греди или изолация, както би трябвало да бъде. Джеси се наведе и насочи фенерчето си в пролуката.

— Какво има там? — Трей се озова до нея.

— Махнете я — нареди тихо тя. — Това е фалшива стена. — Отдръпна се от пътя му.

Трей дръпна фенерчето от ръката й, наведе се и насочи светлината в малката дупка.

— Тя е права — каза той и се изправи. Набута фенерчето в дланите й, докато отстъпваше крачка назад. После ритна гипсовата преграда. — Направи ми повече място. — Джеси му осигури пространство, за да си свърши работата. Трей беше едър мъж, силен и носеше военни кубинки. След няколко минути бе разрушил достатъчно мазилката, за да се отвори дупка колкото да пропълзи голям човек през нея. Взе собственото си фенерче, което висеше закрепено на колана му, с другата ръка измъкна пистолета и коленичи. — Това е още една стая — заяви той и се запромъква навътре.