Луиз Бегшоу - Дяволът в теб

— Престанете да живеете от заплата до заплата!

Героите от образователното предаване гледаха Роуз със сияещи лица. На екрана се появи мъж малко над двадесетте, който спря с жълто порше пред красива къща в предградията с грижливо поддържана градина.

— Да! — каза плътният глас. — И вие можете да постигнете мечтите си с недвижими имоти! Няма смисъл да живеете под наем! Можете да закупите жилище без много усилия! Започнете от нулата! Заделяйте пари всеки месец!

Роуз стана и угаси телевизора.

— Мамо, колко е кредитът ти? — попита тя.

Майка й се засмя, докато разбъркваше макароните.

— Какъв кредит? — отвърна тя.

След вечеря Роуз каза на майка си, че отива в библиотеката.

— Добре, скъпа — госпожа Фиорело се усмихна с гордост, доволна, че Роуз най-сетне е решила да се залови сериозно с ученето. Успехът й се бе влошил, но родителите й приписваха това на стреса. Роуз имаше чувство за отговорност, знаеха, че ще влезе във форма.

Тръгна към неприветливата сграда на три преки от дома й. Носеше празна раница. Влезе първо в отдела за инвестиране в недвижими имоти, а после в отдела за управление на личните финанси. Десет минути по-късно се прибра с цял товар книги.

— Ще дойда по-късно — каза тя на родителите си. — Уча за нещо специално.

— Какво е, скъпа?

Роуз се замисли.

— Индивидуална задача.

Затвори се в новата си спалня и сложи взетите от библиотеката книги на бюрото, което Пол й бе купил на старо от оказион. Стаята бе оскъдно обзаведена. Връстниците й окачваха по стените си плакати на „Деф Лепард“ и „Мотли Крю“ или на Мадона и „Бийсти Бойс“, а Роуз Фиорело предпочиташе черно-бели снимки на небостъргачи, които купуваше с намаление, за петдесет цента. Живееше в мръсния Бронкс с ниски сгради и ниски наеми, но мечтаеше за огромни здания от лъскав гранит и огледално стъкло, издигащи се до небето.

Тези книги щяха да бъдат началото. Роуз наведе красивата си глава и лъскавите й гарвановочерни коси се разпиляха по дървения плот пред нея, когато започна да чете.

След по-малко от час й стана ясно, че изразът „от нулата“ е подвеждащ. Главите, озаглавени „От нулата“, разглеждаха въпроса за получаването на кредит.

„Депозирайте хиляда долара в банка, помолете за гарантиран заем и…“

Откъде би могла да намери хиляда долара?

„Вземете назаем от свои близки“, съветваха авторите.

Да, разбира се. Много отчаяни хора биха платили по триста долара за този курс по бързо забогатяване, за да разберат, че голямата тайна е да вземат пари назаем от близки. Ако човек имаше богати роднини, които биха могли да му дадат хиляда долара назаем, нима би имал нужда от тези книги?

Роуз не се отчая. Знаеше, че ако можеше да се купи недвижим имот със заем, без да има гаранции, никой не би живял в наето жилище. Родителите й плащаха наема си всеки месец и никога вече не виждаха тези пари. Никой не би постъпвал така, ако не бе принуден.

Все пак трябваше да има начин.

Замисли се за парите, които упорито бе спестявала, докато работеше в счетоводната къща. Над две хиляди долара просто си стояха в банката. Кредитът на родителите й бе нищожен. Роуз поразмишлява върху това и отново се върна към книгите.

Струваше й се просто. Трябваше да събере достатъчно пари за двуфамилна къща, да дава единия етаж под наем и да живее на другия… с наема щеше да плаща месечните вноски по ипотеката.

Разбира се, трябваше да намери подходящ имот на достатъчно ниска цена. След това да сключи изгоден договор за заем, да се присъедини към кредитно сдружение и да търси наематели. Имотът трябваше да се намира в район с голямо търсене на жилища под наем и тенденция за развитие…

Роуз чете, докато се стъмни, а после включи настолната си лампа и продължи.

Стресна се, когато вратата се отвори и баща й застана на прага по износен халат, с ръка над очите.

— Какво, по… Знаеш ли колко е часът, Роуз?

— Не.

Тя потърка очи. Пареха, но досега не бе обърнала внимание на това.

— Два сутринта е. Лягай си! Утре си на училище.

Пъхна се в леглото и се опита да заспи, но бе твърде развълнувана. Дълго се мята, изпълнена с адреналин. Със сигурност имаше по-добър начин за навлизане в света на недвижимите имоти от този, който се предлагаше в книгите за бързо забогатяване. Роуз не бе наивна и разбра, че всичко е заблуда. „Шофиране за пари“. „Раздаване на брошури“. „Провеждане на семинар за недвижимите имоти“… Празни приказки. Как се постъпваше в реалния свят? Тя нямаше да започне изграждането на империята си по този начин.

Какво правеха професионалистите?

Най-сетне успя да поспи няколко часа, преди зората да я събуди. Никога не спускаше пердетата си. Естествената светлина бе най-надеждният будилник. Щом отвори очи, почувства прилив на вълнение, въпреки умората си.

Във всички книги се говореше за оценка на имоти. Независим експерт трябваше да оцени жилището за банката. Без това не можеше да се закупи къща. В книгите за бързо забогатяване се предлагаха главно начини да се избегне заплащане на такса за оценка, която бе над сто долара. Но щом експертите знаеха истинската стойност на едно жилище, нима те не бяха хората в най-изгодно положение на света? Възможно бе дори да знаят къде може да се сключи най-добра сделка. За нищо на света не биха се оставили да бъдат изиграни. Как биха могли, щом работата им бе да знаят цената на всичко?

Роуз реши, че има на разположение две години, за да научи достатъчно. Докато стане на осемнадесет. Закле се на осемнадесетия си рожден ден да бъде собственик на къща.

Прибра книгите за недвижимите имоти в раницата си и облече ученическата си униформа, готова да се качи на автобуса за Манхатън, където бе продължила да учи. Родителите й бяха твърдо решени да запазят тази последна връзка с предишния си живот и Роуз бе съгласна. Искаше да бъде в Манхатън.

Там бе тръпката.

В този ден Роуз внимаваше в час само когато се налага, а в междучасията четеше книгите си. По обяд отскочи до телефонната кабина в коридора, в която имаше указател, прикрепен с верижка към стената. Извади химикалка и бележник, отвори на раздел „Имоти“ и започна да преписва имена и цифри.

— Хей! — Майк Частейн, звездата на училищния футболен отбор, почука на стъклото. Роуз му даде знак да се разкара. — Излез оттам, Фиорело!

— Когато свърша — троснато отвърна тя. Случайните срещи с Майк бяха най-неприятното нещо в това училище. Той бе най-харесваното момче, любимец на дългокраките руси клакьорки с бели три четвърти чорапи.

— Кучка! — изръмжа Майк и се обърна встрани.

Роуз два пъти му бе отказала да излезе с него, въпреки че, както всички знаеха, семейството й бе ужасно бедно, а той караше БМВ. Майк и приятелите му се бяха обзаложили кой ще хапне тази черешка и не можеше, да се примири, че все още не е спечелил.

Сега реши, че е крайно време да даде на Роуз добър урок. Вече не я смятаха за супермозък. Оценките й ставаха все по-ниски и бе сред най-често изпращаните в кабинета на сестра Елоиз. Учителите не биха се застъпили за нея така горещо, както когато бе перспективна кандидатка за стипендия в колеж.

Роуз излезе от кабината с бележника в ръка. Майк го грабна.

— Върни ми го! — изкрещя тя и посегна към него.

Майк се засмя и го дръпна.

— Плати си — каза той. — С целувка.

— При вонящия ти дъх? — отвърна Роуз. — Не се и надявай.

Тайфа хлапета се спряха да ги позяпат. Някои от тях се захилиха.

Изражението на Майк Частейн стана мрачно.

— Вдигам цената — каза той. — Искам да пипна циците ти.

— Мръсник! — просъска Роуз.

— Да видим какво има тук — Майк отново отдалечи бележника от ръцете й, за да я подразни. — „Оценка на недвижими имоти в Манхатън“. „Апрейзълс8 Инкорпорейтид“ Охо — продължи да чете записките й с напевен тон: — „Норман Хъбърд Апрейзълс“. Мисля, че долавям нещо общо, Фиорело. На какво искаш оценка? На къща? Почакай, ти нямаш такава. Изритали са ви.

— Я се скрий някъде.

— С теб с удоволствие, малката — хвърли бележника към нея. Към тях се приближаваше учителка. — Колко тъп трябва да е човек, за да го изгонят от жилище с държавно контролиран наем? Бива си ги родителите ти, Роуз. Хей, имам петдесетачка, обади ми се, когато решиш да подпомогнеш семейния бюджет. И приятелите ми биха проявили интерес.

Роуз се нахвърли върху него и впи нокти в бузите му така дълбоко, че потече кръв.

Майк затаи дъх и повдигна ръце към лицето си. Хлапетата се разпръснаха и Роуз усети как нечия тежка ръка се стовари върху рамото й.

— Име?

— Роуз Фиорело — промълви тя.

Учителката бе с костюм от туид и намръщено изражение.

— Физическото насилие се наказва с изключване, госпожице Фиорело. Освен ако е при самозащита.

— Не съм я докоснал! — оправда се Майк.

— Не ме е ударил — каза Роуз.

— Вървете в кабинета на сестра Елоиз, госпожице Фиорело. Веднага.

— Сигурно обстановката тук те привлича — суховато отбеляза сестра Елоиз. — Доста често посещаваш този кабинет.

Роуз промърмори нещо, но монахинята не я остави да се измъкне. На челото на старицата, под бялата забрадка с тъмносиньо покривало, се появиха по-дълбоки бръчки и очите й, зелени и влажни, я пронизаха с поглед.

— Вдигни глава, момиче. Ще ти изложа своята теория — монахинята повдигна лист хартия пред очите й. — Беше пълна отличничка допреди осем месеца, когато баща ти загуби бизнеса си и се изнесохте от апартамента си в този квартал.