Нечия ръка се отпусна на рамото й и тя се сепна. Когато се обърна, видя смутената усмивка на Итън.

— Не исках да те стресна — каза той. — Просто исках да разбера дали си добре.

Ема улови ръката му, но бързо я пусна. Очите й се плъзнаха крадешком по двора. Две хлапета от кръжока по театрално майсторство репетираха някаква сцена на паркинга. Пред машината за кафе до училищния вход имаше малка опашка. Никой не ги гледаше, но въпреки това тя не можеше да преодолее параноята си. Итън не беше част от групичката на Сътън и не искаше да бъде.

Тя въздъхна.

— Тук съм от десет минути, а имам чувството, че е минал цял дълъг ден — простена тя. — И съдейки по поведението на Мадлин, между Сътън и Теър наистина се е случило нещо точно преди той да напусне града.

Итън кимна.

— В такъв случай Сътън очевидно е играела номера на Гарет.

— Сигурно — отвърна Ема. Не искаше да вярва, че сестра й му бе изневерявала, но по всичко личеше, че точно това е станало.

— Как смяташ да научиш повече? — попита Итън.

Ема отпи глътка от кафето, което Шарлът й беше донесла.

— Може би ще продължа да слухтя за клюки — рече тя и сви рамене.

Итън изглеждаше така, сякаш се канеше да каже още нещо, но беше прекъснат от втория звънец. Двамата се сепнаха.

— Ще поговорим после за това, нали?

— Добре — отвърна Итън. После пристъпи напред едновременно с Ема и двамата се сблъскаха.

— Извинявай — промърмори тя.

— Няма нищо — рече рязко той и прехвърли раницата си на другото рамо. Очите им се срещнаха за миг, но после Итън отново наведе глава и тръгна към входа. — До после.

— Добре — подхвърли Ема към отдалечаващата се фигура. После се обърна и тръгна в противоположната посока.

Изведнъж някакво прошумоляване в храстите я накара рязко да спре. Зад подиума се разнесе кискане. Ема присви очи, опитвайки се да разпознае гласа. Кой ли я наблюдаваше? Пак ли беше Лоръл, която ги шпионираше? Но преди да успее да види кой се крие сред листака, човекът се стрелна към училището и бързо се изкачи по стълбите.

5.

Гейм, сет, победа

Същия ден след училище Ема излизаше от корта на гимназия „Уийлър“, основния съперник на „Холиър“, засенчила очите си с ръка от яркото слънце, усмихвайки се срамежливо на слабите аплодисменти. Тази седмица всички отбори на „Холиър“ играеха с „Уийлър“ и Ема току-що бе завършила изморителен мач с една дребна червенокоска. Всъщност не би трябвало да бъде изморителен — треньорката Маги й беше намекнала, че момичето е толкова слабичко, че може да бъде победено с навехнат глезен и хилка за бадминтон. Преди да пристигне в Тусон, единствения тенис, който Ема бе играла, бе на маса за пинг-понг в едно мръсно мазе, със Стефан, руският й заварен брат. И по време на срещата тя успешно използва няколко руски ругатни, на които той я беше научил, без това да й навлече някакви неприятности.

За мен това беше поредното напомняне колко различно бе протекло детството ни.

— Добра игра, Сътън — казаха няколко души, които Ема не можа да разпознае. Тя се свлече в стола до игрището, изрита от краката си свръхмодерните кецове за тенис, които беше намерила в гардероба на Сътън — не че бяха успели да помогнат по някакъв начин на играта й — и изпъшка.

— Още ли не си във форма? — пропя нечий глас.

Ема вдигна глава и видя Ниша Банерджи, която се беше облегнала на оградата с подигравателна усмивка на лицето. Дългите й тънки пръсти почиваха на тънката й талия, белият й екип за тенис блестеше — сигурно го киснеше в белина след всеки мач, — а на лентата, с която бе обхванала лъскавата си, тъмна коса, не се забелязваше и капчица пот. Тя бе втори капитан на тенис отбора на Сътън и никога не пропускаше възможността да намекне на Ема, че не заслужава титлата. Ема прехапа устни и си напомни, че Ниша се държи злобно, защото вътрешно страда — беше изгубила майка си предишното лято и болката беше неописуема. В някоя паралелна вселена липсата на майчина ласка сигурно щеше да ги сближи.

Но не и в тази вселена, исках да й кажа аз. Ниша Банерджи и Сътън Мърсър бяха заклети врагове и винаги щяха да си останат такива. Ако Ниша нямаше солидно алиби за нощта на убийството ми — тя беше поканила целия отбор по тенис на гости с преспиване, — тя щеше да е на първо място в списъка ми със заподозрени.

Ема грабна спортния си сак и влезе в училището. Съблекалнята на „Уийлър“ миришеше на стари чорапи и ягодов дезодорант. Душът в ъгъла капеше, а на циментената стена висеше рекламен флайър за училищно състезание по водно поло. Ема хвърли подгизналите си чорапи в сака, съблече тенис екипа си, обу розовите пантофки на Сътън, къси дънкови панталонки и тениска с остро деколте. Когато тръгна към умивалниците в банята, мускулите на краката й силно запротестираха и тя потръпна. Преди края на сезона я очакваха още осем тенис мача. Може би наистина щеше да й се наложи да сменя бедрена става.

Когато зави зад ъгъла, забеляза група момичета с плувни шапки с надпис „Отбор по плуване Холиър“. В стаята не се виждаше нищо от парата и всички душове работеха. Ема успя да долови откъслечни разговори: за начина, по който някой плувал бътерфлай и за някакъв готин плувец от „Уийлър“ на име Девън.

Когато чу името Теър Вега, косъмчетата на тила й настръхнаха. Тя се промъкна към душовете.

— И да знаеш, че Сътън Мърсър има нещо общо с това — изчурулика някакво момиче.

— Че то винаги става така — каза друга, с по-раздразнен глас от първата. — Не е истина как Теър е отишъл у дома й, след като всички казват, че заради нея животът му е бил в опасност. Къде му е акълът на това момче, че да се хваща пак с нея?

Ема усети как в гърдите й се надига раздразнение. Сътън бе поставила живота на Теър в опасност? Внезапно тя си спомни нещо, което Итън й беше казал в петък, точно преди да се целунат: говори се, че Сътън без малко да убие някого с колата си. Тя си спомни за куцукането на Теър, докато се отдалечаваше тичешком от къщата на Мърсърови. Възможно ли бе да става въпрос за това?

Айфонът на Сътън изжужа и Ема бързо го измъкна от джоба си. Шмугна се в една от кабинките в банята, за да не я видят плувкините, че шпионира, и погледна екрана. Номерът беше непознат, с код 520.

— Ало? — прошепна тя.

— Сътън? — изръмжа нечий глас. — Обажда се детектив Куинлън.

Тя стисна здраво телефона и сърцето й заблъска в гърдите. През целия си живот се беше страхувала от полицията. Беки често си беше имала вземане-даване с тях и Ема винаги се беше притеснявала, че ченгетата могат да хвърлят и нея в затвора, просто така, за съучастничество.

— Да? — отвърна тя с писклив глас.

— Искам да дойдете в управлението, за да ви задам няколко въпроса — излая Куинлън.

— За… какво?

— Просто елате.

Ема нямаше как да откаже на полицията. Тя въздъхна и каза, че скоро ще бъде при тях. След това прибра телефона в джоба си, излезе от съблекалнята и се озова в мраморните коридори на „Уийлър“. Покрай стената имаше дълга редица от шкафчета, много от които бяха украсени със стикери, миниатюрни помпони и графити „Напред, Уийлър“, „Английският смърди“ и „Джейн е курва“. Светлината на късното следобедно слънце нахлуваше през отворения прозорец и хвърляше златисти отблясъци върху стените с цвят на метличина.

Ема отново погледна към телефона си. Полицейското управление се намираше на около шест километра от гимназията „Холиър“. Как щеше да отиде до там? Лоръл все още не й говореше и със сигурност беше побързала да докладва на Мърсърови, че Сътън отново се е забъркала в някаква каша. Разпитът може би имаше нещо общо с Теър, което означаваше, че няма как да се обади на Мадлин. Шарлът все още не беше завършила своя тенис мач, а Итън щеше да води майка си на лекар. Единствената й възможност оставаха близначките Туитър.

Ема порови в списъка с контакти на Сътън и намери номера на Лили.

— Разбира се, че ще те закарам — отвърна веднага Лили, след като Ема й обясни положението си. — За какво са приятелките? Двете с Габи тръгваме веднага!

След няколко минути лъскавият джип на близначките Туитър спря до тротоара. Лили седеше зад волана, облечена с тениска на „Грийн дей“ и съдрани дънки, а Габи се кипреше в райе до нея. Айфоните и на двете момичета лежаха в скутовете им. Когато Ема се настани на задната седалка, тя усети, как близначките вперват погледи в нея.

— Значи отиваш да посетиш Теър в затвора, така ли? — попита Габи с натежал от любопитство глас.

— Знаехме си — обади се и Лили, преди Ема да успее да отговори. Тя погледна в огледалото за обратно виждане и сините й очи се разшириха. — Знаехме си, че няма да издържиш далеч от него.

— Но ако не искаш, няма да туитваме за това — рече припряно Габи. — Можем да пазим тайни. — Верни на името си, близначките Туитър бяха най-големите клюкарки в училище и изкарваха на страниците си в Туитър мръсните тайни на всички.

— Дочух, че процесът му ще бъде след един месец и баща му ще го остави да гние в затвора дотогава — каза Лили. — Смяташ ли, че ще го затворят?

— Обзалагам се, че ще изглежда страхотно в оранжево — пропя Габи.

— Не отивам да видя Теър — каза Ема колкото се може по-безгрижно, облегната на задната седалка. — Трябва да… ъ-ъ-ъ… подпиша нещо във връзка с издънката в магазина. Продавачката сваля всички обвинения. — Поне това беше истина. Итън познаваше продавачката в „Клика“ и я беше убедил да се откаже.