Щом привършиха питиетата си, Ема издърпа Итън от стола и го отведе на дансинга. Той се прокашля смутено.

— Не съм от най-великите танцьори.

— Нито пък аз — надвика Ема музиката. — Но тук никой не ни познава, така че на кого му пука?

Тя го хвана за ръката и го завъртя. Той също я завъртя, смеейки се, и двамата затанцуваха заедно, като подскачаха и се и тресяха на фона на музиката.

Когато „Ноу неймс“ завършиха сета си, Ема беше изтощена и обляна в пот, но се чувстваше великолепно.

— Има още едно нещо, което искам да ти покажа — каза Итън. Той й посочи аварийния изход и я поведе по тъмния, криволичещ коридор, който започваше зад него. Встрани се виждаше метална врата, над която имаше надпис „Тераса за наблюдение“. Итън я отвори и двамата се изкачиха по тясно стълбище.

— Сигурен ли си, че имаме право да се качваме тук? — попита нервно Ема, докато стъпките им отекваха по металните стъпала.

— Аха — отвърна Итън. — Почти стигнахме.

На върха имаше втора тежка врата. Когато я отвориха, се озоваха на открито. Терасата за наблюдение беше просто равен покрив, на който бяха разположени два плетени стола и малки маси, кофа за боклук, пълна с празни бутилки от бира „Корона“ и голяма саксия с папрат, която изглеждаше почти умряла, но наоколо се простираше град Финикс, пълен със светлини, искри и шум.

— Прекрасно е! — ахна Ема. — Откъде разбра какво има тук горе?

Итън отиде до парапета и вдигна лице към нощното небе.

— Известно време мама беше болна. Често посещаваше тукашните лекари. Така че опознах града доста добре.

— Сега тя… добре ли е? — попита тихо Ема. Итън никога не й беше казвал за болестта на майка си.

Той сви рамене с леко отчуждено изражение на лицето.

— Така мисля. Доколкото е възможно. — След което насочи поглед към примигващите светлини. — Имаше рак. Но мисля, че сега е добре.

— Съжалявам — ахна Ема.

— Спокойно — отвърна Итън. — Мисля, че аз й помогнах да го преодолее. Нали ти казах, че баща ми общо взето живее в Сан Диего? Не се върна за нито една химиотерапия. Гадост.

— Може би не е можел да издържи да я гледа болна — каза Ема. — Някои хора не се справят добре с такива неща.

— Да, но въпреки това трябваше да дойде — сопна й се Итън и очите му проблеснаха.

Ема се отдръпна.

— Съжалявам — прошепна тя.

Итън затвори очи.

— Аз съжалявам. — Той въздъхна. — На никого не съм казвал за майка ми. Но искам да сме напълно откровени един с друг. Искам да си споделяме всичко. Дори ако е нещо лошо. Надявам се и ти да споделяш всичко с мен.

Ема си пое дълбоко дъх, едновременно трогната и изпълнена с ужасна вина. Имаше нещо важно, което не беше споделила с Итън: номерът, който му готвеха. Трябваше ли да му каже за това? Дали той щеше да се ядоса, че го е пазила в тайна толкова дълго, без да му каже? Може би беше по-добре да си мълчи и да измисли начин да попречи на изпълнението му. Нямаше да му навреди, ако не знаеше.

Трябва да си напълно откровена, сестричке. Но напълно разбирам затрудненото ти положение.

Ема прегърна Итън през кръста и облегна глава на гърба му. Той се извърна, притисна я към себе си и я целуна по челото.

— Можем ли да останем тук завинаги? — попита тя и въздъхна. — Толкова е хубаво поне веднъж да не бъда Сътън. Да бъда просто… себе си.

— Можем да останем колкото ти се иска — обеща Итън. — Или поне докато не се наложи да тръгнем за училище.

По улиците свиреха клаксоните на автомобили. Над главите им се чу бръмченето на хеликоптер. Единичен бял лъч се плъзна към планината. Включи се аларма на кола, премина през няколко дразнещи бибипкания, вой и жужене, докато накрая някой я изключи.

Но докато стоеше на топло и сигурно място в прегръдките на Итън, Ема реши, че това е най-романтичната среща, която е имала някога.

16.

Преобразяването

В неделя следобед Ема, Мадлин, Шарлът, Лоръл и близначките Туитър чакаха на опашката пред „Претцелите на Пам“, павилионче на ъгъла на Ла Енкантада в покрайнините на Тусон. Макар приятелките на Сътън да се бяха отказали от въглехидратите, претцелите си заслужаваха да прекъснат всяка диета. Те бяха покрити с мексиканско куесо и съдържаха смесица от подправки, които бяха, както се изрази Мадлин, „по-яки от секса“. Миризмата на препечен хляб и горчица изпълваше въздуха. Клиентите замираха при всяка голяма, мека хапка. Докато дъвчеше, една жена изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне от удоволствие.

Опашката беше дълга и пред тях се бяха наредили група колежани, облечени в тениски с щампи на групи, с дълги чорлави коси. Мадлин гледаше да стои далеч от тях, сякаш имаха бълхи. Шарлът, чиято огненочервена коса беше стегната в кок, смушка Лоръл, която беше заета с писането на есемес на Кейлъб.

— Това не ти ли носи приятни спомени? — каза тя, сочейки покрития с кече градинския сандък с размери четири на четири фута.

Лоръл се изкиска, когато видя какво й сочи Шарлът.

— Онази елха беше много по-тежка, отколкото изглеждаше. После сума ти време не можах да си изчистя косата от гирляндите. — Тя разтърси косата си за по-голям ефект.

Мадлин покри устата си с длан и изсумтя.

— Безценно беше.

— Определено — каза Ема, макар да нямаше представа за какво говорят момичетата — сигурно за някой стар номер.

Опашката се придвижваше бързо и скоро дойде ред на близначките Туитър.

— Един претцел с куесо, двойна порция сос. — Лили пристъпи от крак на крак, обута с високи до коленете ботуши с остри като молив токчета. Останалите поръчаха горе-долу същото. Щом претцелите бяха готови, те ги отнесоха до една от масичките в двора и седнаха. Само Ема и Мадлин се мотаеха край бара с гарнитури и си соляха претцелите.

Ема се огледа. Днес минимолът беше пълен с момичета с къси панталонки, блузи с прилеп-ръкави и обувки на платформи. Всички носеха грамадни дамски чанти от „Тифани“, „Антрополъджи“ и „Тори Бърч“. Тя изви врат и забеляза антикварния магазин на втория етаж. Не много отдавна двете с Мадлин го бяха посетили и си бяха прекарали страхотно. В онзи ден тя се беше чувствала като Ема, а не като момичето, което би трябвало да е Сътън.

Мадлин си пое дълбоко дъх. Когато Ема се обърна към нея, тя видя, че приятелката й също гледа към антикварния магазин. После се обърна към Ема. Лицето й бе замислено и леко смутено.

— Виж какво, повече не искам да ти се сърдя — каза тя.

— И аз не искам да ми се сърдиш! — възкликна Ема, изпълнена с благодарност.

Мадлин вдигна ръка и засенчи очите си.

— Колкото и да съм разтревожена за Теър, знам, че ти нямаш вина за изчезването му. Съжалявам, че се държах толкова ужасно с теб.

Ема се изпълни с облекчение.

— Аз също съжалявам. Не мога да си представя как сте се чувствали ти и семейството ти и съжалявам, че заради мен нещата може да са се влошили.

Мадлин отвори със зъби пакетче горчица.

— Наистина обичаш да създаваш драми, Сътън. Но трябва да ми кажеш истината. Наистина ли не знаеш защо брат ми се е появил в стаята ти?

— Наистина. Заклевам се.

Измина една дълга секунда. Мадлин я изгледа внимателно, сякаш се опитваше да й прочете мислите.

— Добре — каза най-накрая тя. — Вярвам ти.

Ема въздъхна дълбоко.

— Добре, защото ми липсваше — каза тя.

— И ти на мен.

Двете се прегърнаха силно. Ема стисна очи, но внезапно почувства, че някой я гледа. Тя отвори очи и се взря в тъмния паркинг до павилиончето за претцели. Стори й се, че някой се скри зад една кола. Но когато се вгледа с присвити очи, не успя да види нищо повече.

Хванати за ръце, Мадлин и Ема отидоха при останалите. Шарлът се ухили и също изглеждаше изпълнена с облекчение.

— Имам страхотни новини, дами — обяви Мадлин. — В петък вечер организираме купон.

— Така ли? — попитаха в един глас близначките Туитър и измъкнаха айфоните си, нетърпеливи да разпространят новините сред яростните си последователи. — Къде?

— Ще разберете, когато му дойде времето — каза тайнствено Мадлин. — Ще кажа само на Сътън, Шар и Лоръл. — Тя погледна Габи и Лили с присвити очи. — Ще го пазим в тайна, за да не ни хванат, а вие, момичета, не сте много добри в пазенето на тайни.

Габи нацупи пълните си устни.

— Хубаво — рече Лили и въздъхна с преувеличен драматизъм.

Лоръл хвърли остатъка от претцела си в кошчето за отпадъци, обвито с яркозелен плакат с надпис „ХВЪРЛЯЙ ВЪТРЕ ЗА ЕДНА ПО-ЧИСТА ПЛАНЕТА!“. После нагласи дължината на дръжката на чантата си.

— С какво да помогнем? И какъв е дрескодът? Плажни рокли?

Мадлин отпи от лимонадата си.

— Ще започне в десет, но трябва да отидем по-рано там, за да нагласим всичко. Храната и напитките оставете на мен и Шар. Лоръл, ти се заеми с гостите, ти, Сътън, нагласи плейлистата. Що се отнася до дрескода, може би къси панталони, токчета и елегантни блузки? Нещо ново със сигурност. Хайде. Да напазаруваме.