Аз също се замислих. Ако бях израсла заедно с Ема, с близначка, която да ми пази гърба, дали щях все още да съм жива?

Госпожа Мърсър се настани на един от другите шезлонги и скръсти ръце зад главата си.

— Може ли да те попитам нещо, без веднага да ми се нахвърлиш?

Ема се вцепени. Тя не обичаше да си врат носа в нейните работи. И без това Куинлън я беше засипал с въпроси.

— Ами да.

— Какво става между теб и сестра ти? — Госпожа Мърсър се настани по-удобно на стола. — Откакто… се случи онова в петък през нощта, отношенията ви са по-зле от обичайното.

Ема отмести поглед от небето и се загледа в ноктите си.

— Ще ми се да знаех — отвърна тя с отчаян глас.

— През последната седмица ми се стори, че се разбирате много добре — рече меко госпожа Мърсър. — Отидохте заедно на бала, разговаряхте по време на вечеря, не се карахте както обичайно за глупости. — Тя се прокашля. — Така ли ми се струва, или всичко е заради това, че Теър се появи в твоята стая?

При споменаването на това име Ема усети как настръхва.

— Може би — призна тя. — Мисля, че тя е… ядосана за нещо. Но аз не съм го карала да идва онази нощ.

Госпожа Мърсър прехапа долната си устна замислено.

— Знаеш ли, Сътън, Лоръл те обича, но ти не си от най-лесните сестри.

— Какво искаш да кажеш? — попита Ема, кръстоса крака и се премести малко по-близо до госпожа Мърсър. Силният вятър разроши косата й и подразни носа й.

Да, помислих си раздразнено аз. Какво искаше да кажеш, мамо?

— Ами ти си красива, умна и като че ли всичко ти се удава с лекота. Приятели, гаджета, тенис… — Госпожа Мърсър се наведе напред и прибра кичур от косата на Ема зад ухото й. — Теър може да е бил най-добрият приятел на Лоръл, но всички забелязваха как те гледа той.

Ема усети как дъхът й секна. Дали госпожа Мърсър знаеше нещо за връзката между Сътън и Теър?

— И… как ме гледаше той?

Госпожа Мърсър й хвърли изучаващ поглед, но неутралното изражение на лицето й не се промени.

— Сякаш е готов на всичко, за да бъде с теб.

Ема изчака малко, но майка й не каза нищо вече. Искаше и се да беше чула нещо по-конкретно. Но нямаше как просто да попита: „Хей, между другото, случайно да съм се срещала тайно с него? Не смяташ ли, че е възможно той да си изпусне нервите и да ме убие?“

Устните на госпожа Мърсър се извиха в тъжна усмивка.

— Баща ти някога ме гледаше така.

— Ма-а-мо, това е гадно! — Ема се намръщи, защото знаеше, че такава би била реакцията на Сътън. Но тайно в себе си харесваше това, че госпожа Мърсър й разказва за ухажването на господин Мърсър. Беше й приятно да слуша за двама влюбени възрастни, двама родители, които са искали децата си и са направили всичко по силите си, за да им осигурят добър живот. Такива хора не съществуваха в предишния й живот.

— Какво? — Госпожа Мърсър притисна длан към гърдите си. — И ние сме били някога млади, да знаеш. Преди много, много години.

Ема погледна към фините бръчици около очите на госпожа Мърсър и наскоро боядисаната й коса. Беше научила, че родителите на Сътън са я осиновили, когато вече са били към четирийсетте и са били женени от двайсет години. Огромна разлика с Беки, която се хвалеше на Ема, че е „готино младо мамче“, само със седемнайсет години по-голяма от Ема. Но в резултат на това винаги бе изглеждала по-скоро като своенравната по-голяма сестра на Ема.

— Радваш ли се, че толкова късно си имала деца? — изтърси тя, без да се замисли.

По лицето на госпожа Мърсър премина сянка. От близкото дърво се чуха ударите на кълвач. На улицата избръмча кола. Тъмен облак мина пред луната и за миг нощта стана по-тъмна. Най-накрая тя си пое дълбоко дъх.

— Не знам дали „радвам“ е правилната дума. Но всеки ден ме изпълва с благодарност, че имам теб и Лоръл в живота ми. Не знам какво бих направила, ако ви се случи нещо лошо.

Ема се размърда смутено и вината я стисна за гърлото. В моменти като този я изпълваше съжаление, че трябва да пази тайна от семейството на Сътън — и то голяма тайна. Дъщеря им беше убита и всеки изминал ден представляваше още една пропусната възможност да бъде открит убиецът й. Когато Ема пътуваше с автобуса за Тусон, изпълнена с копнеж да види Сътън, в гърдите й грееше слабата надежда, че може би осиновителите на близначката й ще приемат и нея, ще я оставят да изкара последната си година в училище при тях. По ирония на съдбата желанието й се беше сбъднало. Какво ли щяха да направят, ако научат истината? Със сигурност щяха да я изгонят. Дори можеха да я предадат на полицията.

Толкова й се искаше да се разкрие пред госпожа Мърсър. Да й каже, че нещо лошо се е случило с едната от дъщерите й. Но знаеше, че това е невъзможно. Итън беше прав. Тя не можеше да признае пред никого коя е. Все още не.

Вратата отново се отвори и на верандата се появи фигура. Прожекторите на покрива осветиха русата накъдрена коса на Лоръл.

— Какво правите там, навън?

— Гледаме звездите — отвърна весело госпожа Мърсър. — Ела при нас!

Лоръл се поколеба за миг, после тръгна по тревата към тях. Госпожа Мърсър смушка Ема, сякаш искаше да й каже: „Виж! Това е шансът ти да оправиш нещата!“ Когато седна до майка си, Лоръл не вдигна глава. Госпожа Мърсър се наведе към нея и започна да сплита косата й.

— Значи гледате звездите? — попита Лоръл невярващо.

— А-ха — пропя госпожа Мърсър. — И тъкмо казвах на Сътън колко много ви обичам и двете. И колко много искам да се разбирате.

Дори в тъмнината Ема успя да види киселата физиономия на Лоръл.

Госпожа Мърсър се прокашля. Очевидно все още не се беше отказала от намеренията си.

— Не е ли хубаво трите да прекараме малко време заедно?

— А-ха — промърмори неубедително Лоръл, без да поглежда към Ема.

— Може би дори ще се сдобрите? — притисна ги госпожа Мърсър.

Раменете на Лоръл видимо се напрегнаха. Миг по-късно тя стана и обгърна тялото си с ръце.

— Сетих се, че имам домашно — промърмори тя и хукна обратно към къщата, сякаш се опитваше да избяга от Ема.

Вратата се затръшна зад гърба й. Госпожа Мърсър изглеждаше обезсърчена, сякаш наистина се бе надявала, че усилията й ще дадат резултат. Ема въздъхна и отново се загледа в съзвездието си. Тя избра двете най-ярки звезди до „Звездата на мама“, „Звездата на татко“ и „Звездата на Ема“ и ги кръсти „Звездата на Сътън“ и „Звездата на Лоръл“ с надеждата, че близостта им ще окаже влияние върху отношенията й с Лоръл.

Но съдейки по отвратеното, излъчващо омраза изражение на лицето на сестра ми, аз имах усещането, че ще е необходимо нещо повече от това. И Ема би трябвало да научи истината за звездите — макар и да изглеждат твърде близко една до друга, там горе те всъщност са на милиарди светлинни години разстояние.

10.

Ще те пипна

Когато на следващия ден звънецът удари, Ема грабна учебника си по английски и се вля в потока ученици, които вървяха по коридора. Веднага щом зави зад ъгъла на крилото за изкуство, тя чу шепот и усети погледите върху себе си.

— Тя и Теър…

— Знаете ли, че го е изгонила?

— Изслушването му е след един месец. Мислите ли, че през цялото време до тогава ще гние в затвора?

Една изрусена на кичури баскетболистка стрелна Ема с любопитен поглед и се наведе към едно момче с расти. Двамата се изкискаха. Ема потръпна, но продължи да върви с вдигната глава. Тя имаше богат опит със странните погледи от съучениците си в различните училища, които бе посещавала. Всъщност дори си беше съставила списък от гаднички коментари за преминаващите покрай нея, които коментираха дрехите й втора употреба и това, че бе хранениче. Беше си ги записала в джобно тефтерче, което непрекъснато носеше със себе си, точно както чуждестранните туристи носеха със себе си английски разговорник. Но така или иначе тя никога не намери смелост да ги използва. Сътън сигурно щеше да го направи.

Внезапно нещо в далечния край на фоайето привлече вниманието й. Край вратата бе поставена дълга маса и пред нея се бяха наредили доста ученици, които подписваха нещо. Когато тълпата се поразреди, Ема видя Лоръл и Мадлин, седнали на столове, облечени с черни тениски с надпис на гърдите. Ема изтръпна — не можеше да повярва на очите си. На тениските пишеше „ОСВОБОДЕТЕ ТЕЪР“.

Любопитството надделя и тя се приближи до масата.

— О, здрасти, Сътън! — пропя Мадлин със захаросан глас. — След секунда ще сме готови за обяд.

— Какво е това? — Ема посочи закрепения към клипборда лист хартия, върху който се подписваха учениците.

— Нищо. — Лоръл го дръпна от ръцете на едно момче с бейзболно яке, което тъкмо се беше подписало, и прикри хартията с ръка. — Едва ли ще представлява интерес за теб.

— Трябва да представлява — рече намръщено Мадлин. — Той се забърка в тази каша заради нея.

Мадлин бутна клипборда в ръцете на Ема. Отгоре пишеше „ПЕТИЦИЯ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ТЕЪР ВЕГА“. Отдолу имаше безброй подписи. На масата се мъдреше буркан с надпис „ПОМОЩ ЗА ГАРАНЦИЯТА“, пълен с банкноти от един, пет и десет долара и дори една-две двайсетачки.