„Пизон нямаше да ме хареса такава“, помисли си горчиво Корнелия. „Щеше да си помисли, че се държа като Лолия, като лека жена.“

Пизон обаче щеше да остане още по-поразен от събитията през тази година, ако бе доживял да ги види. Императорите се възкачваха един след друг на трона, всички патрициански семейства в Рим се надпреварваха да печелят благоразположението им, хора с древно потекло и неопетнени служители на Империята като сенатор Маркус Норбан гниеха в затвора, докато впиянчени самозвани плебеи от рода на Фабий Валент благоденстваха, сякаш са принцове. Това щеше да порази Пизон дълбоко. И може би, понеже целият свят беше полудял, той щеше да прости на съпругата си. „Дори да се стъписа, навярно би се зарадвал, че съм щастлива.“

Август се изтърколи и дойде септември. Марсела им съобщи, че Мизийските легиони са провъзгласили Веспасиан за император и Вителий няма избор, освен да се бие. Вителий продължаваше да гуляе в Златния дом всяка нощ и настояваше, че ще срине Веспасиан със земята, но Рим се тревожеше. Рим се разтревожи много, когато Фабий Валент започна да събира армия. Всички се тревожеха освен Корнелия… и още някой, както разбра през един жарък следобед.

— Вчера те видях — каза без предисловия тя на Диана вечерта, докато чакаха да ги откарат на императорския банкет. Марсела се беше появила без бижута както обикновено, а Лолия заяви, че изглежда твърде скромно и я отмъкна да я екипира с обици и брошки. Диана и Корнелия останаха сами. — Знам тайната ти.

— Нима? — Диана завъртя един от колесничарските медальони около врата си.

— Баща ти казва, че всеки следобед се срещаш тайно с някакъв колесничар от Британия. А вчера те видях с него на Марсово поле.

Корнелия бързаше към Друсус и избра по-пряк път. В жестоката жега на Марсово поле беше почти безлюдно. С едно изключение — самотна колесница и впряг изтощени коне, край които крачеха две фигури. Малката светлокоса братовчедка на Корнелия и по-висок силует.

— Обикновено карам в имението му — обясни невъзмутимо Диана. — Но в горещините никой друг не използва Марсово поле, та той ме доведе в града да се упражнявам на истинска арена.

— Само се упражнявате? — попита меко Корнелия.

Видя ги отдалеч, но между дребничката и високата фигура цареше неподправено разбирателство. Диана изля весело половин мях вода върху врата му, а той се усмихна, грабна я съвсем непринудено и я метна върху колесницата.

— Изглеждахте много… хмм… близки.

Диана се усмихна.

— Няма да те издам — въздъхна Корнелия. — Трябва, но няма.

— Добре. Защото няма да се откажа.

Корнелия погледна най-младата си братовчедка — толкова дребничка и толкова смела да се среща тайно с колесничар. „Знам, че съм длъжна да я порицая, но не мога. Милостива Юнона! Просто не мога!“

— Корнелия? — Друсус беше мъглив силует в мрака. Изправи се в леглото и посегна механично към сабята. — За пръв път идваш през нощта? Колко ще останеш?

— До сутринта — прошепна Корнелия и пропълзя гола в леглото до него в горещата стаичка, опиянена от собствената си дързост. — Ще остана цяла нощ, Друсус. Всяка нощ.

Тя го прегърна и го целуна на фона на долитащите през тънките стени стонове и пъшкане и разбра, че е щастлива.

Надяваше се Пизон да се радва поне мъничко.

[1] Виналии — селски празник на 19 август, посветен на узряващото грозде, и празник (11 октомври) на новия гроздов сок в чест на Юпитер. — Б.пр. ↑

[2] Еквестрианци (конници) — това съсловие е имало право да работи в областта на услугите, развлеченията и образованието. — Б.пр. ↑

Глава шестнайсета

— Флавия!

Корнелия проследи усмихнато как Лолия прегръща дъщеря си и я завърта в кръг.

— Ти ли си Флавия всъщност? — продължи Лолия. — Поверих малкото си момиченце на прадядо й, а сега намирам красива млада дама. Къде е Флавия?

Лолия се озърна шеговито и Флавия се разкикоти.

— На четири години — отрони Лолия. — Какво голямо дете! Хареса ли ти празненството?

— Прадядо ми подари пони! И перлена огърлица, и ветрило, и мънички нефритени животни…

— Празненството беше чудесно — обади се Корнелия. — Флавия се забавляваше много.

Отрупаха малката Флавия с подаръци; тя яздеше гордо раменете на прадядо си, обикаляше от скут в скут, впрегна Диана с панделка като конче и я подкара из градината. Лолия не успя да дойде; Фабий бе настоял да го придружи на поредния императорски банкет.

— Беше твърде заета и не усети липсата ти, Лолия.

— Не ме успокояваш много — отвърна Лолия, а Флавия улови майка си и леля си за ръцете и ги задърпа към покрития с плочки атриум. — Трябваше да бъда с вас.

— Не изпитваше угризения, когато пропусна предишните й три рождени дни! На първия беше в новата лятна вила в Бая, на втория обикаляше Крит на кораб с някакъв поет, а после…

— Струва ми се, че е било преди цяла вечност — въздъхна Лолия.

— Защо не вземеш Флавия при теб? — попита Корнелия. — Ще я държиш далеч от Фабий.

— Не смея. Напоследък гледа с подозрение на всичко, свързано с Веспасиан, а Флавия му е внучка. Не че Веспасиан я е виждал — въздъхна отново Лолия. — Аз самата съм се срещала с него само два пъти. Помня как ни поздрави с Тит за сватбата с най-силния провинциален акцент, който би могла да си представиш. Симпатичен мъж. С дядо се разбираха добре — и двамата са находчиви търговци.

— Опасяваш се Фабий да не сметне Флавия за заплаха? — примигна удивено Корнелия. — Момиченце на четири годинки…

— От къде да го знам какво ще си помисли? — напрегнато възкликна Лолия. — Но не искам да я доближава!

— Елате да видите рибките! — извика Флавия и ги повлече към малката си лична градина с бълбукащ фонтан, за който се излизаше направо от розовата й стая.

— Прадядо им сложи златни пръстенчета!

Тя настани Корнелия и Лолия върху ръба на фонтана и им заразказва развълнувано за краля риба и за кралицата риба и всички принцове и принцеси във фонтана. Светлите й къдрици подскачаха върху раменете й, а перлите от нейния обичлив прадядо сияеха около врата й.

— Милостиви богове! — възкликна Корнелия. — Не знаех, че рибите живеят толкова вълнуващо.

— Да! Да! И ако си събуеш сандалите, ще те погалят по стъпалата!

— Предложението ти е неустоимо — заяви Лолия, развърза каишките на сребърните си сандали и натопи крака във фонтана до пухкавите пръстчета на Флавия. — Хайде, Корнелия! Не се превземай!

Корнелия вече разкопчаваше сандалите си. Дълги пъстроцветни риби се плъзгаха бавно край глезените й, а върху перките им блещукаха златни пръстенчета.

— Наистина ли дядо ти е наредил да им ги сложат заради Флавия?

— Да. И й обещал да поръча малки златни коронки за краля и кралицата. Съвсем миниатюрни, за да не им пречат да плуват.

— Глези я.

— Някой трябва да я глези.

Лолия вдигна глава към дантелените корони на дърветата над тях. „Навремето настоявах да приеме на сериозно майчинския си дълг“, спомни си Корнелия, наблюдавайки братовчедката, която я дразнеше най-много… Сега обаче откриваше, че не харесва никак тази съкрушена версия на Лолия. Широките, щедри устни на братовчедка й не бяха създадени да се присвиват тъжно.

— Изглеждаш изморена — констатира накрая Корнелия.

— И ти, скъпа. Спиш ли изобщо?

— Разбира се — отвърна бързо Корнелия. — Не водя активен социален живот като теб. Всяка сутрин в Сената…

— Слушам как Фабий прокарва със сила поредния мъгляв указ на Вителий. Колко вълнуващо!

— Всеки следобед на Марсово поле…

— Гледам как Фабий се оплаква, че армията не се събира достатъчно бързо. Поне речникът ми с ругатни се обогатява.

— Всяка вечер на празненство…

— По-скоро на съревнование по повръщане, отколкото на празненство. Ястия по един милион сестерции, разплискани по дъното на вомитаирума… Не си виждала по-отвратително прахосничество.

— Не знаех, че си пестелива по природа — усмихна се Корнелия.

— И аз не знаех. Всичките ми рокли вонят на повръщано, главата ме боли непрекъснато като наковалнята на Вулкан и всяка нощ Фабий ме кара да се кича с бижутата си и да дефилирам гола из спалнята, повтаряйки му, че историята не познава по-велик политик от него… — Лолия млъкна и сви рамене. — О, стига…

Корнелия потърси по-ведра тема за разговор.

— Къде е дядо ти?

— Сключва сделки е търговците на жито. Префектът на Египет е заявил, че подкрепя Веспасиан и доставките на зърно може да секнат. Поне нашите наематели няма да останат гладни.

— Внимавай какво говориш — Корнелия цопна леко с крак към Флавия, която се опитваше да улови рибките, шепнейки си нещо на игра. — Фабий може…

— Да ме арестува? Арестува всеки, който се осмели да спомене, че Веспасиан е поел към Рим. Макар всички да знаят, че е вярно.

— Е, императорът твърди, че не бива да се притесняваме. — Корнелия прокара стъпала по надиплената водна повърхност. — Едва чувах актьорите в театъра, толкова шумно уверяваше всички наоколо.

— Вителий е яхнал тигър и не смее да погледне надолу — изсумтя Лолия. — Според Диана затова се напивал — за да се преструва, че нищо не го заплашва. Доста е наблюдателна, когато не бръщолеви за коне, нали?

Дълга шарена рибка докосна крака на Корнелия.

— Вителий обаче скоро ще изпрати войската си на север. — Обзе я облекчение, че този път Друсус няма да участва в похода. — Ще повери ли командването на Фабий?

— Ако боговете проявят милост. — Лолия се взря в покритата със зелен мъх нимфа в средата на фонтана, от чиито шепи бликаше водната струя. Малката Флавия си тананикаше, изправена върху каменните й крака, но Лолия не се усмихна. — Ако боговете са много милостиви, няма да се върне.

— Дори да се върне, няма да е задълго — отрони неволно Корнелия. Преди години би сметнала такава забележка за неуместна — дори пред братовчедка — ала преди години всичко беше различно. — Мъже като Фабий Валент изпадат бързо в немилост. И после дядо ти ще ти намери по-добър съпруг.