Дъщерите на Рим





Превод: Емилия Ничева-Карастойчева

chitanka.info

Кейт Куин е родена в Южна Калифорния. Учи в Бостънския университет, където получава бакалавърска и магистърска степен по класическо пеене. Дъщеря на историк, тя израства с разкази за Юлий Цезар и Александър Велики; написва първата си творба на седемгодишна възраст, а след като гледа филма Спартак, решава един ден да издаде книга с герой гладиатор. Тази нейна мечта се превръща в реалност чрез романа й „Господарката на Рим“.

Нерон е мъртъв. Годината е 69 сл.Хр. Римската империя е апетитна хапка. Кръвопролитията се пренасят от двореца по улиците на Рим. Навсякъде цари хаос. Годината на четиримата императори ще промени всичко — особено живота на две сестри с много личен залог за крайния изход.

Кървав преврат обръща наопаки света на Корнелия и Марсела и те трябва да маневрират предпазливо, за да оцелеят. Докато едната се опитва да събере отломките на разбитите си мечти, другата открива скрития си талант да влияе върху решенията на най-могъщите римски мъже. Но може да има само един император… и само една императрица.

Пленителен разказ… Кинематографски стил, епична любовна история… Куин съживява Рим в целия му блясък и жестокост, с присъщите му интриги и сблъсъци… Вълнуващо четиво.

сп. „Мари Клер“

Пролог

Ръка.

Ръка на момиченце, ръка като всяка друга — с пухкави пръстчета и леко лепкава, но в миг той я видя окървавена.

— Интересно — рече задавено Несий.

Момиченцето се взираше очаквателно в него и той отново впи очи в дланта й, надявайки се светлината да му е изиграла шега. Ала не — не беше сянка, а кръв.

„Привижда ти се“, каза си той, „въображението те подвежда.“

— Е? — възкликна любопитно момиченцето.

Несий сподави напушилия го истеричен смях. Нали това е работата на астролозите — да виждат неща, когато погледнат звездите или нечия длан?

Случваше му се обаче за пръв път, откакто се захвана с този занаят. Все пак задачата на астролозите не е да разкриват истината, а да доставят задоволство на клиентелата. Да казват на бременните, че звездите им вещаят здрави синове, а на легионерите — че бъдещето ще им донесе медали и слава. Кой преуспял астролог би посмял да предскаже, че нечия длан е побрала море от кръв, способно да погълне цял Рим?

„Да беше отворил виночерпница.“ Слънцето грееше жарко, но Несий усети как ручей студена пот се стича по врата му. „Да беше станал търговец. Но не, реши да си астролог. Да четеш по звездите, да четеш по дланите, когато пазарът върви мудно. Защо не отвори виночерпница?“ Единствената кръв във виночерпниците се лее от подутите носове на счепкали се пияници.

А сутринта започна толкова обещаващо. Несий дойде рано във Форума[1], избра си място от сенчестата страна, където следобедното слънце няма да разжари главата му като чука на Вулкан, и подреди скромните си звездни карти върху парче излиняла коприна. До обяд му възложиха три хороскопа (с уговорка да ги платят при доставката), „разчете“ дланта на търговец на зърно и с тайнствен глас му предрече голяма печалба от следващата реколта; вторачен в ръката на вятърничава девойка, й обеща шепнешком богат съпруг. Тъкмо изтри с ръкав вече олисялото си чело и се накани да се почерпи с чаша вино в най-близката кръчма, когато четири момиченца се строиха очаквателно пред него.

— Искаме да ни предскажеш бъдещето — заяви най-високата, а останалите тутакси се разкикотиха.

— Нямаме време — скастри ги бавачката, но Несий ги огледа с опитно око.

Несъмнено деца на патриции — копринени рокли, сандали от орнаментирана кожа, воали, предпазващи кожата им. А благородничките, дори невръстните, винаги са готови да похарчат по някоя монета.

— Бляскаво бъдеще ви очаква! — възкликна той с тайнствен глас. — Звездите ви ми нашепват за слава и богатство, за красота и любов… по две сестерции за всяка. Евтино вземам. Коя ще е първа?

— Аз, аз! — вдигнаха се четири поизцапани ръце.

— Не! Аз съм първа! Най-голяма съм! Казвам се Корнелия Прима, а това е сестра ми — Корнелия Секунда, а това са Корнелия Терция и Корнелия Кварта, те са ни братовчедки…

Безспорно патрицианки — само патриций би проявил подобна липса на въображение, когато дава имена на дъщерите си. Четири момичета от един род — и все Корнелия, естествено! — и по традиция и четирите са наименувани Корнелия и номерирани по ред. Несий ги слушаше с половин ухо, безразличен коя е първа и коя — четвърта. На възраст бяха навярно между тринадесет и пет-шест — тъмнокоса девойка с корона от плитки, по-високо момиче с наченки на бюст, момиче с буйни коси и ожулени колене и пухкаво усмихнато дете.

— Да! Какво бъдеще! — подхвана той с най-оракулския си тон и първото момиче се приведе към него с ококорени очи, сякаш не чува нетърпеливата въздишка на бавачката. — Златокос мъж, влюбен в теб, и дълго пътешествие по вода… дай сега да видя твоята ръка. Тъмнокос чуждоземец те обожава тайно и се оказва предрешен принц… На теб ти е отреден богат съпруг… да… ще имаш шест деца и цял живот ще се обличаш в коприна…

Тъкмо се поздравяваше, предвкусвайки тлъстото възнаграждение, когато улови последната длан. Дъхът му секна в гърлото и за миг оживеният Форум — забързаните домакини с пазарски кошници, прегракналите търговци, хвалещи стоката си, бездомните кучета, шумните деца и облаците бял летен прах — сякаш застина неподвижно.

— Е? — повтори момичето и го изгледа изпитателно.

Несий усети как ледени пръсти танцуват нагоре-надолу по гръбнака му, постара се да не пусне ръката й като горещ въглен и да не хукне из Форума с безумни викове. Бедните млади астролози, прохождащи в занаята на предсказанията, не се задържат дълго на пазара, ако надават крясъци пред клиентите си, и той се насили да се усмихне широко.

— Млада господарке, очаква те велико бъдеще. Всички момиченца мечтаят за корона, но ти ще станеш императрица на Рим! Съпруга на император с неизброими скъпоценности, роби и дворци. Не е ли чудесно?

— Аз искам да стана императрица! — възрази една от по-малките Корнелии.

— Не, аз!

— Конче! — възкликна най-малката и размаха пухкава ръчичка към трополящата край тях каруца.

Несий пусна ръката на Корнелия номер три или две, или която там беше. „Не излъгах“, помисли си замаяно. „Просто не казах… всичко.“

Погледна към другите момичета, на които бе обещал богати съпрузи, смугли любовници и много деца, както предричаше на всички девойчета, и усети как по тялото му се леят водопади от пот. Защото вече нямаше нужда да се взира в дланите им; виждаше бъдещето и на четирите.

„Призлява ми“, каза си. „От рибата снощи. Беше развалена и сега халюцинирам.“

Ала не халюцинираше. Ясно като бял ден видя три от тях да остават вдовици; видя злочестини за едната и слава за другата; общо единадесет съпрузи и осем деца и, разбира се, кървавите реки, стичащи се от онази ръчичка.

Нещо любопитно привлече вниманието на четирите момичета и те се втурнаха нанякъде, развели воали. Бавачката пусна няколко монети в шепата на Несий, подсмръкна неодобрително при вида на овехтялата коприна и се спусна след питомците си. Несий събра припряно звездните си карти и тръгна към най-близката кръчма.

Трябваше да удави във вино първото си видение.

[1] Форум — пазарен площад, пазар. Римският Форум (Форум Магнум или само Форум) — площад в центъра на Древния Рим. Първо е бил пазар, по-късно е включвал и място за народни събирания, после и за заседания на Сената; имал е и политически функции. — Б.пр. ↑

Част първа

Галба


„По всичко изглеждаше, че ще носи достойно короната, докато не стана император.“

Тацит

Глава първа

Юни 68 година след Христа — януари 69 година след Христа

— Отиваме на сватба, не на война — примигна Марсела, когато сестра й влезе в стаята с огромно копие в ръка. — Или възнамеряваш да убиеш младоженката?

— Не ме изкушавай — въздъхна Корнелия и измери с поглед копието. — Лолия и нейните сватби… Заръчах на прислужницата да вземе само острието, но тя, естествено, се върна с цялото копие. Остави това перо, моля те, и ми помогни да сваля дръжката.

Марсела побутна настрани писалището и стана. Хванаха копието от двете страни — Корнелия дърпаше острието, а Марсела извиваше дългата дръжка.

— Не иска да излезе — оплака се Марсела точно когато острието се освободи и сестрите се строполиха назад.

Марсела си блъсна лакътя в плочките и изруга. Корнелия отвори уста да изрази аристократично недоволство, но вместо това се разкикоти. За миг строгото й чисто лице се превърна в момичешко. Появиха се дълбоките трапчинки, които Корнелия ненавиждаше. Марсела също се разсмя.

— Струва ли си труда — зажалва се тя — да разделяш косите на Лолия с копие на мъртъв гладиатор, та семейният й живот да бъде щастлив? Подейства ли предишните два пъти?

— Не съм изгубила вяра.

— Не подейства и на моята сватба…

— Стига!

Корнелия стана и протегна ръка, елегантно украсена с пръстени. Марсела я пое и се изправи на крака.

— Още ли не си готова? Обещах да отида рано, за да помогна на Лолия.

— Описвах смъртта на Нерон и съм изгубила представа за времето — сви рамене Марсела. — Нали знаеш, че сега пиша за Нерон? Разказът ще е кратък, но по-подробен от историята на Калигула.

— Не ти ли омръзнаха тези драсканици! — намръщи се Корнелия и затършува из роклите на Марсела. — Ето, облечи си жълтата… Кога си смени спалнята?

— Когато Тулия реши, че предпочита гледката от моята стая — Марсела огледа със сбърчен нос тясната ъглова спалня, наскоро станала нейна, свали през глава простата вълнена роба и я захвърли върху тясното легло, — нашата скъпа снаха се сдоби с хубавата спалня с прозорец към градината, а аз — с гледка към кухнята и мозайката с кривогледите нимфи. Не, остави жълтата, ще сложа бледосинята…