След малко в кухнята влезе Неса. Очите й бяха подути, косата разрошена. Макар че отдавна бе минало десет, тя явно не си беше отспала.

— За бога, Айзи, трябва ли да крещиш с все сила и да вдигаш такъв шум? Ще събудиш и мъртвите.

— Ще събудя мъртвите, но не и теб. — Айзи извади лъжицата от водата и я размаха. — Имам пълното право да крещя и да вдигам шум. Станала съм на разсъмване, когато вие двете най-сетне се прибрахте вкъщи. Цяла нощ се мотаете с разни мъже…

Кити се изчерви, а Неса падна в най-близкия стол. Глинис съчувствено й подаде една бисквитка.

— Тъй като в момента се интересувам само от Лаклан, би трябвало да кажеш „с един мъж“.

Слугинята извъртя очи.

— Добре де, от мен да мине, с един мъж. Утре ще дойде следващият.

— За разлика от Неса аз съм вярна. Докато бях омъжена, не съм изневерявала на съпрузите си — подчерта Глинис.

— И това ги е вкарало в гроба. Бедните старчоци трябваше да изпълняват ролята на дузина силни млади мъже.

Неса се разсмя, Глинис се нацупи и захапа поредната бисквитка.

— По-добре да бях закусила в някоя от къщите си, Айзи. Когато си в лошо настроение, с теб е невъзможно да се разговаря цивилизовано.

Айзи посочи с лъжицата към стената.

— Ако ти, госпожичке, беше затворена по цял ден с умопобъркания си баща, сигурно щеше да си постоянно в лошо настроение! Не знам как сестра ти е издържала няколко години. На нейно място щях да умолявам дракона да ме изяде!

За момент всички утихнаха, замислени за Гуендолин.

— Вчера татко ме сбърка с мама — заговори след малко Кити. — Вкопчи се в полата ми и ме помоли за прошка.

— Така и трябва. Защото неговата ненаситност погуби бедната ви майка.

Момичетата зяпнаха смаяно. Никога не бяха чували Айзи да говори така. За момент сгорещеното й от огъня лице пламна още по-силно.

Тя им обърна гръб и ожесточено разбърка дрехите с дървената лъжица.

— Исках само да кажа, че непременно държеше да й направи син. Прав си е човекът, кой би се радвал на три моми като вас?

— Да, всеки мъж иска син… — промърмори с отсъстващ вид Кити и бутна чинията си.

Глинис я погледна загрижено.

— Какво става с теб, малката? От няколко дни си мрачна. Никога не си била такава.

— Да не си бременна? — Неса стисна ръката й.

— Само това липсваше — простена Айзи. — Още един задник за бърсане.

Кити издърпа ръката си и удостои сестрите си с гневен поглед.

— Не съм бременна! Не си ли спомняте, че още преди години ме научихте как да се пазя?

Неса се отпусна назад и си наля чаша чай.

— Би трябвало да ми бъдеш благодарна — отвърна укорно тя.

— Така ли? Защо не ме научи на нещо по-полезно? Например да кърпя чорапи, да лъскам сребро или да водя домакинството!

— Виж, миличка, повечето мъже не държат особено на лъснатото сребро — опита се да я успокои Неса.

Кити се ядоса още повече.

— На света има много мъже, които не мислят единствено за онази работа.

Глинис и Неса си размениха многозначителни погледи.

— Всеки здрав и силен мъж се интересува от онази работа.

— Сигурно си срещнала мъж, който е устоял на чара ти! — досети се Неса.

Кити сведе глава.

— Той изобщо не ме намира красива. — Тя се загледа мрачно в чашата си.

Глинис помилва косата й.

— Това е смешно. Всеки знае, че ти си най-красивото момиче в Балиблис.

— Само тя не го вижда. — Неса се усмихна малко изкуствено.

Глинис смръщи носле и отново се обърна към Кити.

— Да не си направила някоя глупост, момиче? Да не би да си влюбена?

Кити изплака жално, остави чашата си и скри лице в ръцете си.

— О, защо не изпратихте мен при дракона?

— И какво ще намери у теб похотливият дракон? — опита се да я развесели Глинис. — Той иска само девственици!

Айзи изпръхтя презрително, Неса и Глинис избухнаха в смях, но Кити отново изплака, скочи и избяга от стаята.

Сестрите се загледаха смаяно след нея. Смехът им заглъхна.

— Какво му става на това момиче? — попита неодобрително Неса.

— Не знам, но ще разбера — отговори решително Глинис и стана.



Облегнат на една бойници, драконът седеше на върха на северната кула. Отдавна не беше виждал как изгряващото слънце позлатява вълните, отдавна не беше усещал милувката на южния бриз. Подложи лицето си под слънчевата светлина и въздъхна доволно.

Бурята беше прочистила въздуха и светът се чувстваше като новороден. Искаше му се и неговите грехове да се отмият толкова бързо.

Затвори очи и видя пред себе си Гуендолин, обляна от лунната светлина. Разрошената коса беше като златен ореол, бузите зачервени от удоволствието, което той й бе дарил. Тя беше една от богините от фреските в кулата, слязла за малко на земята. Но нейните дарове не бяха за смъртните.

Особено за човек като него.

Той си припомни колко наранена и засрамена беше тя, когато избяга от него, и скри лице в ръцете си. Даже когато искаше да дари радост, той носеше само болка.

Приглушени стъпки и неловко покашляне му подсказаха, че вече не е сам.

— Отидох да видя какво прави Гуендолин. Вратата беше отворена. Първо си помислих…

— Че ще я намериш в моето легло — завърши драконът и изгледа пронизващо приятеля си. — Не ми се иска да навредя на славата си, но изкуството ми да прелъстявам претърпя провал.

— Щом е така, защо тя не е избягала?

— Попитай нея.

— Не исках да я будя. Видях по бузите й засъхнали сълзи. Сигурно е заспала, както е плакала.

В гърдите на дракона лумна гняв.

— Какво не е наред, Тапър? Да не би да ти омръзна да си играеш със селяните? Не се ли забавляваш вече?

— О, разбира се, че се забавлявам — отговори Тапър и се облегна на отсрещната бойница. — Баба Хай е на легло, защото вярва, че гайдата е всъщност ревът на феите на смъртта, дошли да вземат душата й. Синът на подкована се сби със сина на дърводелеца, защото се обвиниха взаимно, че бащите им са предали Маккълог. А пък Иън Слоан едва не застреля жена си, когато се събудил от поредното пиянство и я сбъркал с дракона. Или поне той така твърди. — Тапър извъртя очи.

— Май вече се чувстваш у дома си сред хората от Балиблис? — подхвърли драконът и го погледна изпитателно.

Тапър се изчерви.

— Нали трябва да им измъкна хилядата фунта.

Драконът се обърна отново към морето. През миналата нощ, под омаята на сладките, нежни целувки на Гуендолин, мрачните му планове бяха забравени. Но този момент беше бегъл като удоволствието, което споделяха. Той не можеше да й предложи бъдеще, само минало.

Погледът му проследи чайката, която се спускаше почти отвесно към скалите.

— Корабът е хвърлил котва в заливчето зад скалите. Чакат само знак от мен, за да се махнем оттук.

— О, но ние не бързаме, нали? — попита стреснато Тапър. — Аз обработвам селяните, но точно сега не бива да прибързваме. Какво ще кажеш да им дадем още четиринадесет дни?

Драконът стана от мястото си.

— Не мога да чакам толкова дълго! Не знам дали разполагам дори с още една нощ.

Той се хвана за парапета и втренчи поглед в далечината. Как да обясни на Тапър, че защитата на мрака се е обърнала срещу него? Че вече го е страх от тъмното? Страх, че ще се издаде сам и ще се качи в кулата. Че вече не му е достатъчно да наблюдава Гуендолин, докато спи, а иска да влезе в леглото й и да завладее устата и тялото й.

Той не я излъга. Никога нямаше да я принуди да му се отдаде. Щеше да приложи изкуството си на прелъстител и тя щеше да го допусне до себе си. Но тогава щеше да се почувства като още по-страшно чудовище, отколкото и без това беше.

Той погледна Тапър право в лицето.

— Давам ти още една нощ да изтръгнеш истината от селяците. Ако се провалиш, ще им изиграем един последен номер, ще напуснем това прокълнато място и никога вече няма да говорим за него. Разбрахме ли се?

Тапър сведе глава.

— Както кажеш. — Той се обърна към стълбата и проговори меко, без да погледне приятеля си: — Би могъл да й кажеш кой си.

Драконът се усмихна измъчено.

— Ако знаех кой съм, щях да й кажа.

* * *

„Би могъл да й кажеш кой си.“

Докато вървеше с бързи крачки през обляното от лунна светлина пасище, Тапър непрекъснато повтаряше тези думи. Спъна се в един корен и отново се почувства като тромавото хлапе, за каквото го смяташе баща му.

Вдигай глава, като вървиш. Дръж гърба изправен. На твоята възраст не бях такъв парцал.

Сигурно баща му е имал право. През цялото време. В края на краищата, кой мъж би се представил за някой друг, за да се хареса на едно наивно младо момиче?

Тапър въздъхна. Представи си как страхопочитанието в искрящите очи на Кити ще се смени с презрение, когато открие истината — че той беше просто една глупава овца във вълча кожа.

Когато се украсяваше с блестящите драконови люспи, той можеше да бъде остроумен и да говори красиво. Можеше да изненада любимата си с букет полски цветя и да се радва на нежната розовина по бузите й. Можеше да лежи до нея в тревата и да й показва диамантените съзвездия по небето. За пръв път в живота си имаше възможност да се възползва от класическото образование, което беше получил.

Той беше тайнственият чужденец, за какъвто го смяташе тя, а не обикновеният англичанин с вид на невестулка, който говори твърде много и постоянно се изчервява.

Когато прескочи бистрото поточе, единият му крак остана в студената вода. Драконът иска да заминем утре, помисли си потиснато той, и за това до голяма степен съм виновен аз. Беше си въобразил, че ще научи повече за селяните, като ухажва Кити, вместо да пуска димки и да надава злокобен вой, когато някой се осмели да се отдалечи твърде много от дома си нощем.

Щом никога вече нямаше да види Кити, значи не беше нужно да й разкрива кой е в действителност. Защо да разруши романтичните й мечти? Защо да не й остави спомена за откраднатите мигове, които бяха споделяли? Поне в едно сърце да остане като герой.