Тереза Медейрос - Драконът със зелените очи

Женски глас отекна истерично в пустите улици на Балиблис. Селяните изскочиха от къщите си по нощници, наметнали връхните си дрехи, и намериха Кити Уайлдър в края на осветената от луната главна улица. Момичето притискаше ръце към гърдите си, сякаш стрелата, забита в кората на стария дъб, беше пробила нежната й плът.

Трима млади мъже се втурнаха да й помогнат, като от вълнение се спъваха в собствените си крака. Глинис и Неса стигнаха първи до сестра си. Говорейки една през друга, те прегръщаха треперещото момиче и се опитваха да го успокоят. В това време мрачният Албърт извади стрелата от дъба. Селяните си шепнеха страхливо. Не беше нужно ковачът да им обяснява, че скъпият пергамент на стрелата не беше мирно послание.

През последните двадесет и четири часа Уейркрейг Касъл се беше обвил в заплашително мълчание. Селяните се уверяваха един друг, че проклятието е загубило силата си и драконът е отлетял, за да си намери друго нещастно село. Намериха се и хора, които казаха, че за да спасят собствените си кожи, са добавили към списъка на старите грехове още едно позорно дело, но никой не се вслуша в думите им. После топлото пролетно слънце заличи следите от бурната нощ и лудостта, която ги бе обзела по време на нощната разходка до замъка, остана в спомените им само като лош сън.

Ала последствията от нощното безумие не можеха да бъдат отминати — Гуендолин Уайлдър беше изчезнала и нещастният й стар баща щеше да прекара остатъка от дните си в напразни надежди да чуе нежния й, успокояващ глас.

Стиснал в ръка пергамента и съпроводен от хълцанията на Кити Уайлдър, Албърт поведе ожесточеното множество. През тесните улички на Балиблис право до стълбите на къщата, която беше конфискувана от английската корона. Албърт затропа с юмруци по вратата.

След няколко минути му отвориха и лампите в антрето потопиха селяните в златно сияние.

— Велики боже, какво става тук, добри човече? — заекна отец Трокмортън, намести нощната си шапка и сложи очилата на носа си. — Да не е дошло второто пришествие?

Без да каже дума, Албърт тикна пергамента под носа на свещеника.

Отецът го бутна настрана, сякаш се боеше да не се опари.

— Какво е това? Ново известие от скъпия ви дракон? — Той поклати глава. — Знаете, че се старая да бъда търпелив, но току-що се върнах от мъчително пътуване и нямам време за езическите ви глупости. Защо не събудите малката Уайлдър? Тя ще се справи по-добре от мен. Оставете ме да спя.

Той щеше да затвори вратата под носа на селяните, но Албърт бързо мушна крака си вътре.

— Ще ви бъдем много благодарни, ако прочетете писмото веднага. Толкова благодарни, че няма и да помислим да строшим лампата, която е в ръката ви, и да подпалим къщата.

Отецът изпухтя обидено и взе пергамента от ръката му. Селяните се скупчиха пред прага, за да чуват по-добре, и Трокмортън отново намести очилата си.

— Духове, които свирят на гайда. Дракони, които изгарят нивите с огнения си дъх. Джуджета с големи уши, които заменят човешките бебета с децата си. Нищо чудно, че толкова лесно паднахте в лапите на папистите — изрече гневно той.

— Не сме дошли тук да слушаме проповедите ти, старче — изсъска Рос.

Божият служител отново изпухтя обидено и започна да чете.

— Добри хора от Балиблис! — Той беше готов да спре, но се овладя и продължи: — Макар че подложихте търпението ми на жестоко изпитание, ще ви дам още две седмици, докато съберете хилядата фунта в злато, които ми дължите.

Селяните изреваха ужасено, дори свещеникът се стъписа.

— Хиляда фунта? Това не беше ли възнаграждението, което короната даде за главата на предателя Маккълог?

— Това са само зли, празни приказки — отсече ядно Албърт. — Никой в селото не е виждал толкова пари накуп.

Трокмортън беше достатъчно умен да съсредоточи вниманието си отново върху писмото.

— Дотогава се нуждая от следното: пет дузини яйца, половин дузина парчета сирене, десет месни пастетчета, три дузини бисквити, дванадесет самуна пресен хляб, чувалче овесено брашно, седем глави цвекло, двадесет и пет ябълки, дузина овесени сладкишчета, един сърнешки гръб, три фунта прясно агнешко, три дузини картофи, глава зеле, четиринайсет…

Трокмортън щеше да чете до безкрайност. Албърт слушаше с отворена уста. Накрая взе пергамента от ръцете на свещеника и го огледа от всички страни. Не беше нужно да знае да чете, за да види, че хартията беше изписана от горе до долу и от двете страни.

— Има и послепис — отбеляза отецът и вдигна лампата, за да прочете написаното най-долу. — Тъй като последният ви дар се оказа много по-деликатен, отколкото можех да очаквам — зачете той, — искам да ви предупредя, че всеки следващ непоискан подарък ще ви струва не само хиляда фунта, а и жалкия ви живот.

Рос се облегна на рамото на баща си и лицето му помрачил още повече.

— Не мога да повярвам! Как може да иска такива неща? Мислех, че ще нагълта момичето Уайлдър и ще се насити.

— Тя само е увеличила апетита му. И с моя мил Гевин беше така — въздъхна баба Хай и поклати бялата си глава. — Колкото повече ядеше, толкова по огладняваше. Свещеникът се кълнеше, че е умрял от болно сърце, но аз съм убедена, че този глад го прати в гроба.

Отец Томас гледаше смаяно мрачните лица на селяните.

— Велики боже в небесата! — изохка той. — Какво сте направили?

Кити Уайлдър се откъсна от сестрите си и отиде при него, размазвайки сълзите по лицето си.

— Отведоха скъпата ми сестричка при дракона. Ето какво направиха. И не се срамуват от позорната си постъпка.

— Млъкни, малката — изсъска Неса и я дръпна назад. — Гуени се пожертва за всички нас и го направи с радост.

Отецът потърка невярващо зачервените си очи.

— Отвели сте бедното дете при злия дракон? Та тя беше единственият разумен човек между вас!

— Ако продължавате по този начин, ще се сетя, че драконът би хапнал с удоволствие и един тлъст презвитерианец! — изфуча Албърт.

— Засега е малко мършав — подкрепи го Рос и се запъти към стълбата. — Но ще му пратим баба Хай, за да го угои с шотландските си ястия.

Без да каже дума повече, свещеникът направи скок назад и затръшна вратата под носа им.

Албърт се обърна към съселяните си и изруга ядно.

— С най-голямо удоволствие ще счупя врата на стария глупак, който ни убеди, че трябва да сложим край на проклятието. — И тъкмо в този момент откри в края на множеството стария Тавис, който се измъкваше на пръсти. — Ето го и него!

Албърт махна на Лаклан, момъкът се втурна през тълпата и сграбчи стария Тавис за яката. Във вълнената си нощница старецът приличаше повече от всякога на изсушен труп.

— Това беше само идея — заекна уплашено Тавис, докато Лаклан го мъкнеше към стълбата. — Не исках да навредя на никого.

— Да го убием с камъни! — изкрещя Рос. Албърт поклати глава.

— Вече няма полза. Злото е станало.

Лаклан пусна облекчения Тавис на земята, а Рос възмутено разтърси глава.

— Какво ще правим сега? — попита Марсали и притисна бебето си до гърдите.

Албърт погледна пергамента в ръцете си и дългото му лице се изопна решително.

— Ще събираме яйца и ще доим кравите. Трябва да нахраним дракона.

Вторият ден на Гуендолин в пленничество започна с глух удар и тихо проклятие. Тя седна в леглото, приглади назад разбърканите си коси и успя да види как някой се измъкна през вратата. Искаше да запрати нещо подире му, но онова, което видя в бледата светлина на утрото, която падаше през решетката на прозореца, беше толкова смайващо, че тя моментално забрави гнева си.

Беше готова да отметне завивката, но в последния момент се сети, че беше по Евино облекло. Уви се отново в омазания с шоколад чаршаф, скочи от леглото и разтърка очите си, за да се увери, че не сънува.

Докато беше спала, някой се бе промъкнал в покоите й и бе превърнал стаята в кулата в помещение, достойно за принцеса. Очевидно драконът имаше на разположение дузина усърдни джуджета, които се подчиняваха на всяка негова дума. Нищо чудно, че не беше чула топуркането на малките крачета по пода.

Гуендолин обиколи помещението, докосвайки внимателно новите вещи в него. Под прозореца беше поставена маса, покрита с бяла коприна. Удобният стол пред нея я приканваше да седне и да се наслади на разнообразните ястия, в сравнение с които вчерашната й закуска беше направо бедняшка. Чиния с печени ябълки, варени яйца, пресни масленки и овесени сладкиши, които ухаеха съблазнително. Гуендолин хапна една сладка, но за пръв път откакто се помнеше, не се поддаде на кулинарната съблазън.

Прахът и паяжините бяха изчезнали, камината беше напълнена с дърва. На перваза чакаше цинкова запалка. В канделабрите бяха втъкнати нови восъчни свещи.

На висока кръгла масичка бяха оставени порцеланов леген, купчина чисти кърпи и стомна с гореща вода. Можеше да се очаква, че водата ще мирише на санталово дърво и подправки, но тя ухаеше сладко на цветя.

Гуендолин изля малко вода в легена и напръска лицето си. Но това не й помогна да се събуди от съня, в който се бе превърнал животът й.

Сънят стана още по-прекрасен, когато откри в ъгъла на помещението купчина книги. Стари книги с овехтяла кожена подвързия и излинели конци, но това правеше думите по страниците им още по-ценни. Вторият том от събраните съчинения на Джонатан Суифт, първото издание на „Кражбата на къдрици“ — комична героична поема от Поуп и „Роксана“ от Даниел Дефо. Но най-ценната книга без съмнение беше „Трактат за математическия проблем на флуксията“ от Колин Маклаурин, която очевидно никога не беше отваряна.