Катрин Каултър - Дивият барон

— Благодаря, милорд — отвърна скромно шивачката, макар да желаеше силно този мъж.

Младата му съпруга най-вероятно не знаеше нищо за тези неща, така че колкото и малко да знаеше за тях самата мисис Къмбър, все пак беше повечко.

— Имам нещо, което ще подчертае още повече красотата ти — обърна се към младата жена баронът и разтвори длан.

В нея проблеснаха диаманти и сапфири, като отразяваха богатата светлина на многото свещи и накараха дъха й да секне. Сузана протегна ръка, но веднага я отдръпна.

— Боже мили, никога не съм виждала нещо толкова хубаво. Не искаш да кажеш, че желаеш аз да нося тези невероятни бижута, нали? Не, не мога да го направя. Ами ако изгубя някое от тях? Ами ако…

Той просто й се усмихна, поклати глава, закопча колието около шията й, после вдигна нежната й китка и намести гривната върху й. Накрая подаде обиците и изпи с поглед всяко нейно движение, докато ги постави на ушите си. А след това Сузана отстъпи назад и го погледна безпомощно.

Лорд Маунтвейл се взираше в нея, не можеше да не го стори. За него тя бе най-красивата жена на света. Това единствено имаше значение. От изражението на красивото му лице шивачката стигна до извода, че той желаеше съпругата си по-силно отколкото самата тя, мисис Къмбър, желаеше него. Не, реши миг по-късно тя, това бе невъзможно.

Роухън целуна ръката на Сузана. Сега вече тя гледаше него, не бижутата.

— Виж се в огледалото и кажи какво мислиш.

Тя сведе очи към китката си. Блясъкът на скъпоценните камъни почти я ослепи. Спусна се към голямото огледало на тоалетката, седна пред нея и се взря в отражението си. Докосна леко с върховете на пръстите си огърлицата, после — ушите.

Обърна се. Изглеждаше доста уязвима, застанала като някоя принцеса. В очите й блестяха сълзи.

— Да плачеш ли те накарах, Сузана?

В отговор тя успя само да поклати глава и да преглътне мъчително.

Обърна се към шивачката, която наблюдаваше съпругата му по-алчно от лейди Донтри през онази вечер, когато бе обявил, че са женени.

— Благодаря ви. Съпругата ми е великолепна. Вече можете да си вървите.

Мисис Къмбър излезе от спалнята, като тътреше крака. На нейната възраст човек можеше да се наслаждава на такива прекрасни екземпляри като барона само отдалеч.

— Така, за какво бяха тези сълзи?

Младата жена поклати глава, без да вдига очи. Роухън клекна срещу нея, пое дланите й в своите; те вече бяха гладки, тъй като не бе мила под, откакто се намираше в Маунтвейл Хаус.

— Сузана. Погледни ме. Какво има?

Тя потърка буза с юмрук. Жестът й го накара да се усмихне. Би трябвало да й каже, че никоя жена, която иска да завладее един мъж, не би трябвало да го прави. Колко смешно твърдение. На него тя така му бе станала още по-мила.

— Защо си толкова щедър и великодушен към мен? — успя да изрече най-сетне тя. — Аз не ти донесох нищо друго, освен мъка, неприятности и отговорности, и дори опасност. Голяма, смъртоносна опасност. Заради мен откри какъв мерзавец е бил Джордж. Пак заради мен може да излезе наяве, че Тиболт също е мръсник. Напълно е възможно никога да не бе узнал за това, ако не бях аз. Онзи човек можеше да ни убие, можеше да простреля отново Елси. Всичко е по моя вина. Аз съм като увиснал на врата ти воденичен камък; като бръшлян, който се е увил така здраво около теб, че ще те задуши; оса, която те жили непрестанно и ти причинява непоносима болка…

— Пиявица, която смуче кръвта ми? Трихофития, която ще разруши вътрешностите на състезателното ни котенце? Пълна с олово възглавница, която ме души?

Тя вече се смееше, въпреки волята си, въпреки мрачното си настроение, хълцаше, опитваше да го удари със стиснатите си юмруци, но той я сграбчи за китките и я стисна здраво.

— Ти си моята съпруга, ето какво си — изрече бавно баронът. — Колкото до другите неща, ще намерим отговорите и за тях. Аз ще открия отговорите, които са ни нужни.

Бе успял да отвлече вниманието й. Беше го направил добре и знаеше това. Тогава тя обви здраво ръце около тялото му и рязкото движение ги повали назад върху килима, неочаквана награда за блестящата му проява.

— Бих искал да остана две седмици тук с теб и да извърша всичко възможно с прекрасната ти особа. — Привдигна се и я целуна по устата. — За нещастие тази нощ ще очароваш съседите ни. Аз ще се разкая и до края на вечерта всички ще бъдат повече или по-малко склонни да простят измамата ми.

„Проклет да е и да бъде благословен — мислеше Сузана по някое време след полунощ, докато стоеше под една палма и си вееше с ветрилото — той се оказа прав.“ Естествено прошката бе заслужил благодарение на собствения си небрежен, самоосъждащ го чар.

Стъпалата я боляха, така че застана на един крак, за да раздвижи пръстите си. На всичкото отгоре съпругът й бе превъзходен танцьор. Когато му го бе казала през смях, той бе отвърнал простичко:

— Нима не си очаквала точно това от мъж с моята репутация?

Младата жена се бе намръщила. Намръщи се и сега, докато си припомняше. Роухън бе очарователен, силен и неустоимо красив, както бе чула да споделя иззад дланта си една от поканените дами. Но той бе и нещо повече, нещо много повече.

Чу смеха му и се показа иззад засадената в саксия палма. Той танцуваше с майка си и двамата бяха толкова красиви, толкова грациозни, че няколко двойки бяха престанали да танцуват, за да ги наблюдават.

В този момент зад гърба си чу тих глас:

— Ами да, само ги виж. Човек започва да си задава някои въпроси, нали?

Сузана се обърна бавно; пред нея стоеше Тиболт.

— Ти не беше поканен — произнесе бавно тя, без да помръдва.

Той носеше безупречен вечерен костюм в черно, ризата му бе бяла като варовиковите скали.

— Не, но аз съм Карингтън и следователно мога да идвам и да си отивам когато пожелая. Само ги виж — повтори той, загледан в майка си и брат си. — Така ще разбереш откъде Роухън е получил всичките си плътски познания. От нея. Знаеше ли, че тя прелъсти и моя учител? Да, той бе млад, изпълнен с Божия плам, но щом я видя, бе погубен. Аз проповядвам, че жените са дяволска уловка. Хората от моето паство ми вярват, тъй като щом произнеса тези думи, а аз ги произнасям често, чувстват, че аз самият вярвам дълбоко в тях. Да, само я погледни. Виждал ли си някога майка, която да изглежда като нея?

— Защо си дошъл, Тиболт?

Младата жена нямаше намерение да обсъжда свекърва си с него. Фактът, че можеше да говори така за собствената си майка, само го сваляше още по-ниско в очите й.

— Какво ще кажеш, ако разбереш, че почти не ми обръща внимание още откакто разбра, че искам да стана Божи човек? Дори когато казах на двамата с баща ми, че в крайна сметка ще стана архиепископ на Кентърбъри, те не промениха отношението си към мен. Щях да коронясвам крале, обясних им аз, но това не ги интересуваше. Бях я разочаровал, разбираш ли? Бяха се надявали, че ще стана като Роухън. Искаха да имат двама сина като тях самите. Вярно, бе родила и Джордж, но мислеха, че и той е педантичен пуритан като мен. Сега поне майка ни знае истината — Джордж беше обещаващ млад мръсник. Питам се дали, ако не се бе удавил, щеше с годините да стане пълен мръсник.

На Сузана й се искаше музиката да свърши най-после. Искаше й се Роухън да се появи до нея като по магия. Чувстваше се неудобно в компанията на викария, не, повече от неудобно, вече се чувстваше доста притеснена.

— Защо си дошъл, Тиболт? — повтори тя.

— Ами, дойдох да видя малката си племенничка — копеленцето, което натресе на Роухън. — Внезапно усети дулото на пистолет, допряно в стомаха си. — А сега, Сузана, ще ми дадеш твоята половина от картата и златното ключе. Двамата с теб просто ще излезем на терасата, за да подишаме малко чист въздух. После ще заобиколим градината и през страничната порта ще влезем в къщата, откъдето ще се качим на горния етаж. Ако издадеш дори звук, бъди уверена, че ще съжаляваш горчиво.

— Защо правиш това? Защо?

— Млъкни. Нямам кой знае колко време. Нека забравим малката ми племенница при това посещение, какво ще кажеш?

Младата жена се поколеба дали просто да не се престори, че припада от уплаха и да се свлече в краката му. Дали щеше да я застреля? Не, със сигурност нямаше да го направи. Пое си дълбоко въздух, но в този миг той я сграбчи за ръката и прошепна със смразяващо спокойствие в ухото й.

— Опитай да ме измамиш по какъвто и да било начин и ще отвлека копеленцето ти, така че никой повече няма да го види. Ще я дам в някой приют за бедни, където е мястото на никому ненужните копелета. Разбра ли ме, Сузана?

О, да, разбираше го прекрасно. Кимна в отговор.

— Тогава побързай.