Като проклинаше пъргавия си език, баронът отговори твърдо:

— Не, никоя от вас няма да идва с мен.

— Прескъпи мой, съжалявам, но ако не проявиш разум по този въпрос, тогава със Сузана просто ще отидем в Ийстбърн и ще направим собствено проучване.

— И двете ли, Шарлот?

— Естествено. Искам да ти дам възможност да изпиташ това вълнение. Ах, изкуството на разкриването. То направо ме омайва. И съм много добра в него. Именно аз открих рубинения пръстен на лейди Пърчант, знаеш ли? Може би ще трябва да разпитваме млади мъже. Страшно съм добра, когато трябва да се изкопчи каквото и да било от млади мъже. Нямат никакъв шанс.

Роухън подхвърли във въздуха салфетката си. Тя се приземи върху чинията му, все още пълна с вкусни бъркани яйца и бекон и хрупкави кифлички, намазани с разбита сметана.

— Аз! Аз! — развика се Мариан, като се отскубна от ръцете на Лоти и се спусна като фъртуна към лорд Маунтвейл. — Аз също идвам!

— О, това вече е прекалено — изохка той. — Не съм господар в собствения си дом.

Нямаше намерение да излага на опасност никой от своето семейство. Сузана сигурно си даваше сметка, че онзи, който бе стрелял предишната нощ по тях, бе Тиодор Миках. И че той бе по-опасен от отровната змия, отнела живота на Клеопатра. Беше й благодарен, че пазеше своите подозрения за себе си.

— Аз ще се погрижа за Мариан, сър — обади се Тоби.

— Да, но първо ми позволи да я гушна.

И баронът разтвори ръце.

— Роухън!

Вдигна я и я постави в скута си. Взе салфетката от чинията и двамата заедно изядоха бърканите яйца.

Сузана се взираше в мъжа, за когото бе омъжена вече повече от две седмици. Той държеше дъщеря й, играеше си с нея, очевидно очарован от компанията й. Това не бе ново за нея, само че този път нещо дълбоко в нея трепна. То бе силно и приличаше на цвете, може би лилия; бе сияйно, бяло и чисто и като че ли щеше да разцъфне всеки момент. Усещането я уплаши. Никога не бе успяла да отгледа лилии.

В никакъв случай нямаше да остави Роухън да тръгне сам на това опасно пътуване. Знаеше, че снощният им нападател най-вероятно бе Тиодор Миках и вероятно ги бе проследил; може би се бе крил край къщата на Тиболт. Не, нямаше да позволи на съпруга си да тръгне сам. Трябваше да го защити.

Онова, което направи час по-късно баронът бе непочтено, но затова пък свърши работа. Лейди Донтри и двете й приятелки, мисис Гудгейм и мисис Хаклс, дойдоха на гости. Беше прекалено рано за посещение по всички правила, заяви пред снаха си Шарлот, но все пак нямаше как да ги накара да си вървят.

Сузана нямаше и капка доверие на барона. Надяваше се той да не се възползва от тази визита, за да замине за Ийстбърн без нея. Знаеше, че според него той така защитаваше най-добре нейните интереси, но с това си покровителствено отношение по-скоро я задушаваше. Видя го да отива в кабинета и да затваря вратата след себе си. Даваше вид на човек, примирил се да изчака тръгването на дамите. Тя обаче продължаваше да не му вярва. Но в същото време знаеше, че би било непростимо невъзпитано да не прояви гостоприемство към „трите линейни кораба“, както ги наричаше Тоби. И тогава Роухън щеше да има възможност да тръгне.

„Старите нахалници са дошли да поклюкарстват“ — обясни шепнешком Шарлот. Задължението на семейството бе да им осигури подходящия материал.

— В крайна сметка — додаде баронесата, — ако разкажем на всички онова, което желаем да знаят и да вярват, тогава няма да има смисъл сами да измислят своите истории, които, повярвай ми, само по случайност ще приличат на истината. Естествено ще им кажа всичко под най-голям секрет. Освен това, Сузана, Роухън влезе в кабинета си. Надявам се, че пише на скъпия Пулвър, тъй като не възнамерява да ходи сам в Ийстбърн.

Младият мъж изчака гостенките да отвлекат напълно вниманието на майка му и съпругата му. След това пусна в действие Пулвър и му каза да не излиза от кабинета, докато не дойде да го повика. После отиде в конюшнята и рече на Джейми да изведе всички животни на източното пасбище поне за три часа и в никакъв случай да не се прибира преди да е изтекъл поне този срок. Каза му също така да измъкне по две колела от двете карети. След това сам оседла Гъливер, докато Джейми и останалите коняри приготвяха другите коне за разходката.

Като си подсвиркваше, изведе Гъливер от конюшнята и го поведе по великолепната, застлана с чакъл алея, обградена с липи и дъбове. Човек трябваше да направи това, което се иска от него, реши в себе си той. Щеше му се да може да се усмихне на номера, който им бе скроил, но бе прекалено разтревожен, за да го стори. Помаха на Джейми, който вече бе далече зад боядисаната в бяло ограда, достатъчно далече, за да не могат майка му или Сузана да го върнат. Спря за момент, колкото да поговори с двама от патрулиращите. Не бяха забелязали нищо подозрително.

Беше му така леко на душата задето планът му бе успял, че изпя едно от петостишията, които бе чувал многократно от Джейми или по-скоро закрещя с цяло гърло към синьото небе над главата си.

Имало една стара дама в Кент,

чийто нос бил порядъчно извит.

Предполага се, че един ден

последвала носа си,

тъй като никой не знае накъде поела.

Гъливер вдигна рязко глава. Изпръхтя, а след това опита да захапе ботуша на своя господар.

Когато час по-късно пристигна в Ийстбърн, Роухън се запъти направо към брега. Не му отне много време, за да открие името на жената, която давала стаи под наем. И тя действително била предоставила стая на някакъв актьор с най-сладката усмивка и най-безжизнения поглед, които била виждала Алис, невероятно гърдестата барманка.

Въпросният актьор го нямаше. Мъж с репутацията на Роухън щеше да се изкуши лесно от едрогърдата барманка Алис; баронът обаче се запъти веднага обратно към дома си. Тази перспектива не го радваше особено, но не виждаше какво може да прави повече в Ийстбърн.

Потъна в мисли за предстоящия бал в чест на всички свои съседи, на който щеше да признае греховете си и да поиска прошка. Беше му нужна практика. Изпълнението му трябваше да бъде безупречно.

* * *

— Аз мисля — заяви любящата му майка, — че трябва да му простим за това, Сузана. В крайна сметка той каза, че не е открил нищо. Синът ми очевидно не е наследил моята детективска дарба. Мисията му се провали. Не успя, защото се отнесе към нас като към глупачки и се измъкна. Като към глупави овце, годни само да дават вълна.

— О, това е една наистина оригинална идея, мамо — отвърна баронът; внезапно му се бе приискало да се озове в Лондон, където никой нямаше да го гледа така, сякаш е най-презряното създание на земята.

Ролята на майките, най-вероятно бе да смиряват синовете си.

— Съгласна съм с майка ти, Роухън. В бъдеще няма да постъпваш повече така или ще трябва да се намеся сериозно.

Той вдигна вежди при тези думи.

— О, Сузана? И как точно би се намесила?

Искаше му се да се бе намесила предишната нощ, но тогава тя бе страшно изтощена. Докато я целуне по носа и по лявото ухо, тя вече бе дълбоко заспала.

Шарлот, която се канеше да продължи да мъмри сина си, погледна случайно към своята снаха и видя, че бе почервеняла до корените на косите си.

— Божичко, Сузана, за какво мислиш? А, явно за Роухън. Това ли е причината за смущението ти? Но синът ми не е казал нищо, което би могло да те накара да се сетиш за интимности или да породи у теб сияйни фантазии. — Усмихна се с обич на барона. — Баща ти, прескъпи мой, обичаше да ме нарича „сияйна“. И обожаваше да ме вижда в сияйни нощници. Ах, колко жалко…

Въздъхна от цялата си душа, премигна и се наложи да се върне и духом при тях.

— Ти си великолепен, прескъпи мой. Дори един намек, известен само на вас, може да я накара да изгуби ума и дума. Дълбоко съм впечатлена от теб, особено като се има предвид, че сте женени от съвсем кратко време. Но не съм изненадана, естествено.

Сузана, напълно разгромена, вдигна полите си и излезе от стаята.

* * *

Една шивачка пристигна от Ийстбърн и остана в имението в продължение на четири много щастливи за нея дни, тъй като лорд Маунтвейл й плати повече, отколкото би могла да спечели за половин година, само за да ушие нови дрехи за новата му съпруга, която действително имаше голяма нужда от тях.

Единственият проблем за мисис Къмбър бе новата баронеса. Бе много особена, направо „дръпната“. Не й доставяше удоволствие да бъде обект на подобна щедрост от страна на своя съпруг. Щедрост ли? „Божичко — помисли си шивачката, — четири официални рокли и два костюма за езда, без да се броят шестте долни ризи от най-фината френска коприна, донесена от Париж от майката на барона.“

Мисис Къмбър трябваше да помогне на нейно превъзходителство да се подготви достойно за предстоящия прием в нейна чест, като новата, или по-скоро — новооткритата баронеса Маунтвейл. Шивачката приглади внимателно едно плисе. След което потъна в съзерцание на прекрасното си творение. Младата жена изглеждаше великолепно с тази рокля, дори самата мисис Къмбър бе дълбоко впечатлена.

Точно в този момент вратата, която свързваше стаите на техни превъзходителства се отвори, и баронът влезе при тях. Ах, какъв красив джентълмен, висок и добре оформен, с весели искри в прелестните си зелени очи и с хубава усмивка на устата, уста, която караше мисис Къмбър да съжалява, че не е с двайсет години по-млада и че е шивачка. Ами да, мъж с неговата репутация никога не би погледнал една шивачка с мисълта да се позабавляват заедно. Интересно дали бе верен слухът, че винаги има поне по три любовници.

— Ах! — възкликна Роухън и потърка брадичка, като оглеждаше подробно съпругата си. — Смайващ е ефектът, който оказваш на кремавия цвят, Сузана, съчетан с валенсианската дантела около шията ти, как само загатват за прекрасната плът, която се крие под тях… да, тези подробности са без значение. И Сабин е свършила страхотна работа с великолепните ти коси. Харесват ми всички тези останали свободни къдрици, които висят така греховно по раменете и гърба ти. Мисис Къмбър, трябва да ви поздравя. Съумели сте да подчертаете всички достойнства на една безупречна фигура.