— Никой не знае, че Сузана е била омъжена за Джордж. Казал съм на всички, че сме женени от пет години и съм я крил. Защо съм го направил ли? Сигурно цялото общество ще зададе този въпрос. Направил съм го, защото съм бил прекалено млад, за да призная, че съм се влюбил и оженил. Постъпил съм глупаво, но обичам много съпругата и дъщеря си. И ти ще потвърждаваш тази измислица. Мариан е мое дете. Майка ни е единственият друг човек, който знае истината, както и Тоби, братът на Сузана, което бе неминуемо. Това е въпрос на семейна чест, на спасяване репутацията на Джордж. Имаш ли някакви въпроси?

— Не, щом това е твоето желание. Всички ще бъдат сащисани, естествено. Ти, сатирът от семейство Карингтън, си бил тайно женен през последните пет години, но си крил съпругата си, докато си продължавал да спиш с всяка лондончанка? По-голяма порочност от тази човек не може да си представи. Паството ми ще бъде порядъчно шокирано.

— Възможно е, но аз вече изминах дълъг път към поправяне на миналите си грешки. Бъди сигурен, че ще го довърша. Много очи ще се изпълнят със сълзи, когато чуят трогателните ми обяснения. Въпреки това, братко, ако разбереш, че някой от твоето паство е шокиран, припомняй си какво дължиш на семейството си. Така, след като се върнем в Маунтвейл Хаус, ще организираме друго парти. Ще обявя брака ни, макар да предполагам, че благодарение помощта на лейди Донтри поне половината население на Англия вече знае за него. Ще съумея да изглеждам напълно разкаян. Ще изглеждам очарователно натъжен и изпълнен със съжаление, със сведен поглед. После със Сузана ще отидем в Лондон и ще повторим представлението. Имаш ли някакви въпроси?

Тиболт поклати бавно глава. Изгледа странно брат си, сякаш бе някой напълно непознат, когото вижда за първи път.

— Не съм очаквал това от теб. Не разбирам защо си го направил. Тя не ти е никаква, никаква. Колкото до детето…

Баронът не можеше да понесе това. Прекъсна свещеника, преди да се е издал.

— О? Какво щеше да направиш ти, ако бе открил, че имаш племенница, че брат ти е скалъпил фалшива венчавка, защото е искал да легне с майката на въпросната племенница?

— Казах ти каква е Сузана.

— Да, каза ми. Но това е толкова абсурдно, толкова далече от истината, че ме кара да се питам какви са мотивите, които те подтикват да говориш така. Тя наистина е дама. Да не би да си я обявил за лека жена, за да оправдаеш Джордж за онова, което е сторил? Това е причината, нали? Виждам го в погледа ти.

— Не, аз съм я виждал, както съм виждал и другите. Макар да беше млада, страшно млада, все още не виждам причина да променя мнението си за нея. Тя ми се стори същата като другите.

— Тогава започвам да мисля, че брат ни е причинил същото нещо на три съвсем невинни млади дами. Ако си виждал само това, което си искал да видиш, тогава си направил непростима грешка. Не си дорасъл за благородната си професия, Тиболт. Трябваше да я издириш и да й кажеш истината. Налага се да се помолиш сериозно, за да поискаш прошка от Бога. Тя е била използвана безогледно от нашето семейство. Но на това вече е сложен край. Сега тя принадлежи на мен, както и Мариан.

Тиболт сви отново рамене.

— Ами другите? Ако не съм прав и се окаже, че не са проститутки? Би ли се опитал да ме ожениш за някоя от тях?

— Каза, че Джордж е измамил други две момичета. Знаеш ли кои са?

Викарият поклати глава.

— Но след като тази е дошла при теб, защо не са дошли и другите?

— Тя не е идвала при мен. Така, а сега ще се постараеш ли да забравиш всички гадости, които ти е наговорил брат ни? Нима си толкова наивен, та да повярваш на всичките му приказки? След като го е направил три пъти? Кажи ми, Сузана третата ли беше?

— Не, беше втората.

— Тя е била на седемнайсет години, когато Джордж я е убедил да се омъжи за него. Родена е и възпитана в благородническо семейство.

— Тя ме ритна в ребрата. Никоя дама не би сритала един Божи човек в ребрата.

— Тиболт, подлагаш на голямо изпитание търпението ми. Би ли ме признал за благородник?

— Естествено.

— Чудесно. Аз те ударих с всичка сила в лицето.

— Това е по-различно.

Роухън завъртя очи.

— Смайваш ме. А сега, ако обичаш, с най-голямо удоволствие бих те придружил до онова нещастно късче земя, което наричаш градина, и бих те налагал, докато мозъкът ти започне да функционира отново.

Тиболт вдигна и двете си ръце.

— Не, ще направя каквото кажеш. За мен това е без значение.

Тогава баронът седна отново на мястото си и произнесе тихо:

— Сега ще ми разкажеш за картата.

Върху лицето на брат си прочете само смайване.

— Карта ли? Каква карта?

— Много добре знаеш за какво говоря. Кажи ми за проклетата карта. Знам, че Джордж те е осведомил за нея.

Едва тогава забеляза промяна в изражението на Тиболт, която говореше, че знае за нея; това обаче не му попречи да запази мълчание.

— Кажи, по дяволите!

— Джордж спомена за някаква карта непосредствено преди да умре — отвърна бавно викарият. — Но той, както знаеш, все се интересуваше от една или друга карта. Те го омагьосваха. Тогава не ми правеше впечатление. Картите никога не са ме вълнували.

— Познаваш Тиодор Миках и Ламби Ламбърт, нали?

— Да, разбира се. Главно, защото бяха близки приятели на брат ни, но аз също ги познавам. В крайна сметка съм само две години по-голям от Джордж. Защо? Защо са всички тези въпроси, Роухън? И каква е тази карта?

— Това е всъщност само половин карта. Нямам представа закъде е цялата карта, но кой знае защо, тези мъже са готови на всичко, за да я получат.

— За какво говориш?

Баронът се взря в ноктите на ръцете си, после в мастилницата върху бюрото на викария, но не и към него самия, когато рече:

— Ламбърт или Миках — или и двамата — са прониквали на три пъти в дома на Сузана, за да търсят половината карта на брат ни. После Ламбърт се промъкна в Маунтвейл Хаус, отново не успя и отвлече Сузана.

— Мили Боже, сериозно ли говориш?

— Да.

— Уби ли го?

— Не, но се наложи да се присъедини към флотата на Негово величество. За нещастие не призна нищо. Но явно бе решил да открие тази карта с цената на всичко.

Тиболт изглеждаше разтърсен. Синината на челюстта му изпъкна рязко на светлината на свещите.

— Нямах представа — промълви той и поклати глава, като гледаше барона право в очите. — Абсолютно никаква представа. Ще ти кажа само, че Тиодор Миках дойде при мен преди една седмица, за да ме пита знам ли къде се намира половината карта на Джордж. Но първо се наложи да ми напомни за какво става дума. Това е всичко, което знам, Роухън.

— Къде е той, Тиболт?

— Каза, че ако си спомня нещо мога да го открия в Ийстбърн. Каза още, че трябвало да избягва определени личности и заради това се дегизирал. Бил отишъл в дома на някаква вдовица по крайбрежието. Повтарям, това стана преди седмица. Искаше аз да отида в Маунтвейл Хаус, за да го претърся за въпросната карта. Отвърнах, че дори да я открия, тя със сигурност нямаше да бъде достатъчна. Той пък рече да не се притеснявам за това. Каза също, че имало и някакво микроскопично златно ключе. Отговорих му, че ми е неудобно да ходя в Маунтвейл Хаус и да разпитвам за карта, принадлежала на брат ми. И го попитах каква полза можеше да има от половин карта. Попитах го и в кой бе другата половина. В отговор той само ми се усмихна; много зла усмивка, Роухън. Не знам нищо повече, кълна се. Освен, разбира се, че ще ме убие, ако разбере, че съм ти казал къде се намира.

— Искам да знам къде пребивава. Искам да знам как изглежда. Няма да допусна да бъдем изложени повече на опасност.

Тиболт въздъхна.

— Моля те, бъди много предпазлив с него. Той е актьор. Страшно е добър. Колкото до това, как изглежда… сигурно вече наближава трийсетте. Не е висок, по-скоро слаб, и се облича обикновено като конте — голям джобен часовник с дълъг ланец, високи и твърди якички на ризите, крещящи жилетки и тям подобни. Косата му е черна като мрачна нощ, очите му са в същия цвят. Това са празни очи, Роухън, студени и безизразни. Никога не ми е било приятно да го гледам в лицето. Дори да се усмихне, човек чувства, че това не е истинска усмивка, а само маска. Себеподобните не го интересуват, изглежда е мъртъв отвътре. Мисля, че не би трябвало да се захващаш с него. Но, доколкото те познавам, ти точно това ще опиташ и да направиш. Винаги си успявал да получиш онова, което искаш, нали? Предупреждавам те отново — ако го намериш, бъди много предпазлив и се пази.

Роухън кимна и се изправи.

— Тиболт, ако открия, че това не е всичко и ти си замесен в цялата тази работа, ще се погрижа да бъдеш наказан, макар да знам, че майка ни ще я заболи. Тя е достатъчно разстроена от онова, което е направил брат ни. Ако разбере, че си знаел за пъклените му деяния, тя със сигурност щеше да дойде и лично да те срита в ребрата.

— Подобно на твоята съпруга, нашата майка също не е дама. Никога не е била подходяща половинка за баща ни.

Баронът се взря в него, без да каже нищо повече. Не бе сигурен дали Тиболт говореше истината. Най-вероятно лъжеше, но той все още нямаше представа как или защо брат му би се замесил във всичко това. И все още не му се щеше да повярва, че именно Тиболт се бе промъкнал в Маунтвейл Хаус през онази първа нощ. Не, това бе невъзможно. Същевременно чувстваше, че това не бе всичко, че имаше още, много повече. Дяволска работа, цялата тази бъркотия му бе страшно противна.

* * *

Сузана бе подпряла глава върху рамото му, усещаше лекия й дъх върху кожата си. Знаеше, че не спи. Знаеше, че мисли за онова, което й бе казал. Не беше го разпитвала много. Питаше се дали го подозираше, че пропуска някои от фактите, което всъщност и правеше. Така например не спомена нищо за Тиодор Миках и за пребиваването му в Ийстбърн. Тя вероятно вече замисляше нещо. Допадаха му и дейната й натура, и безстрашната й хитрост. Харесваше му и това, че вече бе успял да я опознае достатъчно, за да проумее какво си мисли. Но нямаше да й каже за Миках. Не желаеше да я плаши. Не искаше да рискува тя да реши да тръгне сама за Ийсбърн, за да открие негодника.