— Аз съм мистър Карингтън за такива като теб!

Младата жена подръпна леко ръкава на съпруга си, за да го възпре да се нахвърли върху брат си. Чу го как си поема дълбоко въздух.

— Добре, мистър Карингтън. Кажете ми, има ли някаква надежда за мен? Сигурно някъде сте отделили повече пари, отколкото печелите от работата си. Имала съм покровители, които притежаваха съвсем малко и други, червиви от пари. Аз не съм особено алчна. Как иначе щях да оставя Джордж да ми дава само по десет лири на тримесечие? Нито пък съм лишена от чувства. Какво ще кажете, мистър Карингтън? Така ще спестите много трудности на барона и ще имате мен.

— Вие сте една проститутка, мадам — заяви Тиболт и се изправи вдървено, сякаш бе глътнал бастун. — Аз не лягам с проститутки.

— О? — възкликна лорд Маунтвейл и пристъпи напред. Усетил ръката на своята съпруга върху дрехата си, той се върна на предишното си място. — С кого лягаш, Тиболт? С жената на местния търговец на вино? Или на собственика на магазина?

— Аз съм дискретен, Роухън, за разлика от теб и от нашата покварена майка. Не се перча с връзките си. За разлика от теб не се наслаждавам на отразения блясък на безчестието на нашите родители, чиято светлина пада и върху теб. — Викарият се запъти припряно към брат си, стисна го за ръката. Хвърли бърз поглед към Сузана и устата му се изкриви отвратено. — Слушай, Роухън, просто я отпрати по-надалеч оттук. Това не е ли най-доброто разрешение? Ти си главата на семейството. Длъжен си да ни защитаваш. И отговаряш за всички нас.

— Ами ако някой член от въпросното семейство е замесен в злодеяние, Тиболт? Не е ли също така моя отговорност и задължение да поправя злото, което е сторил някой от семейството?

— Какво злодеяние? Какво зло? Това, което е направил Джордж, е просто една младежка лудория. Не може да се каже, че е причинил зло на някоя дама. Само я погледни, Роухън, по погледа й се познава, че е порочна, че знае точно какво върши. Виж дрехите й — рокля и боне на лека жена. Изненадан съм само, че не е покрила с грим лицето си. Ах, само я погледни. В момента злорадства, че мненията ни се различават толкова много.

— Злорадства ли? Не съм предполагал, че виждаш така дълбоко в хората, Тиболт. И погледът й бил порочен? — Обърна се към Сузана и нежно постави длани върху бузите й. — Да не би наистина да си проститутка с подобно невинно облекло?

Тя поклати глава, без да изпуска лицето му от погледа си.

— А злорадстваш ли?

— Честно казано, не мога да понасям повече това, което става. Прекалено е. Моля те.

— Имаш право, извинявай. Ще сложа край на цялата тази ужасна работа.

Погледна отново към брат си, младия мъж, когото само си бе въобразявал, че познава много добре. Беше ли прав, когато ставаше дума за характера на който и да било член на своето семейство? Може би на леля му Миранда, старата мома, създала толкова добри ръкоделия; може би тя действително бе скъпоценният камък на Брайт? Обърна се отново към брат си.

— А ти Тиболт знаеше ли, че си чичо?

— Мили Боже, Роухън, незаконно дете ли си създал?

— Не, това е направил Джордж. Двамата със Сузана имат момиченце… Мариан. То е на три години и половина. Джордж не ти ли е казал?

— Не. Очевидно е мислел, че това няма значение. А и защо ли да му пука? Детето най-вероятно не е негово.

— Това не е за вярване, тъй като малката е копие на брат ни. Човек лесно би могъл да вземе и теб или мен за нейни бащи.

Викарият си пое дълбоко въздух, за да се поуспокои. Запъти се към тесния прозорец, който гледаше към малката градинка в дома му. Тя беше в доста окаяно състояние, както забеляза от мястото си Сузана — изоставена, с прекалено много бръшлян, който задушаваше розовите храсти.

— Говориш за отговорността ми като глава на това семейство. Кажи ми тогава, защо нито ти, нито Джордж не ме информирахте за този мним брак? Ако е искал да се отърве, защо просто не е дошъл при мен?

— Знаеше, че ще го убиеш — отвърна простичко Тиболт. — И аз бях съгласен с него.

Нима братята му гледаха на него едновременно като на сатир и на светия отмъстител? Как бе възможно подобно нещо? От друга страна, Джордж е бил абсолютно прав — щеше да го убие. Баронът въздъхна.

— Джордж все пак не е бил чак толкова глупав. Да, изкушението да го убия наистина щеше да бъде изключително силно. Но той умря без моя помощ и остави след себе си съпруга и дъщеря.

— Тя не му е никаква съпруга!

— Но е вярвала, че е такава. Така, нека да караме направо. Бих искал да се запознаеш с моята съпруга, Сузана Карингтън, лейди Маунтвейл. А, и Тиболт, бих желал да премисляш всяка дума, преди да е излязла от устата ти. Точно в този момент се чувствам особено ожесточен. Честно казано, не мога да си спомня дали изобщо някога съм бил по-ожесточен отсега. Така че не ме предизвиквай.

24

Викарият не бе способен да издаде какъвто и да било звук. Той се взираше, изпълнен с безпаметен ужас, като местеше поглед ту към брат си, ту към неговата нежна половинка. Преглътна с усилие, отвори уста, после я затвори, все така безмълвно.

— Не — изрече най-после той; прегракналият му глас се чуваше едвам-едвам. — Не може да е вярно. Защо ме измъчваш така, Роухън? Вярно е, че знаех какво правеше Джордж, но той ми бе брат. Във вените му течеше кръвта на нашите родители. Носеше злото в себе си. Трябваше да го защитавам.

— Колко други момичета имаше още, Тиболт?

— Но аз не…

Баронът се спусна така светкавично, че в първия момент Сузана не разбра какво става. Миг по-късно той вече бе сграбчил брат си за яката и го разтърсваше.

— Чуй ме, набожен млад глупак. Колко момичета е превел през мнимата венчална церемония на Макнали брат ни?

— Три. Но всичките бяха леки жени. Така че на кой му пука?

Лорд Маунтвейл отстъпи крачка назад и стовари юмрук в челюстта му. Тиболт се свлече на пода. Без да сваля поглед от него, баронът разтърка кокалчетата на ръката си.

Младата жена трепереше цялата.

— Три? Направил е това с още две момичета? Но как разбра?

Тя трепереше от шока, от унижение, от ярост. Прегърна я и целуна слепоочията й.

— Не беше кой знае колко трудно да се досетя. Страшно съжалявам за всичко това.

Притисна я още по-силно към гърдите си. Тя го прегърна с всички сили. Неговата мъка, както и нейната, бе почти осезателна. Сузана заговори първа; гласът й прозвуча тихо и спокойно.

— Всичко ще се нареди — промълви тя, завряла лице във врата му. — Кълна се, че ще се оправи. За това ще се погрижим и двамата.

— Толкова много измама, наистина е трудно да се приеме.

— Знам. Но заедно ще я преживеем.

— Милорд! — Това бе Нелсън, застанал втрещен на прага. — Какво стана с господаря ми?

— Получи някакъв удар, Нелсън. Защо не го оставиш? Чувал съм, че човек не трябва да се мести непосредствено след като е получил удар. О, и Нелсън, непременно кажи на господаря си, веднага след като се свести от този удар, че тази вечер ще се върна за друг братски разговор. А да, бих искал да се запознаеш със съпругата ми. Това е лейди Маунтвейл.

— Миледи, удоволствие е за мен — отвърна слугата, без да я погледне, вперил безпомощно поглед във викария, който бе започнал да се раздвижва и да стене. Сузана кимна на Нелсън, измъкна се от обятията на своя съпруг и се запъти към мястото, където лежеше Тилбот. Клепачите му потрепнаха и той отвори очи. Тя се взря в него и се усмихна; по-студена усмивка Роухън не бе виждал. Усети гнева й и това му допадна.

— Това, че се осмелявате да се наречете Божи човек несъмнено Го учудва много. Учудва и мен. Вие сте много лош човек, сър. Вие сте мошеник, привидно набожен лицемер. А дали не сте и нещо по-лошо от това? Ще открием какъв сте в действителност. Не заслужавате майка като Шарлот. Тя е добра. А вие, сър, вие сте едно неискрено същество.

И го изрита здраво в ребрата.

Нелсън се спусна към господаря си и се свлече на колене край него.

— Защо, миледи? — попита той, като изви глава към младата жена. — Не трябваше да го ритате. Негово превъзходителство току-що каза, че не е добре да се мести човек, получил наскоро удар.

— Аз изобщо не съм го местила — отвърна Сузана.

Завъртя се на пети и, съпроводена от своя съпруг, напусна къщата.

* * *

Когато Роухън излезе същата вечер и я остави сама в страноприемницата, тя прие без спорове. Чувстваше се болна, болна до мозъка на костите. Стомахът й се бунтуваше, гадеше й се, в гърлото й бе заседнала буца. На всичкото отгоре се притесняваше за своя любим, но той само поклати нетърпеливо глава, когато се опита да го убеди да не ходи при брат си.

— Тази работа трябва да се довърши — заяви той. — Трябва да науча цялата истина.

Целуна я и тя усети гнева му, празнотата, болката, страха от онова, което му предстоеше да научи.

Все пак бе успял много успешно да сподави яростта и смъртоносната си мъка. Молеше се Тиболт да се срещне с него тази вечер, макар да се опасяваше, че щеше да се скрие. Не, не бе избягал. Всички прозорци на жилището му светеха.

Брат му го очакваше в кабинета си, вероятно единствената стая, където се чувстваше сигурен. Роухън кимна на Нелсън, след това се запъти към кабинета и затвори вратата след себе си.

— Е, Тиболт, радвам се, че си тук.

Свещеникът сви рамене.

— Къде мога да отида? Това е моят дом. Аз съм отговорен за хората в този град. Разбира се, че ще бъда тук. Не си чак толкова страшен, Роухън, въпреки, че дясното ти кроше е все така ужасно. — Потърка челюстта си. Тя бе леко посиняла. После вдигна рамене и погледна брат си право в очите. — Значи си се оженил за проститутка. Мислех, че знаеш какво правиш. Но, като се има предвид твоята репутация, подобно уреждане на въпроса сигурно е най-удобно за теб. Така или иначе, това не е моя работа.

Баронът помисли, че той само му улесняваше задачата. Приближи се до бюрото и седна в един от старите столове, облицовани с кожа. Събра върховете на пръстите си и забарабани замислено с тях.