— Значи Мариан може да разчита само на мен от двамата си родители да я научи да казва истината. Жалко, Сузана. Всеки момент ще изпъшкаш. Какво мислиш?

Пръстите му бяха върху корема й. Мъжките пръсти определено не бяха създадени, за да лежат просто така на корема на една жена, без да правят нищо. Сега обаче се раздвижиха много бавно надолу; Сузана знаеше, че това не е редно. Същото ли искаше да направи тя с него? Не, със сигурност никоя жена със здрав разум не би сторила нещо толкова унизително. От друга страна в момента той изглеждаше така, сякаш бе възможно най-далеч от всяка похотлива мисъл. Не дишаше тежко, нито опитваше да я затисне под тялото си. Не пъшкаше. Щеше да опита с разум.

— Роухън, би ли размислил върху…

Пръстите му ненадейно я докоснаха. Пръстите му бяха върху плътта й, върху нейните най-съкровени кътчета, до които никога досега не се бе доближавала човешка ръка. Джордж никога не я бе докосвал там. Трябваше да каже нещо. Трябваше да извика. Трябваше поне да протестира.

Изохка, когато пръстите му я натиснаха леко.

— Да — промълви баронът и започна да я целува отново.

Дълбоките му, дълги, опияняващи целувки не й позволяваха да мисли. Разумът никога досега не я бе изоставял, освен по времето, когато си бе мислила, че е влюбена в Джордж и се бе съгласила с предложението му за брак. А после я бе натиснал в тъмнината… След като свърши с нея, вече й бе много трудно да му каже, че го обича.

Пръстите му започнаха да се движат в див езически ритъм, със сигурност непознат за всяка една почтена дама, ритъм, който събуждаше в нея желание да надигне хълбоци и да ги притисне в дланта му, ритъм, който я караше едновременно да иска да танцува и да крещи. Изохка отново.

— Това е ужасно! — извика младата жена, после изпъшка пак и направи рязко движение нагоре.

Роухън наблюдаваше лицето й, изумлението в очите й миг преди да я разтърси оргазмът. Изви диво нагоре тяло, вплете длани в косите му, придърпа го надолу, за да може да го целува. Той обаче не преставаше да действа ту по-нежно, ту по-грубо, дълбоките движения на ръката му се редуваха с плитки. Държеше я така в това състояние, което би трябвало да е изпитало всяко човешко същество и което възнамеряваше да я кара да изживява отсега нататък всяка нощ. Когато усети, че спазмите й намаляват, баронът отслаби натиска; сега вече само я галеше успокояващо, докато погледът й изгуби дивото си изражение. Тогава се намести отгоре й и проникна в нея с един-единствен дълбок, мощен тласък.

Тя извика и се надигна така, че той проникна дори още по-дълбоко. Стегнатата й плът пулсираше около него и го подлудяваше от страст, но знаеше, че въпреки това не й причинява болка.

Искаше му се това да продължи, но този път положението сякаш бе излязло извън неговия контрол. Сигурно нейният оргазъм му бе повлиял така, но пак не беше редно. Всъщност, това като че ли нямаше значение. Сузана се извиваше, като го държеше здраво, притиснала устни във врата му; вълните на удоволствието го заляха и за момент той забрави всичко друго.

В този миг се запита дали няма да умре. Сърцето му биеше до пръсване, имаше чувството, че не може да си поеме както трябва дъх. Все пак успя да се задържи на лакти, за да не я затисне под тежестта си. Когато най-сетне бе способен да говори, промълви:

— Сега вече не се смущаваш от мен, нали?

Взряна в лицето му, младата жена го усещаше дълбоко в себе си, усещаше и отслабващите тласъци на удоволствието, подобно на спомен за отминал миг. Знаеше, че ако в този момент бе права, щеше да се свлече на пода. Роухън се размърда и тя го почувства отново в себе си, наистина го почувства. Той беше отделно от нея човешко същество и същевременно бе в нея.

— Това е ужасно.

— Хмм.

Разсъдъкът й започваше да се възвръща. Не можеше да повярва, че бе извършила, че бе изпитала всичко това. То бе повече, отколкото можеше да понесе. Задавиха я срам и сълзи. Не можеше да се понася.

— Държах се като животно.

— Да не си очаквала да се държиш като птица?

Тя го погледна с неразбиращ, разтърсен поглед, който го накара да се почувства истински грубиян. Лорд Маунтвейл се наведе към нея и я целуна по устата.

— Много красиво, много отзивчиво животно. Струва ми се, че никога досега не съм изпитвал подобно нещо, Сузана.

Сам не можеше да повярва на думите си. Това не можеше да е вярно. Та той бе развратник, сатир, самото му същество бе сладострастно до мозъка на костите си. Ами да, бе се наслаждавал на повече жени, отколкото бяха обитателките в Маунтвейл Вилидж. Тя бе просто поредната жена в дългата редица, нищо повече. Та тя дори не бе поставила разтворената си длан върху корема му. Нито пък я бе плъзнала надолу към слабините му.

Целуваше устните й, върха на носа.

— Знаеш, че не е нужно да ме лъжеш. Аз съм ти съпруга.

Макар всичко да бе станало светкавично и да не бе продължило повече от част от секундата, младата жена бе готова да се закълне, че забеляза гняв в погледа му и дори почувства как яростта препусна из стройното му тяло. Неговото тяло. Той беше все още в нея. Не бе побързал да се отдели и да се търкулне по гръб. Не, беше с нея и ето, че започваше да се движи отново, много бавно и внимателно. И внезапно спря.

— Не мога. Може да го направи само някой пълен егоист и свиня. Все пак не си го правила от много отдавна. — Гласът му бе натежал от разочарование. — Не искам да те заболи. Но може да те събудя рано сутринта. Това ще ти хареса, Сузана.

Роухън се надигна между краката й и излезе малко от нея, без да изпуска от погледа си нито едно свое движение. После затвори очи. Младата жена усети, че започва да се движи отново, но в този момент той си пое дълбоко въздух и се измъкна напълно от нея.

Останал на колене между бедрата й, той се взираше в нея, като дишаше учестено. После я погледна в очите и я докосна леко.

— Красива си.

Тя наистина почувства как плътта й запулсира. Това бе унизително. Искаше й се да продължи да я докосва, искаше й се да…

Вече не усещаше пръстите му.

— Може би следващия път ще ме погалиш. На мъжа това му доставя не по-малко удоволствие, отколкото на жената. — Настани се до нея, но се сети нещо и изруга. Стана и се върна почти веднага с леген вода и кърпа. — Стой мирно.

Изми семето си от нея. Сузана бе дотолкова шокирана, че и да не й бе казал нищо, надали щеше да бъде по силите й да помръдне. Затвори очи. Прекрасно бе усещането на прохладната вода.

— Сега може би няма да ти щипе толкова — заяви баронът, обви пръста си с влажната материя и внимателно го вкара в нея.

И го задържа абсолютно неподвижно.

Бе като опиянена, напълно изгубила самоконтрол, сякаш тя и жената, излегната на леглото като някоя проститутка, бяха две отделни същества. Само една проститутка можеше да позволи подобно нещо и дори да изпитва наслада от това. Искаше й се пръстът му да проникне още по-дълбоко в нея. Искаше й се да се притисне в него, да… В този момент Роухън извади пръста си.

Вдигна я и я намести под завивките. Духна свещите. Когато се настани до нея и я притисна към тялото си, Сузана заплака.

Баронът не каза нищо, просто галеше косите й, безвъзвратно заплетени в резултат на бурната сцена; при този спомен той се усмихна и се почувства като бог. После пък се намръщи. Не я беше излъгал. Никога досега не се бе чувствал така с която и да било друга жена. Тя, естествено, не му бе повярвала.

Разбира се бракът бе нещо ново за него. Може би изречените от мистър Байъм слова бяха причината за загадъчната, дори плашеща го реакция. Просто удоволствието бе прекалено голямо, а самоконтролът — прекалено малко. Беше се забравил напълно. А това не му допадаше никак. Интересно дали и тя се бе чувствала по същия начин. Обърканият, реещ се поглед в очите й говореше, че най-вероятно бе точно така. Роухън се надяваше да е така. Една жена не би трябвало да се страхува от своя съпруг. Би трябвало да го желае, да го използва и да му се наслаждава.

Сузана го бе използвала много добре. Най-после риданията й преминаха в хълцане. Баронът обаче все още не казваше нищо, а и какво ли можеше да й каже? Усети точно момента, в който младата му съпруга заспа.

А я познаваше едва от две седмици без един ден.

* * *

На следващата сутрин не я събуди, както бе обещал, поради простата причина, че той самият отвори очи едва когато на вратата на спалнята се почука леко. Младата жена лежеше почти отгоре му, косата й го гъделичкаше по носа, коляното й бе върху корема му.

Почукването се повтори.

Защо не се бе събудил по-рано?

Маунтвейл въздъхна, измъкна се внимателно изпод нея, зави я добре и наметна халата си.

— Боже милостиви — прошепна той, щом отвори вратата. — Ти ли си, Тинкър? Крайно време беше да се появиш.

— Да, милорд, и мистър Пулвър е с мен. Той беше болен и не можех да го оставя. Аз му бях болногледачка. Но сега вече сме тук, милорд, за да се погрижим за вас.

— За мен вече се погрижиха, благодаря ти, Тинкър. Вратовръзките и шалчетата ми обаче сигурно са пострадали в твое отсъствие.

— Мистър Фиц ни каза, че сте се оженили, милорд. Оженили! И то не скоро, а преди няколко години, дори години преди смъртта на баща ви, и че имате дете, момиченце. Че сте баща. И сте пазили всичко това в тайна. Не сте казали дори на мен. Никакъв намек дори. Абсолютно нищо. Всичко това е крайно необикновено, милорд. Не сте го споделили дори с мистър Пулвър. Ако гърлото все още не го болеше много, той само щеше да ви каже колко мъчно му е станало, че не сте му се доверили. Аз обаче не мога да повярвам на това, милорд, не и за човек с вашите апетити…

— Може би ще намериш някой не толкова трънлив път за словесните си упражнения, Тинкър. Да, женен съм, благодаря. Ако погледнеш зад гърба ми, ще видиш моята съпруга в леглото ми. Да, държах го в тайна от всички, в това число и от майка си. Сега стана ли ти малко по-леко? Така, какво искаш сега?