— Коя е Мари Клер? — попита младата жена.

— Тя е чаровницата, която беше първата учителка на скъпия Роухън. На колко години беше тогава, прескъпи мой… на четиринайсет? Баща ти мислеше, че е крайно време. Аз обаче обсъдих този въпрос с Мари Клер и двете решихме единодушно, че това е била точно подходящата възраст.

Сузана не можеше да повярва, че стои в гостната на стара аристократична фамилия и слуша свекърва си да говори с обич за жената, обучила сексуално сина й и същевременно дългогодишна любовница на мъжа й.

— Мен пък никога не са ме обучавали — заяви младата жена, като вдигна с усилие брадичка.

Не желаеше да изглежда като някоя шокирана мухла.

— Жените не се нуждаят толкова от обучение, колкото мъжете — обясни Шарлот и я потупа по коляното. — Е, разбира се, че то е необходимо и за тях, но те се научават по-бързо как да доставят удоволствие. А и джентълмените са толкова предсказуеми и прозрачни в това отношение, не си ли съгласен, прескъпи мой?

— Да, майко, определено — отвърна баронът; гласът му прозвуча така сериозно, сякаш се намираше пред съдията. — Към дамите трябва да се отнасяме много внимателно, много нежно. Мари Клер непрекъснато ми го повтаряше. Това е въпрос на доверие.

Шарлот го изгледа гордо.

— Колко си прав. Така, защо вече не си лягате, за да се наслаждавате един на друг? Сузана, ако Роухън е като баща си, тогава трябва да си на седмото небе от щастие.

Снаха й я изгледа така, сякаш всеки момент щеше да изкрещи.

Маунтвейл грабна ръката й и я дръпна, за да стане. Без да говори я вдигна на ръце, пожела през смях лека нощ на майка си и понесе своята съпруга нагоре по стълбите.

— Мислих много по този въпрос.

— Хмм?

— Говоря сериозно, Роухън. Можеш да започнеш да ме оплождаш от тази нощ.

— А, това вече е приятна новина.

Ръцете, обхванали тялото й, я стиснаха още по-силно.

— Имам предвид, че този път няма да избягам. Постъпката ми снощи беше недостойна. Проявих се като страхливка и се извинявам. Знам колко е важно това. И ще го направим.

— Сърцето ми започва да танцува.

— Няма причина да ставаш саркастичен.

— Може би, но все пак трябва да ми позволиш тази волност. В противен случай нищо чудно да се изкуша да ти издърпам ушите за номера, който ми изигра снощи. Къде спа?

— С Мариан, в детската стая.

— О? И какво помисли по този въпрос Лоти?

— Излязох много рано, преди да е влязла.

— Значи все пак се грижиш за приличието. Това е малка стъпка напред.

— Мисля, че майка ти никога в живота си не се е разочаровала.

— Предполагам, че става дума за противните мъжки изисквания, прав ли съм? Разбира се, че съм прав. Ако някой мъж бе разочаровал майка ми, тя щеше да му го каже. Щеше да му даде указания за правилната техника на любене.

Младата жена завря нос в лицето му.

— Но аз не знаех нищо! И все още не знам. Не бих могла да дам указания на никого!

— След тази нощ ще можеш да обучиш и папата, ако стане нужда.

Сузана направи опит да се освободи от ръцете му.

— Мога да ходя и сама.

— Вярвам ти, но допирът с теб доставя удоволствие. Къде е състезателното ти котенце Шиши?

— С Тоби. Слава Богу оживя след утринния урок с Мариан и спа през по-голямата част от деня на пътя на всеки слънчев лъч, който откри.

— Когато бях малък, винаги спях в компанията поне на половин дузина котки. Сега вече нямам нито една, тъй като прекарвам много време в Лондон. Ози каза, че не било честно спрямо котките, тъй като щели да очакват да ме намерят в леглото, а то все щяло да бъде празно. И заяви, че това им намалявало апетита.

Младата жена се засмя, сладко, сочно. Започваше да се отпуска. Най-после. Това бе добре.

— Да внеса ли няколко котки, които да спят с нас?

Последва нов смях.

— Е, вярно, че понякога ги нападат бълхи, особено през зимните месеци. Но това е още едно от нещата, които може да прави заедно една семейна двойка.

— Искаш да кажеш, да се чистят от бълхите един друг?

Засмя се отново, но спря рязко, когато Роухън отвори вратата към спалнята. Това бе неговата стая, не нейната. Затвори вратата с крак след себе си. Постави я внимателно върху леглото, като междувременно й даде възможност да почувства всеки сантиметър от тялото му.

— А сега, скъпа моя, ще мислим за теб като за състезателно котенце. Това ще бъде първият ти урок.

— Въведение към изкуството на оцеляването ли?

Сега бе ред на барона да се засмее. Той я прегърна силно и каза:

— Оцеляването на треньора, мадам, не вашето.

20

Младата жена облиза устни.

— Да доведа ли Мариан?

— О, не, не Мариан ще те гони из спалнята. Всъщност, никой никого няма да гони. Ще бъдем само двамата и аз ще те науча как да се смееш, да се забавляваш и да стенеш, когато те залее вълна от удоволствие.

Тя гледаше така, сякаш му бяха израснали три глави.

— Нека да ти сваля дрехите.

Този път не обсипа с целувки шията, ушите и раменете й; не, захвана се с роклята й и я съблече за не повече от минута. Позволи й да остане с долната си риза, но само с нея. Предишната нощ бе допуснал голяма грешка — беше я изплашил с префинената си техника и дълго и предълго загряване.

— Не мърдай.

След трийсет секунди той също бе гол.

Сузана хлъцна и отстъпи крачка назад. Това вече постави на изпитание търпението му. Не беше суетен, но знаеше, че е добре сложен, без грам тлъстина по тялото си и тъй като отделяше по два дена седмично за физически занимания, излъчваше сила, но без да бъде чак толкова мускулест, че да я изплаши или отврати. Нито пък беше прекалено космат, като един свой приятел например, който имаше косми дори по гърба.

— Хайде, Сузана, все си виждала гол мъж и преди.

— Ами, не, всъщност — отвърна тя, съсредоточила немигащ поглед върху корема му. — Не съм виждала. Джордж винаги първо духаше свещите. Само го чувствах.

— Шегуваш се — промълви невярващо Роухън; по лицето му се четеше такъв ужас, че тя просто нямаше как да не се засмее.

Но това не бе лесна работа, тъй като той стоеше пред нея съвсем гол и се взираше в долната й риза като ловна хрътка, забелязала фазан.

— Не, той никога не се събличаше на запалени свещи. Нямах представа, не бях разбрала…

— Това е без значение. Не е нужно да се притесняваш по този повод. Имай ми доверие, Сузана.

И, отново без капка колебание, съблече долната й риза. А след това притисна младата жена към себе си.

— Така. Така — повтори той. — Забрави всичко, което ти се е случило до преди този миг. Сега си моя съпруга. Отсега нататък съществуваме само ти и аз.

По този начин даваше възможност на всеки един от двамата да почувства другия; изживяването бе изключително интимно, макар да не правеше нищо друго, освен да я притиска към себе си. Усещането не беше лошо, като се изключи възбуденият му член, плътно допрян в корема й. Джордж й беше причинявал болка. Той със сигурност не беше оформен по този начин. Всъщност, не можеше да каже с точност.

— Не знам дали това е добра идея — произнесе с изтънял от притеснение глас тя, докато лорд Маунтвейл завираше носа си в шията й.

— Не ставай глупава — рече той и вдигна глава. — Идеята е превъзходна. — Вдигна я на ръце, занесе я до леглото и я постави в центъра му. Тя се приземи по гръб, с разтворени ръце и крака. — Това ми харесва. Не мърдай.

Приближи се до нея и, без да я докосва, започна да я съзерцава, като започна от главата и завърши с пръстите на краката й. След това се обърна, за да приближи още малко свещника. Сузана опита да се отдръпне, но баронът сграбчи ръката й, за да я възпре.

— Не, Сузана, не.

Не се превърна в дивак. Знаеше, че тя очакваше именно това, проклет да е Джордж.

Взря се в лицето й, без да обръща внимание на която и да било друга част от тялото й; усети, че тя разбра това. После я целуна, дълго, бавно, дълбоко, докато тя отвори устата си.

— Браво — промълви Роухън, без да се отделя от устните й.

В същия миг ръката му обхвана едната й гърда. Нейната тежест и топлина накараха пръстите му да затреперят, дланта му се отдели с рязко движение, а зъбите му не затракаха само по някакво чудо.

Колкото до неговата съпруга, тя почти подскочи от леглото.

Баронът не помръдваше и не изпускаше гръдта от шепата си.

— Не ти причинявам болка. Ни най-малка. Това не ти ли харесва? Това е ръката ми, Сузана, тя те докосва. Само аз. Ще правя това всяка нощ през следващите петдесет години. Започвай да свикваш. Точно така, поеми си дълбоко въздух, престори се, че ме понасяш. Това е началото. На човек с моята репутация не му е нужно по-голямо насърчаване от това.

— Смущавам се. Обеща, че няма да ме караш да се смущавам.

— Излъгах. — Започна отново да я целува. Този път тя отвори уста и без неговите указания. Цялото му същество заликува. — Но това е само една малка лъжа, поне измерена във времето. Най-много след три минути вече изобщо няма да се смущаваш. Всъщност, може би дори само след една минута. Искаш ли да знаеш защо, Сузана?

— Ами, да.

— Ще плъзнеш нежната си ръчичка, която в момента си вкопчила в лакътя ми, надолу по гърдите ми. Щом достигнеш корема, ще разтвориш длан и ще ме почувстваш, а след това ще продължиш да я движиш още по-надолу. Просто ще си играеш с мен и ще ме дразниш.

Сузана нямаше ни най-малка представа какво ставаше с нея. Роухън говореше непрестанно, без да пуска гърдата й и продължаваше да обяснява, как щяла да си играе с него. Всичко това нямаше никакъв смисъл. Искаше й се да стане тихичко от греховното ложе, да отиде в своята стая и да облече някоя от нощниците на майка си, с които изглеждаше с дванайсет години по-стара.

В този момент палецът му погали леко гърдата й.

Тя подскочи.

— Приятно, нали?

— Не, ужасно е.