Катрин Каултър - Дивият барон

Междувременно бяха разкопчани още три копчета. Беше стигнал до долната й риза, по-точно — някоя от долните ризи на майка му. Беше цялата от бледожълта дантела и атлаз, изключително гладка и мека. Божичко, това бе истински празник за сетивата.

Разтвори роклята и внимателно я свали от раменете й. Но не разголи ръцете й, а остави дрехата да виси на лактите й, като по този начин ограничи движенията й. След това бавно премести тънките презрамки на долната риза, първо от едното, а след това — и от другото рамо. Целуна всеки сантиметър плът, скрита под въпросните меки презрамки.

— Роухън?

— Хмм?

— Ако разкопчееш още няколко копчета, ще мога да довърша сама останалото.

— Не.

— Не мога да помръдна. Това ме смущава, особено съчетано с целувките ти.

Искаше му се да й каже, че още дори не беше започнал да я целува, но не го направи. Още не бе дошъл моментът.

— Не ти ли харесва като те целувам?

Настъпи мъчително мълчание, последвано от:

— Не е чак толкова лошо. Всъщност, изобщо не е лошо, но ме прави нервна. Те са прелюдия към нещо друго, което знам от опит, че е ужасно.

— Хмм — бе единственият отговор и презрамките на долната риза се присъединиха към роклята върху лактите й.

Баронът дръпна надолу ризата. За съжаление не можеше да я свали по-долу от кръста й, но и така бе добре. Засега. Без да докосва гърдите й смъкна долната дреха до кръста на Сузана.

Дъхът излезе шумно от устата й и тя се отдръпна рязко от него.

Обърна се с лице към Маунтвейл, като опитваше отчаяно да върне дрехите си на мястото им, но така и не успя да ги вдигне. Успя само да кръстоса длани върху гърдите си.

— Изглеждаш приказно.

Младата жена поклати глава. Отстъпи крачка от него, след това — още една.

— Няма да те изнасиля, Сузана.

Гърбът й вече почти се опираше в стената. Роухън се усмихна и, без да казва нищо, тръгна към нея. И рече:

— Просто искам да те приютя в обятията си. Свали си ръцете. Дори не поглеждам към гърдите ти. Не се смущавай, Сузана. Приближи се и ми позволи да те прегърна. Нищо друго не искам.

По-голяма лъжа от тази не можеше да има, но кой го интересуваше?

Младоженката не помръдна. Баронът я хвана за китките и ги дръпна леко, докато не заеха отново мястото си встрани на тялото й. Не погледна надолу. Бе много важно да продължи да я гледа право в очите. След това я придърпа внимателно към себе си. Сега ръцете му обгръщаха гърба й. Усещането бе невероятно. Делеше ги единствено халатът му. Чувстваше мекотата на тялото й, отдаването му. Искаше му се да може да свали начаса халата си. Да почувства нейните гърди в своите. Потръпна при тази мисъл, но се сдържа.

— Целуни ме, Сузана. Само една малка целувчица, колкото да ми покажеш, че не си прекалено притеснена от това, че ти харесва да ми бъдеш съпруга.

Младата жена затвори очи и сви устни.

Роухън се взря в присвитите устни. Нима Джордж дори не я беше целувал както трябва? За момент изпита безкрайно презрение, последвано дори от още по-силно облекчение. Докосна устата й с връхчетата на пръстите си.

— Разтвори съвсем малко уста и ухапи крайчето на пръста ми. Не силно, съвсем лекичко.

Очите й се отвориха.

— Защо?

— Не, това е прекалено широко. Само колкото връхчето на пръста ми да мине между зъбите ти. Питаш защо? Ами, съмнявам се, че ще ти се стори неприятно, а на мен ще ми достави удоволствие.

Палецът му поглаждаше долната й устна, леко, спокойно, когато тя разтвори съвсем малко устни и го ухапа.

И съвсем истински. Все пак кръв не потече. Роухън се засмя.

— Е, това бе само началото. Сега опитай пак, но по-леко. Няма да опитваш да ми пуснеш кръв, нали?

Постави показалец на устните й и зачака. Най-сетне Сузана разтвори уста; този път ухапването бе прекалено слабо, но това все пак бе нещо.

— Съвсем малко по-силно, Сузана.

Този път младата жена го направи точно така, както искаше той. Лорд Маунтвейл усети вълна на удоволствие и се запита дали тя бе изпитала същото. Тогава, за негово учудване, Сузана засмука връхчето на пръста му. Помисли си, че ще умре в същия миг, че просто ще се строполи на пода. Погледна към показалеца си в устата й в очакване да го види всеки момент да получи конвулсии.

Очевидно усетила начина, по който замря и забелязала изцъкления му поглед, Сузана побърза да го пусне.

— Това ли искаше?

Устата й бе влажна. Беше непосилно трудно да не се взира в тази уста.

— Това бе само началото — отвърна Роухън. — Сега искам да те целуна — нищо нередно, Сузана, нищо заплашително, просто една целувчица, но искам най-напред да разтвориш устни точно така, както направи преди малко, за да ухапеш пръста ми. — Без да й даде време да протестира, баронът се приведе напред. — Разтвори уста — промълви, без да се отделя от лицето й, той.

Тя се подчини. Много бавно Маунтвейл прокара език по долната й устна, после го вкара в устата й, съвсем леко.

Младата жена отскочи, натисна длани в гърдите му. Но не можеше да се отдръпне назад, защото бе гола до кръста. Роухън прочете дилемата в очите й, в нейните толкова изразителни, толкова красиви очи.

Плъзна длани нагоре по гърба й, докато достигна ушите й. Прибра косите й зад тях, като се наслаждаваше на досега с топлата й плът. След това се взря в едното й ухо, наведе се и го целуна, а след това започна с устните си да си играе с него. Когато езикът му премина по неговите очертания, Сузана отскочи отново, но този път от изненада и може би — донякъде заинтригувана.

— Защо правиш това?

Усети гласа й тих и топъл като струйка дим във врата си.

— Не ти ли хареса?

— Не знам. Много е странно. Езикът ти… не съм и предполагала, че един език може да бъде толкова топъл и… може би малко възбуждащ. Спомням си, че се възбудих леко, когато ме целуна непосредствено след края на брачната церемония.

— Възбуждащ, толкова голяма дума за това, което направих и продължавам да правя съвсем невинно.

Но това изобщо не бе невинно. Беше си истинско прелъстяване. Дъхът му галеше ухото й. Младата жена буквално го сграбчи за ръцете над лактите.

Роухън беше в плачевно състояние. Прелъстяването бе мъчителна работа, а успехът се измерваше в съвсем дребни стъпчици. Остави ухото и сега вплете пръсти в косите й; измъкна една по една фибите и ги пусна на пода. Започна да масажира кожата на главата й, като се наслаждаваше от контакта и усещаше как тя започваше да му се отдава малко по малко. Нави кичур около дланта си, като се опиваше от мекотата и гъстотата на косите й. После се върна отново към устата; този път, за неописуемо негово удоволствие, младата жена разтвори устни без подкана.

Залепи се за нея и изпъшка неволно. Не бе възнамерявал да го прави, но въздишката се бе отронила сама от гърлото му. Топлината на тялото й и внезапното отдаване го бяха довършили.

Както впрочем и нея. Отдръпна се назад, отново прикрила с длани гърдите си, по-бледа от чиновническа якичка. Но щом забеляза погледа му върху гърдите си, Сузана поруменя до корените на косите си; така му се стори още по-прекрасна.

Беше я уплашил. Беше я накарал да се почувства неудобно.

Дявол да го вземе.

Усмихна й се криво, като се молеше младата му съпруга да не сведе поглед надолу към тялото му, тъй като тогава щеше да види, че е готов да я събори върху леглото. И, слава Богу, тя не погледна натам. Продължаваше да се взира в лицето му, изплашена до смърт, без да казва нищо, без да помръдва.

— Извинявай, не исках да те стресна — успя да произнесе най-после той. — Ти отвори така естествено устата си за мен и ми достави такова удоволствие, че не се сдържах. Въздишката беше съвсем нормално последствие от това. Аз не я исках, тя излезе сама от гърлото ми. Едно просто изпъшкване не може да бъде нещо чак толкова лошо, какво ще кажеш?

Младата жена поклати безмълвно глава.

— Ако се обърнеш ще ти помогна да съблечеш тази рокля. — И побърза да добави в отговор на хлъцването й. — Исках да кажа, че ще ти помогна да я съблечеш, за да си сложиш нощницата. Няма да се нахвърля отгоре ти, Сузана.