Катрин Каултър - Дивият барон

— Сузана, знам, че не ме обичаш… още. Познаваш ме само от една седмица. Аз също не те обичам. Как бихме могли да изпитаме чувства един към друг за такъв кратък период от време?

— В такъв случай това ще бъде брак по сметка, като всички предимства ще бъдат за мен, така ли?

— Не, той ще бъде от изключително значение и за моето семейство. Като защитим името на Джордж, ще запазим името и на Карингтънови. Не се съмнявай и за момент, че онзи, който заподозре нещо за брака ти с моя брат, няма да открие светкавично истината. Този мним свещеник, Блай Макноли, е добре известен. Не, това е единственото решение. Аз ще защитя Джордж, а по този начин — и репутацията на Карингтънови. А ти ще станеш наистина член на това семейство. Всичко ще бъде както трябва. — Погледна я и се усмихна ослепително. — И ще имам дъщеря и син, ако пожелаеш да направиш това за мен, а може би и няколко деца.

— Ще ме пуснеш ли да си отида?

В първия момент му се стори, че става дума за след петдесет години. Но не. Тя говореше за сега, за днешния ден, просто искаше да си отиде от живота му. Пусна я от обятията си, но не се отдръпна от нея.

— Не.

Младата жена закрачи напред-назад, също като майка му, с дълги и сигурни стъпки, смръщила замислено чело. Нямаше красотата на майка му, но притежаваше нещо дълбоко, тайнствено и силно. Беше неповторима. И безкрайна скъпа, поне за него. А какво друго имаше значение, за Бога? Желаеше я, беше толкова просто. В главата му нахлуха мисли за капризния характер на съдбата; Роухън разтърси глава. Каквато и да бе тази жена, тя му подхождаше. Господ я бе създал само и единствено за него.

Наблюдаваше я, изпълнен със задоволство. Тя продължаваше да крачи, като правеше пауза на всеки няколко крачки, очевидно потънала в дълбок размисъл, след което поклащаше глава и тръгваше отново. Добре, това означаваше, че отхвърля доводи. Още по-добре за него самия. Баронът седна на един стол, облегна се назад. Подпря глава върху стиснатите си длани. Гледаше я как се движи. Беше много грациозна. Щеше да се поти по привлекателен начин.

Внезапно Сузана се завъртя рязко и застана с лице към него.

— Видях те. Усмихваше се. Защо?

— Ако ти кажа, може да ме атакуваш. Може да се втурнеш в библиотеката, да грабнеш грозната китайска ваза и да я хвърлиш върху главата ми.

— Вероятно някоя отвратителна мъжка мисъл те е накарала да се усмихнеш.

— Точно така.

Младата жена седна и приглади полите си. Едва сега Роухън забеляза, че тя носеше една от трите си грозни рокли — светлосивата, избеляла почти напълно от много пране. Проклетата дреха стигаше почти до брадичката й. И не беше скроена както трябва. Падаше право върху гърдите й, без да ги оформя, без да моделира фигурата й. В този момент тя закърши ръце. При тази гледка баронът изви едната си вежда.

— Кажи, каквото имаш да ми кажеш, Сузана.

— Все още мисля за онази работа с наследника. Бих те оставил да направиш с мен онези неща… колко ли пъти ще трябва, за да забременея?

— Това се нарича любене, поне при нас ще бъде така. Жалко, че не го вярваш. Но след това ще го повярваш. Имай ми доверие.

Гласът й прозвуча язвително и хладно, когато отговори:

— Любене ли? Това най-вероятно го е измислил в древни времена някой мъж, за да привлече дадена жена в леглото си.

— Не мисля така. Но, честно казано, не съм специалист по древния Египет, така че мнението ми не е меродавно.

Ако китайската ваза бе някъде наблизо, щеше да я запрати върху главата му.

— И не може да има гаранция, че ще бъде момче. Може да се наложи да се подлагам в продължение на години на това, преди да се сдобиеш с наследник.

— Така е. — Погледът му отново се премрежи. — Доста ми се нрави мисълта да имаме пет момичета преди да направим момчето. Не изпадай в меланхолия, Сузана, това няма да отнеме чак толкова дълго време; не повече от двайсет години.

Младата жена потръпна. Какво, по дяволите, бе сторил с нея Джордж? Всъщност се досещаше. Много мъже нямаха и представа за женското тяло. Други пък го познаваха, но това не променяше поведението им. Баронът смяташе, че за всеки представител на силния пол е задължително да премине сериозно обучение за това, как да люби както трябва една жена. И баща му се бе погрижил той самият да получи тези знания.

Щом Роухън навърши четиринайсет години, неговият родител бе потрил доволно ръце, бе го ударил приятелски по гърба и го бе предал на грижите на най-опитната си любовница, Мери Клер от Уексфорд, Ирландия. Тя му бе давала уроци три пъти седмично в продължение на шест месеца. Всъщност, както сама бе признала няколко години по-късно, след третата седмица той повече не се нуждаел от уроци, но компанията му й доставяла удоволствие, а и баща му, бе добавила със смях, й бил платил щедро и прещедро, за да бъде момчето във форма. Сега младият мъж опита да си спомни дали някога бе изпитал смущение в присъствието на Мери Клер. Според него подобно нещо не се бе случвало никога.

Все още от време на време се виждаше с нея. Тя бе прекрасен приятел. Смъртта на баща му я бе разстроила толкова много, че майка му бе отишла да я утеши. И оттогава двете жени се бяха сближили доста.

Колкото до двамата му братя, те също бяха получили прилично обучение. Нямаше причина Джордж да се е държал като дръвник. Неговата учителка не бе Мери Клер, но баща им не би го оставил в ръцете на някоя неопитна жена. И въпреки това брат му очевидно се бе проявил като тъпанар. Защо ли? Трябва да е бил от онези мъже, които не дават и пукнат грош дали доставят удоволствие на жената, която любят. Подобно нещо се струваше недопустимо за барона.

— Майка ми беше дъщеря на баронет — заразказва в това време Сузана. — По време на престоя си в Америка дядо ми очевидно направил нещо, което се понравило на Джордж III и бил възнаграден по този начин. Колкото до баща ми, той е втори син, наполовина ирландец, без стотинка към името. Дядо ми лишил майка от наследство, задето се омъжила за баща ми. Както виждаш, произходът ми не е особено привлекателен.

— А, значи твоето семейство не може да открие корените си до Уилям Завоевателя, така ли?

Младата жена набърчи вежди.

— Нямам и най-малка представа. Би трябвало да го знам. Мога да пиша на дядо си. Никога не съм го виждала, но може би сега, след като от смъртта на майка ми са минали толкова години, той няма да иска да ме лиши от наследство. Майка ми повтаряше често, че той носел най-колосаните вратовръзки, които е виждала някога на врата на който и да било джентълмен. Казваше, че едвам мърдал главата си. Затова му било невъзможно да погледне надолу и да види собствената си дъщеря. Съмняваше се, че изобщо някога я бил виждал отблизо.

— Това звучи доста ексцентрично. Може би не е бил с всичкия си. — Младият мъж вдигна припряно длани. — Не, дори не помисляй да хвърлиш отново отгоре ми тази ваза. Така, ето какво ще направя, за да не се чувстваш виновна заради неподходящия си произход. Просто ще намаля сумата за твоята издръжка, за да получа компенсация за всичко, което липсва в родословното ти дърво.

— Ще пиша на дядо си — заяви твърдо тя. — Все трябва да има някакви записки за родословното ни дърво, нещо, което ще подобри мнението ти за моите предци. — И тогава, за огромно задоволство на Роухън, сведе поглед и прошепна: — Не искам да се срамуваш от мен.

Приятно развълнуван от стремежа й да му се хареса, лорд Маунтвейл попита:

— Кой е дядо ти?

— Сър Франсис Барет от Кодингтън, Йоркшир.

— Звучи съвсем добре. Ще проверим. Не си ли се сетила за още нещо, с което да измъчваш себе си или мен?

— Предполагам, че няма да кажеш цялата истина на майка си.

— Вече го направих. Майка ми е сила, с която човек трябва да се съобразява. Събуди ме в шест тази сутрин и до шест и трийсет вече бе изстискала всички подробности от нещастната ми особа. — В този момент младият мъж осъзна, че тя току-що му бе предложила най-мощното оръжие да я убеди. Вгледа се за миг в ноктите на ръцете си. А след това вдигна очи и се усмихна. — Майка ми мисли, че трябва да се оженим колкото се може по-скоро, дори незабавно. Потресена е естествено от онова, което е направил Джордж, и желае двете с Мариан да бъдете защитени. Напълно е съгласна, че най-добрият начин да направим това, е като се омъжиш за мен. — Направи съвсем кратка пауза и добави: — Знаеш ли, Сузана, майка ми има превъзходно усещане не само за това, което е подходящо и редно, а и за точния момент на неговото осъществяване, така че да се получи желаният резултат.

Младата жена въздъхна дълбоко.

— Бракът ни е необходимост.

Последва нова въздишка, дори още по-дълбока.

Най-после бе успял.