— Всъщност, изобщо няма да ходя в Лондон. Ще се разхождам, като те потупвам леко по корема и ще разказвам приказки на детето си. И вероятно ще се движа с вечна идиотска усмивка на лицето.

— Не те разбирам — отвърна сериозно Сузана, като го гледаше все така право в очите; всичко, което чувстваше, бе изписано пределно ясно и върху неговото лице. — Прочут си като голям женкар, като човек с неутолими сатирски апетити. Всички ти се възхищават за това така, както се възхищават и на майка ти. И както са се възхищавали на баща ти. Ти си прочут познавач на жените. Джордж казваше, че няма по-похотлив мъж от теб. А след това се засмиваше и потриваше ръце. Естествено сега разбирам защо се е смял. Опитвал се е да те надмине. Питам се дали аз съм била първата жена в живота му? Не, стига толкова по този въпрос. Защо, за Бога, би искал да се ожениш за мен и да имаш десетина деца?

— Щеше ли да ми повярваш, ако ти бях казал, че нищо от това, което изброи, не е вярно?

— Не.

— Но нали откакто ме познаваш, не си ме виждала да се втурвам да свалям жени?

— Познавам те малко повече от седмица.

— Да, но мъж с моята репутация трябва да има жена поне два пъти дневно. Може би дори не същата жена. Нали разбираш, една сутринта и друга — вечерта. Не си ли чувала точно това?

Сузана преглътна с усилие. Ето това се казваше откровено изразяване.

— Значи проявяваш известен самоконтрол. Ценя това. — В този момент очите й се разшириха. — Но почакай… шегуваш се, нали? Два пъти дневно? Това е невъобразимо, нелепо. Ами да, би трябвало да е грешно. Дори най-големият женкар на всички времена със сигурност не е имал различна жена за своите удоволствия два пъти дневно.

Роухън се изкушаваше да се разсмее, но не го направи.

— Би ли се съгласила да повярваш ако ти кажа, че съм се налудувал за десетима и съм готов да създам семейство с една жена и тази жена си ти?

На това вече не можеше да откаже толкова бързо. Можеше само да се взира безпомощно в него.

— Но защо с мен? Аз съм нищо, по-малко от нищо. Струвам само десет лири на тримесечие. Вече имам дете от по-малкия ти брат. Защо с мен? Не би ли желал млада девица с бляскаво потекло и зестра? Чувала съм, че развратниците предпочитали девиците, че…

— Откъде си чула всичко това за развратниците?

Младата жена се изчерви в много красив нюанс на червеното и на Роухън му се прииска да я целуне. Всъщност искаше да направи много повече неща с нея, но желаеше да започне с целувка… или по-скоро — с няколко целувки.

— Ъъ, може би от мисис Бингли, местната шивачка. В младостта си работила като камериерка при една дама в Лондон.

— Е, може би това би предпочел един обикновен развратник — заяви Маунтвейл, като я издигна от дупката, която бе започнала да си копае сама и от която, ако я бе оставил, щеше да падне чак в Китай. — Аз не съм от обикновените. Поне три степени над тях съм. Следователно и моите предпочитания би трябвало да са по-различни от техните. Аз искам теб. Искам Мариан. Искам Тоби. Ще бъда обаче откровен с теб. Не искам проклетия ти баща.

Сузана беше упорита, не можеше да й го отрече. Беше стиснала въжето между зъбите си и дърпаше ли дърпаше. Ръцете й масажираха раменете му. Беше му приятно, че го правеше несъзнателно.

— Нямаше да спреш погледа си върху мен и за секунда, ако не беше тази крайно неприятна ситуация. Нямаше да ме погледнеш дори да бях марширувала пред теб без дрехи.

Очите му се кръстосаха; той обаче не бе някое зелено момче, за да си позволява подобно нещо. Баща му винаги бе повтарял, че мъж, който не контролира сексуалните си желания, не струва и пукната пара.

— На твое място не бих разчитал на това. Казвал ли съм ти, че харесвам носа ти? Хубав, тесен и вирнат съвсем леко в края, точно колкото трябва. — Целуна я по върха му. — Щях да те погледна поне три пъти. А ако бе марширувала пред мен гола, щях да благодаря на Бога за това голямо благоволение и да сложа незабавно край на маршируването. Ти си наистина много красива, но хубостта ти е необичайна. Затова заслужаваш и необикновен мъж. Омъжи се за мен, Сузана. Ще те науча на много неща за удоволствието. Заедно можем да разберем кое е важно за нас и кое не е. Ще управляваме заедно живота си. Няма да те карам да се смущаваш, когато се любим. Няма да те унижавам. Кълна ти се, че поне половината пъшкания ще бъдат твои. Нека да се потим заедно, Сузана.

Проклетият му глас я разтърсваше до основи. Думите му… да, той определено знаеше да си служи безупречно с тях и в устата му те звучаха напълно сериозно; тя обаче вече се бе хващала на подобна въдица, и то не пусната от майстор като него. Беше се хванала на приказките на един съвсем млад човек. Абсолютно безпроблемно, като най-голямата глупачка на земята. Да, истинска лудост бе да му вярва. Не можеше да го слуша, още по-малко — да му се доверява. Той я държеше все така в прегръдките си и я галеше по гърба.

На Роухън му се прииска да я удуши, когато тя заяви с присъщата си упоритост, макар да си даваше сметка, че не звучи убедително дори за собствените си уши.

— Трябва да ме послушаш. В крайна сметка ще ме намразиш. Казах ти, че ненавиждам всичко онова, което мъжете правят на жените. То ме отвращава, мразя го. Става ми зле само при мисълта за това. Да трябва да се съблечеш и то не пред кого да е, а пред някакъв мъж, който има законното право да прави с теб всичко, което поиска. Това е истински кошмар и не желая да го преживявам отново. Така, вече ти казах истината. Знам, че сексът е от значение за мъжете, е, със сигурност не чак по два пъти на ден, поне за един разумен мъж. Но в такъв случай колко време ще измине, преди да отидеш в Лондон, за да се позабавляваш с някоя жена, на която й допадат подобни занимания?

Сузана потръпна. Ето ти резултата от репутацията на женкар!

— Ще направя едно обещание. Обет.

Целуна я бегло по устата.

Устните му бяха топли. Младата жена премигна и опита да се измъкне от прегръдките му, но той не я пусна.

— Какво обещание? Какъв обет? Не обичам пот. Не можеш да обещаеш да не се потиш върху мен.

Баронът се разсмя; не можеше да не го направи.

— За това ще видим. Обетът ми е следният: първо трябва да се омъжиш за мен. Ако решиш, че не можеш да понасяш моята особа или мъжкото ми тяло, както и изискванията ми към теб, ако не ти харесва да живеем заедно, тогава ще те оставя на мира. Ще имаш защитата на името ми и ще разполагаш с достатъчно средства да задоволиш и презадоволиш своите желания и нужди. Мариан също ще получи защитата на моето име и полагащото й се място в обществото, когато му дойде времето. Няма да й липсва никога нищо. Ще й осигурим чудесен брачен съюз. Аз ще се погрижа за това. Ще се погрижа и Тоби да получи отлично образование. Ще го изпратим в Итън, после — в Кембридж. Не в Оксфорд. Това е моето обещание.

Божичко, та той все едно й предлагаше целия свят! Защо? Не, тук възникваше огромен проблем.

— Но ти трябва да имаш наследник.

— Да, вярно, че би било прекрасно освен дъщеря, да имам и син. Да, Мариан ще бъде моя дъщеря. Ще ме нарича „татко“. Ако, все пак… — младият мъж преглътна мъчително при тази мисъл, — …не можеш да ме понасяш, тогава никога няма да имам наследник. Но родът ни няма да изгасне благодарение на по-малкия ми брат Тиболт. След моята смърт той ще наследи титлата.

— Това не е справедливо. Само едно презряно същество би се съгласило на подобно нещо, така че аз няма да приема. Освен това, какво ще стане, ако ти родя наследник и след това пожелая да си тръгна? Не бих могла да взема своя син със себе си.

Как, по дяволите, успяваше да измисли толкова много доводи? Тази жена бе непресъхващ дяволски извор. А последният аргумент бе достоен за награда. Доколко уверен в себе си бе той? Не, по-точният въпрос бе: „Как бе стигнал дотам, че изобщо да се усъмни в себе си?“. Човек с неговата репутация бе самоуверен в най-голяма степен, това се подразбираше от само себе си.

— Ако ми родиш наследник и след това пожелаеш да си идеш, тогава синът ни ще остане при теб, докато стане на възраст да ходи на училище. Аз обаче винаги ще вземам активна роля в живота му. Съгласна ли си?

— Не, прекалено е жестоко. Не съм съгласна. Аз не съм чудовище. Не, изобщо забрави за това.

Тя си играеше изкусно с всички свои доводи. С наслаждение би наблюдавал умелото й изпълнение, ако не бе заложил доста много на резултата. Тя обаче сама му носеше развръзката.

— Какво предлагаш в такъв случай? Не, сега ще говорим само за брака. За нищо друго. Забрави намерението си да избягаш от мен с Мариан и Тоби. Това няма да стане. Няма да го позволя. Забрави и за идеята да ме напуснеш с моя наследник.

При тези дума Сузана прехапа горната си устна. Беше спечелил, знаеше го, но въпреки това въпросите и съмнението в погледа й му бяха омразни. Най-сетне тя каза точно това, което бе очаквал да чуе от нея.

— Искаш да кажеш, че изобщо нямам избор по този въпрос, така ли?

— Да, нещо такова.

— В такъв случай няма смисъл да бъда разумна, нали? Ще приема обещанието ти. За какъв период от време?

— Петдесет години.

Младата жена го стисна за гърлото и опита да го раздруса.

— Не вземаш на сериозно нищо от онова, което казвам.

Погледна го право в очите. Те бяха красиви, зелени като гъстата трева по краищата на градината в имението Маунтвейл.

Но какво общо можеха да имат две очи с цялата тази работа?

— И дори няма да признаеш, че всички изложени от мен причини да не се омъжа за теб не са основателни?

— Не са. Сещаш ли се за някоя основателна?

Отпусна ръце върху раменете му. Взря се в шалчето около врата му. Изглеждаше прекрасно, също като него; той обаче бе женкар. О, Боже милостиви. Сузана преглътна с усилие.

— Поне мислех, че обичам Джордж.

Роухън усети прилив на гняв, но той премина бързо, тъй като Джордж вече го нямаше и животът се бе променил, като бе създал други възможности. Нищо не беше същото, слава Богу. Застана в позата на разумния мъж, какъвто знаеше, че е.