Катрин Каултър - Дивият барон

— Ти си лекото момиче на Джордж, нали? Да, знаех, че си ти. А ти си мислеше, че си му съпруга. Как сме се смели на това. И му струваше само десет лири на тримесечие. Най-евтината любовница, която може да има един мъж.

И непознатият се разсмя, грубо, просташки, но Сузана все още не се предаваше.

— Не ти вярвам. Разправяш лъжи за човек, който е мъртъв и не може да се защити. Моля те, кажи ми истината за Джордж. Трябва да разбера повече за него. Ти Ламбърт ли си или Тиодор Миках?

Мъжът обърна лице към стената.

— Ти си Ламбърт, нали?

Този път пленникът отстъпи. Обърна бавно глава към нея.

— Ти ще ми дадеш проклетата карта и аз ще ти кажа всичко за Джордж.

— Няма никаква карта. Или ако има, не знам къде е. Вече ти казах. Това е самата истина.

— Тогава значи Джордж е направил нещо друго с нея. Чудя се какво ли е то?

— Продължавай да се чудиш, Ламбърт — обади се Роухън, като се показа от мястото си в ъгъла и тръгна към тях. — Сега, след като вече знаем кой си, скоро ще разберем за какво изобщо става дума.

— Долно копеле. Джордж казваше, че с голи ръце ще започнеш да ринеш, ако разбереш някога за това. Обясняваше, че трябва да внимава много с теб. И че само си се правел на ленив и добросърдечен, но всъщност в теб се криели опасни дълбини, които не би желал да проучи. Изглежда брат ти не е бил достатъчно предпазлив, а? Върви да търсиш, няма да откриеш абсолютно нищо. Без картата е невъзможно да успееш.

И отново се обърна към стената.

— Мисля, че е време да вървите в тъмницата, мистър Ламбърт — произнесе съвсем бавно баронът.

Имаше обаче един проблем. Този негодник знаеше за фалшивия брак на Джордж. Какво щеше да стане, ако го разгласеше пред целия свят? Беше дошъл моментът да бъде безмилостен.

Ламбърт не бе изпратен в тъмницата. Същия следобед обаче, след като доктор Фоксдейл обяви, че е в достатъчно добро здравословно състояние, двама лакеи го придружиха до Ийстбърн, където бе предаден на капитан Мълдун заедно с едно дълго писмо от лорд Маунтвейл. Нещастникът щеше да работи във флотата на Негово величество в продължение на шест години или докато умре, в зависимост от това кое щеше да се случи първо.

Роухън не се сещаше какво друго може да направи. Този път откри Сузана в компанията на Ози Харкър насред сериозна дискусия.

— …да, ваше височество, има много методи за обучение на котките в надбягване. Мистър Битл, да речем, стои над главата на бедното създание и удря с ръце, ама наистина много силно, точно в ушите му. Изкарва акъла на животинчето. И то хуква, вирнало опашка, но в повечето случаи стига до под полата на най-близката дама.

Младата жена се усмихна, тъй като историята бе наистина забавна, но в същото време си мислеше: „Трябва да спра това. Всички ме наричат «миледи». Това е ужасна грешка. Трябва да си тръгна.“

— Благодаря, Ози. Но сега трябва да се погрижа за нещо важно.

Отдалечи се от него, навела глава; Роухън знаеше точно какво си мисли. Проследи я и откри с изумление, че от всички възможни стаи тя се запъти точно към кабинета. Премигна невярващо, когато Сузана много бавно и предпазливо заотваря едно след друго чекмеджетата на бюрото. После измъкна касата. За нейно нещастие, тя бе заключена.

— Не мислиш ли, че ще бъде по-лесно да се омъжиш за мен, отколкото да се изправиш пред съдията? Никой не гледа с добро око на кражбата на пари.

Сузана въздъхна дълбоко. Раздруса за последен път касата, после я върна в долното чекмедже на бюрото.

— Щях да ти върна парите — отвърна тъжно тя.

— Как?

Този път улучи целта. Тя се изправи в цял ръст като истинска Диана. Трябваха й само лък и стрела. Дори вирна брадичка.

— Ами, мисля, че просто мога да отида в Оксфорд и да си намеря защитник, който да ми плаща повече от десет лири на тримесечие.

— Знаеш ли, Сузана, проблемът на Джордж е бил там, че не е знаел как да те предпази, за да не забременееш. А това никога дори не ти е дошло наум. Ако Мариан не се бе родила, той можеше да продължи да ти се наслаждава, без да се тревожи за деца. Каза ми, че не се появявал често през последните две години. Причината е била там, че се е страхувал да не забременееш отново.

Не беше се сетила за това; беше усетила само болка от отхвърлянето.

— Човек с твоята репутация… ами да, откъде би могъл да знаеш какво е чувствал или планирал брат ти? Може би изобщо не е било така, както разправяше онзи негодник Ламбърт. Може да ми е наговорил всичко това просто от желание да ми причини болка. Все пак аз му се изплъзнах, а ти го простреля.

— Възможно е, но това не променя въпроса. Защо просто не сложим точка на това? Омъжи се за мен, Сузана. Утре вече ще съм осигурил нужното ни разрешително. Местният викарий, мистър Байъм, е отдавнашен приятел на семейство Карингтън. Той никога няма да ни предаде. Може да ни венчае още утре. Тогава няма да е нужно да се притесняваш и да крадеш пари от мен.

— Да, вярно. Тогава ще да се притеснявам само с коя от твоите приятелки си, когато не си с мен.

— Знам. Това е непреодолим проблем, нали? Човек с моята репутация трябва да защитава доста неща за своя образ, нали? Защо просто да не забравим за моите приятелки? — Размаха ръце като фокусник и щракна с пръсти. — Готово! Проблемът не съществува. Какво ще кажеш?

— Джордж ме предаде. Не бих понесла да се свържа с друг мъж, който даже няма да се преструва, че не ме предава.

— Може би — рече той много бавно и предпазливо, — може би двамата с теб бихме могли да помислим върху тази възможност никога да не се предаваме един друг. Ще бъдем само двамата. Сами ще си осигуряваме забавленията и удоволствията. Мисля, че мога да се закълна в това. А ти би ли могла?

Младата жена го изгледа така, сякаш най-голямото й желание бе да го цапардоса през носа.

— Не ставай смешен! Не искам никога повече да ме докосва някой мъж, толкова сте ужасни. Мразех това. Имаше само пот, смущение и унижение. И противно сумтене и клатене… — Погледна го така, сякаш току-що бе изрекла богохулство в лицето на някой ангел. Плесна се с длан през устата и почервеня до корените на косата си. — Забрави, че съм го казала — произнесе между пръстите си тя. — Не съм го казвала, нали? Не, със сигурност съм достатъчно добре възпитана, за да не изръсвам подобни приказки, как мислиш?

— Да, но го каза. Съжалявам.

— Не, сигурно не си ме разбрал правилно. Моля те, Роухън, остави ме да открадна малко пари. Ще те оставим и тримата и никога повече няма да трябва да се тревожиш заради нас.

Баронът се взираше в ноктите си. Бяха късо подрязани и лъскави. Искаше му се да вкара тези пръсти в нея, искаше му се…

— Знаеш ли, Сузана, физическата любов между мъжа и жената не трябва да бъде ужасна и смущаваща. Изобщо не разбирам какво значи унижение при правенето на любов. Какво би могло да бъде унизително в това? Наистина има пот, но това не е чак толкова лошо, при положение, че си доставяш удоволствието.

Тя го съзерцаваше така, сякаш току-що пред очите й му бе изникнало трето ухо. Отново вирна брадичка.

— Тъй като не съм казвала нищо, нямам представа за какво говориш.

Тогава Маунтвейл се приближи до нея. Хвана я за ръката и я измъкна иззад бюрото. Притегли я към себе си. Сузана се помъчи да се отдръпне, натисна го с длани в гърдите, но той бе по-силен и изпълнен с решимост.

— Кажи „да“, Сузана.

Поклати глава, вперила поглед във врата му.

Той започна да гали гърба й с нежни, спокойни движения нагоре-надолу.

— Всичко ще бъде наред, само се съгласи.

Най-накрая тя вдигна очи към трапчинката на брадичката му.

— Ти си много мил човек, каквато и да е репутацията ти. Би трябвало да съм най-голямата нещастница, за да приема предложението ти. Би трябвало да нямам капчица почтеност. Брат ти не вярваше, че ставам за нещо друго освен за леглото му, но очевидно и това не е било на особено високо ниво. Не мислеше, че струвам повече от десет лири на тримесечие. Ти не може да желаеш да се пожертваш заради младежките прегрешения на брат си, нали?