За какво говореше тази жена?

— Да — отвърна Сузана, — бях доста задъхана, когато свърши танцът. Та защо Питър Брайър е „бедното момче“?

— Както казах, давахте го прекалено бързо.

Лейди Карингтън разбра, че събеседничката й намеква нещо. Искаше й се да излезе веднага, но другите две буквално бяха завардили изхода.

Мисис Хаклс, очевидно близка приятелка на лейди Донтри, нямаше търпение да продължи разискването на темата.

— Но вие не за първи път го давате така бързо, нали? Всички ви видяха гола в обятията на барона. Дланта му лежеше върху бедрото ви. Всички ви видяхме. Мисис Гудгейм бе направо шокирана, както и лейди Донтри, и аз самата. Той ви бе увил в ризата си и в горната си дреха. Явно ви беше видял гола.

— Но мен ме отвлякоха — отвърна младата жена, като вдигна длани в знак на протест и може би с надеждата да ги отпрати, но ги свали миг по-късно, разбрала, че това е безполезно. — Наистина бях отвлечена. Моят похитител е тук, в къщата. Попитайте когото и да било от лакеите. Попитайте Шарлот. Или пък барона.

— Не става въпрос за това, скъпа — обади се мисис Гудгейм. — Искам да кажа, че баронът дори ви докара дотук и ви сложи в леглото. Откъде знаем ли? Ние знаем всичко. Той вероятно дори си е поискал обратно жакета и ризата; това е напълно в неговата природа. Той ви е опознал, бедна ми мисис Карингтън, опознал ви е.

— Да — намеси се лейди Донтри, отдавна забравила за неискрената си учтивост. — На всички ни е ясно, че една наскоро овдовяла млада жена не внимава чак толкова за репутацията си.

— Но аз съм вдовица от една година.

— Една година е нищо за жена като вас. Ами да, в присъствието на смайващия си девер вие изгубихте и последния морал, за който сте могла да претендирате. Прелъстихте ли горкия барон? Но това всъщност е без значение.

— Не — обади се мисис Хаклс, първия хор от гръцката трагедия на лейди Донтри, — него няма да можете да излъжете да се ожени за вас, както вероятно сте сторили с бедния Джордж Карингтън — толкова жалко за родителите му. Не, един мъж не може да се ожени за съпругата на брат си. Такъв е законът. На вас очевидно този факт не ви е бил известен. Е, сега вече го знаете. Най-добре си вземете детето и оставете на мира горкия барон и милата му майка. Натрапихте им се по най-вулгарен начин.

Сузана ги съзерцаваше прехласнато. Главата, която не я бе боляла от два дена, започваше да пулсира заплашително. Очите я боляха от взиране в трите натрапници, които я бяха наобиколили и я гледаха с ентусиазма на жесток съдия в пълна с крадци зала. Искаше да се измъкне оттук, но знаеше, че ще трябва да ги събори, преди да й позволят да излезе.

Не й оставаше друго, освен да се опита да ги вразуми. Изгледа ги подред и разтвори ръце.

— Но какво съм направила?

— Съблякла си си дрехите и си се опитала да прелъстиш бедния барон, като си се престорила, че онзи те е ударил — заяви без капчица колебание лейди Донтри. — Вече обсъдихме това. Тук не си добре дошла. Всъщност дори се питаме дали наистина си била женена за горкия старомоден Джордж. Скъпият барон ще открие всичко за теб и тогава ще те изрита оттук, заедно с момчето и малкото копеленце.

Сузана бе готова да се нахвърли върху събеседничките си. Надяваше се, че ще им счупи я ръката, я крака, с късмет дори главата. Как смееха да наричат Мариан копеле! От войнствените й намерения я възпря мъжки глас.

— Дами, надявам се, че не ви притеснявам.

Това бе Роухън, който се придвижваше грациозно покрай нейните неприятелки в стаята за отдих на жените, за чието съществуване по принцип един джентълмен дори не би трябвало да подозира. Снаха му изправи гръбнак, вперила поглед в него. Откога беше тук? Колко бе чул? О, Боже, какво ли щеше да направи?

Той продължи да говори все така невъзмутимо.

— Приятно е човек да има толкова грижливи съседи, нали, Сузана? Изглеждаш ми малко преуморена. Постарах се да те накарам да останеш в леглото, но ти настояваше, че не можеш само да лежиш, а и костите ти започнали да гният. Виж сега какво стана. Ще трябва да кажа на майка си да дойде веднага, за да се погрижи за теб. Мили дами, радвам се, че всички сте тук, тъй като щяхте да се погрижите за Сузана, ако бе припаднала. Благодаря ви за вашата загриженост, за вашето великодушие.

— Милорд, мисис Карингтън определено все още не е чак толкова добре, за да танцува с такава жар — обади се лейди Донтри. — Вече й го казахме.

— Да, струва ми се, че чух нещо такова — отвърна баронът. — Знаете ли, след като ви послушах, започнах да се чудя за някои неща. Нима предполагате, че след като лицето й изглежда така, случилото се е станало по неин замисъл? Нима мислите, че изглежда така зле благодарение на грима? Питам се дали всичко това не е някаква хитрост?

Мисис Хаклс се произнесе с толкова гръмък, изнесен глас, че би могла да оглуши цял кон на петнайсет метра разстояние.

— Бихме предположили, че се шегувате, милорд. Наистина сарказмът в думите ви е прекалено голям, за да бъде шегата ви успешна, но въпреки това ние ще го приемем като опит за шега. Тя бе съвсем гола само преди три дни…

— И вие я носехте — додаде лейди Донтри. — Скъпият ми съпруг забеляза, че ръката ви е върху крака й… върху горната част на крака й. На разголения й крак. И, естествено, това не му повлия добре.

— Завиждаше, така ли?

— Милорд!

— Умишлено отклонявате темата — заяви лейди Донтри.

Затова пък те трите очевидно бяха готови да я разискват до безкрайност. Именно в този момент младият мъж осъзна, че това нямаше да има край. Сузана щеше да бъде отлъчена от обществото. Било си е само мечта, когато се е надявал, че всичко ще се нареди, че съседите му ще приемат нещата. Вероятно просто трябваше да й даде нейните двайсет хиляди лири стерлинги и да я прати да си върви по живо по здраво. Да, най-добре беше да направи така. Това бе единствената почтена постъпка. Тя го заслужаваше, независимо стореното от Джордж. Така щеше да се освободи от нейното присъствие, да разреши всички проблеми, които бе донесла със себе си. Да, точно така и щеше да постъпи.

— Всъщност, дами, вие сте напълно прави — каза в крайна сметка баронът. — Чух като питахте дали изобщо е била омъжена за брат ми и дали детето й не е незаконно. Позволете ми да бъда откровен с вас, тъй като ме познавате от малък и интересите ми винаги са ви лежали на сърцето. — Пое си дълбоко въздух и изрече: — Бяхте абсолютно прави. Мисис Карингтън никога не е била омъжена за брат ми Джордж.

До този момент Сузана го бе наблюдавала с възхищение, което се полага за велик оратор, който разбива на пух и прах другите претенденти. Но изглежда сега не го бе чула правилно. В момента бе способна само да го гледа като отровена, както впрочем правеха и трите вещици. Кръвта пулсираше болезнено в главата й, повдигаше й се. Успя да се добере до един стол и да се отпусне на него. Затвори очи. Може би ако ги подържеше така, всичко щеше да изчезне.

— Всичко е наред, любов моя — усмихна й се Роухън, а гласът му прозвуча гальовно и успокоително.

Изумлението й бе такова, че дори успя да отвори отново очи. „Моя любов ли?“ Какво бе замислил пък сега? О, Боже, чувстваше, че то нямаше да й хареса, каквото и да беше.

— Да. Разбирате ли, мили дами, тя никога не се е омъжвала за Джордж. Аз съм онзи Карингтън, за когото се е омъжвала. Сузана е моя съпруга от четири години и половина. Да, така е. Мариан е нашето законно дете.

Трите съседки се бяха ококорили така, сякаш току-що бяха изгълтали по една сурова херинга.

— Това е абсурдно!

— Това няма никакъв смисъл!

— Продължаваш с ужасните си шегички, момчето ми!

Баронът разтвори ръце. Наистина изглеждаше смутен, дори се бе изчервил.

— Да, нека да бъда напълно откровен с вас, вие го заслужавате. Разбирате ли, исках първо майка ми да свикне с нея, да я възприеме. Скъпата ми майка не желаеше да се женя толкова млад и действително бях съвсем млад и зелен, когато срещнах Сузана и се ожених за нея. Но, нали разбирате, влюбих се до уши в нея. Знаех, че не мога да я имам като любовница. Тя е дама. От друга страна пък не исках да разбивам сърцата на моите родители. Те толкова мечтаеха да се превърна в сладострастник, на когото да се възхищава цялото общество и знаеха, че за това са нужни продължителна многогодишна практика и усъвършенстване. Освен това не желаех баща ми да мисли, че не мога да контролирам… ъъ, похотливите си младежки инстинкти. Той, както знаете, смяташе, че един джентълмен трябва да се владее винаги, за да може да дава на дамите най-доброто от себе си.

— Казаното за скъпите ви родители я вярно, бароне — обади се мисис Гудгейм, — но да се ожените за това момиче? И то само на двайсет и една годишна възраст? Не разбирам нищо.

— И да не кажете на родителите си? — додаде мисис Хаклс, извила нагоре невъобразимо дебелите си вежди. — Те със сигурност биха подразбрали нещо, ако се бяхте оженили за това момиче. Казвате, че е дама, а? Само я погледнете — широката рокля, всичкия този грим по лицето й.

— Това е рокля на майка ми. И пак тя й сложи грима, за да прикрие синините й.

— Е, съвсем друго е, когато скъпата Шарлот носи такава рокля. Тя би била истински ангел в нея, не повлекана като това момиче.

Сузана бе така зашеметена от сцената, която се разиграваше, че можеше само да наблюдава. Искаше й се да се развика, че е дама, че бедният й баща-комарджия бе наполовина ирландец, но майка й бе от благороден произход, макар да бе отритната безцеремонно от собственото си семейство, след като се бе омъжила за човек под нейното ниво. Знаеше, че ако отвори уста, ще се разкрещи и след това ще й стане зле. Но какво можеше да направи? И какви ги вършеше Роухън с приказките си, че бил женен за нея? Може би не го беше чула добре. Или пък всичко това бе просто игра за него.

Младият мъж се приведе още по-близо към дамите, които го гледаха така, сякаш току-що бе избягал от лудницата.