Младата жена се поклащаше, потръпваше. Очевидно не можеше да разчита на нея. Сам я облече с ризата. Слава Богу, тя стигаше до коленете й. По това време снаха му вече трепереше толкова силно, че трябваше да й помогне да закопчее дрехата на гърдите си.

Красиви гърди.

После я наметна с жакета.

Едва след като спря Гъливер пред стълбите на главния ход, баронът си даде сметка, че е гол до кръста.

Но нямаше какво да направи по този въпрос.

Извика, преди някой друг да е успял да проговори.

— Намерих я! Тя е добре. Оставих похитителя й в безсъзнание в кленовата горичка край изоставената барака. Ози Харкър, ти знаеш къде се намира тя, същата, край която правеха лагера си циганите. Иди да го доведеш.

Всички се взираха ококорени в него, в нея.

Внезапно отнякъде се появи Шарлот и заслиза пъргаво към тях. Хората отстъпиха, за да й направят път.

— Прескъпи мой — провикна се тя, — внеси веднага бедното дете. Фиц, изпрати някой да повика лекаря.

След това изказа благодарност на всичките си скъпи приятели за помощта. Този път обаче, за първи път, погледите им не бяха вперени към прекрасната лейди Маунтвейл. Очите на всички присъстващи мъже бяха насочени към разголените бели крака на мисис Карингтън. А на всички жени — към голата гръд на барона.

Идеята на майка му да я нарече „дете“ обаче бе много добра.

Роухън изруга, когато пренесе Сузана през широко отворената врата. Икономът обаче не гледаше към разголената жена. Имаше достатъчно достойнство, за да го направи.

В този момент младият мъж дочу приветствени викове. Премигна, без да разбира какво става, но след това се сети, че несъмнено бе спечелил още една степен, още едно съществено повишение в обществения си статус. Сведе очи към краката на снаха си, после към лицето й и видя синините по бузата й.

— Той ли те удари?

— Да. Много ме боли.

Баронът изруга отново. Понесе я нагоре по стълбите, като ги вземаше по две наведнъж, и извика през рамо:

— Фиц, доведи лекаря, по-бързо. Не се мотай, човече.

Фиц се обърна към Шарлот, като в същото време махна на Огъстъс. И заяви с разтревожен тон:

— Обикновено когато негово височество е в Маунтвейл, тук е много спокойно.

Баронесата проследи смръщено с поглед сина си.

— А не би трябвало, Фиц. Човек с неговата репутация и апетити би трябвало да е заобиколен от вълнение и трескава дейност. В противен случай би се получила истинска пародия. Бедната Сузана. Тук вече сме изправени пред реален проблем, но може би нещата не изглеждат чак толкова зле. Помисли си само колко романтично е всичко това. Негово височество изглежда смайващо така, както я носи на ръце, нали? И невероятно мъжествен с разголената си гръд. — Гласът й бе изпълнен с повече от задоволство. В него звучеше гордост. Тук Шарлот се намръщи. — Но тя е вдовицата на брат му. Нищо не може да излезе от това, каквото и да стане.

Икономът въздъхна и повтори и потрети отново нарежданията си на Огъстъс, тъй като последният не можеше да откъсне очи от това необикновено прелестно видение, все още облечено с момчешки дрехи.

Вдигна поглед нагоре към стълбите. Баронът му се бе сторил разстроен. Никога преди това не го бе виждал разстроен. Но неговата майка имаше право. Един мъж не можеше да се ожени за вдовицата на брат си, пък дори тя да носеше неговите риза и жакет.

11

Сузана изохка. Не се чувстваше добре заради болката в главата. Мразеше я, но това не облекчаваше положението й. Знаеше, че плаче, но не можеше да задържи сълзите си.

Роухън изстиска хладната вода от меката ленена кърпа и я сложи на челото й.

— След миг ще се почувстваш по-добре. Съжалявам. Още не мога да ти дам лауданум. Непознатият те е ударил по главата. Не бива да рискуваме. Просто ме слушай, Сузана, и се постарай да се концентрираш върху гласа ми или думите. Дишай съвсем леко, точно така.

Започна да й говори бавно, всякакви глупости, като например спомени за първото си пони Добс, наречено в чест на астронома Джако Добс, на когото се възхищавал като момче.

— …бях на шест години, когато научих Добс да скача. Мислех, че ще скочи до звездите, малка шега, оценена високо от моя учител. Дори баща ми се учудваше колко високо може да скача понито. Когато баща ми го видя за първи път как скача, той не беше сам; имаше среща с една дама от съседно имение. Въпреки това той спря онова, което вършеше в момента и ме потупа по гърба, зарадван от великолепната работа, която бях извършил с Добс. А след това ме изпрати да се връщам. Доколкото си спомням, дамата също аплодира горещо усилията ми. Каза нещо от рода на това, че с практика и късмет един ден бих могъл да стана като баща си. Доколкото си спомням също, той беше чисто гол. Колкото до дамата, тя май се бе прикрила с неговата риза.

Сузана го съзерцава известно време с широко отворени очи, след което се изсмя.

— Това беше добро. Наистина е много смешно, само дето го разказваш така, сякаш е най-обикновена история, която се случва в живота на всяко момче.

— Почти би могла да се случи. Е, добре де, да речем частта, в която бащата се среща с някоя съседка.

Младата жена се изсмя отново. Този звук определено му доставяше удоволствие.

— Не ме карай да се смея. Това ми причинява болка. А сега, сър, човек с вашата репутация… предполагам, че си водил доста дами до същото място, където е бил тогава баща ти. Готова съм да се обзаложа, че е много романтично.

— Много. Разбира се, че си права. Човек с моята репутация би използвал цялата флора и фауна за уговаряне на срещи. Би ли искала да посетиш това местенце с мен, Сузана?

Тя изохка.

Откъде ли се бе появила тази нова глупост, почуди се баронът. Но май не беше глупост. Страшно много му се искаше да я заведе на всяко място, където би пожелала да отиде. И страшно много желаеше нея самата.

— Това бе малка стъпка назад, но иначе се справяш превъзходно. Просто продължавай да дишаш леко.

— Все още си гол.

— Само горните ми части. Вече си виждала голи горни части. Била си омъжена. А, най-после и доктор Фоксдейл. — Ръкува се с новодошлия. — Ударили са лявата страна на лицето й и главата я боли много. Като се изключи това, мисля че всичко друго е наред. Освен, разбира се, драскотините по лицето.

Доктор Фоксдейл се настани до младата вдовица на мистър Джордж. Наблюдава я продължително доста дълго време, като оглеждаше цвета на лицето й, очите, скоростта, с която диша. След това допря леко върховете на пръстите си встрани на главата й и започна бавно да опипва. Сузана затаи дъх.

— Добре я е ударил онзи мръсник — обърна се той през рамо към своя домакин. — А сега, мадам, колко пръста виждате?

— Три.

— Прекрасно. А сега?

Тя брои дългите му тънки пръсти дотогава, докато той не се успокои, че мозъкът й е наред. Този човек имаше най-тъмните очи, които бе виждала.

— Ще се оправите — заяви в заключение лекарят и веднага се обърна към барона. — Има твърда глава. Честно казано, повечето ми пациентки имат твърди глави. Често съм се питал защо е така. А сега ще почистя драскотините по лицето й, макар да не е нещо сериозно. Може да й дадете лауданум, милорд. Нека да проспи останалата част от деня, от това ще има само полза. За натъртените места не мога да направя нищо. — След като привърши се изправи и се усмихна на пациентката си. — Така, положението не е чак толкова зле. Приятен ден, мисис Карингтън.

Нито веднъж не даде да се разбере, че е забелязал разголената гръд на Роухън. Когато го изпращаше, баронът му каза:

— Очаквам да доведат мъжа, който отвлече мисис Карингтън. Прострелях го в ръката. Ударната вълна обаче го блъсна в едно дърво и той изгуби съзнание от удара.

— В такъв случай ще остана, милорд.

Двамата се ръкуваха, очевидно много доволни един от друг. Маунтвейл все още не се бе облякъл. Сузана се съмняваше, че лекарят би казал нещо, дори домакинът му да беше без бричове. Нима можеше да прави каквото си ще, без да се съобразява с другите? Нещо повече, другите очевидно му се възхищаваха безкрайно за това.

Роухън се върна след няколко минути с чаша вода в ръка. Младата жена го наблюдаваше как отмери няколко капки лауданум в течността. Наблюдаваше и играта на мускулите на корема му, когато се наведе да върне шишенцето с болкоуспокояващо върху масата. Никога досега не бе виждала човек, който да изглежда като него. Джордж бе красив наистина, но когато се бе омъжила за него, той спокойно можеше да има по три бройки от която и да било част от тялото си и тя нямаше да знае, че подобно нещо не е нормално. Сега вече знаеше малко повече. Един мъж не би трябвало да е изключително красив, но баронът бе точно такъв. Гърдите му бяха покрити с меки тъмноруси косъмчета, които потъмняваха към корема и изчезваха в панталоните му.

Тя имаше рана в главата, която, макар и твърда по думите на лекаря, все пак бе пострадала. Всичко това бе някакво умопомрачение. Една жена не трябваше да се възхищава така открито от своя девер, каквито и атрибути да имаше той. И тя нямаше да го направи. Е, поне щеше да опита с всички сили.

Сузана въздъхна дълбоко и погледна към краката си, покрити от одеялото. Едновременно й се искаше и не й се искаше баронът да облече риза.

— Ще се почувстваш по-добре само след минути.

Маунтвейл повдигна внимателно главата й и й даде да пие. Почувства топлината му с бузата си.

— Благодаря — промълви тя.

Нямаше да го гледа повече. Съсредоточи се върху херувимите по ъглите на тавана. Усети, как болката започва да се отдръпва бавно и да я оставя на мира. Мислите й се замъглиха още повече, невъзможно бе да ги фокусира. Чу някакъв женски глас, който приличаше подозрително много на нейния собствен, да произнася нежно:

— Много си красив гол. Никога не съм предполагала, че един мъж може да изглежда така. Това ме кара да се чувствам странно, макар да не ми е особено добре.