Звездна светлина засрамена отвърна погледа си.

— Родителите ми ме прогониха, за да не разбере никой, че не съм сама — проплака тя. — Те не ме считат повече за своя дъщеря.

Дамита бе поразена от сериозността на Звездна светлина. Звучеше много убедително, когато говореше за чувствата си към Тимоти, и Дамита я съжали за това, че семейството й я е отритнало. Никой нищо не можеше да направи, за да промени решението им.

Що се отнасяше до Тимоти, Дамита бе убедена в искреността на чувствата му. Откакто Звездна светлина изчезна, той се скиташе, апатичен към всичко наоколо. Едва напоследък, след отпразнуването на шестнадесетия му рожден ден, Железния облак успя да го извади от бърлогата му и да го ангажира с някаква работа.

— Нещата ще се уредят — успокои я Дамита, протегна ръка и я прихвана. — Ще видиш, че всичко ще се нареди добре.

Когато наближиха селото, Звездна светлина бе изнемощяла до припадък. Дамита й помогна да се примъкне до вигвама на Тимоти, положи я да легне върху постелята му и сложи бебето в ръцете й. Свали Сузана от люлката и я остави върху няколко натрупани кожи, далеч от огъня.

— Оставила съм гювеч да ври у дома — каза тя и отмести косата, паднала върху лицето на Звездна светлина. — Ще отида да го донеса. Имаш нужда от силна храна, ако искаш да кърмиш сина си.

Звездна светлина й се усмихна с благодарност, после грабна ръката й и я покри с целувки.

— Ще пазя детето ти, докато се върнеш — прошепна тя. — Благодаря ти за всичко! — сълзи се стичаха по страните й. — Но какво ще каже Петнистия орел? Какво ще си помисли? Какво ще направи?

Внезапна светлина проблесна в отвора на вигвама и Дамита разбра, че някой отмества тежката меча кожа от вратата. Една сянка, изпълнила входа, накара Звездна светлина да пребледнее. Дамита се извърна и видя брат си да стои като ударен от гръм.

— Не знаех, че си се върнал от лов — каза Дамита и се спусна към него. Хвана ръката му и го въведе вътре. — Имам изненада за теб.

Тимоти срещна погледа на Звездна светлина. Размениха си безмълвни думи, после Тимоти премести погледа си върху детето.

— Наше е — каза Звездна светлина и тихо заплака. Тимоти приклекна и погали малкото личице. — Това е нашият син. Харесва ли ти?

— Наш… син? — изхлипа Тимоти. — Затова ли изчезна? Защото беше бременна?

— Да, не исках да ти създавам ядове с това — отвърна Звездна светлина.

— Намерих я в гората да ражда — намеси се Дамита. — Помогнах й колкото можах, после я доведох тук, където й е мястото — тя сложи ръка върху рамото на Тимоти. — Сега вие сте едно семейство.

Тимоти поседя безмълвен, после се наведе и прегърна Звездна светлина, обсипвайки лицето и с множество горещи целувки.

Дамита взе Сузана и тихичко излезе от вигвама. Спря се отвън и дълбоко пое дъх. Отправи поглед към небето и горещо благодари на Бога за изпратената милост. Денят бе дълъг, изпълнен с емоции. Тя въздъхна и отправи още една молитва към небето.

Пое бавно по пътя към своя вигвам. Нощта бе топла като дъх на живо същество. Дамита видя Железния облак да идва от ограждението за животни с няколко заека, преметнати през рамото му. Затича към него. Тя изравни крачките си с неговите и двамата заедно влязоха в жилището си.

— Виждам, че си имал успешен ден, скъпи — подкачи го шеговито младата жена. — Аз също.

— Нима? — въпросително я погледна индианецът.

— Моите докторски способности ми свършиха добра работа днес — похвали се тя. — В един ден бабувах на две родилки.

Тя подробно разказа всичко на Железния облак. Неговата реакция бе същата като нейната — поколеба се отначало да приеме новото положение на Тимоти, после се зарадва, че това може да увеличи храбростта на младежа и да го направи още по-безстрашен боец.

— Искам да видя детето — каза Железния облак и тръгна да върви, но Дамита го възпря.

— Аз не бих отишла точно сега, скъпи. — тихо каза младата жена. — Петнистия орел току-що е разбрал, че има син и че Звездна светлина се е завърнала, дълбоко влюбена в него. Трябва им време да си поговорят и да останат насаме с рожбата си.

— Добре тогава, ще отида по-късно — каза Железния облак и свали дивеча от рамото си. Изми внимателно ръцете си в легена, който винаги го очакваше, когато се връщаше от лов, и който Дамита слагаше пред вигвама.

Погледна я жадно.

— Цял ден съм си мислил само за теб — прошепна й той.

Изтри ръцете си с кърпа, после ги протегна към любимата си съпруга.

— Моя красива Бяла върба. Колко съм щастлив, че те срещнах. Ти удовлетвори всяко мое желание и нужда в тоя живот.

Целуна я нежно по устните.

— Желая те сега — прошепна той задъхано. — Ловът ме превъзбуди. Нека не изпускаме чувствата, които изпълват душата ми. Да ги използваме, докато се любим!

Кожата й настръхна при мисълта, която събуди у нея неговото предложение. Беше чудесно да споделят тези моменти сега, когато вече бе родила детето. Гордееше се да му покаже стройното си тяло.

— Това звучи чудесно — засмя се младата жена.

Той взе Сузана от ръцете й и я целуна по вратлето.

— Липсвах ли на моята сладка Сузана? — изтананика той, внесе я във вигвама и внимателно я постави в люлката й.

Тя му се усмихна и весело загука.

— Липсваше и на двете си жени днес — каза Дамита.

Железния облак се изненада от това, колко бързо жена му свали дрехата си. Тя бе застанала пред него с блестящата си кожа, русата й коса беше разпиляна по раменете и по красивия й гръб.

Погледът му изгори кожата й. С преливащо от радост сърце той съзерцаваше стройното й тяло, белите й дълги бедра и добре заоблените й гърди.

Дамита му се усмихна изкусително и посегна към панталона му.

— Обичам те — прошепна тя и погали с ръка възбудената му плът. — Миришеш толкова хубаво. На бор и на вятър — тя разтвори устни и прокара езика си по гърлото му.

— И ти ухаеш прекрасно, скъпа — отвърна й той.

Без да може да удържи страстната енергия, която се надигаше в него, Железния облак прегърна Дамита и я положи върху постелята им. Тялото й тръпнеше в обятията му. Стройното му тяло ритмично се движеше, жената следваше неговото движение, а еуфорията разцъфваше в нея. Пулсът й лудо биеше; той пое гръдта й в ръце и нежно притисна устни до нея. Младата жена извика от удоволствие. Железния облак не можеше повече да задържи огъня на страстта си. С един последен тласък проникна дълбоко в нея и достигна кулминацията си. Дамита плътно допря бедра в него и го последва във върховния миг на удоволствие.

После дълго лежаха, преплели ръцете си.

— Физически усещам колко си щастлива — каза Железния облак и я целуна по носа. — Аз съм също безмерно щастлив, Бяла върба.

— Любовта ни е силна и ще устои на всички трудности — каза Дамита, галейки с пръсти лицето му. — Радваш ли се, че се върна в Небраска? Доволен ли си, че живееш в резерват?

— Нито един вожд не би желал да види племето си да живее в резерват — глухо пророни Железния облак. — И ако не беше Брайън и фактът, че дължа всичко на народа на омаха и че Свещеният стълб е вече при него, и досега бих си стоял в Илинойс — той погали тялото й, сякаш я докосваше за първи път. — Където си ти, моя Бяла върба, там е и моето щастие. Щом си в Небраска, аз съм щастлив. Когато беше в Илинойс — с мен бе и щастието. Скъпа, ти си моето пълно щастие!

— Всичко изглежда чудесно, но има толкова много неща, които ме натъжават — каза Дамита, плътно сгушила се в него. — Какво стана със Стройния лос? Избяга в планините. Засмяното момиче нито го е виждала, нито е чувала нещо за него. А какво ще стане с Петнистия орел? Той и Стройния лос бяха най-добрите приятели. А сега жената, която стана причина за това да се разделят, се върна с дете — детето на Петнистия орел. Стройния лос вече никога няма да бъде приятел на Петнистия орел. Той завинаги ще остане враг на моя брат!

— Тези проблеми не са твои — тихо произнесе Железния облак и повдигна брадичката на Дамита, заставяйки я да го погледне в очите. — Остави тези двама млади сами да се оправят помежду си. Може би в бъдеще те ще се срещнат и ще уредят отношенията си. Колкото до жената, тя сега има по-силна връзка с твоя брат, отколкото е могла да има със Стройния лос. Тя има дете от него. Това не бива никога да се забравя, Бяла върба. Това дете сега е много по-важно от приятелството между двама младежи, които са се разделили.

Той още по-упорито се вгледа в очите на жена си.

— Що се отнася до детето, ако е необходима намеса, ще се намесим, защото този млад боец, който се роди на Петнистия орел, е бъдещият вожд на нашите хора — каза той. — След баща си той ще бъде следващият вожд!

Дамита отмести поглед от люлката:

— Нали не ме мразиш за това, че не ти родих син? — продума тя, а после бавно вдигна очи към него. — Ти наистина прие Тимоти като свой син. Това ти е достатъчно, нали?

— Ти го нарече Тимоти, а не Петнист орел — обади се Железния облак.

— Скъпи, за мен той цял живот беше Тимоти, не мога да забравя името, което родителите ни му дадоха — оправда се Дамита и го погали по бузата. — Но ще внимавам и няма да забравям колко важно е пред другите да го наричам с името, дадено му от омахите.

— Добре — кимна утвърдително Железния облак и обхвана лицето й с ръце. — Да, Тимоти стана мой син изцяло. И как бих могъл да те мразя за нещо? Та ти си всичко хубаво на тази земя за мен!

Чудно спокойствие се разля в душата на Дамита, когато Железния облак нежно я целуна. Той бе обещанието на боговете за всички нейни бъдни дни! В яростните мъгли на времето тяхната любов устоя! И тъй щеше да бъде, докато свят светува!