Той бе едва петнадесетгодишен — за Дамита почти дете!

Младата жена нежно погали Железния облак по бузата и потърси погледа му:

— Скъпи, кога за първи път изпита полово влечение? — тихо пошепна тя, страхувайки се да не би Тимоти вече да се е разбудил. — На каква възраст започна да заглеждаш жените и пожела да ги опознаеш по-отблизо?

Железния облак разтегли устни в лека усмивка:

— Какво значение има това? — каза той и обхвана наедрялата й гръд през ризата. — Ти си моя жена. Защо да поглеждам назад при такава съпруга като теб, която ми топли леглото?

— Железен облак, нямам предвид тебе лично — отвърна Дамита с тежка въздишка. — Питах заради Тимоти! Дали е достигнал възрастта да проявява интерес към жените? Или към момичетата, които се държат като жени? Достатъчно ли е голям, за да ги пожелае?

— Тимоти? — леко прошепна Железния облак. — Той не е вече Тимоти. Той е Петнист орел. Наричай го така.

— Както и да е — отвърна Дамита и седна в постелята. — Дали е Тимоти или Петнист орел, той е едно и също лице.

Тя решително изгледа Железния облак, когато мъжът се надигна и седна до нея.

— Трябва да знам тези неща, Железен облак. Ти видя как Звездна светлина цяла вечер се опитваше да флиртува с… Петнистия орел. Беше направо възмутително!

Железния облак сподави усмивката си. Неговата Дамита! Стана му забавно, но се наведе над огъня.

— Държанието на Звездна светлина е нормално за възрастта й — тихо каза той. — Както ти казах снощи, тя е на възраст за женене, флиртува, за да привлече вниманието на всички бойци, не само на Петнистия орел. Тя си търси съпруг. Може би е малко по-неспокойна за възрастта си — обърна се и отправи чаровна усмивка към Дамита. — Тя също е и по-красива от останалите.

Пристъп на ревност обхвана сърцето на Дамита. Погледна се и видя колко неестествено е наедряла. Без огледало можеше да види колко е подпухнало лицето й, очите й изглеждаха почти затворени. Всичко беше заради водата, която организмът й задържаше сега.

— Грозна съм в твоите очи, нали? — изплю набързо камъчето Дамита и сложи ръце на кръста си. — Толкова грозна, че осемнадесетгодишните момиченца ти се виждат красавици? Тя си търси съпруг? Защо не се хвърлиш в краката й като другите бойци и не си вземеш втора жена?

Очите на Железния облак се разшириха от почуда и той зяпна изненадано. Никога не бе очаквал подобна тирада от иначе тихата си и любезна жена. Мъжът хвърли дърва в огъня и се обърна към Дамита. Хвана я за раменете и я накара да легне, изтегна се до нея и нежно започна да я целува:

— Моята красива, бременна жена е ревнива? — мърмореше той и покриваше с целувки врата й.

Когато младата жена издаде стон на задоволство, той бързо погледна към завесата с надеждата, че Петнистия орел не се е събудил. На младия боец явно много неща му се струпаха предната вечер. Вождът на омахите бе видял Петнистия орел и Звездна светлина да се измъкват заедно в гората. Там бяха останали до късно през нощта.

Но индианецът не сподели това с Бялата върба. Не искаше излишно да я тревожи. Беше време Петнистия орел да изучи всички пътеки на мъжеството! Дори и чудото да бъдеш с жена!

Железния облак също си мислеше, че момчето не бива да научава тези неща във вигвама на сестра си и мъжът, който го бе осиновил.

— Толкова ми липсва близостта ти — прошепна Дамита, поглаждайки с ръка голата гръд на Железния облак. — Мина цяла вечност, Железен облак. А има толкова време, преди да се роди детето. Не знам дали бих могла да чакам толкова дълго. Имам нужда от теб сега.

— Както и аз, красива моя женичке — прошепна в ухото й Железния облак. — Времето бързо ще мине. Ще видиш. Искаш ли да те покрия с одеяло и да те разтрия. Това би ли те удовлетворило?

Дамита погледна одеялото, после Железния облак и рече:

— Може би по-късно.

После погали с ръка голото му тяло. Чу го да стене от удоволствие, но усети раздвижване зад завесата и бързо отдръпна ръката си, а Железния облак набързо нахлузи панталона си. Лицето му беше почервеняло от неудовлетворени желания.

— Имам много неща да върша — каза той глухо, — но първо ще събудя Петнистия орел. Заради него ще се бъхтя тази сутрин.

Дамита се облегна на лакът.

— Какво има? — промърмори тя. — Какво си си наумил да правиш?

— Скоро ще дойде детето — рече съпругът й. — Време е Тимоти да заживее сам, в свое жилище — той коленичи до Дамита и хвана брадичката й. — А би било добре и за нас да си бъдем сами, нали?

Дамита се засмя, изчервявайки се, после кимна с глава.

— Това би било чудесно — доволно отвърна тя. Но скоро усмивката й угасна и тя странно се вторачи в Железния облак. — Но това би означавало брат ми да остане сам, а той точно сега няма нужда от самота. Съвсем сигурно е, че за жени му е твърде рано още. Момчето не бива да прави това, нали Железен облак?

Индианецът не отговори, само я изгледа по-продължително, сетне повдигна завесата и побутна Тимоти по рамото:

— Ставай, млади боецо, днес ще ти построим вигвам.

Тимоти се сепна изведнъж; рисът се запротяга до него.

В този миг думите на вожда достигнаха до съзнанието му и той седна изненадан в постелята:

— Вигвам? — продума той, сякаш не вярваше на ушите си. — Само за мен, и аз ще живея сам в него?

— Скоро бебето ще заеме мястото, където ти сега спиш — кротко му обясни Железния облак.

Лицето на Тимоти почервеня. Той грабна панталона си и бързо го надяна. Прекара пръсти през косата си, която сега се спускаше чак до раменете му, и постави препаската на челото си.

Като нахлузи мокасините си, той се зарея в спомени от отминалата нощ. Чувстваше се виновен, че остана насаме със Звездна светлина, защото знаеше за чувствата на Стройния лос към нея. Звездна светлина свали роклята си и му позволи да я погали навсякъде. От този момент връщане назад нямаше. Той й позволи да свали панталона му, а пъргавите й пръсти зашариха по тялото му.

Дори и сега, като си спомнеше за удоволствието, което беше предизвикала у него, коленете му отмаляваха. Никога не бе жадувал за някого повече, отколкото за нея в този момент. Едва щеше да дочака отново да се видят.

Момчето въпросително погледна Железния облак.

— Мога ли да поканя някого в колибата си? — попита той, а възбудата му достигна връх при мисълта, че може цяла нощ да спи със Звездна светлина, което практически означаваше, че въобще няма да спи. Щеше да прекара нощта, галейки я, както и тя него.

— Няма да има ограничения — каза Железния облак. — Ти вече си самостоятелен мъж. Трябва да правиш това, което сърцето ти повелява, но никога да не забравяш приятелите и семейството си, когато вземаш решения.

Тимоти едва преглътна, като почувства отново вината си пред Стройния лос. Спомни си какво означаваха за него техните клетви за вярност до вчера вечерта.

Той не каза нищо на Железния облак, уплашен, че каквото и да каже, някой ден то ще се обърне в лъжа, а твърде много беше получил от Железния облак, за да му даде повод за разочарование. Ще трябва да каже на Звездна светлина да дойде, след като се стъмни и всички заспят. Ще си имат свое собствено земно кътче от рая.

Железния облак замечтано погледна Тимоти, после се обърна към Дамита, за да я целуне за довиждане, но се спря и нададе ухо навън, откъдето долитаха далечни звуци от множество конски копита, приближаващи към селището.

Размениха тревожни погледи с младата жена, после той се подаде навън и видя Брайън начело на процесия от бойци омахи, но не от тяхното село, макар че измежду конниците имаше много познати лица.

Наметната с меча кожа, Дамита също излезе навън и загърна с една дреха широките рамене на мъжа си. Брайън и индианците наскачаха от конете и тръгнаха към селището.

Железния облак се отдалечи от Дамита и посрещна групата насред път.

Брайън и Железния облак се прегърнаха сърдечно, после лейтенантът направи жест към индианците, които стояха мирно до него.

— Помислих си, че няма да имаш нищо против да доведа Изгряващото слънце и неговите бойци в селото ти — каза белият мъж. — Вождът на тези бойци има да ти каже нещо — той хвърли поглед към Изгряващото Слънце, после погледна и Железния облак: — Ще го оставя сам да ти съобщи важната новина.

Брайън го подкани с ръка и индианецът пристъпи напред; изправи се съвсем близо до Железния облак.

— Синия вятър сега е с дедите ни — тържествено съобщи Изгряващото слънце. — Но преди да умре, той ми каза всичко за Свещения стълб, откраднат от Черния койот, и че ти си го върнал на истинското му място в Палатката на войната. Синия вятър издаде заповед, преди да умре, тъй като ти си му бил верен, ти да назовеш новия Пазач. Той също така каза, че си достоен вожд и имаш право да държиш Свещения стълб в селището си — след това Изгряващото слънце се обърна и махна с ръка към един от конете, на който беше прикрепено нещо дълго като дръжка на знаме. — Желанието на Синия вятър е изпълнено. Стълбът ти е предаден. Ти имаш грижата да го пазиш. Пада ти се честта да издигнеш Палатка на войната и да посочиш новия Пазач.

Железния облак бе онемял от изненада. Никога преди това не му се беше случвало да си загуби речта. Но това! Това беше толкова невероятно, че вождът на омахите се почувства недостоен за тази чест.

Наблюдаваше, докато отвързваха товара от коня и го сложиха настрана. Понечи да благодари на Изгряващото слънце, но сериозният боец вече беше на коня си и всички се насочиха натам, откъдето бяха дошли.

Скоро Брайън и Железния облак останаха сами, но Дамита същото стоеше до Железния облак и гледаше новата придобивка.

— Какво е това? — попита младата жена. — Какво искаха? Защо си тръгнаха?

— Току-що моят народ ми засвидетелства най-голямата чест — глухо каза Железния облак и протегна ръка към Свещения стълб. — А аз не знам какво да кажа, още по-малко какво да направя.

Ще го пазиш в твоето село, разбира се — каза Брайън и обгърна с ръка раменете на Железния облак. — Ще назначиш Пазач. И аз скоро, надявам се, ще разбера какво е значението на Свещения стълб за твоите хора.