Дамита погледна Тимоти и Стройния лос, забеляза изписаното по лицата им разочарование и си даде сметка, че те току-що научиха първия си урок за жените, а именно колко коварни биха могли да бъдат те!

Усмихна се, като се сети, че този първи урок им идва толкова рано в живота. Те бяха на възраст, когато желанията лесно се отклоняват от една посока в друга.

И още един урок — как момент на веселие при омахите може да се превърне бързо в нещо много сериозно. Всички насядаха в кръг около пламтящия огън.

Бойците си предаваха от ръка на ръка лула с дълъг мундщук, а издигащия се нагоре пушек предаваше молбата на всеки един от тях, който на глас изричаше молитвата си към невидимия Уакода. С този ритуал се откриваха всички церемонии, а и тази сега, посветена на Тимоти, започна така. Един от бойците отиде при младежа, хвана го за ръка и го накара да седне самичък, по-близо до огъня. Друг донесе костенурката в торба. Трети боец подаде на Тимоти голям камък, върху който да сложи торбата си. Четвърти остави нож в скута му.

Тимоти стоеше тихо и скромно, когато племето запя песен, която се пееше по време на пост. Тези, които бяха по-нетърпеливи, хвърляха дрехите си на земята и пристъпваха с танцова стъпка напред. Представяха някаква пантомима, в която показваха преживяванията на боеца по време на война и как е спечелил общественото си признание. Един от танцьорите изпълняваше ролята на кандидата за титлата боец.

Той танцуваше много леко и красиво. Използваше няколко танцови стъпки. В такт с барабана и с гласовете на певците той потупваше с крак по земята. Издигаше крака си високо под остър ъгъл; навеждаше се и изправяше тялото си с резки, внезапни движения, които имитираха зареждането на лъка със стрела.

В цялата тази драматизация всяко движение на крак, ръка или глава беше напълно подчинено на представяното действие. Барабанът биеше в такт с пулса на зрителите, а ушите на всеки от тях следяха мелодията на тази странна драма.

После всичко утихна и цялото племе насочи вниманието си към Тимоти.

Железния облак отхвърли наметалото си и приклекна срещу него. Той окуражаващо потупа голото рамо на момчето и му се усмихна.

— Време е да предприемеш тази последна стъпка, за да спечелиш не само титлата „боец“, но и да вземеш име на омаха — каза той. — Синко, аз съм ти избрал име. Извади сърцето на костенурката и го изяж, за да стане и твоето сърце по-силно! С този акт ти ще се покажеш достоен за новото си име и за титлата „боец“!

Очите на Тимоти светнаха.

— Ще имам мое собствено индианско име, както всички останали? — попита той, а гласът му се извисяваше с всяка произнесена дума и ставаше все по-тънък. Толкова му се искаше да се хвърли на врата на Железния облак и да го прегърне, но вече бе започнал да се учи на изкуството да се въздържа и потисна този изблик на чувства в себе си. — Това е чудесно, Железен облак. Чудесно!

— Името, което съм ти избрал, е Петнист орел — каза Железния облак и повиши глас така, че да могат и другите да го чуят, а не само Тимоти. Всички бяха вперили очи и наострили уши към техния вожд и осиновения му син. — Това име е взето от петната на твоя рис и от орела заради неговата мощ над цялото човечество! Петнист орел, време е да убиеш костенурката и да глътнеш сърцето й!

— Името показва сила и смелост — тържествено произнесе Тимоти, вперил предано очи в Железния облак. Сърцето му лудо биеше. Коленете му трепереха от вълнение. Вече не изпитваше страх да убие костенурката. Той знаеше, че днес всеки един боец от племето очаква това от него. Не биваше да гледа на тази постъпка с уплаха и срам. Трябваше да подходи с чест и достойнство! С благоговение!

— Благодаря ти за името, Железен облак! Няма никога да ти дам повод да съжаляваш за него.

Железния облак се отдръпна от момчето и свали торбата от камъка, развърза вървите й, за да може костенурката да изпълзи от своя затвор. Тя не направи опит да избяга и Железния облак леко изтърси торбата. Костенурката тупна тежко по гръб на земята.

Щастлив, че тя не си подаде главата и не го изгледа с дръпнатите си очи, Тимоти грабна ножа и започна ужасяващия ритуал.

Дамита отвърна погледа си настрана, като видя как Тимоти заби ножа си в тялото на костенурката. Тя не вдигна очи и когато възбудената тълпа наоколо зашумя, което показваше, че брат й е към края на ритуала.

Когато обърна главата си, сърцето й замря. Тя видя, че костенурката не се предаваше; макар и с отрязана глава, продължаваше да мърда.

Беше чула Железния облак да предупреждава Тимоти, че понякога дори отрязаната глава на животното може да хапе.

Накрая костенурката престана да мърда, а Тимоти държеше сърцето й в ръка. Беше плоско, дълго около един инч.

Момчето го съзерцаваше с мисълта, че да го глътне е по-неприятно, отколкото да яде сурови миди, което често беше правил в Бостън. Стисна го между пръстите си, издигна го високо и го пусна в устата си. Без да разбере какъв е вкусът му, той го остави да се хлъзне надолу по гърлото му. Сега, вече извършил това геройство, почувства сърцето си по-силно!

Мощните удари на барабана и силни възклицания разцепиха нощното небе. Железния облак качи Тимоти на раменете си и тръгна да обикаля плътния кръг на племето, усмихвайки се на всеки един поотделно.

— Петнист орел! — в един глас скандираха младите бойци. — Петнист орел!

Зачервен, с разтуптяно сърце, Тимоти се заоглежда наоколо, очите му срещнаха погледа на Дамита. Можа да прочете по движението на устните й, че казва:

— Петнист орел, гордея се с теб!

Момчето й кимна.

После потърси с очи Стройния лос, изненадан от неприкритата завист в очите на приятеля си. Спомни си, че Стройния лос вчера показа същите чувства. Опита се да го разбере, но не можа. Тимоти нямаше вина за това, че Стройния лос все още не бе приет за боец в очите на омахите! Момчето не бе виновно и за това, че Железния облак имаше по-специално отношение към него. Нещо повече — Тимоти нямаше никаква заслуга за това, че се намира в това село!

Но все пак е тук, помисли си Тимоти, а Железния облак му е баща и няма да позволи дребнавата завист на Стройния лос да помрачи празника му.

Когато Бейби докуцука до кръга на омахите, Тимоти отхвърли мислите за Стройния лос и помоли Железния облак да го свали на земята. Затича се и прегърна Бейби, понечи да я вдигне, но после бързо я остави на земята. Теглото на риса беше такова, че дори вождът на индианците не можеше дълго да го държи на ръце.

Приклекна до котката.

— Повече няма да чуеш да ме наричат Тимоти — пошепна в ухото й. — Името ми вече е Петнист орел. — Напрегнато изгледа любимката си. — Мисля, че е време да сменим и твоето име, нали? — каза високо той. — Да го сменим с нещо по-зряло, като… като…

Един приятен глас се обади зад него и го прекъсна:

— Защо не я наречеш Трите лапи? — каза Звездна светлина, като приклекна до Бейби и погали настръхналата й козина. — Не е красиво име, но много й подхожда. Затова и на хората, и на нещата дават имена, които да отговарят на характера им.

Лицето на Тимоти пламна, изчерви се и той неочаквано се обърка от присъствието на това момиче, което приличаше повече на жена с острите си гърди, щръкнали под роклята от еленова кожа. От аромата, който тя излъчваше, момчето разбра, че през деня е събирала семена от кандилки, счукала ги е с вода и се е напръскала цялата, защото нищо не ухаеше така приятно, както тялото на Звездна светлина.

Само тя го накара да забрави в момента, че е силен боец, защото сърцето му заби лудо от нейното присъствие. Беше сигурен, че ако някой в момента му подаде лък и стрела, не би могъл да стреля с тях.

Щеше да стане за смях на всички заради една жена!

Отвърна очите си от нея.

— Върви си! — промърмори момчето. — Няма нужда момичета да ми казват какво да правя! Върви си!

Звездна светлина погали с ръка бузата му.

— Ще те целуна, ако кръстиш котето си, както ти предложих — прошепна тя, като хитро се заозърта да разбере дали някой не я е чул.

После доближи лицето си до лицето на Тимоти и задъхано промълви:

— Ела на среща в гората след малко — и усмихнато добави: — Ще ти покажа какво значи да те докосне и целуне момиче — тя още по-плътно се доближи до момчето. — Можеш да ме докоснеш, ако искаш и ти.

Шокиран от думите й, но още по-притеснен от ефекта им върху тялото си, Тимоти тромаво се надигна, изправи се на крака, обърна й гръб и бързо се отдалечи.

Когато почувства върху себе си нечии други очи, а не тези на изкусителката си, той направо изстина, още повече, че прочете мрачния гняв в настойчивия поглед на Стройния лос.

Тимоти неловко се усмихна на приятеля си, напълно пренебрегвайки Звездна светлина. С гръб към нея, побутна риса да си вървят. Той се изненада, като чу собствения си глас да нарича животното „Три лапи“, а веднага след това долови лукавия смях на момичето. Разбра, че се е набъркал в нещо, което може да свърши с катастрофа.

ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Утрото настъпи мразовито и посивяло от скреж. Жаравата на огъня блещукаше на утринната светлина. Студът събуди Дамита. Тя потрепери и се сгуши по-близо до Железния облак. Засмя се тихичко, като не можа да се възползва от топлината на неговото тяло — големият корем й пречеше.

Железния облак се обърна и я изгледа, отмахна една къдрица от лицето й и положи ръка върху издатината на корема й.

— Как са жената и децата ми тази сутрин? — попита той, целувайки я по носа. — Надявам се, че снощният ритуал не те е изморил.

Индианецът се загледа в преградната завеса:

— Петнистия орел се прибра много късно. Не го разпитвах къде е бил. Тази вечер бе негова и аз му разреших да прави каквото пожелае.

— Видях го да влиза на пръсти, почти безшумно — каза Дамита и се намръщи, като си спомни, че Звездна светлина цялата вечер се навърташе около брат й. Никак не й се щеше да вярва, че Тимоти може да е закъснял снощи с нея.