— Ние сме верни приятели — кимна Стройния лос. — Преди да умре, баща ми ме научи, че да си лицемерен приятел, било в любов или война, значи да си човек без чест и всички трябва да те низвергнат — той хитро се усмихна. — Приятелите действат и като посредници, когато любовта се пробуди в сърцето на някой от тях. Приятелят осигурява срещата на своя най-добър приятел с избраницата му.

Тимоти преплете крака и, зяпнал от учудване, загледа Стройния лос.

— Искаш да кажеш, че имаш чувства към определено момиче? — попита той разсеяно. — Кое? По време на игри или празненства не съм забелязал да отличаваш някое от тях.

— Има една, която кара сърцето ми да трепери като лък след излитането на стрелата — сподели Стройния лос. — Ти си я виждал, Тимоти. Много пъти, докато боледувах, тя ми носеше подаръци — момчето се загледа в огърлицата си от мечи нокти, в които се отразяваха лъчите на изгряващото слънце. — Този е най-ценният ми подарък.

— Мислех, че сам си я направил, за да не скучаеш през тези два месеца — каза Тимоти и критично огледа огърлицата. После вдигна въпросително очи към Стройния лос. — Приятелите споделят помежду си. Ти не си ми доверявал, че има момиче, което стопля сърцето ти!

Лицето на Стройния лос почервеня.

— Не ми беше удобно — смотолеви той. — Тя ми е първото момиче, Тимоти. Досега никое друго момиче не ме е вълнувало!

— И затова трябва да изневериш на приятеля си! — скастри го Тимоти, но видя, че не беше прав и се усмихна малко насила. — Прощавам ти. А довечера ще ми дадеш ли да й отнеса някаква вест от теб? Това ще ме направи съучастник. Може ли? Мога ли да й кажа, че имаш по-специални чувства към нея?

Стройния лос дълбоко се замисли, после енергично закима с глава.

— Да, можеш да й кажеш това — каза той и лицето му се озари от сияйна усмивка. — Може да й кажеш да седне при нас.

— С удоволствие ще го направя заради теб — каза Тимоти. После очите му станаха сериозни. — Коя е тя, Строен лос? Кажи ми как се казва?

— Казва се Звездна светлина — замечтано отвърна Стройния лос. — Нали името й е много красиво? Също като нея самата, Тимоти. Един ден, и то много скоро, се надявам да я целуна!

Тимоти зяпна изненадан.

— Би целунал момиче? — каза той, възмутен от мисълта за подобно действие. — По-скоро бих целунал змия!

Стройния лос се засмя от сърце. Те продължиха пътя си, загледани в земята, за да намерят костенурка.

Тимоти внезапно наруши тишината.

— Късно нощем, когато се предполага, че отдавна съм заспал, чувам сестра ми и Железния облак да си говорят колко много майка ти обичала Брайън Дейвис — каза той и предпазливо изгледа приятеля си. — Говорят си, че майка ти не можела да го обича заради чувствата ти към този човек. Това истина ли е, Строен лос? Вярно ли е, че си забранил на майка си да се омъжи за него?

Стройния лос смръщи вежди:

— Нищо не съм забранявал на майка си — измърмори недоволно той. — Казах й, че е твърде рано друг мъж да заеме мястото на баща ми — той помълча, после тихо просъска: — А и този избраник на нейното сърце е бял мъж!

Тимоти пребледня и недоверчиво изгледа Стройния лос:

— Трябва да ти напомня, че и моята кожа е бяла.

Стройния лос стреснато погледна Тимоти:

— Не исках да кажа…

Но Тимоти го прекъсна:

— Знам. Но трябва да си помислиш, нали? Не бива да сравняваш всички бели мъже с онзи, който е убил твоя баща.

— Да, сигурно е така — съгласи се Стройния лос.

— Няма ли да е по-добре да имаш втори баща, отколкото да нямаш баща изобщо? — попита момчето и си спомни за вярното си приятелство с Железния облак. Беше му приятно да гледа на него като на свой осиновител. На земята едва ли има други двама мъже, толкова близки помежду си!

— Никой не може да заеме мястото на баща ми — тъжно каза Стройния лос. — Вече знам всичко, за да стана велик боец. Вече съм добър ловец. Баща ми ме е научил, че по време на лов ловецът се ръководи от навиците на животните, които преследва. Научил ме е, че елените се навъртат покрай блатата или в ниското, между високите планини и извори, или покрай езерото. Научил ме е как едрият дивеч непрекъснато се движи в кръг, с изключение на кошутите пролетно време. Тогава много лесно можеш да ги настигнеш с малките им.

— И аз вече знам тези неща, а съм съвсем отскоро между омахите — важно каза Тимоти. — А нямаше да ги знам, ако не беше Железния облак, когото с радост приемам за свой осиновител, тъй като истинският ми баща е… мъртъв.

— Това е различно — възрази му Стройния лос. — Всеки би приел Железния облак за баща.

Тимоти зяпна, усещайки завист в думите на приятеля си. За пръв път той срещна завистта така близо и открито. Може би момчето се е надявало майка му да се залюби с Железния облак — нещо, което нямаше да стане вече.

Вниманието им внезапно бе привлечено от главата на костенурка, която се подаваше от водата. Спряха се и я загледаха. Явно бягаше от някаква преследваща я опасност и търсеше убежище в ниската трева на брега.

— Много е голяма — каза Тимоти; сърцето му силно заби. Той въпросително погледна Стройния лос: — Мислиш ли, че е достатъчно голяма, Строен лос? Става ли? Дали ще я одобрят?

Стройния лос коленичи и прегради пътя й с пръчка. Костенурката моментално скри глава в черупката си, а след малко прибра и краката си в своята подвижна къщичка.

— Бих казал, че тази костенурка е добра за церемонията — каза Стройния лос, като леко потупа корубата й, за да я накара да подаде отново глава. — Ще я вземем! Отвори торбата си. Аз ще я пусна вътре.

— Аз ли трябва да извадя сърцето й? — запелтечи Тимоти. Не искаше да изглежда в очите на приятеля си като плахо момиче. Искаше да си даде вид, че каквото и да стане в този велик момент на вечерния ритуал, той няма да чувства неудобство или страх.

— Изваждането на сърцето трябва да стане пред всички — доверчиво каза Стройния лос и бързо скочи, като забеляза, че костенурката подаде глава и тръгна в друга посока. — Хвани я! Не я изпускай! — извика той. — Скрие ли се веднъж във високата трева, трудно ще я намерим.

Сърцето на Тимоти биеше лудо в гърдите, сякаш удряха множество барабани. Като си мислеше за ужасния ритуал, той тръгна към костенурката. Сграбчи я за корубата и я напъха в торбата си, стегна и завърза вървите.

— Е — въздъхна той и отри една едра капка пот от веждата си. — Свърши се! Да се връщаме у дома. Искам да я покажа на Железния облак — погледна тревожно Стройния лос. — Не знам дали да я покажа на Дамита. Тя няма да одобри. Съмнявам се дали изобщо ще присъства довечера на ритуала. Сестра ми обича всички животни и няма да й е приятно да гледа как брат й убива костенурка, а после изяжда сърцето й.

— Тя ще присъства, защото и двамата вече сте част от омахите и вярвате в нашите обичаи гордо заяви Стройния лос. — Да, сестра ти ще присъства!

Тимоти усети тежестта в торбата си и се загледа в движенията на костенурката, която се опитваше да избяга от своя затвор. Като преглъщаше развълнувано, момчето си мислеше как ще се представи на ритуала тази вечер. Изведнъж цялата му смелост го напусна и му се прииска тази история със сърцето на костенурката да се окаже „бабини деветини“, един мит, за който се говори, но в действителност никога не се извършва.

Луната бе хвърлила сребърната си пътека над реката. Огромен лагерен огън бе напален и хвърляше искри в тъмнината. Те падаха над танцуващите около огъня хора. Веселието тъкмо се приближаваше към своя връх. Месото приятно цвърчеше на огъня и изпълваше въздуха с невероятния си аромат.

Дамита бе седнала до Железния облак, плътно загърната в шала си. Косата й бе сресана на две плитки, а краищата им бяха събрани на гърба й. Според традициите на жените омаха пътят по средата на главата й бе боядисан в червено. Със същата боя бяха нарисувани бузите и ушите й, а на врата си носеше огърлица от цветя.

Усмихната, тя отправи поглед към Железния облак, който тази вечер бе особено красив в дреха от еленова кожа с разкошна бродерия. На краката си носеше високи мокасини, украсени с пера и кожи около глезените — такива носеха само вождовете. Косата свободно падаше по изправения му гръб, прибрана на челото с препаска от видрова кожа.

Усмивката й угасна, като го видя как кима с глава в такт с барабаните и не може да сдържи възбудата си. Дамита не бе в състояние да сподели чувствата му тази вечер. Тя видя костенурката, която Тимоти беше хванал на реката. Не можеше да не се досети какво щеше да извърши брат й пред очите на всички омахи тази вечер, за да докаже, че е достоен да стане воин. Младата жена мислеше, че той вече многократно е дал своите доказателства. Защо трябва още да искат от него? Помъчи се да прогони тъжните мисли, като се взираше в пощурелите от възбуда омахи — мъже, жени и деца; всички заедно пееха и танцуваха около огъня. Потърси с поглед Тимоти. Беше приклекнал до Стройния лос, а той пък беше вперил очи в едно красиво момиче, което танцуваше точно пред тях и като че ли се мъчеше да ги омагьоса и двамата.

Дамита познаваше тази опасност. Ревността лесно превръщаше приятелите във врагове.

Дамита побутна Железния облак, който седеше до нея.

— Кое е това момиче? — тя кимна с глава към младата изкусителка.

— Това е Звездна светлина — отговори вождът на омахите, като преливаше от възторг. — Тя е на осемнайсет зими. Бих казал, че вече приятно е узряла; би могла да се омъжи, ако някой боец я пожелае — той се усмихна, докато оглеждаше редицата бойци, които не танцуваха, защото бяха вперили поглед в танцуващата девойка. — Скоро ще има сватба. Сигурен съм.

Дамита дълбоко си пое дъх.

— Надявам се — прошепна тя, като тайно се молеше върху сърцето на брат й да не падне сянката на някое момиче. Особено пък по-голямо от него!

Тя въздъхна с явно облекчение, като видя как един от бойците отиде до Звездна светлина, хвана я за ръката и я отведе далеч от огъня.