В гората, недалеч от селото, гръмна изстрел. Железния облак се затича по посока на звука и онемя от изненада, когато видя Брайън Дейвис, увиснал от седлото на коня си с кървяща рана на рамото.

— Брайън? — извика Железния облак, затича се към него и му помогна да слезе от седлото. Остави стария си приятел да се облегне на рамото му и го поведе към селото.

— Защо си тук? И ти ли имаше намерение да участваш в нападението? Знаеш ли, че точно това си е помислил моят боец, когато те е видял да наближаваш селището скоро след набега на белите над племето ми. Затова те е прострелял.

— Сигурно ме познаваш по-добре от мен самия — промърмори Брайън и притисна раната си с ръка, но между пръстите му се процеждаше кръв. — Не помниш ли колко често си повтаряхме, че лицемерният приятел остава белязан като човек без чест? Железен облак, аз идвах да те предупредя за нападението. Виждам, че съм позакъснял. Джонатан ме е изпреварил — кучият му син! Какви вреди ви нанесе? Успя ли да спаси кожата си?

— Джонатан загина, а моите хора са невредими — каза Железния облак, като отправи тържествуващ поглед към Брайън. — Добре е, че все още твърдо държиш на приятелството си и дойде с едничката цел да ме предупредиш. Той беше хитър, но не достатъчно, както изглежда, този път.

— Мъртъв ли е? — попита с недоверие Брайън. — Мислех си, че хора като него са безсмъртни.

— Духът им е безсмъртен — отвърна Железния облак. — Това е неспокойният дух на злото, който винаги търси нещо, но никога не го открива.

Показаха се Дамита и Тимоти, които нетърпеливо очакваха завръщането на Железния облак в лагера. Когато ги видя, Брайън зяпна от изненада. Обърна въпросителен поглед към Железния облак, а след това отново погледна Дамита и Тимоти:

— Мили боже, но ти наистина си ги похитил… — едва промълви Брайън. Думите му секнаха при вида на тромаво тичащата към тях Дамита и заобления й тежък корем. Тя се хвърли в обятията на Железния облак и го прегърна силно.

Брайън леко отстъпи от вожда на омахите. Вече бе в състояние да се държи на крака и с почуда загледа младата жена. Като видя, че е в напреднала бременност, той не се усъмни кой е бащата на детето.

Железния облак говореше нежно на бялата жена и я целуваше по устните, лицето и ръцете.

През целия си живот Брайън не бе виждал друга по-влюбена двойка.

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Усетила, че някой втренчено я гледа, Дамита се отскубна от обятията на Железния облак, извърна се и видя едно лице, което й се стори познато. После погледът й се плъзна по стичащата се от рамото на Брайън кръв. Докторът в нея взе връх и тя незабавно се наведе, за да прегледа раната. После рече намръщено:

— Трябва веднага да се превърже. Ела с мен.

Брайън неловко се усмихна, след това отправи поглед към Железния облак, като все още бе под впечатление на неочакваното си откритие.

Индианският вожд видя, че приятелят му е смутен, и отиде при него. Сложи окуражаващо ръка на кръста му и го поведе към селото.

— Имаш много въпроси, нали така? За жена ми, която очаква дете от мен, и за моя син Тимоти? — рече индианецът и с гордост погледна момчето, което подкрепяше Дамита.

— Твоята жена? — учудено промълви Брайън вдигна очи към Дамита, която стъпваше несигурно в дълбокия сняг и се облягаше на рамото на брат си. — Твоят син?

Той погледна индианеца.

— Железен облак, тази жена и момчето са причината Джонатан и войниците му да те търсят — каза той и лицето му се изкриви от болка. — Джонатан се върна във форта и разказа на всички как роднините му са станали твои пленници. Ето защо войниците тръгнаха насам, готови за бой.

Брайън млъкна, след това добави:

— Ти я наричаш Бяла върба, а името й е Дамита. Какво си сторил, Железен облак — покръстил си и двамата, нея и момчето, във вярата на омахите ли?

— Те и двамата са омаха в очите на моите хора и в моето сърце — с гордост заяви Железния облак и изправи рамене. После сурово изгледа Брайън: — Дамита е Бяла върба за мен и хората ми, а за белите хора тя е Дамита. Аз наистина я отвлякох, но Тимоти дойде с нас по собствено желание.

Брайън пребледня.

— Щом тя е била отвлечена, това означава, че си я изнасилил — каза той. — Тя е бременна — явно от теб, Железен облак — той сви вежди. — Приятелю, аз яздих редом с теб цяла година по време на Гражданската война и никога, нито веднъж, не забелязах да имаш влечение към жените. Никога не си спомням да си бил с жена, още по-малко да си се натрапвал на някоя, за да удовлетвориш глада си с тялото й. А сега си насилил тази жена? Това не ти е присъщо, Железен облак. Трудно ми е да повярвам.

Железния облак спря изведнъж и сложи ръка на здравото рамо на Брайън:

— Не видя ли любовта на жена ми към мен? — попита той. — Не видя ли предаността на брат й към мен? Това става ли с насилие? Как мислиш, приятелю? Как можа, след като бе свидетел на нежността помежду ни, да кажеш, че съм посегнал насила на тази жена?

— Но ти сам каза, че си я отвлякъл, Железен облак — измънка Брайън. — Какво друго ми оставаше да мисля?

— Да, отвлякох я, но скоро след това тя сама пожела да тръгне с мен — каза Железния облак и думите му се отронваха натъртено и тежко. — Тя ме помоли да се върна за брат й. Направих това, което тя поиска. Сега сме семейство. Тимоти е като мой син. Ако не ни се родят други момчета, той ще ме наследи като вожд на племето. Записано е вече в Закона, че така трябва да бъде! Все още ли се съмняваш в стария си приятел, а Брайън?

По лицето на Брайън заигра усмивка:

— Ти наистина не си се променил — радостно че лейтенантът. — Винаги си имал таланта да накараш всичко да заработи в твоя полза. Изглежда, така е и с жените. Казваш, че Тимоти е твой син? Това показва, че носиш в себе си огромно сърце, а Джонатан е един безсрамен лъжец. На всички във Форта той разправяше, че момчето е роб тук, а Дамита я прехвърлят от мъж на мъж. Разбираш ли сега защо войниците тръгнаха да мъстят? Някак си изведнъж забравиха всичките ти добрини и повярваха, че един индианец е способен единствено да бъде проклет дивак.

С преливащо от гняв сърце Железния облак се отдръпна от Брайън:

— Добре стана, че Тимоти го уби — промълви той. — Вече е сложен край на тези долни лъжи по адрес на сина ми Тимоти и сестра му, която е обичана съпруга, а и по адрес на племето ми. Благодарение на копието на моя син!

Брайън пребледня:

— Копие? — ахна той. — Тимоти е убил Джонатан с копието си?

— Стана бързо — отвърна Железния облак като сви рамене. — Светът се отърва от един злодей с безчувствено сърце — индианецът прихвана отново Брайън през кръста и го поведе към селището.

Дамита ги очакваше в края на лагера. Смъкна одеялото от раменете си и го предложи на Брайън.

— Премръзнал си достатъчно — каза тя и грижливо уви раменете му. — Ела сега. Влез в нашия дом. Ще прегледаме раната. Като си отдъхнеш и се стоплиш, ще можеш да опиташ задушения заек, който съм сготвила. Трябва вече да е готов.

— Благодаря ти — усмихнато се обърна Брайън към Дамита. През ума му пробягна спомена от първата им среща на последната станция на железопътната линия в Небраска. Никога не бе виждал толкова прекрасна млада жена, истинска лейди. И макар да не бе красавица, както някои изписани кукли, тя хващаше окото с дългата си руса коса и необичайно високия си ръст.

Макар да бе висока, походката й беше изпълнена с грация и самоувереност. А от засмените й очи лъхаше толкова доброжелателност! Бяха така пленителни!

Да, можеше да разбере защо Железния облак се е влюбил в нея от пръв поглед, когато я е видял на излизане от кабинета на Джонатан…

Понечи да ги последва в техния вигвам, но спря, поразен от гледката, разкрила се пред очите му: няколко войници лежаха мъртви на поляната, а между тях и Джонатан — в локва кръв, пронизан от копие и множество стрели.

Погледът му се насочи в далечината към оцелелите войници, ранени и здрави. Всички заедно, вкарани като стадо в ограждението за добитък, те бяха третирани не по-добре от конете си.

— Проследих погледа ти. И на мен гледката не ми харесва, повярвай ми — продума Железния облак. — Но трябва да се научат да не влизат в селото на Железния облак с войнствени намерения. Не понасям подобно отношение, дори от тези, с които яздех редом по време на войната.

Брайън се извърна към Железния облак и сложи ръка на рамото му:

— Приятелю, не е така — каза той. — Тези мъже, които сте вързали редом с конете си, са невинни. Джонатан разпространяваше лъжи, които до такава степен ги вбесиха, че те решиха да те нападнат. Нямаше ли да тръгнеш и ти с тях, ако бяха наговорили подобни небивалици за едно невинно дете и една млада девойка? Пусни ги. Те ще отнесат новината във форт Калхуун. Хората ще разберат, че всичко е било лъжа и ти си невинен. Съветвам те приятелски, Железен облак, това ще е от полза за бъдещите ти отношения с правителството. Освободи ги, нека си вървят.

Брайън отново погледна мъртвите войни, проснати в снега:

— Върни и тези на роднините им, за да бъдат прилично погребани — каза той, а гласът му се задави от вълнение. — Те бяха добри, честни мъже, но изпълняваха чужди заповеди. Нямаха друг избор, освен да се подчинят на заповедта и да вършат това, което началникът иска от тях.

Железния облак потърка брадата си, загледан в мъртвите мъже, и разпозна двама от тях. Бяха играли заедно покер по време на примирията през войната. Споменът за отминалите времена и за единия от мъртвите особено болезнено прободе сърцето му.

— Да, мъртвите могат да бъдат върнати — промълви след пауза той. — Както и ранените — добави бързо. Махна с ръка към един боец. — Освободете ги, но проверете внимателно дали оръжието им е иззето — той отново се вгледа в убитите. — Нека оцелелите вземат мъртвите със себе си.

— Благодаря ти, стари друже — каза Брайън и тежко въздъхна. Той тръгна редом с вожда на омахите. Рамото му бе натежало от болка, но той знаеше, че раната е проходна и е засегнала само мускула. Беше щастлив, че куршумът не е заседнал в тялото му. Тук, далеч от цивилизацията, гангрената може да се появи, преди да се е върнал във форта, където ще се погрижат за раната му както трябва.