На преден план трябваше да стои мисълта за брат й. Железния облак се бе съгласил с предложението й и младата жена внимаваше да не стори нещо, което да промени решението му.

Индианецът я погледна за миг, разбра отказа й по-добре, отколкото собственото си неутолимо желание да я притежава. Той имаше избор за жена от племето на омахите. И не една гласно бе изразявала желанието си да му стане съпруга! Досега беше вземал жена в леглото си единствено за да утоли жаждата на плътта си, защото поставяше добруването на племето пред собствените си нужди и желания… Но след тази нощ и начина, по който Бялата върба отвърна на целувката му, разбра, че това ще бъде жената в постелята му, докато е жив!

Знаеше, че не бива да прибързва с нея. Познаваше отношението към белите жени, омъжили се за индианци. Както и това, че не би могъл да промени мнението на света по този въпрос.

Беше нужно да убеди само един човек — Бялата върба. И процесът на обучение едва сега започваше…

Железния облак се изправи и подаде ръка на младата жена. Тя се поколеба, очите й бяха вперени в неговите, той я подхвана и внимателно я вдигна.

— Ако ще се връщам за брат ти, трябва да го сторя сега, и то веднага — хвана я през кръста, но не можа да се сдържи да я притегли към себе си. — Бяла върба, не бих направил това за никой друг. Само за теб, чийто глас е сладък като гласа на дрозд. Разбираш ли ме?

Силните му ръце я притискаха, а близостта на устните му прекъсна потока от мисли у Дамита и волята й отново бе прекършена. Тя се освободи и се обърна с гръб към него, като дишаше тежко. Закри с ръка устните си, цялата разлюляна от страстта на тази целувка. Чувстваше се замаяна от обзелото я желание и с мъка върна мислите си обратно към Тимоти и неговата безопасност. Извърна се и погледна Железния облак, прогонвайки чувствените си желания насочени към него. До този момент никога не бе изпитвала влечение към някого. Това беше разликата.

— Много е любезно от твоя страна да се върнеш обратно за брат ми — бе решила, че за Тимоти ще е по-сигурно да бъде с нея, независимо къде и с кого е тя. — Ще бъде по-щастлив с мен. За Джонатан той твърде скоро ще се превърне в излишен товар или ще бъде използван като работна ръка. И още нещо, Железен облак, ужасно се боя да не заболее от морбили!

— Ще се върна за младежа, но в случай, че се разболее, и двамата ще трябва да се отделите от хората ми. Ще бъдете част от нас, но изолирани до оздравяването си.

— Разбирам — отвърна Дамита, поклащайки утвърдително глава. — Не бих искала да донеса болест на племето ти. И ще се постарая това да не се случи.

Без да се замисля повече, тя разтвори ръце и го прегърна.

— Знаех, че няма да ми откажеш — каза момичето, като се притисна до него. — Ти си добър, състрадателен човек. Как е могъл братовчед ми да се отнесе толкова несправедливо с теб?

Индианецът се откопчи от прегръдката й, поведе я към коня и я качи върху седлото.

— Много неща в живота ни остават загадка — каза той. — Но нищо, свързано с този човек, не е тайнствено. Той е жесток, алчен и нечестен — сложи ръка на лицето й. — Мъже като него не живеят дълго. Мога да се обзаложа, че Джонатан едва ли ще изкара още две зими. С безсърдечното си и непочтено отношение към другите той предизвиква собствената си съдба.

— Докато бях в Бостън, не съм познавала хора като него — меко каза Дамита. — Майка ми и баща ми бяха изключително добросърдечни хора, както и техните приятели. Ние с брат ми също израснахме в такава среда. Бяхме с братовчед ми само за един ден, но разбрахме от какво са ни предпазвали до този момент. Никога не бяхме се докосвали до алчни и лоши хора. Трудно ни бе да повярваме, че точно Джонатан е такъв. Аз… аз дори бях решила да търся възможност да го напуснем — младата жена с неудобство се усмихна. — Но, като че ли нещата се подреждат не според моите намерения.

— Тогава ще приемеш постъпката ми към теб като услуга — Железния облак се засмя и възседна коня. — Ако сега приемеш новия си начин на живот, ще бъдеш далеч по-добре.

Дамита го изгледа през рамо:

— Може би, ако не бях похитена през нощта, като нещо, с което може да се търгува, щях да видя бъдещето си по-привлекателно, отколкото с братовчед ни — внимателно произнесе тя. — Истината обаче е, че съм заложница — очите й срещнаха неговите. — Ще бъда пленница до момента, в който насила съм принудена да остана тук. Как бих могла да се съглася, че съм по-щастлива с теб, ако ми е отнета свободата?

— Тя ще ти бъде върната, когато приемеш живота си като човек от моето племе и своето ново име — Бяла върба — каза индианецът и поведе коня си отново към форт Калхуун.

Момичето се намръщи.

— Ако ми отнемеш името, ще загубя не само свободата, но и самоличността си — каза Дамита с треперещ глас. — Колко още трябва да понеса? Не е ли достатъчно, че съм заложница!

Той хвана здраво юздите на коя и го спря.

— Когато ме целуна, ти не бе в ролята на пленница — хрипливо каза Железния облак. — Беше жена, на която й е приятно да бъде с мъж! Нека отново видим как ще отвърнеш на моята целувка. И после ще ми кажеш дали си лишена от толкова много неща. Предлагам ти повече, отколкото можеш да си представиш!

Преди да успее да отреагира, Дамита се намери в прегръдките му и устните им се сляха в огнена целувка. Той така здраво я държеше в обятията си, че тя не можеше да мръдне. Чувството на замаяност все повече намаляваше борбеността й. Устните му имаха магическа сила! Не бе в състояние да не отвърне отново. Сърцето й туптеше силно, готово да изхвръкне всеки момент.

После ръцете му се отпуснаха, давайки й възможност да се откопчи, но тя не искаше целувката им да спре. Обгърна с ръце врата му и още по-силно се притисна към него, сляпа за последствията, до които подобна страст можеше да я доведе. Това, че са заедно, ласките му и начинът, по който ръцете му галеха нежно гърба й, я караха да забрави всичко останало. Но когато се опита да хване гръдта й през роклята, едно шокиращо, неочаквано чувство, я накара мълниеносно да се освободи от прегръдките му и с разтуптяно сърце да се вгледа в индианеца.

— Кажи ми сега, че не желаеш да останеш — дрезгаво произнесе Железния облак и прокара нежно ръка по края на устните й. — Ако искаш да те освободя, ще те пусна да си вървиш. Можеш да се върнеш при братовчед си и да живееш там в страх. Каза, че ще търсиш начин да се освободиш от него, но в този мъжки свят една жена трудно стига много далеч. Малкият ти брат не е кой знае каква защита от хора като Джонатан, които са навсякъде и търсят жертви като теб, за да ги използват. Иди си, ако желаеш. Но това не е разумно решение. Ще се отнасям с теб като с принцеса на омахите. Тимоти ще стане един от нашите млади бойци и ще се научи да живее като хората ми. Някога ще лети на коня си редом с останалите и ще бъде велик войн като тях.

Това, което индианският вожд предлагаше на Дамита, бе изкусително. В него тя виждаше честен човек, който се бори упорито за благоденствието на своя народ. Чувстваше, че може да му се довери. Нямаше смисъл да я лъже. Щеше да си върне и свободата, ако докаже, че я заслужава. А и той бе събудил толкова силно желание в нея! Не искаше да го загуби.

— Не — тихо каза тя и отново изпълнена с неочаквано чувство, усети ръката му, която нежно галеше гърба й. — Не искам да се върна при братовчед си. Ще остана при теб. Надявам се, че ще се отнасяш добре с мен. Дано само Тимоти не се изплаши от нашия план.

— Свикне ли веднъж с интересния живот на връстниците си, той ще се чувства добре с тях — каза Железния облак. Взе лицето й между дланите си и доближи устните й. — Направи умен избор, Бяла върба, никога няма да съжаляваш за това. Ще задоволявам всяко твое желание и каприз!

Тя се разтопи от страстната му целувка. Когато той разхлаби прегръдките си и тръгнаха през гората, младата жена отново мислеше за брат си. Започна да се тревожи от опасностите, от това, което бе поискала от Железния облак да направи. Веднъж той бе влязъл в къщата на братовчед й, без да разбуди никого, но щеше ли да успее да го стори още веднъж? Ами ако Джонатан се събудеше?

Не искаше да мисли за подобна възможност, облегна се назад и се прилепи плътно до него, докато яздеха. Когато стигнаха близо до къщата на братовчед й, Железния облак спря коня. Дамита се обърна и го погледна. Сърцето й туптеше от страх за Тимоти и за него. После индианецът скочи на земята и я свали от гърба на тръпнещото животно.

Бе възмутена до дъното на душата си, когато индианецът се приближи с въже в ръка и завърза китките й.

— Защо го правиш? — попита момичето с дрезгав глас. — Не повярва ли на това, което ти казах? Или съм толкова глупава, да си помисля, че наистина се интересуваш от мен? Нима всичко бе игра?

— Чух добре думите ти и съм дълбоко развълнуван — каза Железния облак, като завърза последния възел и се вгледа внимателно в очите й. — Едва те познавам. Не знам дали си искрена? Нямам ли причина да не ти вярвам? Ако ти разреша да яздиш с мен до дома на братовчед си и ти се развикаш, ако си ме излъгала за отношението ти към Джонатан, за да те върна при него?

— Грешиш! — извика младата жена. — Всяка дума, казана от мен, е истина. Не вярвам на братовчед си! Потресена съм от смъртта на жената с детето! Следващата жертва би могъл да бъде брат ми!

— Достатъчно — отвърна Железния облак, прихвана я през кръста и я отведе до най-близкото дърво. — Ще те оставя тук и ще се върна заедно с момчето — измери я с поглед и промълви: — Доверието трябва да се спечели. Постепенно. Надявам се никога да нямам причина за съмнения.

— Но аз не съм ти дала повод за това — каза Дамита и присви очи от болка, когато той допря китките й до грубата кора на дървото и я завърза за него. — Моля те, не прави това. Обещавам ти, няма да гъкна! За мен е важна сигурността на Тимоти! Ако вдигна шум, той може да бъде убит. Моля те! Не ме оставяй тук!

Индианецът се обърна и тръгна към коня си.