Икономът излезе и затвори вратата. Кам протегна ръка към чашата с ябълковото вино и отпи голяма глътка. Виното беше хубаво и силно. Нямаше нищо общо с мътилката, която пробутваха в повечето кръчми.

— Не би ли трябвало да си все още в леглото при съпругата си, добри ми приятелю? — му се глас откъм вратата.

— Трябва ми лека жена, Джейми — отговори Кам почти шепнешком.

— Лека жена? — недоверчиво повтори Джейми. — Та ти току-що се ожени — отбеляза той, влизайки в стаята. По лицето му, което все още носеше следи от съня, се изписа изненада. — Защо ти е нужна друга жена?

— Можеш ли да го уредиш?

— В такъв случай се нуждаеш от сводник, а не от мен — отвърна Джейми ледено.

— Имам нужда от приятел — възрази Кам. — Не съм дошъл тук, за да те обиждам. — Поради натрупаната умора в речта му се прокрадваха шотландските думи, с които бе израсъл. — Мислех, че при твоя, как да кажа, огромен кръг познати, ти би могъл да ми посочиш някое дискретно място, което да е по-изтънчено, а не от най-долнопробните, и което освен това да не е свързано с двора.

— И с каква цел?

Пълните устни на Кам потрепнаха в подигравателна усмивка.

— Е, Джейми — каза той, — нима от толкова дълго време не си бил с жена, че не можеш да си припомниш какво прави мъжът с нея?

Бялото лице на Джейми придоби розов оттенък от шеговитата забележка на Кам.

— Съвсем ясно ти зададох въпроса, Кам. По всички нравила, ти би трябвало сега да си при жена си. — Джейми се премести така, че да седне точно срещу Кам. — Какво стана?

— Ще ми помогнеш ли?

— Само ако си честен към мен — отвърна Джейми. — Защо не си в леглото със съпругата си, наследницата на Фицджералд?

— Не приемам благоволение по милост, което ми се подхвърля като огризки от храна на куче.

Джейми усети горчивината в гласа на приятеля си.

— Какво искаш да кажеш? — попита той, вперил поглед в тази половина от лицето на Кам, която бе обърната към него — половината, където красотата беше запазена. — Нима не си извършил това, което бракът повелява?

— Не.

Джейми въздъхна, размишлявайки как най-добре да продължи с въпроси те си. После заговори отново:

— Графинята отказа услугите ти, така ли?

— Услугите ми? — изсумтя Кам презрително. — Какъв чудесен начин за изразяване, Джейми. — Кам застана с лице към приятеля си. Повдигна осакатената си дясна ръка и я прокара по белезите, които разполовяваха лицето му. — Не, не отказа.

— По дяволите! — изруга Джейми. — Ти ли беше този, който отказа?

Не му беше нужен отговор, изречен на глас. Той личеше в гордия поглед на Кам, в опънатите му скули.

— Кам, не помисли ли, че жена ти ще приеме постъпката ти като обида?

— Не — отвърна Бюканън. — Надменната наследница на Фицджералд ще се почувства щастлива, че й е била спестена жертвата да се отдаде на мъж като мен. О, да, тя направи галантния жест, Джейми. Но аз не се нуждая от нейното съжаление.

— Сигурен ли си, че тя изпитва именно съжаление?

— А какво друго би могло да бъде? — въздъхна дълбоко Кам.

— Състрадание например.

— То е едно и също.

— Не, не е — настоя Джейми. — Вие и двамата дадохте клетва за съпружески живот прел Бога, Кам, а кралят ви беше кум. Дадохте обет и трябва да го зачитате.

«Ще бъдат двамата една плът».

Как копнееше той за това.

И как се страхуваше да го стори.

— Не можеш да подминаваш факта, че си женен за нея — продължаваше Джейми. — Помислил ли си, какво би казал Чарлз Стюарт, ако съпругата ги заведе дело за анулиране на брака?

— Той няма да бъде анулиран.

— Не можеш да бъдеш сигурен.

— О, не! — каза Кам и здравото му око проблесна. — За това мога да бъда сигурен, Джейми. Тя не би признала пред чуждите хора, че не е успяла да съблазни звяра. Само си помисли какво биха шушукали харпиите в свитата.

— По същия начин биха могли да кажат, че е била твърде отвратена, за да зачете клетвата си.

Кам цинично се изсмя:

— О, Джейми. Ти добре познаваш дворцовите нрави и морал. Би ли могъл да намериш някой от свитата, било то мъж или жена, който би отказал да легне и с дявола, ако е убеден, че това ще увеличи шансовете му в двореца? И освен това Мариса Фицджералд притежава твърде много гордост, за да споделя личните си дела с придворните. — Кам отпи още една голяма глътка ябълково вино. — Графиня Деран няма да си умре девствена, Джейми. Не се бой за това. Не, аз ще я имам, по когато аз пожелая и по начин, които аз избера.

— Не я подценявай, Камерън.

Кам хвана коляното си и започна да го масажира.

— Аз никога не подценявам никоя жена, Джейми. Твърде добри поуки си извадих в това отношение. А сега, ще ми помогнеш ли?

Джейми опря лакти на масата, събра пръсти пред лицето си и потъна в размисъл.

— Дай ми малко време, за да видя какво мога да направя — каза най-сетне топ. — Зная такова място, за каквото говориш, въпреки че може да ми отнеме няколко часа да набавя пропуск.

— Пропуск?

— Да. Домът се ръководи строго и има списък на изискванията, за да бъдеш допуснат.

— В един публичен дом?

— Да, наистина. Обикновено на човек са му нужни няколко поръчители, за да бъде приет. Мисля обаче, че в твоя случай думата ми ще бъде достатъчна. — Джейми стана. — А сега, докато се погрижа за подробностите, ти може би ще пожелаеш да използваш спалнята за гости, за да се изкъпеш и преоблечеш.



— Да ви помогна ли да се измиете, милорд? — предложи Люси.

Кам, изправен пред прозореца, не се обърна да я погледне, а само наведе глава и каза:

— Не, Люси. Благодаря.

— Бих желала…

— Благодаря, но отговорът ми е «не» — натърти той. Искаше да бъде оставен на мира.

— Донесох ви нещо за банята, ще ви облекчи. — Тя хвърли поглед към високата фигура на мъжа, изправен в снопа слънчева светлина на ранното утро, който нахлуваше през двукрилите прозорци. Ваната би могла да побере и двама души. Тя въздъхна със съжаление, докато изсипваше във водата съдържанието на пакетчето, което бе донесла.

— Добре, щом това е всичко — изрече тя с нотка на съжаление.

— Да, малка Люси — каза Кам и изчака да чуе как тя затвори вратата на спалнята, преди да се обърне. Доволен, че е сам, той се съблече и хвърли дрехите си на пода.

После отпусна измъченото си тяло в огромната медна вана, пълна с гореща вода. Тя успокои мускулите му, но не успя да прогони болката в слабините му, нито пък онази, другата болка, чието съществуване той отказваше да признае.

Вдигна парчето плат, за да сапуниса широките си гърди, и усети мирис на билки и диви цветя. Странно защо, въпреки че ароматът не беше същият, той си спомни за уханието, което се излъчваше от жена му, и глождещият копнеж в слабините му се засили.

Какво ли ще си помисли тя, когато се събуди и открие, че го няма?

Глава четвърта

След като никой не отговори на лекото й почукване, Чарити плахо надникна в спалнята. Очакваше да види господарката си в леглото, заедно със съпруга й. Но когато се приближи до широкото легло, чиито завеси бяха дръпнати настрани, видя една самотна фигура. Бе очевидно, че само господарката е спала в масивното легло. От другата й страна завивките бяха недокоснати. Девойката реши, че е безполезно да си блъска главата над въпроса защо господарката й е сама и тръгна да си върви, отстъпвайки назад крадешком, ала гласът на Мариса я спря:

— Няма нужда да стъпваш на пръсти, Чарити. — Господарката се надигна сред големите пухени възглавници.

— Само дойдох да видя, дали вече ще пожелаете да закусите — каза Чарити, като се приближи до леглото. — Готвачката е получила чудесна шунка от село и помисли, че може би ще ви хареса. — Чарити хвърли поглед към вратата за съседната стая. — Да донеса ли закуската тук, миледи? — обърна се тя пак към Мариса. — Да донеса ли за двама?

Мариса внимателно избягна отговора на този въпрос и на свой ред попита:

— Стана ли вече братовчедка ми?

Чарити кимна утвърдително:

— Да, миледи.

— Закуси ли?

— Мисля, че не. Струва ми се, че отиде на разходка в градината.

— Виж дали можеш да я намериш и я помоли да дойде тук при мен, за да закусим заедно.

— Ами… графът? — Думата прозвуча някак необичайно от устата на Чарити.

Наистина, графът, помисли си Мариса. Къде ли беше той? И защо ли напусна така бързо стаята й снощи? Тя беше готова да изпълни дълга си. Тялото й щеше да бъде негово, ако той беше пожелал.

— Изпрати слуга да се погрижи за него. — Макар да желаеше силно да влезе през тази врата и да се изправи лице срещу лице с него, тя нямаше да го стори. Гордостта не й позволяваше. — Ако той желае да закуси, нека да го стори. Сам.

Чарити направи реверанс и излезе от стаята.

Мариса грабна една от възглавниците и я притисна до гърдите си. Знаеше, че под очите й има черни кръгове, свидетелстващи за неспокойната нощ, която бе прекарала.

«Проклетият му мъж!» — си бе помислила тя, когато се мушна в празното легло и усети нежния мирис на тревите, поставени сред завивките. Съпругът й не я беше пожелал. Слугите щяха да го узнаят, когато сменят чаршафите на сутринта. По финото ирландско бельо, подарък от братовчед й Килрун, те нямаше да видят свидетелството за изгубената девственост.

И друга мисъл й хрумна. Ами ако си помислят, че няма кръв, защото тя не е била девствена? Че е легнала в брачното ложе след като вече е познавала друг мъж преди законния си съпруг? Това може би не беше от особено значение за клюкарите в двореца, където добродетелта се смяташе за белег на глупост. За Мариса обаче то имаше значение.