— А къде е братовчедка ми лейди Браяна?

— Тя спи, миледи. Трябваше ли да я будя?

Мариса поклати отрицателно глава:

— Не, ще се видя с нея сутринта.

— Изпратихме в стаята ви поднос с храна, както и малко греяно вино с подправки. Ще ви трябва ли нещо друго?

— Не, госпожо Чатам. Това е достатъчно.

— Тогава лека нощ, миледи — пожела й възрастната жена, без да престава да я гледа загрижено. После си спомни за добрите маниери, отправи лек реверанс към съпруга на графинята и го поздрави: — Добре дошли, милорд. Желая ви много, много радост.

След като икономката се отдалечи, Камерън изкриви устни в злъчен присмех. Явно госпожа Чатам би желала той да е някъде съвсем другаде, а не под нейния покрив. Очите й я издаваха. Тя беше убедена, че господарката й се е омъжила за чудовище. Самият той би трябвало вече да е свикнал с това. И все пак това беше още една рана, сякаш поредната частица от душата му бе изтръгната.

Но той с нищо не показа болката, която го пронизваше. Погледна нагоре към голямото, широко стълбище. И като събра сили, каза:

— Госпожо, след вас.

Мариса влезе в стаята, която преди беше спалня на родителите й. Спомените я обгърнаха, нахлуха в душата й. Стойката за бродерия на майка й все още стоеше в ъгъла. Семейният портрет, рисуван още по времето, когато тя беше малко момиче, беше на мястото си над камината. Малко по-нататък бяха окачени двете шпаги, скъпоценно наследство, което се предаваше в семейството от ръка на ръка. Те бяха дар от кралица Елизабет за прадядото на Мариса, Тристам Фицджералд, по случай женитбата му. Мариса се усмихна, припомняйки си семенната история, според която Тристам, граф Деран, спечелил тези шпаги благодарение на силата и умението на собственото си острие, които демонстрирал пред Елизабет.

Леко похъркване я накара да осъзнае, че не е сама. Камериерката й, Чарити, беше заспала дълбоко, свита на един стол. Минаваше полунощ. Момичето вече трябваше да е в леглото си. Мариса също желаеше да е в собственото си легло.

Тя леко побутна девойчето, за да го събуди. Чарити скочи и разтърка очите си, за да прогони съня.

— Простете, миледи.

— Глупости, няма нищо, — отвърна Мариса. — Помогни ми да се съблека и след това можеш да си лягаш.

Чарити развърза корсажа й и свали роклята й, преметна я на облегалката на един стол и се зае да разкопчава корсета. След това дойде ред на няколко ката фусти. Накрая Мариса остана съвсем гола, кожата й настръхна от студа. Чарити протегна към нея нощницата й, но Мариса поклати глава.

— Нямам нужда от това тази нощ — каза тя. — По-добре иди и ми донеси робата, обточена с боброва кожа.

Чарити кимна и отнесе дрехите, докато Мариса сваляше една по една иглите със скъпоценни камъни от косата си, която се разпиля на тежки вълни по гърба й. После разтри главата си, опитвайки се да премахне болката в мускулите на шията си. Взе гребен от тоалетката и го прокара през косите си, като развали безмилостно къдриците, които Чарити бе подреждала часове наред.

Когато приключи с косата си, Мариса си наля чаша греяно вино. Беше поизстинало, но това нямаше значение. Докато отпиваше, тя си мислеше колко много се различава тази нощ от моминските й представи. Никой не изискваше от нея да застане пред мъжа си така, както Бог я беше създал, нямаше нужда да се излага на показ. Нищо не я караше да върши това, освен собствената й решимост да го направи, да му покаже, че тя не се бои от нищо и няма какво да крие. Без значение беше, че липсват свидетели. Той щеше да разбере.

Чарити влезе забързано с робата от фин зелен вълнен плат, обшита с боброви кожи. Разтвори я и Мариса плъзна ръце в ръкавите, облече я и завърза златоткания колан около кръста си. Усещаше меката тъкан върху голото си тяло.

Хрумна й нелепата мисъл какъв ли ще бъде допирът на ръцете му върху плътта й. Нежен и ласкав? Или груб и жесток?

Панически трепет се надигна в гърдите й. Насили се да остане спокойна и освободи Чарити с думите:

— Можеш да си вървиш. Няма да имам повече нужда от теб до сутринта.

Камериерката се запъти към вратата, но внезапно се обърна отново към господарката си.

— Нека Бог ви възнагради с един здрав син, миледи.

«Да — помисли си Мариса. — Един бъдещ граф Деран. Тогава всичко би си струвало.»

Приближи се до по-малката врата, която водеше към спалнята, натисна бравата и отвори. Пристъпи към широкото легло и приседна в долния му край.

Минута по-късно чу звука на обутите в ботуши нозе оттатък. И като събра кураж, Мариса се изправи, за да посрещне законния си съпруг. Разхлаби колана на робата си и я остави да се плъзне по раменете й и да се свлече в стройните й нозе. Кожата й грееше на светлината на свещите.

— Елате, съпруже мой — изрече тя с нежния си глас, протегнала подканващо лявата си ръка, — вашата съпруга очаква благоразположението ви.

Глава трета

По дяволите! Тази кучка му се подиграваше!

Мисълта прониза мозъка на Кам в мига, когато влезе в стаята и чу думите на жена си. За миг те сякаш увиснаха във въздуха, преди да се стоварят върху му, като зрънца сол в отворените рани на сърцето му. «Очаква благоразположението ви.» Фразата извика в паметта му горчиво-сладките спомени за безброй многото жени, които също, преди много време, я бяха изричали.

Той крачеше неспокойно из преддверието, в което трябваше да дочака сигнала, че съпругата му е готова да го приеме. Да, да го приеме така, сякаш дава опрощение на някой разкаял се грешник. Или пък аудиенция на свой васален поданик. Всичко това се усещаше — и в гордо вдигнатата й глава, и в начина, по който стоеше изправена, с протегната ръка, сякаш му отдаваше благоволението си.

Нима тя смяташе, че той трябва да й е благодарен за снизхождението? Та той беше от рода Бюканън, за Бога!

Мариса отпусна протегната си ръка, когато почувства студенината, с която я погледна Камерън Бюканън. Той се приближи бавно към нея, опирайки се на бастуна със златна дръжка; вървеше с мъка, а накуцването му се усещаше по-силно от преди. Все още беше напълно облечен, само бе съблякъл кадифения си жакет. Тя се опита да възпре треперенето си, тъй като се боеше, че той би го приел като знак за слабост. Храбростта, с която го бе поканила при себе си, изглежда, не му бе направила впечатление. Лицето му имаше странно гневно изражение, което пък на свой ред предизвика раздразнение у Мариса. По-редно беше тя да бъде разгневената, след като я бяха свързали с човек като него.

Гневът обаче отстъпи на заден план в съзнанието й в мига, когато той застана пред нея, хвана с ръка брадичката й и повдигна устните й, за да посрещнат неговите.

Устните й бяха хладни и меки в отговор на целувката му.

Решен да разтопи ледената й обвивка, Кам разтвори устни и я зацелува умело, за да разпали пламъка на страстта в нея. Езикът му проследи очертанията на устните й и ловко се плъзна навътре в мига, когато тя се опита да си поеме дъх. Той усещаше вкуса на виното и подправките, сладък и възбуждащ.

Мариса стоеше неподвижна, непознати усещания я пронизаха, когато съпругът й впи устни в извивката на врата й.

— Девица ли си?

— Разбира се, милорд — отвърна Мариса, като се наведе, за да вдигне робата си, захвърлена на земята — внезапно й стана неудобно, че стои пред него гола. Кам задържа ръката й и я накара да се изправи.

— Това съвсем не е сигурно — сухо изрече той.

Мариса впи зелените си очи в него и каза:

— Сигурно е, когато става дума за жените от моето семейство. А сега, ако сте удовлетворен, господарю и съпруже мой, позволете ми да облека робата си.

— Удовлетворен? — Той прошепна думата в ухото й, като опари лицето й с горещия си дъх. — Нима мислиш, че мога да остана удовлетворен само от един поглед? Известно ли ти е какво става между мъжа и жената, моя благородна съпруго? — Кам я погледна право в лицето.

Мариса отново съзря проблясъка на гняв по лицето му и още нещо, някакъв странен израз в сините му очи. Въобразяваше ли си, или наистина съзираше в тях болка? А може би — уязвимост? Едва ли, това беше просто игра на въображението й. В погледа му не се четеше нищо друго, освен гордост.

— Просто съм премръзнала и бих искала да усетя топлината на вълнената дреха.

— Нима?

Зелените й очи гневно проблеснаха:

— Вие се съмнявате в думите ми?

— Та нима ти не си жена? — запита той и вдигна осакатената си ръка, за да отмахне плътната завеса на кестенявите коси от лицето й. Къдриците се разпиляха на вълни по гърба й. Ноздрите му потрепнаха от мириса на диви горски цветя, който се носеше от гъстите кичури.

— Да, жена съм и вие ясно го виждате — отвърна тя.

— Ето тук се крие и отговорът на въпроса ви, миледи.

— Говорите ми със загадки.

— А вие все още не сте отвърнали на моя въпрос. Знаете ли какво става между мъжа и жената в спалнята?

— Да, запозната съм със задълженията на съпругата към съпруга й, що се отнася до нейното тяло, милорд — заяви тя.

Задължения. Хладината, която се съдържаше в думата, го прониза дълбоко. Дълг, който трябва да се изпълни, без съмнение насила.

— И вие сте готова на това?

— Нима вече не ви го показах, милорд? — Мариса се чудеше каква игра играе съпругът й. Искаше й се цялата тази церемония, свързана с брачното ложе, да премине колкото се може по-скоро, докато не е загубила кураж. В памет на храбрите Фицджералдовци преди нея беше задължена достойно да преодолее това изпитание.

Кам протегна здравата си ръка и прокара показалец по нежната кожа на рамото й. Почувства как кръвта и пулсира във вените на шията. Клепачите й бяха сведени, така че той не можеше да види израза на очите й. Кожата й е цвят на прясна сметана излъчваше блясък на здраве. Наистина, той не съзираше никакви недостатъци, които да развалят вида й. Съвършенството й го караше да чувства още по-остро собствените си недъзи.